Аз пък не съм сигласна с Джули.
Живеем в къщата на родителите ми, на отделен етаж и напълно осъзнавам това каква помощ е за нас и колко главоболия и лишения ни спестяват. Помагат ми за дъщеря ни, тя с удоволствие слиза при тях да си изграят, майка ми си взе отпуск, когато аз бях с мн и начесто контракции, за да може да гледа детето, а аз да лежа.
Същото бих направила и за децата си и не виждам нищо лошо в това.
Живеем в къщата на родителите ми, на отделен етаж и напълно осъзнавам това каква помощ е за нас и колко главоболия и лишения ни спестяват. Помагат ми за дъщеря ни, тя с удоволствие слиза при тях да си изграят, майка ми си взе отпуск, когато аз бях с мн и начесто контракции, за да може да гледа детето, а аз да лежа.
Същото бих направила и за децата си и не виждам нищо лошо в това.
Разбира се,че не са прави да изискват, но реално подобни хора ще унижават, независимо дали са дали или не, защото са нещастни, неудовлетворени... искат да имат с кого да воюват... пък и много често те смятат, че синът ще засвидетелства благодарност, ако тропне с ръка по масата и покаже на снахата къде и е мястото. Иначе и по негов адрес се мърмори. Но това, което казваш - Да очакват благодарност само от синовете си, щом на тях са дали, би означавало,че младите също не се възприемат като едно цяло. Т.е. С. са победили 
Уважението и благодарността, поне за мен, не се дели по кръвна линя... то е към и от двойката и семейството като цяло. Ако някой демонстрира неуважение към един от това семейство, той го демонстрира и към другия. Т.е когато младата двойка остане в имот, където на единия от двамата е демонстрирано лошо отношение и неуважение, това означава,че те като семейство го приемат и това поощрява още повече лошото отношение! И си мисля,че мис Джули искаше да каже точно това - да отстояваме себе си и убежденията си като семейство, пък С./Т. ще си останат с очакванията за вечна благодарност и с пръст в устата. Но не може хем да плюем, хем да живеем някъде,където не сме желани, защото ни е по-изгодно! 
