Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 270 отговора


Мнения: 1 617
Публикувам тази тема в отговор на много други теми поставени от осиновени деца и на последната в този форум включително. Питам се непрекъснато защо осиновените деца са толкова нещастни и правят от осиновяването трагедия. Дори в някои публикации , както и в книгата на Верие "Първична рана", излиза, че каквото и да направим те са си нещастни включително и затова, че са осиновени.
Моите въпроси към осиновените деца .
1. Въпросът за произхода. Добре, ако сте толкова нещастни мили  деца, че не знаете произхода си, то тогава би следвало да страдаме малко или много всички които не познаваме родословното си дърво. Защото произход означава да знаеш откъде си тръгнал, къде са корените ти, а не от кой край на клона си излязъл.
2. Въпросът за жената, която ви е родила. Много се изписа за нея, и първото което всеки от  вас си мисли е че тя навярно е имала много основателна причина за да изостави детето си и че навярно също ви търси и ви е търсила през всичките тези години. Защо не се замислите, че може би ние вашите родители или осиновители, като всички ни наричат, може да имаме основателна причина да искаме да не се срещате с тази жена? Защото знаем коя е и какво разочарование ще преживеете от срещата си с нея.
3. Въпросът за страданието. Сега ще ви обесня защо страдаме ние- родителите ви. Когато човек взема в къщата си кученце го замилява. А  знаете ли какво значи да осиновиш едно дете? Знаете ли, че едно осиновяване понякога е по-дълго от една бременност и по-трудно от едно раждане? Знаете ли, че не всички от нас са осиновили, защото не могат да имат деца, а защото искат да дадат дом и топлина на едно изоставено дете. А знаете ли колко трудности обществото ни създава за нас, опитвайки се да ви нарани и нашата задача е освен да ви отгледаме е да ви пазим от нападките на това общество. Знаете ли, че когато вие страдате, страдаме и ние без да имаме вина и поради действията на други хора, които са ви изоставили и заради които понякога вие превръщате нашия и вашия живот в трагедия. Знаете ли, че в първите си години  вие неосъзнавайки, че сте осиновени сте безкрайно щастливи с нас. И после като разберете ставате безкрайно нещастни. Знаете ли, че в тези първи години вие ни казвате стихче за мама, пеете ни песен и ни наричате с най-милите думи-"Мила моя мамо,  ти си ми едничка"? Ето я причината поради която много родители не искат да разкриват тайната на осиновяването- защото докато не знаете всичко е наред.

Тук искам да кажа за тези които не знаят, че аз съм за разкриване на т.нар. тайна на осиновяването. Освен това смятам, че осиновяването трябва да се приеме като един нормален човешки акт, както раждането. Да не правим от това трагедия. Както четох в една статия изпратена ми от моя близка-има два начина да станеш майка- като родиш и като осиновиш дете и двата са еднакво достойни. Тази, която ви е родила не е вашата майка, защото не е искала да бъде или не е можела,или не е знаела как се става майка. Аз не съдя тази жена, защото не съм била на нейното място (Благодаря на Бога) и не мога да знам какво точно е преживяла. Аз съм й благодарна, че ме е дарила с такова хубаво дете и понякога си мисля за нея, за болката  която преживява, особено на рожденния ден на детето ми и се питам- как ли се чувства сега?
 
Моля никой да не приема казаното от мен като нападка срещу когото и да било. Както вие мили наши деца, имате въпроси на които ние цял  живот отговаряме, така и аз имам своите въпроси към вас на които търся отговор, защото като всяка майка безкрайно обичам детето си и търся, включително и с участието си в този форум начин да направя животът му по- щастлив  и да го науча да се радва на живота, а не да страда от него.





« Последна редакция: пн, 13 мар 2006, 10:50 от darena »
Цитирай
Напълно съм съгласна с Дарена.
Осиновяването е голяма крачка. Това е да намериш сили и мотивация, да вземеш обмислено зряло решение и никога да не се усъмниш в себе си. Това е готовност да срещнеш съпротивата на роднини и познати, на общественото мнение и да си готов да противостоиш, защото път назад няма.
   При пълното осиновяване ( за разлика от непълното осиновяване) се прекъсват всякакви връзки с биородителите на детето и се издава нов акт за раждане, в който се вписват новите родители. Ето защо не е правилно да се казва “осиновители” пост фактум. Такива сме само докато трае процедурата по осиновяването. След това, вече сме просто родители.  Родители, които отглеждат децата си, грижат се за тях, бдят над креватчетата им когато са болни, лекуват ги без да имат никаква представа за наследствени заболявания, предразположености и пр.   
Смятам, че е абсолютно неправилно да се представя билогичната родителка за жертва, неопитна и без средства, която   не е знаела какво прави и т.н., защото има много примери на майки с лошо финансово състояние, които сами отглеждат децата си.
Не зная дали Ви е известно, че от доста време, отказът от родителски права се пише 2 седмици след раждането, за да отмине така наречената следродова депресия, т.е. с пълно съзнание и съвсем обмислено. Освен това децата попаднали в домовете за деца  се разрешава да бъдат  осиновявани чак след като навършат 3 месеца. Т.е. биологичната родителка през всичкото това време може да си вземе детето, ако поиска!
 Дори и след като са се намерили осиновители, докато не е приключило делото по осиновяване, биологичната родителка може да си го вземе от Дома за деца. След като това не е направено от нея , означава, че тя наистина не е искала  детето и не изпитва нужда да бъде родител.
   В Закона е предвидено да се съхранява тайната на осиновяването, за да се предпазят от травми и двете страни - и деца и родители.
   За по-голяма яснота ще кажа, че аз лично ще поставя в известност моето дете за произхода му, когато му дойде времето, в подходяща форма. Не бих искала да живея в лъжа и напрежение - кога някой “доброжелател” ще го стори и ако то  пожелае, аз ще му помогна да потърси жената която го е родила .
Мили осиновени деца, различността или ни принизява или ни възвисява – на нас остава да решим как да живеем!

Цитирай

София

Мнения: 77
   Скъпа Darena, въпросите, които задавате ме занимават от момента, в който съм станала осиновителка и не съм спряла да търся техните отговори. Вероятно "Първичната рана" много Ви е впечатлила - аз също много бях изумена от някои твърдения в нея, но с времето и размисъла стигнах до извода, че в голяма степен тя се отнася за един малко по-различен свят и за хора с по-различни нрави.
      Понеже съм напълно съгласна с всичко, което пишете, предлагам  на тези въпроси да отговори М. Ангелова от "Искрено..." - в нейните предавания по темата ние, осиновителите, сме НИКОИ.
     И понеже въпросите са отправени към осиновените, мисля, че моят деветгодишен осиновен син би отговорил:" Мен никой за нищо не ме е питал". Затова не оспорвам правото му да изпитва всякакви чувства спрямо нас, само се опитах да му обясня, че преди мен друг е взел съдбоносното решение за неговото бъдеще.
       Мисля, че всички осиновители/колко не харесвам тази дума/ трябва да сме благодарни на онези прекрасни пораснали осиновени деца, които създадоха БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ "ОСИНОВЕНИ И ОСИНОВИТЕЛИ" - според мен това е достатъчно признание. Много точни отговори щяхте да получите, ако присъствахте на срещата в БАОО на 11.03., жалко че Ви нямаше...
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
хм Дарена, мой приятелка е психолог и то в действие
ТА тя казваше - няма деца ДОВОЛНИ от своите родители. Още по-лесно е като си ядосан и гневен и като не си даваш сметка - да кажеш - ми не симе родила!
Пък колко е лесно като си недоволен и не можеш да се бориш да заявиш - ми осиновен съм, затова съм нещастен!
Ами аз като не съм осиновена и съм имала проблеми????
Аз , на кой и кого да виня? Трудно е - тогава си поемаш вината.
За мен тръшкането покрай осиновяването е точно това - избиване на комплекси и начин да отхвърлиш вината за своите грешки, като обвиниш всеки друг!
Че ако знаете колко пъти съм МЕЧТАЛА да съм осиновена, за да мога да се самосъжалявам! Ама не -няма кого другиго да виня, че съм нещастна - само себе си!
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Дарена, мисля, че повечето от биологичните майки, оставили децата си поради някаква причина, независимо "основателна" или не чак толкова, те живеят с тази болка до края на живота си. Нямаме право да ги съдим. Още повече те са родили нашите деца.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Дарена, мисля, че повечето от биологичните майки, оставили децата си поради някаква причина, независимо "основателна" или не чак толкова, те живеят с тази болка до края на живота си. Нямаме право да ги съдим. Още повече те са родили нашите деца.

Всеки допуснал грешка ще бъде съден.
Аз ако убия някого - и нося белег в душата си - ще ме осъдят нали?
Откъде накъде да не може да бъдат съдени? Е закона е предвидил, че няма да бъдат съдени от него, но това не пречи на хората да осъдят една неправилна постъпка. След като прелюбодейството е осъдително, изоставянето на дете е нещо още по-осъдително. Има случаи когато МОЖЕ да бъде ОПРАВДАНО, но си е осъдително и прошката не идва от обикновеното разкаяние.

А това, че са ви родили децата - не сте им длъжни с нищо, а те са ви длъжници - за цял живот, защото вие сте спасили децата от глад, мизерия и страдания /често нечовешки в нашите домове/. Дано го помнят докато са живи. И не само те - а и вашите деца.

Заведете ги в някой мезерен дом - покажете бебта лежащи наакани по цял ден, покажете деца, горени по ръцете с цигари... покажете им какъв е живота без мама и тати /независимо родни или такива дето са те отгледали/... да видят, да усетят. да видим дали ще реват, че са онеправдани от живота като видят какъв можеше да бъде и техния живот.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
И аз бих посъветвала осиновителите ,чиито деца реагират "не съм те карал да ме взимаш,мен никой не ме е питал дали искам" и други от този род неадекватни реакции-да ги заведат на посещение в домовете за изоставени дечица,да видят как се натъпква шоколадче набързо в устата,че да не дойде другарчето да го изяде,как се крие с ръка чинията /моята дъщеря чак миналат година спря да си загражда с ръката чинията при хранене/,мръсните и скъсани дрехи ,сополивите лица,протегнатите ръчички-вземи мен!!!
За срещата много съжелявам,че неможах да дойда,но аз по църковните празници съм винаги ангажирана!Иначе щях да дойда с каката и малкият
darena, и мен ме вълнуват тия въпроси и отговорите им Love
Цитирай

София

Мнения: 127
Здравей Дарена.Чета навред в този форум-такива теми.Ние които сме осиновители,осиновени и т.н. се вълнуваме от това.А тези при които нещата са наред, дори не се замислят когато с лека ръка казват "маани го това,то е осиновено".Аз преди известно време обясних на детенцето на моя позната,което е на 6 години и постоянно ме пита защо си нямам бебе,причината.То много се развълнува,зададе ми куп въпроси на които му отговорих и му казах ,че мисля да си взема бебе.Обясних му и това по достъпен за него начин.Явно съм го провокирала.Беше ми казано,че с такива неща не трябва да занимавам толкова малки деца, защото те са чувствителни,и детето цяла нощ не е спало.А кога и как трябва да се говори на децата за това, за да не излязат утре на улицата и да кажа "ти си осиновенаааа...".Това е проблем на нашето общество,но той рефлектира пряко върху нас.Затова сме длъжни от малки да ги подготвяме.Не смятам, че е толкова важно да се знае биологчния родител, но за спокойствието на детето е добре съзнанието му да е подготвено по от рано.
Цитирай


Мнения: 625
  Ще се опитам да ти отговоря от позицията на осиновена,която не е нещастна и не си избива несъществуващи комплекси,а от позицията на човек,търсещ истината.
  
  1.Не съм нещастна,че не знам произхода си,но искам да го знам,най-малкото,може би имам брат,сестра..........Защо да се лишавам от това?
  2.Жената,която ме е родила ще остане винаги  просто "жената,която ме е родила",тя не може да измести майка ми никога,каквото и да и се е случило,не я мразя,не я виня,всеки има право на избор.И ще ви кажа,не очаквам да е стойностен човек,щото такъв едва ли ще си остави детето!А щом не очаквам нищо от нея,как ще ме разочарова?!Искам просто да я познавам.
  3.Защо страдаме?!Защото обществото е с такава нагласа,защото има много злобни  хора,за това!Много пъти ми се е случвало да присъствам на посочване-това дете е осиновено,или онази си осиновила дете.......Поне мен са ме сочили стотици пъти,казвали са ми го във възможно най-кофти ситуации...........защо,за да ме заболи,за да ме накарат да се чувствам второ качество.Майка ми цял живот  живее с чувството за малоценост,че не е могла да роди,с чувството на страх,че мога да ги изоставя............затова страда,знам.Опитвам си да я убедя,че тя е жената,която съм видяла за първи път,че никога не може да бъде изместена.........дано поне малко успявам.
 Давам си сметка,че животът ми можеше да протече много гадно,в някой дом,това ме кара още повече да обичам родителите си.Но това няма НИЩО ОБЩО с ИСТИНАТА,защо не искате да разберете?!
Цитирай


Мнения: 1 617
Здравейте момичета! Ще се опитам да доизясня въпросите си и целта с която ги зададох.

 
 Давам си сметка,че животът ми можеше да протече много гадно,в някой дом,това ме кара още повече да обичам родителите си.Но това няма НИЩО ОБЩО с ИСТИНАТА,защо не искате да разберете?!

Аз не отричам правото ви да знаете истината, точно това подчертах в писмото си, аз питам осиновените, които страдат поради факта, че са осиновени - Защо страдате, толкова много?  Другите хора с "балканския си синдром" ни карат всички нас да се чувстваме различни и да страдаме и ние, и вие, и разведените, и родените с недъзи, и децата на алкохолиците, и бедните, и тези които ходят на високи токчета..... Когато сте малки- да съгласна съм да страдате, но когато вече сте порастнали, трябва да знаете, че хората винаги търсят причина и начин да ти обеснят защо ти не си наред, и трябва да се чувстваш зле, и я намират. Дайте да спрем да се смущаваме от тези хора и да ги поставим на мястото. Не мълчете пред тях, отговорете им. Има начин да им бъде даден урок. Мерипопинс ми писа на лични, как веднъж се е справила с такива. Дано се включи. Така, че дайте да превърнем ситуациите от кофти за нас в кофти за тях.
Ние не можем да променим хората, но можем поне малко по малко да се опитваме да ги накараме да се съобразяват със законите. Ще се радвам, ако някой "доброжелател " или този, който крещи на улицата - Ти си осиновена-а-а-а, влезе в съдебна зала.

Дарена, мисля, че повечето от биологичните майки, оставили децата си поради някаква причина, независимо "основателна" или не чак толкова, те живеят с тази болка до края на живота си. Нямаме право да ги съдим. Още повече те са родили нашите деца.

 Нали точно това писах и аз, че съм и благодарна, но това не означава, че  трябва да я пък боготворя или да й търся оправдание, или пък да й отреждам кой знае каква роля в нашия живот,  след като тя по такъв начин е излязла от него. Просто тя е жената, който създала на тялото на детето ми, а аз съм неговата майка.  Всеки има една майка. Защо трябва да се раздвояват децата. Какво е това биологичен родител? Или си родител или не. не може да бъдеш родител само на тялото, това тяло има и душа. Какъв родител е този, който изоставя и тялото и душата на детето си. Той е просто създател, биологичен създател.
catnadeen, абсолютно съм съгласна с теб, че човек може без да е осиновен, да живее при родителите, които са го родили и да се чувства ужасно. В този смисъл не съм съгласна с Нанси Верие, цитирам Стр. 20 „Свързани ли сме?.... Но това е връзка родена в саможертва и болка-не е лесната и естествена връзка, която тя би имала с биологичната си майка.” Връзката с моята биологична майка /не съм осиновена/ не беше нито лесна, нито естествена. Трудно контактувах с нея. Бяхме съвсем различни, говорехме на различни езици. Много трудна връзка, най-трудната в живота ми. С баща ми е същото .

Понеже съм напълно съгласна с всичко, което пишете, предлагам на тези въпроси да отговори М. Ангелова от "Искрено..." - в нейните предавания по темата ние, осиновителите, сме НИКОИ.

Защо да не я накараме да отговори Меглена Ангелова. На мен не ми чужда тази идея. Какво прави тя?Бърка в душите на хората. Първо е противозаконно. Второ като ще помага да помага и да си мълчи, а не да го разгласява в предаването си, което го гледат и осиновени деца, и е още един повод да се чувстват различни, и нещастни,  и прочие, както писа и една майка в друга тема. Не бих искала моето дете да попадне на подобно предаване в пубертета или преди това.

Целта с която зададох въпросите си е за да чуя аргументи по темата - Защо страдат осиновените деца? Не съм съгласна с Верие - има истина в книгата й, но тя е абсолютно изкривена. Моята цел е да разбера, защо страдат, къде им е болката и как може да се премахне причинителя или да се лекува. Защото за нас родителите е много тежко, да видим, че децата ни страдат. За всеки родител е тежко, не само за този който е осиновил дете. Ето по тази причина искам да разбира защо страдате- защото съм родител, защото съм майка.



Цитирай


Мнения: 441
.......защо не искате да разберете?!

Напротив, искаме да разберем. Истината е една. Тя няма две лица. Казано е, че истината ни прави свободни.
Ако осиновения иска да разбере кои са родителите му, има ли брат или  сетра и това ще му помогне да се чувства щастлив и пълноценен, в повечето случаи никой няма нищо против.

Въпросът е ЗАЩО осиновените го правят, аз от позицията на осиновяваща все по-често се питам. Това е темата, благодаря на darena за нея. Ще бъде полезна и интересна, ако се включат повече осиновени.




« Последна редакция: вт, 14 мар 2006, 12:52 от Април »
Цитирай


Мнения: 17
Zdraveite momicheta,

Preglegdaneto na tozi forum mi dade mnogo nasoki za tova, koeto me ochakva kato budeshta maika na osinoveno dete....I niakoi neshta opredeleno me plashat i ne mi haresvat. Ne moga da osuznaia zashto izglegda tolkova strashno da imash osinoveno dete i zashto cial givot triabva da giveesh v strah i edva li ne palna s chustvo na vina. Mislia, che horata osinovili dete v mnogo po-goliama stepen sa osuznali i sa podgotveni za tova da badat roditeli. Pri estestvenoto ragdane imaneto na dete idva kato neshto logichno sluchvashto se i edva li ne kato bonus sled podpisa v gragdanskoto...poniakoga i predi tova. (Niama da zabravia kak kato se genihme sus sapruga mi v svatbenia salon kogato si mereh rokliata prodavachkata me popita delikatno dali sled 1 mesec shte izglegdam po sashtia nachin...az otgovorich che predpolagam che shte izglegdam taka...i sled kato vidia che opredeleno ne shvashtam za kakvo ide rech direktno me popita dali sum bremenna. Ostana mnogo uchudena ot otricatelnia mi otgovor i spodeli che poveche ot 90% ot bulkite se geniat zashtto sa bremenni. Mogete da si predstavite i zashto sled tova mnogo rodni deca sa нeshtastni sled kato se poiavit v givota na roditeli, koito ne sa podgotveni za tova ili sa stanali roditeli ne po ubegdenie , a po silata na obstoiatelstvata).
Ne znam dali ima drugi roditeli, chiito umenia tolkova da sa proveriavani i podlagani na sumnenie, kakto t.n osinoviteli i mislia che pri nas roditelstvoto e mnogo poveche osuznato, izstradano i se priema kato prizvanie, a ne prosto kato zadulgenie.
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
-да ги заведат на посещение в домовете за изоставени дечица,да видят как се натъпква шоколадче набързо в устата,че да не дойде другарчето да го изяде,как се крие с ръка чинията /моята дъщеря чак миналат година спря да си загражда с ръката чинията при хранене/,мръсните и скъсани дрехи ,сополивите лица,протегнатите ръчички-вземи мен!!!
За срещата много съжелявам,че неможах да дойда,но аз по църковните празници съм винаги ангажирана!Иначе щях да дойда с каката и малкият
darena, и мен ме вълнуват тия въпроси и отговорите им Love

 Very HappyМисля си все пак, че светогледът на българина се поменя и развива към по-добро всеки ден. Когато решихме с мъжа ми да си осиновим дете, последното нещо за което сме мислили е "какво ще кажат другите?". Когато настъпи дългоочаквания момент и започнахме да съобщаваме на нашите роднини, приятели, колеги и познати ... нямаше човек който да не се зарадва искрено, да не говорим че всички жени и част от мъжете реваха здраво от силната емоция на която ги подложихме. Сега нашият малък /макар и мургавичък  и болничък/ син е център на внимание и любов от всички страни. Много наши приятели, които имат свои деца са взели твърдото решение да станат осиновители. Много от тези родители посещават домове за такива деца. Ние сме решили, че нашето дете трябва да знае и види мястото от което е взето, както и да участва лично в осиновяването на братче или сестриче живот и здраве. Пък ... бъдещето ще покаже ...
Цитирай

София

Мнения: 77
Защо осиновените искат да знаят... Ами защото преди да дойдат юридическите закони, които почти винаги са сгрешени / нали са правени от хора/, са съществували природните закони, защото същесвува повика на кръвта, защото „Кръвта вода не става”, защото сигурно е трудно да си изживял живота си без да си видял кой ти го е дал.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Има обаче нещо наистина гадно - това е нашето общество където осиновените наистина се чувстват сочени с пръст. Сигурно това е още един момент каращ ги до гледат назад. Както и залегналата позиция сред ТЯХ - осиновените и знаещи за това - че трябва и е хубаво да се знае произхода.
Това идва от тесногърдието на българина за това, че видиш ли произхода е важен - важен е дръжки! Важно е възпитанието, гените са важни само за наследствени заболявания - всичко др се постига с възпитание! Ама българина е все още посредствен и гледа на осиновяването като на краен акт на изпадналост и САМО като начин да се ПРИДОБИЕ наследник.
Дано новото поколение е по-разкрепостено и гледа на това с добро око!

mar mar - потресена съм от реакцията на родителите - то бива закостенялост ама това е просто селяния в лошия смисъл на думата /щото и баща ми е от село/. това не са ти приятели или поне не знам дали си струва да са ти - кой знае как ще си пазят детето от твоето ако си осиновиш! ох така се ядосах че спирам да пиша, че пак ще кажете че съм злобна!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 270 отговора