Отбиване???

Здравей, Еличката!

 Отбиването понякога се явява доста неудобна тема, когато вижданията на близките се разминават с тези на майката и на кърмачето. Коментари от сорта на тези, че бебето суче, а има зъби, ходи, говори... изглежда са поднесени и по подигравателен начин. Ако и ти имаш притеснения по този повод (дори неизречени, а тайно скътани в теб), подобни коментари може би те правят неуверена или засилват притесненията. Ще опитам да бъда полезна с информация и се надявам да откриеш нещо полезно за вас с бебето. Вариант е също, да дойдеш на някоя среща на ЛЛЛ и да поговориш с други майки как са се справили в подобна ситуация. Често срещи и разговори с майки извън традиционното обкръжение действат много добре, особено за споделяне на проблеми и страхове, без да има смущение, че някой отново ще се подиграе или ще осъди личните ти решения. Ето график на събитията http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=103098.msg30673401#msg30673401

Ето няколко идеи, с които да парираш поне неприятните дълги разговори заради чуждо неодобрение. Подготвяш си готови реплики за различни случаи, например: "В момента я отбивам" или "Точно сега просто няма начин, поникват зъбки" или "Този въпрос го обсъждам с педиатъра на детето". А ако човекът е близък, тогава може да помогне открит разговор за твоите чувства и реакции спрямо детето, но с поставяне на граници. Само пример - обясняваш им, че те са важни хора за теб и за това ти е много обидно да ти говорят така (дори когато ти имаш същите притеснения). Ти си майката и даваш най-доброто от себе си, и реагираш на бебешки плач така, защото така го усещаш за правилно. Очакваш от тях да уважат авторитета на майката и да премълчават репликите, които те нараняват.

 А сега по същество Отбиването е процес, при който бебето израства нуждите си от сучене и от кърма, и все по-рядко започва да търси да суче, докато в един момент напълно престане. Това е  дълъг  и много постепенен процес, при който, ако се случва по естествена начин, няма драми, няма плач и безсънни нощи, няма негативни емоции, няма физическо неразположение, а просто кърмата си намалява постепенно, бебето все по-рядко се сеща за гърдата и суче съвсем кратко, а понякога по-скоро целува гърдата, от колкото да суче

 Понякога обаче не е възможно да се изчака естественото отбиване на бебето. В такива случаи е препоръчително отбиването да става по максимално близък до естествения път начин - постепенно, с внимание към чувствата на бебето, НО и на майката! (при отбиване, което е предизвикано заради чуждо неодобрение, а не поради лично решение на майката, вероятността майката да изпадне в емоционално нестабилни състояния, дори депресия, се увеличават значително).

 Освен емоциите, важно значение има и физическото състояние. Ако бебето не е здраво, отбиването може да срине имунната система. Когато на бебето му поникват зъбки, това често се свързва и с понижен имунитет, а от там по-лесно разболяване. Самото поникване може да бъде доста дразнещо или болезнено и бебетата се нуждаят от успокоение на тази болка и напрежение. Много деца и майки откриват, че кърменето може да донесе известно облекчение. Понякога постоянното кърмене е неприятно за майката, но поне е начин да се облекчи болката. В случай, че се правят опити за отбиване, зъбоника може да бъде сериозна пречка. Децата в този период са по-изнервени, нуждаят се повече от сучене и сериозно биха се съпротивлявали на опитите да им се ограничи кърменето.

 Ето няколко теми, на които да се обърне внимание при взимането решение за отбиване:

 - кърмата до годинка заема основна част от менюто на детето (до 75%). След това постепенно твърдите храни заемат по-съществено място, но кърмата продължава да бъде голямо количество  (до над 50% от дневното меню) и осигурява лесни за усвояване хранителни вещества. Ако  вече няма кърма, тя би следвало да се замени с някакво друго млечно хранене. Това са данни на Световната Здравна Организация за нуждите на бебето от прием на кърма. А общите препоръки са кърмене поне до 2 годинки и след това докато на майката и детето им е приятно 
 - Детето може силно да се съпротивлява на отбиването, ако е болно, ако отбиването става твърде бързо, ако се отделя от майка си или изпитва болка.
 - Колкото по-голямо е детето, толкова по-лесно би се съгласило да изчаква, да се поддава на увещания, разбира от обяснения и изобщо възможностите за тактики за отбиване стават повече.
 - Скоростта на отбиване може да се контролира. Ако видиш, че реагира твърде драматично, може да се забави, спре, дори да се върне назад и след няколко дни да продължите отново плавно.
 - Отбиването обикновено НЕ е решение за други проблеми, като лош сън, слаб апетит, привързаност към майката и т.н. (неща, за които понякога бива обвинявано кърменето, а след отбиването се разбира, че причината е друга и дори отбиването е довело до влошаване на някои състояния).
 - Кърменето и отслабването са съвместими неща. Може да се случи чрез спорт и/или чрез диета, като има различни варианти, които да не са шокови за тялото.

 Ето и идеи, някои от които може би вече си приложила:

 - Опитваш да прекъснеш първо кърменията, от които детето по-лесно би се отказало.
 - Тактика "не предлагам, не отказвам" - например някои наши рутинни неща действат като покана към детето да суче (ако да кажем всеки път суче, когато седнем на дивана, значи сядането на дивана е покана ). Така нощем например, ако деколтето е много открито или бебето е съвсем близо до гърдата, може да действа като покана да суче.
 - Смяна на рутинните неща - например да си размените местата в леглото. Или таткото да легне между вас. Или да смените леглото (ти и детето заедно, а не да се разделяте, но само да смените обстановката).
 - Ако има проблем със зъбоинка, може както при заспиване, така и ако се разбуди, вместо сучене да се опита с масаж на венците с пръст или с охладена играчка или с гел за зъбки, ако използвате такива. След това, ако не помогне, предлагаш гърда, но на следващо разбуждане отново можеш да опитваш първо успиокоение на венците. Понякога бебетата се унасят още с масажирането и пропускат сукане.
 - За приспиване може да се ползват както люлеене, така и галене или нежно разтриване на ушенцето или неангажиращи занимавки, като прехвърляне на любима играчка в ръце.
 - Ако си забелязала детето да прави нещо винаги, когато суче, можеш да го ползваш като замяна. Например ако играе с косата ти или с обеците ти или с любима играчка, опитваш да му предложиш само това, без гърдата. Или опитваш да го махнеш от гърда, но другото занимание да си остане, докато се унесе в сън.
 - Ако няма такова занимание, можеш да му го измислиш ти Например започваш винаги при кърмене за приспиване да му пееш тихичко песен или да разгръшаш малка книжка и да четеш или да го галиш с ръка или с плюшена играчка. След кто това ви се наложи като рутина (поне няколко дни или седмица или повече), опитваш постепенно да замениш кърменето с другото занимание.
 - Опити за съкращване на времето на сучене ( като опитваш да отместиш детето след по-кратко време от обичайното).
 - Понякога бебето се буди от жажда, от твърде топло, твърде студено, твърде сух въздух и т.н. Някои от тези неща могат да се променят, ако мислиш, че има такова влияние за нощните събуждания.

 Какво да очакваш:

 - бебето да не приема охотно ограниченията  Все пак е на възраст, в която нуждите от кърма и от сучене са значителни.
 - ако гърдите започнат да се препълват, това е сигнал, че отбиването се случва твърде бързо.
 - ако започне да проявява признаци на стрес (да става твърде прилепчива към теб, да започне да се стряска често или нощните будения да не приключат с поникването на зъбче, ако спре да "говори" думичките, които до сега е успявала да изкаже), това може да означава, че понася тежко отбиването и би било добре временно да прекъснеш опитите и да продължиш с кърменето до възстановяване на детето.
 - ако по време на отбиване или малко след него детето се разболее, ще е чудесно, ако има възможност да продължи да суче до оздравяването си. Разболяването може да няма общо с отбиването, а може да е и признак, че се е случило твърде рязко и е спаднал имунитета му.


 Описваш ситуация, в която ти имаш желание да дадеш най-доброто за момиченцето си, но както натиск отвън, така и разни съмнения в теб те карат да се чувстваш сякаш може би някъде грешиш. Е, безгрешната майка никой не знае да съществува Но когато ти обгрижваш своето си бебе и сте в постоянен контакт, когато опитваш да го "чуеш"  и действаш без да пренебрегваш чувствата си, тогава ти си единствения човек на света, който може да вземе най-добрите решения. 
 Да отговориш на всеки един бебешки плач не е глезене, а адекватно поведение на майка. За дете под годинка изобщо не може да става въпрос за плач от разглезване. Манипулациите, с които си служат малките и големите хора, се придобиват на по-късен етап

 При нужда сме на среща за допълнителна информация и подкрепа. Успех!