ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИ, успех в пети клас!

Моят син е дете на бивши отличници /визирам мен и моя мъж/. Той изобщо не е такъв. Пада си по футбол и туйто. Всичко друго за него си е живо мъчение. Не обича да чете, не обича да решава задачи, не обича английския. Ааа, излъгах! - пада си по Човекът и Природата. На външното оценяване изкара 5 по български език, 5 по Човек и Общество, 5 по Човек и Природа, 4 по математика. Иначе завърши с 4 по английски и със шестици съответно по физическо, рисуване, пеене и трудово. Ние с мъжа ми искаме той да учи, да се учи добре, да не изостава, но не държим на всяка цена да е отличник. Искаме да е умен, любознателен, открит, интелигентен, буден, да знае къде да намери това, което търси, но не желаем да е бележкар. Искаме да бъде самият себе си. Да има реална самооценка и нормално самочувствие. Да знае какво е да си част от общност. Да бъде добър приятел. Да има самоконтрол и самодисциплина. Ей такива неща. Мисля, че не бъркаме. Уважаваме обичта му към спорта и го оставяме да рита всеки ден с приятелите си. Е, понякога го натискаме да чете, но не го наказваме за по-слаби оценки. Не го лишаваме от любов, грижи и внимание. Това е моето мнение за моето дете.

vihrogonche, браво! Дори за смелостта да напишеш тук, за детето ти, което е изкарало 5 на външното оценяване , пак браво! Мога да си позволя една вметка, дръж го поне на ръба, ако един ден реши, че има интерес да има базата:).

Тук ще цитирам :"Тази емоциалност обикновено не е добра - изборът само защото си успял да си малко над чертата." -много е относително, днес си малко над чертата, а след 5 години в националния отбор на България(има списъци доста в нет-а може да погледнете:)).

Много хубаво си го написала    Сигурна съм,че не бъркате
моите разсъждение за това какво искам за децата си са също в тази посока

Това всички го искаме ! Радвай се на здраво и будно дете! 

vihrogonche, адмирации! Всички искаме най-доброто за децата си.

В този смисъл приемам най-добре доводите на Mivan и Тонита. Разбира се, че трябва труд и отдаденост от самите деца - то и Стефка Костадинова не  е ходила на олимпиади директно от дивана, а е имала усилен труд и подготовка години наред. Въпроса е, че в кандидатстването в 4 клас има и допълнителни фактори, които преди ми се виждаха маловажни, но връщайки се назад и анализирайки неуспеха на детето ми, вече ми се струват особено значими. Първо, има значение и къде кандидатстваш - защото ако бяхме кандидатствали в Бургас (там незнайно защо приемат 4 паралелки петокласници) или в Ямбол или Добрич например (където резултатите са несъизмеримо по-ниски отколкото София и Варна), със сигурност щяхме да сме над чертата и да сме записани в МГ. И това не означава, че в тези градове има по-малко умни деца, но има по-малко подготвени деца. Та подготовката е ключовата дума за успеха, след разбира се желанието за борба на самото дете. Състезанията по математика все повече вдигат летвата и честно да си говорим, освен ако не си супер гениален като Гаус или Ойлер, за тези 2 или 3 минути на задача няма как да измислиш сам топлата вода ако преди това не си бил подготвян предварително. Тук говорим за четвъртокласници, които трябват да умеят да прилагат принципите на комбинаторика, диофантови уравнения в комбинация с ребуси, аритметични прогресии, неравенството на триъгълника, делимости и прочие, когато в училище всъщност учат само умножение и деление до припадък. Все повече се смъква материал от горните курсове и ако няма кой да я обясни, колкото и логика да има детето, не би се справило с времето за задачите ако тепърва тръгне да мисли как да я измисли. А и с тези деца, които още от предучилищна хукват по състезания за първокласници, все повече ще се усложняват задачите, защото и децата ще са по-подготвени (там, където има конкуренция). Гледайки назад за мен си правя извода, че основната ми грешка е, че не потърсих частен учител по математика, а се опитвах аз да му обяснявам задачи, за които както знаете редовно питах във форума, без самата аз да съм математик. Той ходеше на школа, но в тази школа не взеха голяма част от темите - например Дирихле не са го вземали, нито делимости и теория на числата, а и учителката не прояви гъвкавост и въпреки, че тази година се падаха ужасно много задачи от теория на числата (още от Областния кръг на ОМ), аз, а не тя му обясняваше за делимости и НОК и т.н. А накрая, в ПМЗ, дори имаше да докажат признак за делимост на 7 (принцип, който въобще не сме гледали, защото по принцип е изключение). Не мисля, че децата решили тази задача са го направили интуитивно.

 Синът ми ужасно много искаше да влезе в МГ и още ближе раните си от неуспеха. Дори това, че впоследствие бе приет в паралелка с усилено изучаване на математика и бе 2ри в списъка, не го удовлетвори. Опитах се да го окуража като му покажа, че пак ще се занимава с математика, но е много трудно когато и аз самата виждам, че нивото няма как да е като в МГ въпреки 9 часа математика седмично. Или както беше казала Миван, няма е в клас с 22 отличника, защото разликата в бала между първия и последния приет в тази паралелка е ужасно голяма. Не знам дали е същото и софийското 107, но предполагам разбирате, че когато децата не могат да "поемат" еднакво, учителите сигурно ще се движат с темпа на последните, което на мен никак не ми харесва. Но се опитвам все пак да покажа на Ники, че въпреки всичко неуспехът сега не е тотален провал, а е просто по-дълъг път докато стигне до крайната цел. Въпреки всичко, радвам се за децата, които успяха, защото го заслужават!

Обаче, не със съгласна с тезата, че децата, които са добре с математиката, не са добре с езиците или обратно - дори първите децат от приетите в списъка на МГ са му съученици от школата по английски. Просто говорим за несъпоставими неща. То и детето ми тази година спечели стипендия на Фарос, от която се отказахме, защото харесвам Британика, където ходи; а в последствие се оказа, че в Британика му предложиха да прескочи ниво и от септември ще учи със седмокласниците, и в събота се явява на изпит за сертификат за А2 Flyers,  НО както казах говорим за несъпоставими неща - в школата по езици те тестват върху това, което си научил по строг конспект и критерии, които са единни (всички школа са сертифицирани по изпитите на Кембридж) и е лесно да прецениш какво знаеш или не знаеш. А в състезанията по математика поне тази година се чудиш от кой по-горен клас ще ти се стовари задача, защото нямаш конспект и именно учителят тук играе ужасно важната роля, за да те подготви, а точно той е най-субективният фактор. И както каза една мама от школата на сина ми точно след Великденското състезание, няколко деца от неговата група посещавали и частни уроци по математика 3 пъти седмично при преподавател от МГ, "за да минимизират риска от подготовката". И съвсем разбираемо, тези деца вече учат там, да кажем в първите 5% на класацията.

      

Разбира се, че го правя! Мерси на всички за постингите ви и за обратната връзка! И се радвам, че е положителна, честно казано!

vihrogonche, аз също искам това за децата си и смятам, че го постигам до момента. Както и моите родители са го постигнали с мен. Без болни родителски амбиции. Аз също държа единствено на четенето, всичко останало е на заден план. Особено пък оценките в тази образователна система. И нямам никакви притеснения къде ще стигне детето ми и как ще се реализира един ден, защото смятам, че му давам най-важното - увереност в собствените си способности и избори.

Manzhelka, а ти къде видя някой да противопоставя езиците и математиката? Аз поне такова нещо не прочетох никой да е написал... Ако си видяла нещо такова в моите постове, съвсем си се объркала. Аз изобщо не смятам, че детето ми не се справя с математиката, точно напротив - имам много сериозна увереност (и обратна връзка от преподаватели) в това, че детето се справя отлично с математиката (извънучилищната, разбира се). Това ниво по математика в никакъв, ама в никакъв случай не измервам с това дали е приет в МГ. Дори смятам, че има сериозна връзка между доброто ниво по математика и лесното научаване на чужди езици - моят син също е на ниво А2 Flyers по английски и учи с две години по-големи от него деца и ги бие постоянно на годишните резултати. Смятам, че двете вървят ръка за ръка и дори ми е странна обратната комбинация. Просто за мен езиците са по-важни, а за него - по-лесни и сме заложили на това.

Ако коментирахме пораснали деца, на 100% щях да се съглася с теб. Тогава вече, човек и де факто и де юре може и има право да взима самостоятелни решения, без да се съобразява с родителите си. Но тъй като сме в тема за 10-11 годишни деца, не съм съгласна, че родителите не са от голямо значение, що се отнася до успеха, пък и не само до него. За мен много по-често срещано явление са деца успели, поради здрава родителска подкрепа, както морална, така и финансова. Според теб, колко деца биха научили чужд език, без да ходят по частни уроци и школи? И само в у-ще да учат език, пак трябва някой да им купи учебници и помагала без които не може. Ако едно момиченце мечтае да стане балерина, а родителите й твърдо отстояват позиция, че ще стане художничка /хипотетично/, дали тя ще може да осъществи мечтата си, ВЪПРЕКИ родителите си? Сестри Малееви, щяха ли да бъдат това, което са, без Юлия Берберян? Просто три примера от хиляди.

Мда, успехът и щастието са доста субективни. С това съм съгласна.

А аз познавам пък такова ,което ходи и на уроци,и на школа и не успя Та не  е това само формулата! И същото важи и за 7ми клас!  
Наистина влизането в прословутото МГ е един комплекс от неща,които трябва да са налице .Не е нито само възможности на детето, нито само учител ,нито само брой изрешени задачи  ,нито брой помощници в къщи ,нито едно единствено качество на детето,нито пък само желанието на детето или родителите му ,психика и т.н.

За езиците аз сигурно съм от лудите родители ,защото ни на школа ходим по 1ви език ,ни 2ри език сме хванали...там си имам някакво мнение си мое ,с което никой няма да обременявам!  

Много интересна дискусия сте заформили. Интересни ми бяха позициите на всеки един. И сякаш откривах частица от своята истина във всеки един пост, получавайки на финала мозайка от съвпадения. Да, ние, родителите сме отговорни за бъдещето на нашите деца, най-малкото в степента да им подадем ръка и да бъдем до тях във всяко едно отношение или миг, когато имат нужда от опора, помощ, съвет... Но и сме длъжни да уважаваме техния избор и да се съобразим с желанията им, дори когато не са точно по нашия вкус или може би не са точно нашата сбъдната мечта за тях. Може би бихме могли деликатно да ги насочим с идея, съвет или от позицията на опита, но не и да се налагаме или да изискваме на всяка цена.

Деска, за съжаление и сред нашите познати има такова, което се провали на финалното състезание, а беше сред първите по рейтинг. Не му достигна съвсем малко и е извън класацията. Много ми е мъчно, защото знам какъв чутовен труд положи и колко добре вървеше.

+ още една луда като тебе

Независимо от нашите истини, мечти, терзания и успеха или неуспеха на децата, вярвам, че голяма част от тях имат заложбите и са положили усилия. На тази ранна възраст, това е доста тежко изпитание за тях. Жертвали са част от игрите, изисквало се е отговорност от тях, ставали са рано, лягали са късно, не им пречеше студа, снега.... и т.. За мен този спор е малко излишен.
Отговорната ни роля на родители продължава независимо от резултата.
Дечицата, които успяха ще преживеят шока от учението в МГ - малко от тях имат реална представа какво ги очаква. Техните родители също ги очаква тежка година. Пожелавам им сила, търпение и мъдрост, с които да ги подкрепят в трудностите и да помагат с каквото могат, като нямам предвид да им решават задачите, но и не го изключвам  
Дечицата, които по една или друга причина не успяха трябва да продължават да бъдат окуражавани. Родителите ще трябва да им помогнем да направят изводите си, но това трябва да стане по градивен начин. Не трябва да се обезверят в силите си, ума си или пък да се понесат по течението и да си кажат, че и с труд и без труд, не се получава....

Не говоря само за математиката...

Успех на всички приети в новите училища!
Успех и на такива като нас, които очакват класирането в някое друго училище!



 

Ами изхождах от основния ти аргумент, че си доволна от неприемането в СМГ, защото математиката щяла да изяде възможностите за учене на езици. А пък аз исках да обясня, че за ученето на език просто трябва добра памет и нищо повече. И в този ред на мисли, едва ли ритъма на СМГ може да е пречка пред научаването на език.

Деси, просто децата, за които ставаше дума с уроците три пъти седмично ме втрещиха като пример, защото те бяха по челните, призови места по състезания години наред и винаги съм си мислела, че при тях нещата не се получават с толкова неистов труд. По принцип няма лошо да получат допълнително подготовка - това, което неприятно ме учуди бе, че съзнателно са избрали интензивна подготовка при учител от учебното заведение, който е ангажиран така да се каже с подготовката на част от задачите за местни цели. Просто така се измества фокуса на подготовката и нещата съвсем не стават на равни нога, да не говоря и в морален аспект. Ако искаш повече подробности, може и на лични. Това разбира се, не означава, че всички приети са под един знаменател - сама съм свидетел, че Коко сам си извоюва правото да учи там с пот на челото, защото заедно се притеснявахме и стискахме палци за всяко състезание. И беше първенец на състезание, в което задачите дойдоха директно от София. Но и двете знаем, че имаше други деца, за които конкретно говоря. Просто с целия преден пост разсъждавах, че надцених себе си дотолкова доколкото мога аз да помагам по математика (и в този ред на мисли, акъла ми не го побира как като дойде 7 клас ще се ориентирам да търся учител след като никой не познавам), това, че по някакъв гаден късмет конкуренцията при нас е висока, детето накрая се пренави и чисто психически се разколеба във възможностите си - просто досега нещата винаги са му са се получавали от раз, а сега видя, че не успя.   Разбира се, обичам си детето, опитвам се да му вдъхна увереност, той самият разбра, че с това животът не свършва, но остана онзи горчив вкус, който подхвана ли темата, му увисва носа. Не крия, че и аз съжалявам, защото пропусна шанса да учи при най-добрите, но се надявам, че вие от кухнята вътре ще споделяте размисли и сборници.

Облачна, много ми хареса поста ти  .

Миленка ,Миленка , тези неща и аз ги научих през годината и някак ми остава горчив привкус от всичко ..Няма да се учудя ако точно хлапето с 3пъти седмично уроците при госпожата се подиграваше на моето, че питало по време на школата и накрая госпожата нарече моето лъжец .  Да са живи и здрави ,всеки си постига целите по различен начин! Аз съм доволна от нашия начин,защото той показва ,че има потенциала да се справя там и ще гледам да не се втелясвам от разните несправедливости ,които със сигурност ще ги има и занапред ...

Знаеш ли, Калоян очакваше с 15 т. повече на ПМЗ ?! И като видя резултата си бяхме на пицария и постоянно рефрешваше телефона ми (нали изнесоха резултатите вечерта в 21ч.) .В един момент започна да реве на глас ,не можех да го успокоя ,почувствах се страшно неудовлетворена ,дори и след като след по-малко от 10 мин излезе класирането и той пита как така има 15 т. по-малко и го убеждавах ,че всъщност няма значение ...Обаче ИМА и то огромно! Та така,учат се от малки на уроците на живота! 

Честито на приетите в СМГ деца! Много успехи и приятели в новото училище!

Някак сериозна се оформи темата. Със сигурност размишляването по определен въпрос помага, но и почивката е важна, после човек може да измисли още нещо.

И аз благодаря за поста на vihrogonche