Публикувам тази тема в отговор на много други теми поставени от осиновени деца и на последната в този форум включително. Питам се непрекъснато защо осиновените деца са толкова нещастни и правят от осиновяването трагедия. Дори в някои публикации , както и в книгата на Верие "Първична рана", излиза, че каквото и да направим те са си нещастни включително и затова, че са осиновени.
Моите въпроси към осиновените деца .
1. Въпросът за произхода. Добре, ако сте толкова нещастни мили деца, че не знаете произхода си, то тогава би следвало да страдаме малко или много всички които не познаваме родословното си дърво. Защото произход означава да знаеш откъде си тръгнал, къде са корените ти, а не от кой край на клона си излязъл.
2. Въпросът за жената, която ви е родила. Много се изписа за нея, и първото което всеки от вас си мисли е че тя навярно е имала много основателна причина за да изостави детето си и че навярно също ви търси и ви е търсила през всичките тези години. Защо не се замислите, че може би ние вашите родители или осиновители, като всички ни наричат, може да имаме основателна причина да искаме да не се срещате с тази жена? Защото знаем коя е и какво разочарование ще преживеете от срещата си с нея.
3. Въпросът за страданието. Сега ще ви обесня защо страдаме ние- родителите ви. Когато човек взема в къщата си кученце го замилява. А знаете ли какво значи да осиновиш едно дете? Знаете ли, че едно осиновяване понякога е по-дълго от една бременност и по-трудно от едно раждане? Знаете ли, че не всички от нас са осиновили, защото не могат да имат деца, а защото искат да дадат дом и топлина на едно изоставено дете. А знаете ли колко трудности обществото ни създава за нас, опитвайки се да ви нарани и нашата задача е освен да ви отгледаме е да ви пазим от нападките на това общество. Знаете ли, че когато вие страдате, страдаме и ние без да имаме вина и поради действията на други хора, които са ви изоставили и заради които понякога вие превръщате нашия и вашия живот в трагедия. Знаете ли, че в първите си години вие неосъзнавайки, че сте осиновени сте безкрайно щастливи с нас. И после като разберете ставате безкрайно нещастни. Знаете ли, че в тези първи години вие ни казвате стихче за мама, пеете ни песен и ни наричате с най-милите думи-"Мила моя мамо, ти си ми едничка"? Ето я причината поради която много родители не искат да разкриват тайната на осиновяването- защото докато не знаете всичко е наред.
Тук искам да кажа за тези които не знаят, че аз съм за разкриване на т.нар. тайна на осиновяването. Освен това смятам, че осиновяването трябва да се приеме като един нормален човешки акт, както раждането. Да не правим от това трагедия. Както четох в една статия изпратена ми от моя близка-има два начина да станеш майка- като родиш и като осиновиш дете и двата са еднакво достойни. Тази, която ви е родила не е вашата майка, защото не е искала да бъде или не е можела,или не е знаела как се става майка. Аз не съдя тази жена, защото не съм била на нейното място (Благодаря на Бога) и не мога да знам какво точно е преживяла. Аз съм й благодарна, че ме е дарила с такова хубаво дете и понякога си мисля за нея, за болката която преживява, особено на рожденния ден на детето ми и се питам- как ли се чувства сега?
Моля никой да не приема казаното от мен като нападка срещу когото и да било. Както вие мили наши деца, имате въпроси на които ние цял живот отговаряме, така и аз имам своите въпроси към вас на които търся отговор, защото като всяка майка безкрайно обичам детето си и търся, включително и с участието си в този форум начин да направя животът му по- щастлив и да го науча да се радва на живота, а не да страда от него.
Моите въпроси към осиновените деца .
1. Въпросът за произхода. Добре, ако сте толкова нещастни мили деца, че не знаете произхода си, то тогава би следвало да страдаме малко или много всички които не познаваме родословното си дърво. Защото произход означава да знаеш откъде си тръгнал, къде са корените ти, а не от кой край на клона си излязъл.
2. Въпросът за жената, която ви е родила. Много се изписа за нея, и първото което всеки от вас си мисли е че тя навярно е имала много основателна причина за да изостави детето си и че навярно също ви търси и ви е търсила през всичките тези години. Защо не се замислите, че може би ние вашите родители или осиновители, като всички ни наричат, може да имаме основателна причина да искаме да не се срещате с тази жена? Защото знаем коя е и какво разочарование ще преживеете от срещата си с нея.
3. Въпросът за страданието. Сега ще ви обесня защо страдаме ние- родителите ви. Когато човек взема в къщата си кученце го замилява. А знаете ли какво значи да осиновиш едно дете? Знаете ли, че едно осиновяване понякога е по-дълго от една бременност и по-трудно от едно раждане? Знаете ли, че не всички от нас са осиновили, защото не могат да имат деца, а защото искат да дадат дом и топлина на едно изоставено дете. А знаете ли колко трудности обществото ни създава за нас, опитвайки се да ви нарани и нашата задача е освен да ви отгледаме е да ви пазим от нападките на това общество. Знаете ли, че когато вие страдате, страдаме и ние без да имаме вина и поради действията на други хора, които са ви изоставили и заради които понякога вие превръщате нашия и вашия живот в трагедия. Знаете ли, че в първите си години вие неосъзнавайки, че сте осиновени сте безкрайно щастливи с нас. И после като разберете ставате безкрайно нещастни. Знаете ли, че в тези първи години вие ни казвате стихче за мама, пеете ни песен и ни наричате с най-милите думи-"Мила моя мамо, ти си ми едничка"? Ето я причината поради която много родители не искат да разкриват тайната на осиновяването- защото докато не знаете всичко е наред.
Тук искам да кажа за тези които не знаят, че аз съм за разкриване на т.нар. тайна на осиновяването. Освен това смятам, че осиновяването трябва да се приеме като един нормален човешки акт, както раждането. Да не правим от това трагедия. Както четох в една статия изпратена ми от моя близка-има два начина да станеш майка- като родиш и като осиновиш дете и двата са еднакво достойни. Тази, която ви е родила не е вашата майка, защото не е искала да бъде или не е можела,или не е знаела как се става майка. Аз не съдя тази жена, защото не съм била на нейното място (Благодаря на Бога) и не мога да знам какво точно е преживяла. Аз съм й благодарна, че ме е дарила с такова хубаво дете и понякога си мисля за нея, за болката която преживява, особено на рожденния ден на детето ми и се питам- как ли се чувства сега?
Моля никой да не приема казаното от мен като нападка срещу когото и да било. Както вие мили наши деца, имате въпроси на които ние цял живот отговаряме, така и аз имам своите въпроси към вас на които търся отговор, защото като всяка майка безкрайно обичам детето си и търся, включително и с участието си в този форум начин да направя животът му по- щастлив и да го науча да се радва на живота, а не да страда от него.
Мисля си все пак, че светогледът на българина се поменя и развива към по-добро всеки ден. Когато решихме с мъжа ми да си осиновим дете, последното нещо за което сме мислили е "какво ще кажат другите?". Когато настъпи дългоочаквания момент и започнахме да съобщаваме на нашите роднини, приятели, колеги и познати ... нямаше човек който да не се зарадва искрено, да не говорим че всички жени и част от мъжете реваха здраво от силната емоция на която ги подложихме. Сега нашият малък /макар и мургавичък и болничък/ син е център на внимание и любов от всички страни. Много наши приятели, които имат свои деца са взели твърдото решение да станат осиновители. Много от тези родители посещават домове за такива деца. Ние сме решили, че нашето дете трябва да знае и види мястото от което е взето, както и да участва лично в осиновяването на братче или сестриче живот и здраве. Пък ... бъдещето ще покаже ...