Здравейте!
Днес искам да споделя едно мое откритие, което, вероятно, за мнозина е старо като света. Осъзнавам, че откривам топлата вода, но все пак има и хора, които никога не са се замисляли върху тези прости истини, още по-малко да научат децата си на тях. Уви, за съжаление мен също никой не ме научи , когато бях дете, тези прости истини и ми бяха нужни цели 45 години и съсипано здраве за да ги прозря.
Нека не правим тази грешка с дечицата!
И така, човешкото тяло е като една голяма общност, един голям завод да речем, в който се произвежда всичко в затворен цикъл. Има портал за внасяне на суровини, има пречиствателна станция, има сектор за обработка на суровините, има производствен цех, в който се изработват всякакви изделия, също така и портал за изнасяне на отпадъците. В него работят милиарди работници - ензими, кръвни телца, клетки. За всеки има снабдяване, обслужване, почистване, лекуване - за това се грижат ензимите... И така нататък.
За да работи един завод пълноценно трябва да има график на почивка, на снабдяване, на започване на работа, на край на работа, на извозване на отпадъците от производството, график на ремонт и т.н.. Работниците трябва да се приберат навреме по домовете си в 18 часа, за да могат да се възстановят и да си починат. А през нощта, когато завода е празен, майсторите-монтьори-ензими трябва да поправят развалените неща и да изграждат нови инсталации.
Но какво става при обичайният начин, по който ние третираме тялото си?
Сутрин ставаме, изпиваме кафе или чай на крак или пък закусим обилно. Бързаме за работа/училище/детската градина, време за тоалетна няма, когато може, тогава...
Така завода отваря, но как ще произвежда като не е извозен боклука, за да се освободи място за производство??? Работниците започват все пак да обработват храната. Като дойде време за край на работния ден (18 часа) продукцията (храната) е обработена и те могат да си почиват. С продуктите се захващат ензимите, да ги разнесат по домовете на всяка клетка - това изисква ресурси, енергия, затова е добре, че работниците си почиват. Но какво става? Вие продължавате да си хапвате разни неща, работниците се връщат обратно на работа, не могат да се приберат и да си почиват. Идва 21 часа, следва обилна вечеря, всички ресурси на тялото се пренасочват в обработката й, и така вместо през нощта ензимите-работници да ремонтират завода, те цяла нощ ще обработват храна.
И така заводът работи в пълен хаос, година след година - никой, нито работниците, нито директора знае кога ще докарат суровините, кога работниците ще почиват, какво ще се прави днес, нито от колко до колко ще работят, нито кога ще дойде камиона да извози боклука. А случва се да викат по среднощ работниците на работа. Ако вие бяхте служител в този завод, колко време бихте издържали да работите на такъв режим???
А питате ли вашето тяло, вашите клетки как издържат на такъв тормоз 30-40 години?
Ето защо е нужен режим, организация, ред. Може да е съвсем простичък, но да го има - в едно и също време да се става сутрин, да се пие чай, да се прави лека гимнастика, да се отиде до тоалетна и така да се подготви "заводът" да започне денят на чисто. След това закуската идва, но по-късно, към 9-10 часа за да имат време работниците да отидат на местата си, да почистят, да изнесат боклуците. След 18 часа не бива повече да се внасят суровини, т.е. да се яде, за да могат да си починат работниците, да освободят ресурси за да може смляната храна да се разнесе по клетките - всекиму каквото е нужно. До 24 часа храната е разнесена, заводът е вече празен и идват работниците по поддръжката да ремонтират и обновяват. Ако обаче ядете след 6 часа то всички ще са заети с обработката на храната и няма да има ресурси за поддръжка на тялото. Цяла нощ заводът ще обработва храната, вместо да обновява, изчиства и ремонтира тялото ви.
Когато тялото работи по режим, то знае кога какво следва и се нагажда към този график (не забравяйте, че то е разумно). Така работата му се оптимизира, харчи по-малко ресурси и ги съхранява.
Ето ви и простата тайна на дълголетието, на християнските пости и извора на младостта....
Защо ви казвам това - защото го проверих и виждам, че това е най-доброто от всичко, което съм правил досега за тялото си - да му създам режим.
Днес искам да споделя едно мое откритие, което, вероятно, за мнозина е старо като света. Осъзнавам, че откривам топлата вода, но все пак има и хора, които никога не са се замисляли върху тези прости истини, още по-малко да научат децата си на тях. Уви, за съжаление мен също никой не ме научи , когато бях дете, тези прости истини и ми бяха нужни цели 45 години и съсипано здраве за да ги прозря.
Нека не правим тази грешка с дечицата!
И така, човешкото тяло е като една голяма общност, един голям завод да речем, в който се произвежда всичко в затворен цикъл. Има портал за внасяне на суровини, има пречиствателна станция, има сектор за обработка на суровините, има производствен цех, в който се изработват всякакви изделия, също така и портал за изнасяне на отпадъците. В него работят милиарди работници - ензими, кръвни телца, клетки. За всеки има снабдяване, обслужване, почистване, лекуване - за това се грижат ензимите... И така нататък.
За да работи един завод пълноценно трябва да има график на почивка, на снабдяване, на започване на работа, на край на работа, на извозване на отпадъците от производството, график на ремонт и т.н.. Работниците трябва да се приберат навреме по домовете си в 18 часа, за да могат да се възстановят и да си починат. А през нощта, когато завода е празен, майсторите-монтьори-ензими трябва да поправят развалените неща и да изграждат нови инсталации.
Но какво става при обичайният начин, по който ние третираме тялото си?
Сутрин ставаме, изпиваме кафе или чай на крак или пък закусим обилно. Бързаме за работа/училище/детската градина, време за тоалетна няма, когато може, тогава...
Така завода отваря, но как ще произвежда като не е извозен боклука, за да се освободи място за производство??? Работниците започват все пак да обработват храната. Като дойде време за край на работния ден (18 часа) продукцията (храната) е обработена и те могат да си почиват. С продуктите се захващат ензимите, да ги разнесат по домовете на всяка клетка - това изисква ресурси, енергия, затова е добре, че работниците си почиват. Но какво става? Вие продължавате да си хапвате разни неща, работниците се връщат обратно на работа, не могат да се приберат и да си почиват. Идва 21 часа, следва обилна вечеря, всички ресурси на тялото се пренасочват в обработката й, и така вместо през нощта ензимите-работници да ремонтират завода, те цяла нощ ще обработват храна.
И така заводът работи в пълен хаос, година след година - никой, нито работниците, нито директора знае кога ще докарат суровините, кога работниците ще почиват, какво ще се прави днес, нито от колко до колко ще работят, нито кога ще дойде камиона да извози боклука. А случва се да викат по среднощ работниците на работа. Ако вие бяхте служител в този завод, колко време бихте издържали да работите на такъв режим???
А питате ли вашето тяло, вашите клетки как издържат на такъв тормоз 30-40 години?
Ето защо е нужен режим, организация, ред. Може да е съвсем простичък, но да го има - в едно и също време да се става сутрин, да се пие чай, да се прави лека гимнастика, да се отиде до тоалетна и така да се подготви "заводът" да започне денят на чисто. След това закуската идва, но по-късно, към 9-10 часа за да имат време работниците да отидат на местата си, да почистят, да изнесат боклуците. След 18 часа не бива повече да се внасят суровини, т.е. да се яде, за да могат да си починат работниците, да освободят ресурси за да може смляната храна да се разнесе по клетките - всекиму каквото е нужно. До 24 часа храната е разнесена, заводът е вече празен и идват работниците по поддръжката да ремонтират и обновяват. Ако обаче ядете след 6 часа то всички ще са заети с обработката на храната и няма да има ресурси за поддръжка на тялото. Цяла нощ заводът ще обработва храната, вместо да обновява, изчиства и ремонтира тялото ви.
Когато тялото работи по режим, то знае кога какво следва и се нагажда към този график (не забравяйте, че то е разумно). Така работата му се оптимизира, харчи по-малко ресурси и ги съхранява.
Ето ви и простата тайна на дълголетието, на християнските пости и извора на младостта....
Защо ви казвам това - защото го проверих и виждам, че това е най-доброто от всичко, което съм правил досега за тялото си - да му създам режим.