Вечерни излизания

Тези известните някак не смятам, че трябва да ги броим към изневерите. Те си се водят заедно или семейство, но ако мислите, че общо взето и една трета от годината, като времетраене, им се връзва да са заедно...Та... нужди си е за тях!!! 

Абе то уж все нямат време, но намират за тези, с които искат да са, така че... 

като резюме от последните 2 страници излиза че вината е моя за това че той е започнел да излиза защото чистя пера готвя , добре ако спра да правя това ми то ние ще си заживеем в кочина 
Аз не съм казала че имаме сексуални проблеми  . Не мисля че ми изневерява ( подчертавам че така мисля )  в началото като започна да излиза и питах къде са ходили си казваше всичко  сега вече не питам защото се ядосвам какви простотии правят 30 годишни мъже , те излизат просто за да не са си в къщи в това хубаво време както казват в повечето случай
п.с. за първи път от не знам колко месеца в петък си остана в къщи и си говори с мен и на вън бяхме  прави някакъв  опит за промяна или просто ми замазва очите  то времето ще покаже

Мислех да пиша още след като прочетох първите две страници, после се отказах изобщо да давам акъл, но прочетох темата до края и не се сдържах.

Сега, ясно ми беше, че ще се изсипе целият форум да те съветва как да си зарежеш мъжа и живота. Добре, че има едно момиче тук, което се опитва да балансира - лунното, иначе щях много по-остро да си напиша коментара 

Но... няма да го направя, само ще задам някои въпроси, които според мен са важни.

Ти този човек обичаш ли го или седиш с него 1. само, защото те е страх от самотата/2. само, защото си инвестирала пари в неговата къща/3. само, защото някога си искала да имаш дете от него/ 4. всичките три предложения или някои от тях заедно?

Той кога започна да се държи по начин, който на теб не ти харесва? В кой момент? Преди това какъв беше? Как се отнасяше към теб? Питам, защото споменаваш последните няколко месеца.

Без да знам отговорите на тези въпроси, няма как да ти дам съвет. Само ще спомена, че по-голямата част от списващите тук уж живеят модерно и много държат на равноправието на мъжете и жените, обаче всъщност разсъждават, все едно живеят в 18-ти век - когато само жените са били "слаби" и са имали право да страдат...

AdeliaMiss, аз също по тази причина се включих в темата. Подобни теми са отлични за нас жените, които да излеем цялата си жлъч и омраза към мъжкия пол.Имам много приятелки, които говорят именно по този начин за мъжете, а после се чудят защо не се получават нещата и никога не срещат правилния. Не е необходимо да се мразим един друг, да си търсим вина, да тровим живота си. Ако не обичаш мъжа, всичко е излишно от написаното, ако не обичаш мъжете изобщо, то тогава пък въобще няма за какво да говорим. Съвети конкретни не мога да давам, говоря общо, но знам, че любовта се среща много рядко, понякога веднъж в живота, понякога изобщо я няма, но при всички случаи тя идва само там, където вече има любов в сърцето. Не зная дали този мъж е точният за авторката, може би не, но тя ще го разбере само, когато успее да се откачи от гнева и обидата си, едва тогава ще може да реши какво да прави и дори да се разделя, то това също може да стане с добро и любов, без никой от двамата да таи обида и гняв към другия.Но най-важният въпрос, който авторката трябва да си зададе е -обича ли или не, подкрепям  AdeliaMiss в това.Защото любовта прощава и разбира, тя не съди не се налага, не иска винаги да е права. такава ли е любовта ти или става дума за нещо друго?

Титка, за неговото държание и начин на живот 'вина' нямаш; изборът да останеш и да приемеш този модел или да го напуснеш е твой; не си на 15г., нито на 18г., на 26г. си.

***

Колкото и да обичаш един мъж, ако не те уважава, не го интересуват твоите емоции и чувства, не се съобразява с теб и се движи като самостоятелен електрон - не е мъжът за теб;

Нещата се случват по естествен път, и да ги насилваме да станат както на нас ни се иска, не се получава.

Тя пише, че това се случва само в последните няколко месеца на 9-годишна връзка. Защо непременно си мислим, че това е държанието му и начинът му на живот? И защо непременно, когато мъжът до нас има слаб период, това означава, че заставайки до него, приемаме някакъв такъв модел?  

Аз не прочетох и авторката да се е поинтересувала от неговите чувства и емоции, впрочем.

Всеки реагира на подобен тежък проблем различно. Той се движи като свободен електрон, може би това е неговият начин (не, че го твърдя). Ако се беше затворил вкъщи и в себе си, като авторката, как точно това щеше да е по-добре? 

За съжаление живеем във време, когато имаме нулева толерантост към чуждите слабости, сменяме мъжете и жените като електроуреди, ако има някакъв дефект, ако не ни харесва, просто го връщаме и купуваме друг, но при него също се намира дефект, той също ни обижда понякога, лъже ни и край, сменяме. Това е порочен кръг. Пак виждам, че се коментира вина, никой няма вина , това са човешките взаимоотношения. Раздялата е винаги опция, понякога най-добрата, но едва тогава, когато сме научили и нещо за себе си от тези отношения, когато сме потърсили и други варианти, когато си тръгваме с любов към себе си и другия, иначе си оставаме възможността и следващия партнъор да е същият.

Аз и преди това казах, че не съм чела съветите на другите, но не мисля, че ти си виновна за поведението му.  Има една много хубава приказка "Безделието ражда пороци", ако човек е зает с градивни дейности, които запълват съзнанието и времето му, опитва се да постигне нещо смислено, излизанията и детинските изпълнения ще са много на заден план, без значение възрастта.

АделиаМис, за жалост колкото и да ни се иска любовта не е ключът към всичко, не е достатъчно да обичаш за да се случат нещата. За мен за да се случват нещата в една връзка е нужна взаимност, а не единия да обича, "опъва каиша", да се тормози, да прави компромиси, а другия да не е взаимен в тези неща - без значение излиза ли, бездейства ли, спи ли - просто липсата на взаимност разрушава нещата.

Първо да страх ме е от самотата , стоя с него не защото съм инвестирала нещо и някъде може някой да каже че съм мазохист но да обичам го и съм привързана към него до преди месеци не съм си представяла живота без него не че и сега си го представям де , дете сме искали и двамата да  имаме  но не се получаваше и след ходене по лекари и пак не се получи аз се депресирах и затворих в къщи и не исках да излизам защото ми беше тежко и трудно явно и на него в този момент му е било така и започна да излиза (точна дата няма как да кажа на е от края на миналата година ноември декември ) преди това не съм имала проблеми с него освен че си е по мълчалив но той си е бил такъв винаги Аз знам че това мълчание няма как да го променя но поне да си стой и в къщи през ден или да излизаме заедно някъде  ( и на мен не ми стой в къщи вечер )
след като си говорихме стигнахме до извод че той не се замислял как се чувствам аз и че съм самотна , мисля че ме разбра какво исках да му кажа и се надявам да е така и да опита да се промени защото така не става
Както писах и по рано последните два дни е коренно различно след като говорихме сериозно и аз казах че не мога повече така и или сядаме да се разберем как ще я караме за напред или нещата свършват до тук защото ако продължа така да се измъчвам ще се побъркам или поне такова чувство имам (започнах да се вкарвам във филми да ме хващат фобий да изпадам в паника и така )

Много жени си затварят очите за много неща и после чудят откъде им дошло;

Явно не сте имали негативен опит с наистина кофти мъже; нито сте срещали отблизо  такива случаи;

Ами, защото така си го научила.Домът е на двамата, двамата живеете в него, значи и задължението за поддръжката следва да е на Двамата, не само твоя.Ти се се санозначила за негова втора "майка", вършиш всичко, за него остава само "задължението" да си взема чисти дрехи от гардероба и готова храна от хладилника.Е, че защо да си дава зор, като има кой да му ходи по гъза?!

Не ми го побира акъла какво биха могли да правят 30 годишни мъже всяка вечер навън....срещу нас има детска площадка, редовно виждам тийнове да се натискат, да пиянстват, ама дърти мъже....в къщи им е скучно, като как точно и какво им е интересно по баровете?Или там, където си губят времето...

Не знам дали разсъждавам модерно или древновековно, но хич не ми се струва равноправно, ако аз трябва:
да работя и да го издържам
да поддържам изцяло къщата-чистене, пране, готвене и т.н.
да изплащам кредита за НЕГОВИЯ ремонт
да седя всяка вечер сама, докато той хойка насам-натам
да си изстрадам сама проблема със зачеването, докато на него не му пука
(имах ли още "права"       )
докато неговото задължение е да се наспи, да си почине, преди поредната нощна вакханалия.
Ако това е представата ви за равноправие, ами, НЕ, Мерси, не го желая.Предпочитам моето мислене-тип 18 век, където двамата сме равни във всичко, и в права, и в задължения.

+1  
Това мнение може да се напише в половината теми в този раздел. И винаги ще е вярно.

parla piu piano, напълно съм съгласна за взаимността. Но ние, жените, умеем да лепим това понятие на всякакви дейности, които са ни угодни. И често си мислим, че като сме изчистили и изпрали, мъжете ни дължат звезди... Взаимността обаче, е някъде другаде, според мен. Както казах, не видях авторката да се е поинтересувала от чувствата на мъжа си. Обаче много държи, че той не я бил слушал какво му говори... Къде е взаимността тук? Къде са неговите емоции към това, което му се случва и на него? Къде е нейната подкрепа?

Междувременно виждам, че Титка е отговорила. Половинчато, по нейния си начин. Авторке, отговори си на въпросите, които ти зададох. Отговори си искрено, на себе си, не на мен  

И последно - нищо не твърдя за конкретната ситуация, информацията ми е твърде малко. Просто исках да дам малко по-различен поглед по темата, а авторката нека си разсъждава.

Краси, разбира се, че това не е равноправие. Аз имах предвид нещо съвсем различно, и доколкото съм те чела, мисля, че много добре разбираш какво. Няма нужда да правим обратни завои от едно обикновено мнение  

Не знам на колко са повечето, които пишат тук, но днешните 30-годишни не са като тези преди 20 години. Из фейсбук се въртя една статия по въпроса преди време. Аз съм точно в тази възраст и за добро или за лошо, вярно е... ММ от своя страна е на 27, и на акъл е поне с 10 години по-голям от мен. Та, хората са различни  

Титка, не се чувстваш никак добре в тази ситуация и нещо трябва да се промени; може би външна помощ ще ти помогне да си изясниш нещата.

Ако и двамата сте отворени и готови, може да отидете при семеен терапевт; (ако твоят психолог се занимава и с това, избери друг неин колега, трябва да е неутрален, а и ти да продължиш с твоя).

Абе, ние опит имаме, с всякакви мъже.И именно заради този опит знаем какво търсим и от какво да бягаме....
А авторката е с този мъж от дете, не познава друг тип мъже, приятелите на мъжа й и те същата стока, женени с деца, ама не ги свърта в къщи...каза, че баща й пие, явно и той не е пример за добър мъж-баща и съпруг, ако и колеги-мъже няма много, къде точно да види и срещне наистина добър, качествен мъж, та да направи сравнение с нейния инфантил?

Подобен проблем се изживява много по-тежко от жената, отколкото от мъжа.Особено, ако този мъж не е и особено вдъхновен от идеята да става татко (в началото не е искал), отказвал е и да си прави изследвания и да се лекува....Това е доста показателно за неговите "чувства".Защо да го пита?За да чуе:"ами, мило, ти беше инициаторката за дете, ти се оправяй.може би е по-добре, че не можем, то само ще ни пречи".
ЦЯлостното му поведение е несериозно.От месеци стои без работа (чака мама да го спосорира), като може да работи през това време, за да изкарва и той пари, докато събере достатъчно за инвестиране, жена му му плаща кредита, уплътнява си времето с риболов и купони.....за мен това не е мъж, на когото може да се разчита.
Около мен има мъже, получили стабилна семейна финансова подкрепа и въпреки това и ден не са стояли без работа, основната им грижа са  семейството и децата, не се чудят  къде да се запилеят, само и само да не са в къщи, при жена и деца.