- Публикувана: 7 май 2015, 11:53 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2015, 20:04 ч.
Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?
Аз досега съм имала три сериозни връзки, като последната продължава и до днес. И в трите случая съм процедирала по един и същи начин относно обръщението към евентуалните свекъри, действа безотказно, а съветът е от моята майка. Още при първото запознанство, след дежурното представяне на имената, задавам въпрос "Как ще предпочитате да ви наричам?" 
. Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща 
. И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" .
. Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща . И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" . Аз досега съм имала три сериозни връзки, като последната продължава и до днес. И в трите случая съм процедирала по един и същи начин относно обръщението към евентуалните свекъри, действа безотказно, а съветът е от моята майка. Още при първото запознанство, след дежурното представяне на имената, задавам въпрос "Как ще предпочитате да ви наричам?" . Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща . И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" .
. Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща . И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" .
Помня, че при сегашния ми работодател близо година не знаех как да се обръщам. Първоначално говорих на "вие", докато всички говореха на "ти". Накрая и аз без да питам започнах да се обръщам на "ти", но беше голям зор. От една страна уж да си уважителен, но от друга се чувствах тъпо, че само аз говоря на "вие", а другите освен, че говореха на "ти" се обръщаха и по малко име.
Сега започвам нова работа и смятам първата седмица да се ориентирам в обстановката и накрая просто ще попитам директно шефа как да се обръщам към него. Та споделям директния подход напълно
Сега започвам нова работа и смятам първата седмица да се ориентирам в обстановката и накрая просто ще попитам директно шефа как да се обръщам към него. Та споделям директния подход напълно
Аз досега съм имала три сериозни връзки, като последната продължава и до днес. И в трите случая съм процедирала по един и същи начин относно обръщението към евентуалните свекъри, действа безотказно, а съветът е от моята майка. Още при първото запознанство, след дежурното представяне на имената, задавам въпрос "Как ще предпочитате да ви наричам?" . Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща . И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" .
. Все още сме си напълно непознати, нищо не е сигурно, както се казва я камилата, я камиларя и никой човек няма да отговори "Казвай ми майко и татко" още на първа среща . И в трите случая, получих отговор да ги наричам с галените им или кратки имена и така като тръгне от началото, дори и да се стигне до брак "Късно е, либе, за китка" .Ей, това е мнооого добро. Много.
Adellle, както ти си обичаш свекъра, въпреки резервите му към теб, така и аз обичам моята снаха, въпреки че няма обръщение към мен и има случаи, когато ме е разочаровала с някои постъпки.Просто сме добри и благородни. Вярвам, че това рано или късно се оценява от съответния човек.
Serendipity, казваш, че имаш 2 образования. Може и да е така, но имаш проблем с правописа, освен "проблемите" ти с бъдещите ти свекъри.
Явно си толкова образована, че разговорите ти с тези хора са под нивото ти. Образование, възпитание, сърдечност не винаги вървят ръка за ръка. При теб едното го има, но за другите ........
Твърде много негативна нагласа и то още преди да си станала снаха. Какво ли ще е след като станеш?!
Pure, гаджето не живее при сина ми. Идва само на гости от време на време. Ще обсъдя със сина ми кога ще е подходящо да обсъдим този въпрос.
Явно си толкова образована, че разговорите ти с тези хора са под нивото ти. Образование, възпитание, сърдечност не винаги вървят ръка за ръка. При теб едното го има, но за другите ........
Твърде много негативна нагласа и то още преди да си станала снаха. Какво ли ще е след като станеш?!
Pure, гаджето не живее при сина ми. Идва само на гости от време на време. Ще обсъдя със сина ми кога ще е подходящо да обсъдим този въпрос.
Скрит текст:
За реалната ми снаха вече и последния влак е изпуснат. На първото ни официално събиране с нейните родители, баща й каза, че тя трябва да ни казва майко и татко. Тя отговори, че сега не може, а по-нататък. Нейната майка реагира с думите , че нашето поколение е било глупаво, че се обръщало така към свекървите си. Усетих у майка й ревност. Аз казах, че е хубаво да има обръщение и оставям на снаха ни да реши. След думите на майка й добавих, че съм казвала на моите свекъри майка и татко и с това само съм спечелила, а не съм загубила.
И така с това се приключи.
И така с това се приключи.
Ох това обръщение майка и татко към свекърите ми се струва пълен абсурд ! Няма шанс да си изкривя езика да го кажа ако ще земята да се отвори- аз имам една майка и един баща и точка . В нашия край пък мъжа е прието да вика на родителите на момичето - баба и дядо !! Чудя се пък от какъв зор като моите родители са по -млади 
. Живот и здраве , когато стана аз свекърва искрено се надявам тази традиция да е тотално забравена и да се използват имената на хората , както ми се струва нормално !
. Живот и здраве , когато стана аз свекърва искрено се надявам тази традиция да е тотално забравена и да се използват имената на хората , както ми се струва нормално !
K.A.G., аз имам по малък брат и когато той е запознавал приятелките си с майка ми, тя казва "Казвам се Антония, можеш да ми казваш Тони". Стане, не стане снаха да се знае от начало, за да няма драми. Едно предложение от мен -когато приятелката дойде да живее при сина ти, можеш да я посрещнеш с думите "Аз те приемам като дъщеря, но не държа да ми казваш майка, ще се радвам да ме наричаш еди как си", може и реалната снаха след това като чуе и тя да започне да се обръща така към теб.
red_violet, наистина е пълен абсурд. Имам приятелка в БГ, която казва на свекървата майка и когато се прибера лятото в БГ, като започна да ми разказва нещо "Майка това, майка онова" и аз започвам да се чудя, дали за родната майка говори или за свекървата
.
red_violet, наистина е пълен абсурд. Имам приятелка в БГ, която казва на свекървата майка и когато се прибера лятото в БГ, като започна да ми разказва нещо "Майка това, майка онова" и аз започвам да се чудя, дали за родната майка говори или за свекървата
. 
K.A.G.,щом майка и се е изказала така, значи нямаш подкрепа и от нея,така излиза....А вие живеете в един двор вече повече от 6год. доколкото знам,често се виждате,помагате им и т.н.Не е като да сте в различни градове и да се виждате един-два пъти в годината и да се чувствате далечни.Би трябвало с ежедневието вече да сте се нагласили една към друга.А тя няма все още никакво обръщение към теб....Може и някой път като на шега да кажеш-дали ще се усети.
Тя може и понякога да избягва пряка комуникация с теб точно заради факта,че няма обръщение....И това малко или много рефлектира в отношенията.А и колкото да се прави човек ,че му е все тая и е над тия неща,това раздалечава си мисля аз......
Тя може и понякога да избягва пряка комуникация с теб точно заради факта,че няма обръщение....И това малко или много рефлектира в отношенията.А и колкото да се прави човек ,че му е все тая и е над тия неща,това раздалечава си мисля аз......
Да, така е. Живеем близо, но отделно. Не мисля, че отбягва комуникация заради липса на обръщение.
Колкото до позицията на майка й, с нея и с баща й се събираме на празници, на РД, ИД и други семейни тържества. Никога не съм пропуснала да ги поканя, защото тези сбирки са на моя територия. Тя много добре вижда и чува, че не използва обръщение. Можеше да я посъветва. Не я съветва и за други неща. Явно това не й прави впечатление.
Иначе се опитвам да бъда над такава "дреболия" като обръщението, пък и по други "дребни" поводи. Мразя конфликтите по принцип, какво остава да са с децата ми. Но горчи. Признавам го.
Колкото до позицията на майка й, с нея и с баща й се събираме на празници, на РД, ИД и други семейни тържества. Никога не съм пропуснала да ги поканя, защото тези сбирки са на моя територия. Тя много добре вижда и чува, че не използва обръщение. Можеше да я посъветва. Не я съветва и за други неща. Явно това не й прави впечатление.
Иначе се опитвам да бъда над такава "дреболия" като обръщението, пък и по други "дребни" поводи. Мразя конфликтите по принцип, какво остава да са с децата ми. Но горчи. Признавам го.
Само преди 2 дни на върха на езика ми бе да кажа някои неща след една нейна реплика, която ми прозвуча, меко казано неуместно. И пак си прехапах езика. Абе грешка след грешка от моя страна.
Може би имам професионална деформация. Науката педагогика в съзвучие с науката психология, гласят, че и най-лошото дете може да се оправи, ако към него се подхожда с обич, внимание и грижа. Та и аз си мисля, че като съм бяла и добра, ще накарам снаха ми да забележи моите добри страни. Възможно е пък и да ги е оценила, ама е в разрез с гордостта й да ги признае или да го демонстрира при удобен за нея случай.
Може би имам професионална деформация. Науката педагогика в съзвучие с науката психология, гласят, че и най-лошото дете може да се оправи, ако към него се подхожда с обич, внимание и грижа. Та и аз си мисля, че като съм бяла и добра, ще накарам снаха ми да забележи моите добри страни. Възможно е пък и да ги е оценила, ама е в разрез с гордостта й да ги признае или да го демонстрира при удобен за нея случай.
Аз от моя живот съм разбрала,че е добре,когато има нещо да си го кажеш в прав текст-да е ясно и да се знае.Това да чакаш някой да забележи нещо,да го преработи в себе си и да чакаш ответна реакция- я се случи, я не.Обикновено хората опипват почвата,ако не реагираш те взимат за балама,виждат ,че може така....и така и си я карат-без да забелязват или се правят ,че не виждат,че ти тежи и че ти се тормозиш.
...Какво има да проявиш добро отношение към някой-това не би било в разрез с гордостта на който и да е.Освен ако няма криворазбрано чувство за това.
Аз откакто набрах кураж да реагирам на ситуациите, кога на момента,кога с леко закъснение,без да чакам "чашата съвсем да прелее" и отношенията да се смразят съвсем и да си казвам какво ми е-виждам,че е по-добре.Така хем и аз получавам удовлетворение,че не си го трупам в себе си и да се ядосвам вътрешно,хем и другия разбира какви ми са изискванията и има възможност навреме да се корегира,ако е човек да разбере....
...Какво има да проявиш добро отношение към някой-това не би било в разрез с гордостта на който и да е.Освен ако няма криворазбрано чувство за това.
Аз откакто набрах кураж да реагирам на ситуациите, кога на момента,кога с леко закъснение,без да чакам "чашата съвсем да прелее" и отношенията да се смразят съвсем и да си казвам какво ми е-виждам,че е по-добре.Така хем и аз получавам удовлетворение,че не си го трупам в себе си и да се ядосвам вътрешно,хем и другия разбира какви ми са изискванията и има възможност навреме да се корегира,ако е човек да разбере....
Аз не се обръщах никак към родителите на съпруга ми, нито той към моите, но бяхме женени само три години.
Леля ми, като и дойде снаха и каза да се обръща към нея по име и към свекъра също - снахата ползва умалителни на имената им и няма драма никаква.
Много важно е също как зетят се обръща към родителите на момичето - на братовчедка ми мъжът казва на майка и - маман, на тъста - дядо.
За мен най-приемливо е обръщението по име. Много е важно, още от съвсем началото евентуалната снаха или зет да намери обръщение, после става сложно, с времето, все по-трудно се пречупва езика.
Леля ми, като и дойде снаха и каза да се обръща към нея по име и към свекъра също - снахата ползва умалителни на имената им и няма драма никаква.
Много важно е също как зетят се обръща към родителите на момичето - на братовчедка ми мъжът казва на майка и - маман, на тъста - дядо.
За мен най-приемливо е обръщението по име. Много е важно, още от съвсем началото евентуалната снаха или зет да намери обръщение, после става сложно, с времето, все по-трудно се пречупва езика.