Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора

у наше "село"

Мнения: 922
Всеки път, когато чета този разказ се разплаквам от умиление. Затова реших да го споделя и с вас. Историята е по действителен случай:
 "........
    -Но аз никога няма да мога да бъда здрава. Да бъда силна.
    -Защо?
    -Леля докторка. С бялата престилка. Каза на баба, аз я чух, като каза: ”Момиченцето винаги ще бъде болнаво. Защото е от “изкуствените”. Аз съм “изкуственица”. Мен мама не е могла да ме кърми с мляко от гръдта си. У мамините гърди не е имало млечице. А децата, когато са малки, винаги от мамините гърди пият мляко. Аз съм виждала, когато в селото една леля дойде с малко детенце. Много ми се искаше да погледам, как от мамините гърдички малките деца пият млако. Аз се стараех да стоя тихо-тихо. Но все ме гонеха. Лелята-майка все казваше:” Тя защо ме гледа така, че и не мига”. А аз се боях да мигна, когато гледах, за да не изпусна нещо.
    -Как мислиш Анечка, не е ли сбъркала леля докторка, както е казала, че никога няма да бъдеш здрава и силна?
    -Как би могла да сбърка? Тя е с бяла престилка. Нея всички я слушат, и дядовците и бабите. Тя знае всичко. И че съм “изкуственица” знае.
    -А сащо си ходила да гледаш как кърмят децата?
    -Мислех, ще погледам колко му е хубаво на детенцето, когато се храни от мамините гърдички. Ще видя колко му е хубаво и на мен ще ми стане хубаво.
    -Ще ти стане по-добре Анечка. Ти ще бъдеш здрава и силна, - проговори Анастасия. И започна да разкопчава копчетата на блузата си, оголи гръдта си. Както омагьосана, онемяла от изненада, гледаше Анюта оголената гръд на Анастасия. На крайчето на зърното избиваха малки капчици кърма.
    -Млечице…Майчино млечице. Леличко Анастасия и ти ли кърмиш малко детенце? Ти мама ли си?
    -Аз кърмя с това млекце своето малко синче.
    Капчиците кърма ставаха все повече и повече. Една от тях затрептя на вятъра. После ветрецът откъсна тази капчица от гръдта на Анастасия…
    Мълниеносно, като стоманена пружина се хвърли след капчицата слабичкото телце на Анютка. Тя я хвана. Падайки на земята, тя постави дланите си и хвана в шепите си малката капчица кърма. Падайки, тя я хвана до самата земя. Поднесе я до лицето си, разглеждайки мокрото петънце на дланта си. После протегна ръце към Анастасия.
    -Ето Хванах я. Ето я. Не падна млекцето за вашия син.
    -Ти спаси капчицата, Анечка. Сега тя е твоя.
    -Моя?!
    -Да. Само твоя.
    Анюта я поднесе към устните си и докосна мокрото петънце. Тя дълго държа до лицето дланите си и стоеше със затворено очи. После отпусна ръце, погледна Анастасия и шепнешком, преизпълнена с благодарност, произнесе:
    -Благодаря!
    -Приближи се до мен Анечка.
    Анастасия хвана приближилото се момиченце за раменете.Погали го по косите, сложи го да седне на коленете си, наклони го като кърмаче към гърдите си, и тихо запя. Устните на Анютка се оказаха до зърното на Анастасиината гръд, и в полусън тя жадно започна да суче препълнената от мляко гръд. Ако съдя от диктофона тя се събуди след девет минути. Вдигна глава и скочи от коленете на Анастасия.
    -Аз…Ой! Какво съм направила? Изпила съм млекцето за вашето синче.
    -Не се безпокой Анечка. Ще му стигне. Ти изпи млякото само от едната гръд, а в другата остана още. Ще му стигне. Моят син може и прашец цветен да хапне. Ако поиска. А ти сега получи всичко, за да не се страхуваш да бъдеш силна, красива и щастлива. Сега вземи своето щастие от живота, от всеки негов ден.
    -Ще бъда силна и здрава......."

Из "Звънящите кедри на Русия" Вл. Мегре
Цитирай


Мнения: 223
много е хубаво.
честно казано и аз се разплаках
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Невероятно е, носи толкова много в себе си тази кратка историйка.Благодаря ти, че я сподели, не съм попадала на това четиво. Very Happy
Цитирай

Бургас

Мнения: 77
Ето къде можете да прочетете книгите на В.Мегре:
http://anastasia.izvorite.com/  Very Happy
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Много силна история - много ме заинтригува Very Happy
Цитирай

Варна

Мнения: 631
Много хубаво четиво!   Love
Цитирай

в шоки-land

Мнения: 3 760
раzплаках се....колко малко му трябва на човек zа да бъде щастлиив....
Цитирай

Провинция

Мнения: 64
Чудесна история. И аз се разплаках.
Цитирай


Мнения: 2 657
И аз мога да се присъединя към просълзилите се-историята е много силна и наистина красива
Цитирай

софия

Мнения: 185
Благодаря!!!!
Страхотна История!
Цитирай

Айтос

Мнения: 4 244
Много чувствена и красива история, как да не се просълзиш... Благодаря! Love
Цитирай

Хасково

Мнения: 250
Много истински ми звучи, развълнва ме, ще ми е интересно да прочета и др. подобни.
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 983
аз малко като Зъхи, ама....един много блудкав вкус ми остана в устата.... ще кажете да не чета, ама то значи изобщо да не влизам във форума?
Нали уж нямаше да се говори за изкуствени бебета?
Цитирай

Айтос

Мнения: 4 244
Точно се питах как още никой не се е възмутил? Thinking
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Цитат
Леля докторка. С бялата престилка. Каза на баба, аз я чух, като каза: ”Момиченцето винаги ще бъде болнаво. Защото е от “изкуствените”. Аз съм “изкуственица”.

Историята е красива - в тази част, дето лелята дава на момиченцето да посуче. Но горния цитат с леля докторка потвърждава колко вреда могат да нанесат хората с бели престилки - да накарат едно дете да се почувства малоценно и "изкуствено", така както много от нашите педиатри карат кърмещите дълго/изключително да се чувстват извратени и какви ли не, задето се отклоняват от техните норми. И също е показателно колко тежат, за съжаление, тези думи на хора, които наистина би трябвало да знаят повече от другите за здравето.

Ох, ама какво ми стана и на мен, та така критична станах напоследък?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора