Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора
Аз съм едно от многото осиновени деца в България.Вече съм на 33 г. и преди година разбрах че съм била осиновена. Моите осиновители починаха отдавна но нито ми казаха нито ми оставиха някакви документи за моето осиновяване.Омъжена съм и имам дъщеря на 12г.Съвсем естествено искам да познавам биологичната си майка и смятам че  дъщеря ми трябва да знае произхода си . Не вярвах че е толкова трудно да знаеш кой си !Защо закона е против нас осиновените?Мислите ли че е правилно майката да има право на избор когато роди дали да остави детето но детето когато стане пълнолетно и знае че е осиновено няма право да избира дали да познава майка си? Искам да намеря майка си и мисля че може би и тя иска да ме намери. Положих доста усилия до сега но напредвам бавно.Родена съм на 13.04.1972г. в гр.Пловдив и името ми е било Адриана. Осиновена съм в гр.София на 2г. въэраст. Разбирате ли че това старомодно мислене за това че трябва да се пази тайната на осиновяването само усложнява живота на осиновители и осиновени.Нека поговорим и за другата страна на медала.Всички с подобна на моята история нека си помогнем като общуваме помежду си,споделяме опит и се подкрепяме морално.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Аз съм от страната на майките осиновителки newsm78и честно да ти кажа ,винаги съм се чудела ,защо осиновените деца живяли в семейна,нормална среда,получили любов и образование в един момент започват да търсят биологичните си родители Sick и се чустват нещастни и онеправдани   ЗАЩО изоставените и неосиновени деца по домовете нямали шанса да бъдат осиновени,живели в мизерия,неприласкани и нецелунати  Naughty неиздирват и непретендират,а се примиряват с положението!Мисля че точно те имат много по-голяма нужда да се подкрепят морално и обменят опит-кой как оцелява Sad
Иначе съм за навременното казване на осиновените,против доживотното пазене на ТАЙНАТА,аз самата съм казала на дъщеря си и ...нямаме проблеми!
Родилката сама и доброволно прекъсва връзката с детето си след полагане на подписа за отказ...и затова вече е трудно да намериш произхода си.Не мисля ,че закона е против вас осиновените-ако е трябвало да знаете за биологичните си родители-не е трябвало да бъдете изоставени,има варианти само с отглеждане по домовете до навършване на пълнолетие....но когато майкта категорично заявява че се отказва от новороденото си дете...какво да направи закона и как да я задължи да си остави координатите Thinking абсурд!
zvenka,дано откриеш тази ,която те е родила newsm10,но това е нож с две остриета, Thinkingдали ТЯ иска да бъде открита и как би реагирала на някой новопоявил се искащ да разклати сегашният и живот???Дано  не останеш наранена!  newsm12
Цитирай

София

Мнения: 127
Здравей!Аз съм на същото мнение като Дидка.Тя все пак е и биологичен родител и осиновител.Още повече, че аз също имам съмнения че съм осиновена.По стар български обичай на улицата ми е казвано няколко пъти, но моите родители не са го потвърдили.Когато пораснах съм се мъчила да изнудя майка да ми каже но тя категорично отрече.В последствие аз самата неможах да родя дете.Вече си подготвям нещата за да осиновявам.Като че ли добрия дядо господ иска да ме постави на мястото на моята майка, за да разбера как се е чувствала тя.Та те с моя баща са ми дали най-хубавия живот за който едно дете може да мечтае.... и аз да искам да знам кой ме е зарязал......Май не искам.Не отричам, че това е полезно, за да се има педстава за наследствени болести и други такива неща, но само толкова.Останалото е излишно.Това е моето мнение.А за метода на търсене обърни се за помощ към baoo-bg.org/forum.Те ще ти помогнат.Човек трябва сам да решава.Успех! Embarassed
Цитирай


Мнения: 1 616
.Та те с моя баща са ми дали най-хубавия живот за който едно дете може да мечтае.... и аз да искам да знам кой ме е зарязал......Май не искам.Не отричам, че това е полезно, за да се има педстава за наследствени болести и други такива неща, но само толкова.Останалото е излишно.Embarassed


newsm10 Най-сетне да чуя едно осиновено дете да мисли като мен. Поздравления мила и успех- дано скоро да станеш майка!
Цитирай
Поздравления за това че вашето дете знае че е осиновено  bouquet Бъдете сигурна че това е най -добрия подход!Но може би като порастне и то ще иска да знае истината рано или късно.Съветвам ви да не го спирате! Отгледаха ме невероятни хора които обожавах.Винаги се съмнявах че са ме осиновили но непожелах да ги питам защото нямах нужда а и не исках да ги притеснявам [ знаете какви времена бяха] това беше срамно и тема табу.Защо мислите че някой ще бъде наранен? Когато и двете страни са добронамерени всичко би било много лесно.Никой не иска да разваля семейства!Когато детето е отгледано с любов от осиновителите си то не таи злоба и не търси някакво отмъщение.Просто иска да знае как изглежда майка му ,какво е наследило от нея,за роднини и още много други неща.За миг се поставете на наше място newsm78 Никой не се чувства онеправдан .Всичко е може би голяма доза любопитство не знам точно Thinking
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Аз съм разказала тук своята история.Също съм осиновена, но не само че не се чувствам онеправдана, напротив-родена съм под щастлива звезда за това, че родителите ми са ме харесали и избрали, а са имали избор.Дадоха ми всичко от което едно дете може да има нужда, та и отгоре.Преди няколко месеца разбрах всичко около осиновяването ми, успях да разбера и кои и къде са биологичните ми родители.Още не съм предприела нищо и не зная струва ли си въобще да гоня дивото, както има една приказка.Съветвам те да се сопиташ до организацията, чийто адрес са ти дали по-долу *бао*.Виждам голям ентусиазъм от твоя страна да се запознаеш с биологичната си майка, но може да останеш жестоко разочарована, не зная от къде тази увереност, че и тя иска да те види.Пример:жена с нашата съдба и на нашата възраст е намерила родилата я особа и от нея е чула, че няма желание за контакт и как синът и е свестно момче и няма опасност да се засекат някога, а тя била наследила гадният ген на баща си.Още куп гадости с ледено изражение и глас.Не ти го пожелавам, но помисли струва ли си или поне не възлагай толкова надежди и топли чувства.Смятам, че с оставянето ни в домове родителките ни са направили своя избор.А сме имали добър живот благодарение на избора на осиновителите ни.Между другото и аз съм родена и взета от Пловдив. newsm78
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Аз не съм осиновена, но съм мислила много по този въпрос от всички страни. Първо аз самата съм майка на осиновено дете и второ родната ми майка е дала дете за осиновяване в първата си младост. Както вече съм споделяла тук, брат ми ни намери и сега се виждаме често. Очевидно е, колко много се успокои майка ми и колко е доволен той. Виждаме се често.  Сигурна съм, че ако аз бях осиновена щях да искам да видя биологичната си майка, да знам корена си, гена си. Пиша всичко това с голяма болка, защото очаквам всеки момент въпроса от малката си дъщеричка: "Кой точно е този човек, какъв е?" Разкриването на истината пред ная, не й ли предрича пътя на търсенето, намирането и контакта с биологичните родители, преди самата тя да си даде сметка има ли нужда от това? Не знам точно как ще й представя нещата, но мисля, че всички трябва да се обичаме. Страшно уважавам жената, решила се тази, най страшната стъпка - да оставиш детето си, в името на неговото добро. Сега, когато пиша ми течат едни такива големи сълзи. Обичам всички, не искам да нараня никой от тях, обаче ...
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Аз пък не считам за нужно да се зане...
Гена си го носиш + имаш ген и от бащата а да намериш и двамата родители е толкова трудно - така, че това с гена за мен са извинения.
Защо да се знае? Питам - не ви ли стига майчината обич? Исакате друга обич? Още една майка /не е ли малко алчно  - аз като нямам щастието да съм осиновена ТРЯБВА да живея с моите родители да се задоволявам с тях/.
Ами ако не си осиновена? Кого ще дириш? Ще си доволна от тези си родители и няма да имаш избор!
Не разбирам вас осиновените - какво търсите? Нещо по-добро? Ние като не сме осиновени си седим на д.тата и се задоволяваме с това което ни е дала съдбата като родители - добри или лоши. На вас тя май е дала повече - едни родители посветили живота си на вас, а като нещо сте недоволни - имате право да ги оплюете и да хукнете да дирите други родители, под претекст че са ви родили. Защо? Просто си помисли, че това са ти родните родители. Доволна или не - това са. Нямаш други щото другите само са те изхвърлили на този свят и са те зарязали като непотребна вещ! Да има мноого редки случаи когато майкат е била принудена - но вярвам, че ако е така, тя ще дири детето си. А при положение, че толкова години никой не те е потърсил - за какво ти  етакъв човек? Ти си имаш майка!
аз като бях ядосана на нашите като малка все си мечтаех да съм осиновена - да мога да диря "по-добри" родители. ЗАтова съм твръдо убедена, че търсенето е израз на вътрешно неудовлетворение на детето - но то е безпочвено.

Добре е че са те осиновили - моя позната е от тия деца - захвърлени без право за осиновяване - ела да видиш жестоките изгаряния от цигари по ръцете й. Защо не видиш нейните припадъци и разклатеното й здраве, от добрите грижи по домовете. Мислиш ли, че тя иска да види родната си майка?! Питай дете от дом - колко от тях искат. Но осивонените  имате щаслив живот и свободно време, в което да се занимавате с търсене и съжаление, че сте осиновени. Ако се бъхтехте като роби от 9-10 клес, ако не си дояждахте и недоспивахте, ако ви тормозеха както това става в домовете - надали щяхте толкова да искате да видите оная дето ви е обрекла на това!


Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
За да е скрито осиновяването по ЦЯЛ свят - има причина! И тя е морална и не е ОСТАРЯЛА!
Щото това, че след 10г някой дето е захвърлила детето си - реши, че видиш ли много го обича /как става това не знам - аз като майка или си обичам детето или не се сещам след 10-15г/ - не й дава право да се появи някъде и да претендира за каквото и да е!
както и на осиновенот дете не му е дадено право щом някой се е отрекъл от него и НЕ ГО ЖЕЛАЕ - да настоява за срещи и да измъчва дадения човек.
Често такива срещи могът да съсипят нечий живот, а понякога и цели семейства.
Затова аз не признавам това, че някой нещо иска - за основателна причина. Има закони и разпоредби и те трябва да се спазват от всички граждани в дадена държава.
И аз искам много неща за себе си и детето си, но трябва да се съобразя како може и какво не.
Съжалявам, че мнението ми е различно и може би разко, но в това вярвам.

А законите ак оне ги спазваме - какво ще настане - хаос. По-добре осиновените да се замислят ЗАЩО са приети тези ЗАКОНИ и то по света, а не само някъде си! Тогава може да открият много важни неща, преда да са скочили с главата надолу в търсене на неизвествното.

Все пак желая успех на пишещата и се надявам истината да не  ясъсипе, а да й донесе радост.
Цитирай

София

Мнения: 127
За да е скрито осиновяването по ЦЯЛ свят - има причина! И тя е морална и не е ОСТАРЯЛА!

Поздравление за мнението ти.Истината казана по този начин е като  изтрезняващ душ.Заставам на 100процента зад това.Има един момент със" съдбата ни е дала тези родители".Ето над това трябва всеки осиновен да се замисли.Ами след като нашите родители не са могли да си родят дете, се е появил биологичния такъв за да може да ни има, и са се създали предпоставките да попаднем при нашите си родители.Ако ние осиновените приемем нещата по този начин, няма да имаме нужда да търсим "инкубатора".Простете за грубото сравнение но в 90 на 100 от случаите си е точно това.
Цитирай


Мнения: 625
  Някаква агресия ли усещам,или така ми се струва?!
Не мога да разбера защо така се нахвърляте върху всеки,който реши да потърси биологичните си родители?!
  Повечето твърдения на catnadeen са просто смешни.Някой казал ли е,че не му стига майчината обич,аз не видях?!Всеки има право да знае,не говорим за обич,а за истина!!! Naughty
  Има една приказка-ако не можеш да помогнеш на някого,поне не му пречи!
Цитирай

София

Мнения: 1 444
И аз смятам, че подобни нападения не са уместни.Аз, като жена, която е щастлива от факта, че е осиновена и благодарна за това смятам още, че catnadeen не е разбрала точно споделеното до тук.Освен това не би могла да разбере психиката и чувствата на осиновения.Въпреки, че нямам желание да се срещам с биологичната ми родителка *дори ми е гадно да я наричан така* то гена винаги ме е вълнувал, това е нещо, което всеки носи в себе си и определя до голяма степен същността му, не може да бъде без значение.Всеки също така би искал да е наясно с произхода си.Не виждам какво лошо има в това, а относно написаното за желание за по-добри родители и тем подобни, е това няма нищо общо с истината, поне при повечето осиновени.Ще дам пример: голямата ми дъщеря е изключително инертна и мързелива, просто до болка и самата тя си го признава.Единственото, което от малка я влече и полага къртовски труд е да работи в кафене като сервира или на бара.Прави го от три години през ваканциите а сега и през съботите и не мога да я спра.Енергията, която влага на работа просто е очеизваждаща на фона на нечовешката и ленивост и мудност във всяко друго отношение.Винаги сме се чудили с баща и на кого прилича, просто не познавам човек от роднините и родителите ни толкова муден, мързелив и ленив, но с такава любов към сервитьорството.Преди 4 месеца разбрах, че тази която ме е родила е била цял живот сервитьорка, ето ви тема на размисъл.Кажете ми сега, че гена не е от значение или че нямам основание да се интересувам що за хора са тези, чиято кръв тече във вените ми и чиито нрави съм наследила, съответно предала на децата си. newsm78 newsm78 newsm78
Да не говориме на тема наследствени заболявания, нещо което го е имало, има и ще има.Глезотия, ревливост и неблагодарност ли ще наречете желанието да разбера какви болести могат да дремят някъде в мен или в децата ми?Не мисля!! Rolling Eyes За това става въпрос и смятам, че всеки има право да знае или просто да направи избора си.Моят лично е да разбера колкото може повече, като за целта да не стигам до никакъв близък контакт.Единственото, което ме човърка е мечтата цял живот да имам брат или сестра, изведнъж научавам, че имам 4 такива.Е, не е като да си израстнал с тях, но това предизвиква страхотен интерес в мен, иначе Петрана не ми е интересна, нито имам желание да я виждам, нито ми дреме тя пък какво иска. #2gunfire
Цитирай
Въпрос към merypopins- Как ако не е тайна разбира се научи всичко за биологичните ти родители?Между другото от кой дом в Пловдив ?Извини ме за любопитството но и моята майка е била сервитьорка.  bouquetКъм ralissa- Подкрепям те изцяло и смятам че ще намериш правилното решение дали детето ти да знае.Права си че това му предрича пътя на търсенето но не се ли страхуваш че може да разбере от други хора?Тогава е много болезнено особено ако е в пубертета.Надявам се да има повече хора които да мислят като теб Hug            Към catnadeen - Чудя се откъде тази злост при теб.Искам да ти кажа че е иэключително важно да се знае за гена от личен опит.Моята дъщеря има наследствена анемия и не знам от къде?Може би от мен...Какво толкова не разбираш- ти познаваш твоите близки добри или лоши .Знаеш кой какъв е бил какви заложби има.Майката е почти невъзможно да открие детето си.То е с ново ЕГН и ново име.Не казвай че тези жени са ЗАХВЪРЛИЛИ децата си.Много е грозно!!!Познавам жена която обстоятелствата са я принудили да изостави детето си преди 20г. и има желание да го види,да разбере какъв човек е станало и дали живее добре.Уверявам те  че много съжалява.Казва че колкото повече време минава толкова й е по-трудно.Относно това какви грижи полагат в домовете не трябва ли да се държи сметка на отговорните лица!Щом като си загрижена което е похвално и имаш такава информация сигнализирай в съответните инстанции.Аз не смятам да се чувствам виновна за това че съм имала късмета да ме осиновят.Виждате колко хора искат дете но защо е толкова мудна процедурата не знам.Осиновяването е скрито по закон в цял свят-така е.Но в някои държави когато детето научи че е осиновено и е пълнолетно има право ако иска да отиде в социалната служба и да му дадат пълна информация за генетичните заболявания.Ако изяви желание да види майка си те първо се допитват до нея и ако и тя иска тогава му дават информация.Толкова е просто нали?В нашият семеен кодекс пише че детето може да иска информация ако ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ГО НАЛАГАТ!Обяснете ми какви са тези обстятелства?Подава се молба и се прави заседание на ЗАКРИТИ врати и други хора решават дали да ти дадат достъп до информация.Аз попитах дали наследствено заболяване на детето ми е достатъчно обстоятелство и ми казаха не!!!!!Ето за това става въпрос ако не си разбрала.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Каде твърдя че НЯКОИ майки нямат ОСНОВАТЕЛНИ причини???? Май го споменавам поне 2-3 пъти!
аз не виждам къде нападам? просто са ми по-дирекнти думите, но не съм нападнала никого.
няма лошо да се знае за генетичните заболявания - но мисля, че това се дава като инфо на осиновителите - или просто соц.служби осигуряващи детето не са си свършили добре работат и след толкова години е малко вероятно да си я свършат по-добре

а който иска - да търси. Да не разбирам - наистина е така и казах защо - по определени лични мотиви считам, че всяко търсене е свързано с известно неудоблетворение. но пък и никой не може да спре някого.
аз само призовав да се погледне и от другата страна - ккаво може да стане. И най-вече според мен е много важно търсещия да е наясно с мотивите си да издирва!
Щото хубавите неща са по филмите - живота е далече от лачена обвивка.
И често разочарованието от фактите, е като стреса да научиш че си осиновен.

Успех на всеки реешил да дири наякого, но дано е готов за истината!
Цитирай


Мнения: 1 616
Zvennka, сред като знаеш ,че анемията на дъшеря ти е наследствена, какво ще ти помогне да разбереш, че например и майка ти е имала същата анемия?
catnadeen не ти говори със злост, а с опита на едно дете, което не е живяло добре при рожденните си родители и което животът го е принудил да си задава въпроси, които ти не си. Просто всеки човек осиновен или не, си има своята болка....
 
Майката е почти невъзможно да открие детето си.То е с ново ЕГН и ново име.Не казвай че тези жени са ЗАХВЪРЛИЛИ децата си.Много е грозно!!!Познавам жена която обстоятелствата са я принудили да изостави детето си преди 20г. и има желание да го види,да разбере какъв човек е станало и дали живее добре.Уверявам те, че много съжалява.Казва че колкото повече време минава толкова й е по-трудно.

Също толкова трудно е и на детето да открие майка си, но вие ги търсите, нали?По същият начин и те могат да търсят вас. Има и такива жени , които обстоятелствата са принудили да оставят децата си, както и такива жени, които  обстоятелствата са принудили да осиновят. Но докато за първите се говори със разбиране и съчувствие, то  вторите-едва ли не са виновни, че не са могли да имат деца и са осиновили, защото са искали да бъдат майки.

Аз мисля, че е съвсем нормално да искаш да знаеш коя е жената, която те е родила и няма нищо лошо да я търсиш.Човешко е,  но трябва да си готова да посрещнеш истината такава, каквато е.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора