Чета и умирам от смях! 
Такива сладури са тия деца, че направо ми иде да ги разцелувам! 
Ето няколко от личната ми колекция, от детскоградинска възраст са (може и да не са от най-смешните, просто за тези се сещам сега):
-Яде ли?
-Ях.
-Какво?
-Бенки.
(Оказа се леща).
---
-Искате ли да ви сипя от мусаката?
Малкият:
-Да, но я отвий. Не го обичам одеялото!
Големият:
-И аз не харесвам завивката.
(И двамата имат предвид заливката).
---
Големият ме забавлява, като ми разказва вицове:
-Чък Норис пие от чешмата на екс.
Засмивам се. След кратък размисъл ме пита:
-Мамо, а кой е Екс?
---
Двамата разглеждат енциклопедия за Космоса. След малко малкият дотърчава притеснен:
-Много се страхувам да не ни погълне някоя черна дупка!
-Не се плаши! Черните дупки са много далече.
-Колко далече?
-Наистина много, мнооого далече! Направо невъобразимо далече!
След малко чувам как малкият обяснява на големия:
-Няма защо да ни е страх от черните дупки! Те са мноооооого далече- почти до Лондон!
---
-Мамо, каква е била болестта на динозаврите?
-В смисъл?
-Нали са измрели- от какво са били болни?
Усмихвам се.
-Всъщност,- казвам- учените не са съвсем категорични по въпроса защо са изчезнали...
-Ооо, но аз знам ЗАЩО- прекъсва ме детето.- Това е ясно за всички: за да не ни е страх от тях! Ти щеше ли да ни пускаш да си играем навън, ако там имаше тиранозаври?! Сега се опитвам да установя КАК се е случило това...
---
-Мамо, помниш ли, когато мивката ни беше до тавана?
(Мисли си, че не е достигал крана на чешмата, защото последният е бил монтиран твърде високо, някъде точно под тавана. Не си дава сметка, че междувременно е пораснал...).
Такива сладури са тия деца, че направо ми иде да ги разцелувам! Ето няколко от личната ми колекция, от детскоградинска възраст са (може и да не са от най-смешните, просто за тези се сещам сега):
-Яде ли?
-Ях.
-Какво?
-Бенки.
(Оказа се леща).---
-Искате ли да ви сипя от мусаката?
Малкият:
-Да, но я отвий. Не го обичам одеялото!
Големият:
-И аз не харесвам завивката.
(И двамата имат предвид заливката).
---
Големият ме забавлява, като ми разказва вицове:
-Чък Норис пие от чешмата на екс.
Засмивам се. След кратък размисъл ме пита:
-Мамо, а кой е Екс?
---
Двамата разглеждат енциклопедия за Космоса. След малко малкият дотърчава притеснен:
-Много се страхувам да не ни погълне някоя черна дупка!
-Не се плаши! Черните дупки са много далече.
-Колко далече?
-Наистина много, мнооого далече! Направо невъобразимо далече!
След малко чувам как малкият обяснява на големия:
-Няма защо да ни е страх от черните дупки! Те са мноооооого далече- почти до Лондон!
---
-Мамо, каква е била болестта на динозаврите?
-В смисъл?
-Нали са измрели- от какво са били болни?
Усмихвам се.
-Всъщност,- казвам- учените не са съвсем категорични по въпроса защо са изчезнали...
-Ооо, но аз знам ЗАЩО- прекъсва ме детето.- Това е ясно за всички: за да не ни е страх от тях! Ти щеше ли да ни пускаш да си играем навън, ако там имаше тиранозаври?! Сега се опитвам да установя КАК се е случило това...
---
-Мамо, помниш ли, когато мивката ни беше до тавана?
(Мисли си, че не е достигал крана на чешмата, защото последният е бил монтиран твърде високо, някъде точно под тавана. Не си дава сметка, че междувременно е пораснал...).
