Помогнете ми,преяждам ;(

Първо  на гинеколог-ендокринолог ,може би си имаш функционално заболяване,което се съчетава с психотравмата ти.
Психотерапевт би ти помогнал да преодолееш травмата  от смъртта на майка ти.Мисля,че ще ти се отрази добре,независимо какво ще каже ендокринолога.

Здравей,

права е Лиола, задължително - ендокринолог и гинеколог. И аз бях така /постоянен глад, особено за сладко/ и невъзможност за сваляне на килограми при диета. Откриха инсулинова резистентност. За щастие с диета, спорт и малко хапченца всичко се оправи.

Здравей,
единствения полезен ход в случая е психотерапия.
Не бих препоръчал за момента изследвания при ендокринолог или друг специалист по болести, тъй като само би утежнило положението - ясно е, че е възможно да има някакви отклонения в резултат на това хранене. Диагностицирането им обаче би довело до допълнителен, в плюс на досегашния стрес, което в никакъв случай няма да е полезно за облекчаване на състоянието ти. Твърде вероятно е дори да ти бъдат предписани медикаменти, на които да делегираш отговорността по генералното справяне с проблема и след 10-ина години, поради това, че тяхното действие ще е отслабнало на фона на продължаващото поведение,  да си в изходна позиция.
Започвайки психотерапия ще овладееш тревожността си, което ще проработи в 2 насоки: 1. няма да те кара да преяждаш, за да тушираш тревожността сама по себе си; 2. необходимостта от компулсивно действие, каквото по съвпадение се пада храненето също ще отпадне. Тогава, след като се случи това ще има възможност да си планираш храненето и преустройването на визията и физическата форма и едва накрая можеш да си направиш изследванията, ако изпитваш някакви симптоми.
Категоричното ми мнение е, че дори да решиш да се консултираш с лекар то това трябва да е всякакъв специалист, но не и психиатър. Няма как да излезнеш от кабинета му без предписани най-малкото антидепресант и транквилант, което ще те направи освен всичко друго, но и легален наркоман.
Извинявай за силните думи, с тях не бих искал да осъдя теб или когото и да е в твоята ситуация. Но реалността е такава. След това много, много трудно се работи по преодоляване на тревожността, защото навръх всичко, трябва да се спират медикаментите. Това освен време, коства и доста средства, колкото и да е краткосрочна терапията, която евентуално се предприеме. За по-дългосрочните да не говорим...
Искрено ти желая да се справиш. По всичко личи, че си млада жена. Твърде възможно е ти да си майката на детето, чието дете може би пък ще промени света! Заслужава си да опиташ да се промениш. А си позволява да те окуража по-смело, тъй като от думите ти личи готовност за това.
Успех!

освен психотерапия препоръчвам и ограничаване.
Просто спираш да купуваш семки, форнети, бисквити шоколади и др. подобни. Ако в къщи има останали - изхвърляш ги в торбичка до кофите. Ще зарадваш някое ровещо дете.
Разгледай темите в подфорума, избери си режим на хранене и купувай само необходимите за него храни. Ако не живееш сама поговори с другите в къщи - да помогнат. Да не внасят калорични храни, да не си правят пред тебе пържени картофки и подобни.
Зареди се с плодове и зеленчуци. Вечер вместо Милка хапни морков или репички.
Да, ще ти се иска - джънка е вид наркотик. Но като не си хапнеш днес е малка победа, утре втора и така.

Аиша,
съветът ти е супер и наистина си заслужава усилията да се опита този начин на мислене и действие.
За да предпазим Уморена от разочарование и изолация обаче, трябва да сме честни и да признаем, че не са изключение случаите, когато тази тактика не сработва. А и времето при нея е доста... 8 години.
Репите за съжаление са некомпетентни по комуникация с рецепторите в мозъка и в борбата с хормоните на стреса.
Поздрави!

Може пък постепенно да стане работата. Като няма шоколад и семки няма как да ги хапнеш.
Ако много ти се приядат напр. форнети - купуваш си само 2 - 3 бр, а не 700 гр.
Няма как да стане без лично усилие и лишение поне в началото.
И движение - като за начало качване по стълби вместо асансьор, 1 -2 спирки пеша.

Здравейте отново,

със сигурност за да стигне човек до това положение, което описва авторката /в което бях и аз/ е необходима и психотерапия. Но се замислих - не е ли необходимо първо някой по-традиционен доктор да я "удари с диагнозата"?! Без цикъл 2 месеца, определено има диагноза. Ако знаеш, че имаш физически проблем е по-лесно да започнеш да мислиш какво, как и защо е довело до него.
Не знам, разсъждавам си от моя гледна точка. Със сигурност, ако преди 1.5 години някой ми беше казал, че имам нужда от каквото и да е "психо" щях да го изгледам ей така 
Моля, никой да не се обижда 

Категорично не съм съгласна,че не трябва да ходи на ендокринолог и гинеколог.
Съвсем реално е  да има нарушение при щитовидна жлеза или метаболизма на глюкозатили някакъв гинекологичен проблем.Ако го има това ,с психотерапия ли ще се излекува?В момента имаме съвсем малко информация от момичето ,а и не сме компетентни да поставяме категорични диагнози.Не е ли задължително да се отхвърлят проблеми с вътрешни органи,и тогава да се приеме ,че проблемът е само психически и да се насочат усилията в тази посока. Или ние вече тука й сложихме диагнозата,забраняваме да се лекува при психиатър ,щото как щяла да взима лекарства.В БГ има голям проблем човек да предположи,признае и приеме ,че има психологически проблем и да си направи консултация с психиатър.Психическите заболявания заемат много дълга част от живота именно защото не се разпознават,не се търси помощ още в началото на симптомите,не се довежда лечение до край.Резултаът е ,че пациентите се мъчат,заболяването не минава само защото се неглижира,влошава се качеството на живот.Айде,да не пиша повече,че ще стане пернишка трагедия.

Лиола,
напълно е разбираемо възмущението ти и, наистина, от трагедии, още повече пък пернишки, смисъл няма

Като че ли в случая по-наложително изглежда само прегледа при гинеколог.

Иначе, моята позиция е базирана изцяло на опит - честно казано няма такъв метаболитен проблем, който да води до подобно поведение в храненето.
Ключовото тук е поведение - то не може да се промени с хапчета - нито с метформин съдържащи препарати заради евентуалната инсулинова резистентност, нито с антидепресанти. Е, вторите имат ефект, но той е различен от желаната ПРОМЯНА.

Много се радвам, че споделяш виждането за ролята на психологическото състояние. Когато обаче не се касае за патология, консултацията с психиатър може по-скоро да навреди. Не заради това, че искат да помогнат - те просто са научени за всеки проблем да изписват лекарства. Но за състоянията от тревожния спектър и около една трета от депресиите лекарствата не просто не помагат, а способстват за задълбочаване на проблем, макар понякога човек привидно да изпитва някакъв застой, който тълкува като подобрение.

В крайна сметка наистина е разумно да видим поне още едно мнение на Уморена, ако има желание, разбира се.

Благодаря на всички за съветите   
Не исках да става много дълго,но ще дам малко разяснения   
Работя,но живея сама.В София съм,но съм от малък Дунавски град.Никой не знае и не предполага за проблема ми,защото не съм споделила и винаги го правя скришом.Осъзнавам че имам проблем,но не вярвам и не желая да пия хапчета.След преяжданията ми(най често на важни за мен дати,свързани с хубави спомени),не повръщам.Прочетох че болестта се нарича Хиперфагия,но има много малко информация по въпроса в интернет и в книжарниците,моля ако някой знае от къде мога да се запозная повече да ми пише.Колкото до годините,да млада съм,опитвах различни начини да ги спра,но имат временен ефект.Проблема е че ме притеснява това,че със сигурност не е правилно,корема ми се издува,но не спирам докато не съм изяла всичко.Спрях да си купувам всички вредни храни,но се събуждам или гледам/слушам нещо,или на работа ме ядосват и на секундата ставам и отивам и си купувам каквото ми се яде(храните ги свързвам пак със спомени ).Опитвам се да си отложа желанието,повечето пъти успявам,но и доста не мога.Записвам си храната(и аз не знам защо…) и само от Нова година до сега имам такива 15 хранения.Сега съм 2 ден на нормален за мен режим,но наближава датата от която най ме е страх-09,тогава майка ми щеше да има рожден ден.Извинявам се за дългия пост,просто наистина не знам как да се огранича/контролирам.Страх ме е от това ми поведение,че ще се разболея,но наистина не мога 

Здравей,

не бива да изпитваш вина заради това, че не можеш да овладееш състоянието си сама. Не напразно то е включено като психично разстройство в диагностичните наръчници - просто ти трябва малко помощ.
Би било добре ако намериш сили и желание да довериш пролема си на специалист по хранителни разстройства - психолог или психотерапевт, за да овладееш кризите.
Горе долу работата би трябвало да е в насока повишаване на самооценката ти и адаптивно преработване на травмата, която е станала причина за това твое поведение.
В зависимост от това при какъв специалист попаднеш може да се наложи и временно прием на някакъв медикамент (макар в повечето случаи това да не е наложително, но... различни практики). Ако се случи обаче, задължително искай психотерапията да продължи и след спиране на медикамента.

На 9-ти ще случи да хапнеш пак така, това не бива да те плаши от сега. Тъй като нищо няма да се промени до тогава няма как да очакваш и да не го направиш. Винаги обаче можеш да внесеш нещо ново, когато знаеш, че идва такъв момент. Защо например, не вземеш да отделиш една трета от всичко онова, което ще купиш и не го подадеш на някой беден в памет на майка си?  - и това да е точно в момента, когато ти се поиска да го консумираш и останалото. Ще трябва да бъдеш малко бдителна, но кой е казал, че всичко може да се оправи с магическа пръчка? Така че пробвай с това мъничко усилие.

Всичко добро!

Уморена,не е нужно да даваш толкова лична информация за себе си-това може да ти навреди.
Сама виждаш ,че 8 години се въртиш в омагьосан кръг,очевидно е ,че имаш нужда от квалифицирана помощ.Моята цел е да те накарам да отидеш при специалист,а не да те лекувам-славо богу,не съм с толкова високо самомнение.Състоянието ти е сложно и не е за врачуване по форуми.
Би могла да се обърнеш директно към психотерапевт,да ходиш на сеанси и да видиш как ти действат.Мисля,че не се плащат от ЗК и това би ти струвало да кажем 50х10.,предполагам,че цените варират.
Резонно е за цикъла си да се обърнеш към гинеколог.Той ще каже точно какво става ..Може да има връзка с храненето,но може и чисто гинеколкогична болежка да си е .
Извинявай,но ще използвам твоя случай за пример,как евентуален психичен проблем не се отработва с години ,той не изчезва от самосебе си,а само се задълбочава.Не те упреквам,искам само да е в помощ и на други хора.

Идеално за твоя случай(подут корем, нередовен цикъл) е ВМ НВХ - ето линк към темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=839987.0;topicrefid=20

Има много ,много жени с такъв проблем.Кошмар е!Трябва да се осъзнае в какви моменти се бяга в ''прегрътката и уюта на преяждането''.При стресови и тревожни ситуации да се намери алтернатива-вместо да се посяга към храна,нещо друго да нивелира напрежението.Но какво,например?Първо трябва да се направи ревизия на самооценката и най-добрите качества които притежава.Да започне да се обича и уважава повече,да осъзнае,че е център на своята вселена.При жените с проблеми в отношенията с властни,авторитарни майки храната е на 1 място в отдушник на стреса и проблемите.Да намери сили да прости на майка си и да се разграничи от представата на майка и за нея.
Да спре да гледа на храната като средство за задоволяване на психични липси.Да не се плаши от храната,да я уважава,за да не се чувства ужасно виновна след поредния удар/преяждането при такива хора е с най-малко 4-6хил.ккл.../Потиснатия гняв към майката ,после се премества към всичко което нарушава духовното равновесие/проблем с колеги,рев на дете,изгоряла крушка...всичко мже да ядоса и да задейства механизма ''да се наям за да ми олекне''-да и прости мисловно и да се разграничи окончателно от нея и всичко което я е товарило години наред.....Това е изключително трудно и изисква много разговори със себе си и анализи,самоконтрола тепърва ще се  научава,като малките деца,ще се учи на самодисциплина...Изисква много време ,години,за да преодолее тези пристъпи и въпреки това,цял живот трябва да има предвид,че може да се случи нещо в живота ,което отново да провокира стария познат механизъм за справяне със ситуацията.Това е вид наркомания,ама най-подлата и гадната.Съсипва човешки съдби и прави нещастни хиляди жени по-света!Така, може на някой да му е странно какви 5-6хил ккл,та аз ги ям средно за 3дни,ами примерно-през нощта в 3ч.- 1кутия шоколадови бисквити,1к.мляко,1 кутия пасти,парче кашкавал,4филии на сандвич намазани с масло,лютеница,филе,домати,пакетче фастъци или бадеми........ето сами виждате,и ви се струва огромно количество,но за тези хора,това не е калории и количество,а средство да ''избягат от проблема,да се успокоят,да се припознаят,да бъдат себе си''а после  -адът на самообвиненията....