Здравейте, имам нужда от съвет...ще се опитам да бъда по-кратка и да не пиша романи.
Със мъжа ми сме женени от 2 години, заедно сме от 3. В началото живеехме в града, в който учех, но завърших и решихме да се върнем да живеем в нашия град (от един град сме). Направихме си малък бизнес, бяхме много сплотени, помагахме си, подкрепяхме се, аз имам професия и в един момент вече не успявах да бъда и на двете места, но той започна да се справя чудесно.Само да спомена, че неговите родители не са ни дали един лев, моите родители помагаха финансово в началото, стъпихме си на краката, дори се изнесохме на квартира и се оправяме сами. До тук всичко е наред, но...родителите му са разделени, единият живее тук, другият на село, баба му на друго село. И се започна едно ходене събота и неделя на едното място, на другото място, по празниците, някой се разболял - тичаме за лекарства (но те не помагали, затова не ги пият), след това трябваше и да преспиваме там...изобщо почивните ни дни прекарвахме все там. Аз се опитах да бъда добра и търпелива, но в един момент почувствах умора...искаше ми се и ние като нормалните млади хора да си останем в неделя в нас, да се излежаваме, да си почиваме...Оставих го да ходи сам, мъчно ми беше да става в 7 в неделя, но моята професия е доста отговорна и повече не можех да си позволя да се изтощавам така. Започнахме да се караме, нещата се натрупаха, никога не съм искала да го отделям от семейството му, нито да спре да им помага, уважавала съм ги много и аз, но когато изразих мнение и отказах да отида, явно започнаха да го настройват срещу мен. Кулминацията вече беше по Коледа, защото сестра му беше на гости и трябвало да я уважаваме и да и обръщаме внимание. Работихме до последно, за да можем да се справим със сметките, през това време той тича по селата да помага. Наистина го съжалих, не знам как издържа милият. Понеже винаги те решават всичко, реших да го помоля този път да ги поканим в нас и той се съгласи. То не бяха скандали, че сестра му искала да си е вкъщи, да се чувствала у дома си..в крайна сметка дойдоха. Тогава позакрепихме взаимоотношенията с него, може би той видя роднините си за пръв път в тази светлина - да се карат, да управляват, сякаш малко беше осъзнал, че винаги искат да ни контролират. Решихме да отидем някъде сами на Нова Година, тогава скандалите станаха невероятни, да не ходим, да стоим при тях и т.н...като отидохме да ги видим, преди да отпътуваме, сестра му ми обърна гръб без да ми говори. (Бяха дори излъгали, че са ме срещнали и съм им казала - да не ходят да го виждат на работата му). Последната случка е, че аз не пожелах да отида на едното село и вече милото не ми говори 1 седмица...знам си го, че е инат, но едва ли мога да предполагам какво са му наговорили, че ПАК не съм отишла.
Не знам дали успяхте да добиете представа, пропуснах много подробности, моят извод е, че искат да ни контролират и да им се помага постоянно (защото не си мърдат пръста за нищо и трябва някой да им свърши работата) Не се интересуват, че сме изморени, че искаме да създадем наше семейство....мечтали сме си за дете, но напоследък си мисля, че ще се стигне до развод. Мъжът ми не заема моята страна никога, не ме разбира, дори когато се опитам да му обясня спокойно (защото напоследък не успявам да поддържам добрия тон-и на мен ми писна). Никога не съм казала нищо против тях, дори много съм помагала и аз, но видях, че нищо не се оценява, а думите колко ме обичат, не могат да заличат постоянното им обсебване и не отговарят на действията им. Аз не съм директен и нахален човек, да отида и да се карам...опитах по всякакви начини да съм добра и да се разбираме с мъжа ми, да мълча, да съм търпелива...но когато отиде при тях и се връща друг..и вече не знам как да се доказвам, станах му най-черната..Ще съм благодарна на всякакви съвети и мнения по темата. Желая ви приятен почивен ден!
Със мъжа ми сме женени от 2 години, заедно сме от 3. В началото живеехме в града, в който учех, но завърших и решихме да се върнем да живеем в нашия град (от един град сме). Направихме си малък бизнес, бяхме много сплотени, помагахме си, подкрепяхме се, аз имам професия и в един момент вече не успявах да бъда и на двете места, но той започна да се справя чудесно.Само да спомена, че неговите родители не са ни дали един лев, моите родители помагаха финансово в началото, стъпихме си на краката, дори се изнесохме на квартира и се оправяме сами. До тук всичко е наред, но...родителите му са разделени, единият живее тук, другият на село, баба му на друго село. И се започна едно ходене събота и неделя на едното място, на другото място, по празниците, някой се разболял - тичаме за лекарства (но те не помагали, затова не ги пият), след това трябваше и да преспиваме там...изобщо почивните ни дни прекарвахме все там. Аз се опитах да бъда добра и търпелива, но в един момент почувствах умора...искаше ми се и ние като нормалните млади хора да си останем в неделя в нас, да се излежаваме, да си почиваме...Оставих го да ходи сам, мъчно ми беше да става в 7 в неделя, но моята професия е доста отговорна и повече не можех да си позволя да се изтощавам така. Започнахме да се караме, нещата се натрупаха, никога не съм искала да го отделям от семейството му, нито да спре да им помага, уважавала съм ги много и аз, но когато изразих мнение и отказах да отида, явно започнаха да го настройват срещу мен. Кулминацията вече беше по Коледа, защото сестра му беше на гости и трябвало да я уважаваме и да и обръщаме внимание. Работихме до последно, за да можем да се справим със сметките, през това време той тича по селата да помага. Наистина го съжалих, не знам как издържа милият. Понеже винаги те решават всичко, реших да го помоля този път да ги поканим в нас и той се съгласи. То не бяха скандали, че сестра му искала да си е вкъщи, да се чувствала у дома си..в крайна сметка дойдоха. Тогава позакрепихме взаимоотношенията с него, може би той видя роднините си за пръв път в тази светлина - да се карат, да управляват, сякаш малко беше осъзнал, че винаги искат да ни контролират. Решихме да отидем някъде сами на Нова Година, тогава скандалите станаха невероятни, да не ходим, да стоим при тях и т.н...като отидохме да ги видим, преди да отпътуваме, сестра му ми обърна гръб без да ми говори. (Бяха дори излъгали, че са ме срещнали и съм им казала - да не ходят да го виждат на работата му). Последната случка е, че аз не пожелах да отида на едното село и вече милото не ми говори 1 седмица...знам си го, че е инат, но едва ли мога да предполагам какво са му наговорили, че ПАК не съм отишла.
Не знам дали успяхте да добиете представа, пропуснах много подробности, моят извод е, че искат да ни контролират и да им се помага постоянно (защото не си мърдат пръста за нищо и трябва някой да им свърши работата) Не се интересуват, че сме изморени, че искаме да създадем наше семейство....мечтали сме си за дете, но напоследък си мисля, че ще се стигне до развод. Мъжът ми не заема моята страна никога, не ме разбира, дори когато се опитам да му обясня спокойно (защото напоследък не успявам да поддържам добрия тон-и на мен ми писна). Никога не съм казала нищо против тях, дори много съм помагала и аз, но видях, че нищо не се оценява, а думите колко ме обичат, не могат да заличат постоянното им обсебване и не отговарят на действията им. Аз не съм директен и нахален човек, да отида и да се карам...опитах по всякакви начини да съм добра и да се разбираме с мъжа ми, да мълча, да съм търпелива...но когато отиде при тях и се връща друг..и вече не знам как да се доказвам, станах му най-черната..Ще съм благодарна на всякакви съвети и мнения по темата. Желая ви приятен почивен ден!
Според него аз съм виновна за всичко, той винаги правел всичко за мен, а аз съм се държала по този начин (че искам да говорим и да обсъдим - на което той отговаря - не ми се говори сега, амиии не знааам) Вече чувствам, че просто няма нужда и да говорим...защото не ни се получава комуникацията. Все си мисля, че хората, които се обичат трябва да подходят с любов, обич...да открият проблема, да го изяснят...но с тази липса на комуникация между нас не знам до къде ще се стигне... и все пак да кажа, че когато се запознахме той нямаше нищо и постепенно изплувахме, и все още аз давам и изкарвам повече, но не това има значение, а уважението и разбирателството....което май ни се изплъзна...
В тази война ти си губещата. Познавам мъж който е подвластен на семейството си, осъзнава че го използват по много грозен начин но не може да се отърве. Не е семеен, но ожени ли се тежко и на жената. 
Твърде много неща си го оставила да си прави, както той си реши и му е удобно на него. Също и с роднините. Време е да станеш лоша и егоист. Или ще се освести, или ще се разделите, докато е време! 
изпитано е 
ако толкова искате дете и финансово имате възможност, колкото и грубо да звучи - бебе се прави за 20мин