За младите жени, които стават "джихадистки" - защо го правят?!? 
Интересно какво мислят българскиге жени и майки. 
Елиф Й. от Мюнхен на 16 г.
Ислямско було и „Калашников“
Майка отвлече децата си от Холандия и се присъедини към ИД
Голям брой тежки престъпления в историята на човечеството са дело на хора, които са били убедени от своите водачи, че защитават правилната кауза или че служат на Бог... Според Стийв Дубров-Айхел, работил заедно със свои колеги за възстановяването на стотици бивши последователи на различни култове, при повечето от тях с редки изключения фанатизмът се корени в искреното им желание да поправят злините в света, да „пречистят” Земята от греховете и несправедливостите и да основат „ново” общество съобразно вижданията, които са придобили в култа и които те смятат за Божия воля. Тези хора Ерик Хофер (автор на книгата The True Believer) нарича „истински вярващи”. Това са последователите, които търсят отговори и просветление извън самите себе си и поради тази причина са готови да се поставят под контрола на друг. Те са последователи не защото действително искат да намерят отговори, а за да удовлетворят желанието си към себеотричане и подсъзнателния стремеж към самоунищожение, да се отърват от своето нежелано „аз”. Според Хофер умът на фанатика има нужда да обожествява нещо дори до точката на анихилация. И той би пожертвал всичко за един невъзможен блян. „Истински вярващите” всъщност са дълбоко несигурни в себе си хора, умствено неуравновесени или пък изгубили надежда и нямащи приятели.
Тъй като религията по своята същност е преживяване, което се базира изключително на емоции и вяра, а не на здрав разум, логика и познание, „истински вярващият” е враждебно настроен към здравия разум, науката и фактите. Светът изобилства от фанатични последователи на всевъзможни вери и идеи, които не познават граници в презрението си към истината. „Истински вярващите” са показали, че по-скоро ще умрат и ще вземат още много хора с тях, отколкото да признаят пред себе си, че техният „бог” е плод на въображението им. Затова става ясно защо фанатиците са проявявали през вековете на човешката история толкова сляпа ярост и диващина, лишени от човешко чувство.
Според статия от Норман Льоклер в електронното издание на „Фондация за свобода от религията”: „Истински вярващите’, независимо каква вяра изповядват, са отдадени на каузата за продължаване и увековечаване на невежеството, терора и убийствата, които са били тяхна визитната картичка още от самото начало, когато вирусът на тази лудост е инфектирал човешката психика. Зигмунд Фройд нарича религиозното вярване ‘културална невроза... една илюзия, която твърде много се доближава до халюцинациите на лудостта’.”
Много хора дори и да нямат нагласата на екстремисти, са готови да извършат престъпни деяния, ако им е заповядано или предложено от фигура с авторитет и е подкрепено от съответната идеология. Този тип логика и поведение са демонстрирани с известния опит, извършен от американския психолог Стенли Милграм през 60-те години на ХХ в. Той убедил участниците в експеримента, че прилагайки потенциално смъртоносни електрошокове на други хора в съседната стая, ще му помогнат в научно изследване. Това е послужило като обосновка (идеология), която да оправдае опасното поведение на „последователите” му, т. е. на участниците в опита. В действителност тези, които трябвало да бъдат подложени на шоковете били актьори, които викали и се мятали много убедително, но това било известно само на Милграм. Почти две трети от хората, изпълняващи неговите инструкции, въпреки че изпитвали известни душевни терзания, ги довели до край – т. е. до назначаването на смъртоносни дози, докато актьорите в съседната стая притихнали, правейки се на умрели...
Интересно какво мислят българскиге жени и майки. Елиф Й. от Мюнхен на 16 г.
Ислямско було и „Калашников“
Майка отвлече децата си от Холандия и се присъедини към ИД
Голям брой тежки престъпления в историята на човечеството са дело на хора, които са били убедени от своите водачи, че защитават правилната кауза или че служат на Бог... Според Стийв Дубров-Айхел, работил заедно със свои колеги за възстановяването на стотици бивши последователи на различни култове, при повечето от тях с редки изключения фанатизмът се корени в искреното им желание да поправят злините в света, да „пречистят” Земята от греховете и несправедливостите и да основат „ново” общество съобразно вижданията, които са придобили в култа и които те смятат за Божия воля. Тези хора Ерик Хофер (автор на книгата The True Believer) нарича „истински вярващи”. Това са последователите, които търсят отговори и просветление извън самите себе си и поради тази причина са готови да се поставят под контрола на друг. Те са последователи не защото действително искат да намерят отговори, а за да удовлетворят желанието си към себеотричане и подсъзнателния стремеж към самоунищожение, да се отърват от своето нежелано „аз”. Според Хофер умът на фанатика има нужда да обожествява нещо дори до точката на анихилация. И той би пожертвал всичко за един невъзможен блян. „Истински вярващите” всъщност са дълбоко несигурни в себе си хора, умствено неуравновесени или пък изгубили надежда и нямащи приятели.
Тъй като религията по своята същност е преживяване, което се базира изключително на емоции и вяра, а не на здрав разум, логика и познание, „истински вярващият” е враждебно настроен към здравия разум, науката и фактите. Светът изобилства от фанатични последователи на всевъзможни вери и идеи, които не познават граници в презрението си към истината. „Истински вярващите” са показали, че по-скоро ще умрат и ще вземат още много хора с тях, отколкото да признаят пред себе си, че техният „бог” е плод на въображението им. Затова става ясно защо фанатиците са проявявали през вековете на човешката история толкова сляпа ярост и диващина, лишени от човешко чувство.
Според статия от Норман Льоклер в електронното издание на „Фондация за свобода от религията”: „Истински вярващите’, независимо каква вяра изповядват, са отдадени на каузата за продължаване и увековечаване на невежеството, терора и убийствата, които са били тяхна визитната картичка още от самото начало, когато вирусът на тази лудост е инфектирал човешката психика. Зигмунд Фройд нарича религиозното вярване ‘културална невроза... една илюзия, която твърде много се доближава до халюцинациите на лудостта’.”
Много хора дори и да нямат нагласата на екстремисти, са готови да извършат престъпни деяния, ако им е заповядано или предложено от фигура с авторитет и е подкрепено от съответната идеология. Този тип логика и поведение са демонстрирани с известния опит, извършен от американския психолог Стенли Милграм през 60-те години на ХХ в. Той убедил участниците в експеримента, че прилагайки потенциално смъртоносни електрошокове на други хора в съседната стая, ще му помогнат в научно изследване. Това е послужило като обосновка (идеология), която да оправдае опасното поведение на „последователите” му, т. е. на участниците в опита. В действителност тези, които трябвало да бъдат подложени на шоковете били актьори, които викали и се мятали много убедително, но това било известно само на Милграм. Почти две трети от хората, изпълняващи неговите инструкции, въпреки че изпитвали известни душевни терзания, ги довели до край – т. е. до назначаването на смъртоносни дози, докато актьорите в съседната стая притихнали, правейки се на умрели...
