Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 718
Всеки от нас може би има спомени от детството си,които са се запечатали много трайно в съзнанието...,и може би са ни променили малко...Кои "уроци" от вашето детство бихте искали да предадете на децата си?
Не помня точно на колко години бях...Може би 8...Беше във времето,когато цитрусовите плодове и бананите бяха лукс.Една вечер баща ми донесе два портокала-по един за мен и сестра ми.Той си отчупи парче от този на сестра ми,а майка ми може би щеше да си вземе от моя...Нямам спомен,защо започнах да недоволствам...Беше някаква глупост от рода на това,че парчето,което майка посегна да вземе е по-голямо от това ,което баща ми си отчупи от другия портокал.Мама просто се спря,нищо не каза...А татко само каза,че не е очаквал това от мен и че едно дете не бива да се отнася така с майка си,стана и излезе от стаята.Не помня ,колко време след това не ми говореше....Кратките му думи бяха достатъчни...Изпитах срам,който в живота си повече не съм изпитвала ...И подобен "урок" не се наложи повече да ми предават.Мисля,че тази случка за мен беше преломна (колкото и глупаво да звучи сега) за по-нататъшното ми отношение към родителите ми.И мисля,че обичта и уважението,които и до днес питая към тях,се дължи до голяма степен и на този отрязък от живота ми.
"Урокът за двата портокала" ще го разкажа и на сина си някой ден...А вие?Помните ли такива "уроци"? Tired
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Помня една малко комична случка със сестра ми. Тя беше на 4-5 годинки, много слаба ,като перце. В махалата си имахме едно хулиганче, с което никой не искаше да играеше,  той пречеше на всички, държеше се грубо и момчетата се страхуваха от него. Един ден от скука се закачал с най-малките момичета, които си играели на "майки", сестра ми била една от тях. Явно много се е ядосала, но вместо да се разплаче, смелата "мама" тръгнала в атака ! Аз я заварих да върти ръчички като водно колело срещу Бимбаеца, с явното намерение да го удари. Той се заливаше от смях,   35 но намеренията на сестра ми бяха съвсем сериозни ! Накрая той отстъпи и остави малките да си играят на спокойствие, а сестра ми стана "герой" в махалата. Така Давид победи Голиат ! Винаги съм харесвала хора, които не се спират пред никакви авторитети и страшилища . Господ помага на смелите !  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.