Здравейте,
Покрай празниците и общуването с роднини ми се иска да попитам. Отстоявате ли мнението си, когато сте нагости на роднини и как реагирате, ако ви критикуват вас или децата?
Историята е следната. Сестра ми, семейството й майка ми живеят в друг град и рядко се виждаме. Отидохме със сина ми (на 3 г.) и мъжа ми на гости за празниците. Малкият е като всички момчета на тази възраст - буен, прави пакости, търси внимание. Сестра ми е от типа майки, които стоят на пейката и хокат: "не това", "не тичай там", "не се поливай", "не се лигави". Оставих малкия за 5 минутки с нея и дъщеря й, която също е придобила същите изрази и постоянно се сопва на детето. Връщам се и почват да ми обясняват как сипел пясък по друго дете и те му се накарали. Бил невъзпитан. Попитах я ти обясни ли му, че не е редно така да се прави, а тя ми каза "Е казах му не така". И той не бил спрял. Ужас, какъв лигльо.
Майка ми защитава сестра ми, нормално, разбирам, по-близки са, живеят на едно място. Но и постоянно ме критикува, аз съм била такава, приличала съм на еди-кого си с труден характер и тн.
Освен това в техния край много обичат да говорят на децата по следния начин.
"Бабче глезиш се"
Детето казва "не не се глезя"
"не глезиш се"
"не. не се глезя"
И така до безкрай. Задават се безумни въпроси на децата, като "защо сега си се ударил и имаш червено на главата" Сякаш дете на 3 г. може да ти отговори смислено, "Ударих се защото бързах и непогледнах къде падам" :ooooh Друг пример, детето се плези ( на игра) - бабата му говори как ако не спре да се плези ще му отреже езика, уж на шега, уж на игра. Като направя забележка, ми се казва, "е какво толкова". И още постоянно натякване, "внимавай", "леко", ако се залюлее на страни не дай си боже от дивана едни "олеее, ох, ще паднеш, полека".
Тръгнах си толкова натоварена оттам, но обясних и на сестра ми и на майка ми, че съм много разочарована от тях и че са ме натоварили. Също така през цялото време им казвах, че не използвам техния език към детето си и не ми харесва отношението им. Сега съм доволна, че съм си казала каквото имам, но комуникацията ни ще намалее. Разбирам го и го осъзнавам, че те са в друг свят, но въпреки това ми е тежко, че роднините ми не ме разбират.
Та въпросът ми е, дали на всяка цена трябва да остояваме себе си и своята позиция, въпреки, конфликтите, които би ни донесло това?
Покрай празниците и общуването с роднини ми се иска да попитам. Отстоявате ли мнението си, когато сте нагости на роднини и как реагирате, ако ви критикуват вас или децата?
Историята е следната. Сестра ми, семейството й майка ми живеят в друг град и рядко се виждаме. Отидохме със сина ми (на 3 г.) и мъжа ми на гости за празниците. Малкият е като всички момчета на тази възраст - буен, прави пакости, търси внимание. Сестра ми е от типа майки, които стоят на пейката и хокат: "не това", "не тичай там", "не се поливай", "не се лигави". Оставих малкия за 5 минутки с нея и дъщеря й, която също е придобила същите изрази и постоянно се сопва на детето. Връщам се и почват да ми обясняват как сипел пясък по друго дете и те му се накарали. Бил невъзпитан. Попитах я ти обясни ли му, че не е редно така да се прави, а тя ми каза "Е казах му не така". И той не бил спрял. Ужас, какъв лигльо.
Майка ми защитава сестра ми, нормално, разбирам, по-близки са, живеят на едно място. Но и постоянно ме критикува, аз съм била такава, приличала съм на еди-кого си с труден характер и тн.
Освен това в техния край много обичат да говорят на децата по следния начин.
"Бабче глезиш се"
Детето казва "не не се глезя"
"не глезиш се"
"не. не се глезя"
И така до безкрай. Задават се безумни въпроси на децата, като "защо сега си се ударил и имаш червено на главата" Сякаш дете на 3 г. може да ти отговори смислено, "Ударих се защото бързах и непогледнах къде падам" :ooooh Друг пример, детето се плези ( на игра) - бабата му говори как ако не спре да се плези ще му отреже езика, уж на шега, уж на игра. Като направя забележка, ми се казва, "е какво толкова". И още постоянно натякване, "внимавай", "леко", ако се залюлее на страни не дай си боже от дивана едни "олеее, ох, ще паднеш, полека".
Тръгнах си толкова натоварена оттам, но обясних и на сестра ми и на майка ми, че съм много разочарована от тях и че са ме натоварили. Също така през цялото време им казвах, че не използвам техния език към детето си и не ми харесва отношението им. Сега съм доволна, че съм си казала каквото имам, но комуникацията ни ще намалее. Разбирам го и го осъзнавам, че те са в друг свят, но въпреки това ми е тежко, че роднините ми не ме разбират.
Та въпросът ми е, дали на всяка цена трябва да остояваме себе си и своята позиция, въпреки, конфликтите, които би ни донесло това?
