Великобритания - тема 59 Лятно Морска

  • 65 828
  • 753
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 6 029
Нищо няма да казвам за Глазгоу акцента Grinning

# 466
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
А, за Глазгоу не ми говори. Ужасно трудно комуникирам с колегите там  Cry Последно в конферентен кол сме 4 човека, двама от тях са навън тестват системата и брули един вятър в микрофоните им, единия индиец, другия местен, аз българка и от друг офис водещият конферентния разговор от Глазгоу! Кошмар просто! Добре, че фразите са стандартни и знаеш какво горе-долу се очаква да се каже. В момента, в който се появи проблем и излезем извън стандартното...

# 467
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
А относно училището, моята г-ца е на 7 и ще я приемат в 2 клас, а не в 3-ти защото се притесняват, че няма да се справи с теста. Аз я уча сега и дано ги опровергае и си учи с наборчетата.
Какъв тест има в трети клас? Не беше ли теста точно в края на Key stage 1, който в втори клас  newsm78 А и не отпадна ли този тест вече?!

# 468
  • Мнения: 6 029
Мда, имам колеги, които говорят с този чуден акцент, нищичко не хващам,карам по интуиция. И прословутото "всичко разбирам, но не мога да говоря" - ммм, ок, ама друг път.

# 469
  • Мнения: 984
Моят син завърши 3ти клас тази година и не е имал тест.

# 470
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
За котките (и кучетата), има транспортна фирма. Kit Kat нещо си, може би Kit Kat transport. Имат фейсбук страница. £200 на котка за превоз от България до Англия, като разбира се, ваксини, чипиране и т.н. си е работа на собственика.

# 471
  • UK
  • Мнения: 1 918
И прословутото "всичко разбирам, но не мога да говоря" - ммм, ок, ама друг път.

Абсолютно! Както и фразата ''аз английския СИ го знам'' (незнайно откъде, мистерия... Rolling Eyes).
Аз откакто съм тук започнах да гледам на американските акценти с друго ухо око, едни такива лесни за разбиране, ненатрапчиви...няма джорди и подобни лудости  Grinning

# 472
  • Мнения: 377
И прословутото "всичко разбирам, но не мога да говоря" - ммм, ок, ама друг път.

Абсолютно! Както и фразата ''аз английския СИ го знам'' (незнайно откъде, мистерия... Rolling Eyes).
Аз откакто съм тук започнах да гледам на американските акценти с друго ухо око, едни такива лесни за разбиране, ненатрапчиви...няма джорди и подобни лудости  Grinning

Не съм съгласна с вас. Споря чисто теоретично, нямам познати с подобни твърдения, но наистина слушането е по-лесно от говоренето. Дори и писането. Аз пиша на български и на английски много по-добре отколкото се изразявам говоримо. А едното ми е майчин език и имам самочувствието да го знам перфектно (поне него Simple Smile )Не знам защо е така, може би различни умения и затова.

Шотландци от Глазгоу не разбирам  Laughing. Тоест има една, която разбирам, но пък има една друга жена от Глазгоу, гледам и мигам на парцали. Като я помоля да повтори бавно вече има прогрес  Laughing

# 473
  • UK
  • Мнения: 3 959
МГМ, как се развиха при теб нещата с доброволците, мениджърката и конфликта между вас?
Ами не знам и аз. Шефката дойде изненадващо да говорим с нея и доброволката, което беше един тъп фарс, понеже онази се скъса да лъже, направо не мога да повярвам, че някой може така да те гледа в очите и да си измисля глупости само и само да те злепостави, идеше ми да я изгоня. Тъпанарка. После изигра един театър, хваща се за сърцето, тя не можела така, трябвало да спре да идва, не можела да работи в такава враждебна среда (?!), и като не произведе очаквания ефект (а именно двете с пефката да се втурнем да й обясняваме как не можем без нея), смени плочата и заобяснява, как тя щяла да идва, но щяла да стои само на касата. Ние се съгласихме, шефката си тръгна, и онази стоя още 15 минути и тръгна да си ходи. Джени я попита кога ще дойде пак, тя каза Четвъртък (тогава работя аз), аз казах супер, тя каза, че трябва да е ден в който няма никой на касата. Аз съответно казах, както бяхме говорили с шефката и нея преди това, че нямам нищо против да пренарежда, ако мине един опреснителен курс (тя обясняваше, че нямало начин тя да е наредила така магазина, нищо че аз съм я виждала да слага тежки неща на високи рафтове. Каза, че Джени трябва да го е направила, а Джени изобщо не може да ги стигне тези рафтове, понеже е кинта и двайсе). И тя пак почна да театралничи, как не, ние така сме се били разбрали и тя само това щяла да върши. Аз съответно казах "oh, OK, suit yourself", не с кофти тон или пък с идеята да я обиждам, но тя като се обиди, като се разфуча, тя не можела така, пак за сърцето се хвана, такава враждебна среда, дрън дрън, и каза че нямало да идва повече и си тръгна. Ние трите с продавачката и една друга доброволка останахме замислени, щото никой не разбра какво толкова лошо казах. Няколко дни нищо не чух от тях (това беше миналия петък), тя сигурно се е обадила на шефката но никой не ми казва какво се е случило. Вчера ми се обажда доброволката по телефона и ми казва, че щяла да дойде днес да работи. И дойде, подминава ме като стълб, някаква обидена е, не знам какво се е случило, честно казано. Джени каза, че и на нея такива номера са й правили в началото. Ще видим следващия епизод, вече ми писна, честно казано.

# 474
  • Мнения: 6 029
Изолда, става въпрос за онова любимо изречение на българите - разбирам, не мога да говоря. Да, по-лесно е писането, четенето и слушането. От говоренето. Но това, че разбираш английски, докато гледаш филми, не значи нищо. В реална ситуация нещата са много различни.

# 475
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Интересен развой, МГМ. А мениджърката взе ли отношение към доброволката или остави ти да се справиш със ситуацията, както намериш за добре?

# 476
  • UK
  • Мнения: 3 959
Ами не, просто обясняваше как трябва да се разберем сами, така че и двете да сме доволни. Първо предложи да оставям бележки на доброволката с това какво искам да свърши, но аз обясних, че нямам как да го правя, защото никога не знам кога тя ще идва. Шефката се съгласи и попита доброволката дали ще може да уточни кога ще идва. Онази отказа, шефката каза че тогава може тя да ми оставя бележки с това какво е направила, и тогава онази изигра сцената с злонамереността и как тя не можела да идва. Шефката нищо не каза за това. Онази обясни как аз никога не съм й правела кафе. Аз казах, че правя кафе на всички, когато си правя на себе си, все пак съм мениджър, а не секретарка (това не го казах), и не мога да спра с другата си работа за да правя кафе всеки път, когато на някой му се допие. После тя уж щеше да си тръгва, доброволката, но реши да остане за едно кафе (и 15 минути работа на касата), което беше явна демонстрация, че аз трябва да й направя кафе. Направих й, не ми пречи, на шефката май й беше смешно, онеже онази като излезе, тя каза "мисля, че ясно ти намекна да й направиш кафе". Аз се ядосах от всички лъжи, които наовори. Как аз никога не съм правела нищо, как все не съм се чувствала добре (?!), как доброволците ми й били споделяли, че не са доволни от мен (което е долна, гнусна лъжа, доброволката, която тя спомена, че се оплакала, още нямаше да получава пари от ДжобСентър ако не се бях замислила един ден как така хем е регистрирана, хем идва на работа всеки ден и не ходи да се записва, та й казах да им се обади и после като се оказа, че те уж й били дали дата за интервю, но тя не се явила, говорих с тях да им обясня, че тя е била на работа всеки ден откакто е говорила с тях последно, та й дадоха парите със задна дата). И онази ми вика, че не ме било грижа за доброволците ми (понеже една възрастна жена имаше операция преди няколко семици, и преди операцията тя ми каза, че ще отсъства известно време, но ще се върне, когато се чувства добре), и преди две седмици същата доброволка дойде в магазина, разказа как е минало, как се чувства, аз й казах че изглежда чудесно, защото наистина изглеждаше много добре, тя каза, че ще се върне когато може и си тръгна, и сега оная ми вика как аз не съм й се била обадила да я питам как е, й да й кажа, че искам да се върне. Ми не съм,за мен това би означавало "айде бе, какво стана, няма ли да се връщаш". Изобщо такива глупости наговори, направо ми идеше да я ударя през грозната зъбата физиономия. Просто прави всичко възможно да ме изложи, за да ме уволнят. Аз пък няма да й доставя това удоволствие. Ако ме освободят за непостигнати резултати, ОК, но заради това... Няма да стане.

# 477
  • York
  • Мнения: 826
МГМ, без да се обиждаш, но тази доброволка те е направила за смях пред шефката ти, щом по такъв демонстративен начин си е поискала кафе и ти си се поддала да го направиш.

# 478
  • UK
  • Мнения: 1 918
И прословутото "всичко разбирам, но не мога да говоря" - ммм, ок, ама друг път.

Абсолютно! Както и фразата ''аз английския СИ го знам'' (незнайно откъде, мистерия... Rolling Eyes).
Аз откакто съм тук започнах да гледам на американските акценти с друго ухо око, едни такива лесни за разбиране, ненатрапчиви...няма джорди и подобни лудости  Grinning

Не съм съгласна с вас. Споря чисто теоретично, нямам познати с подобни твърдения, но наистина слушането е по-лесно от говоренето. Дори и писането. Аз пиша на български и на английски много по-добре отколкото се изразявам говоримо. А едното ми е майчин език и имам самочувствието да го знам перфектно (поне него Simple Smile )Не знам защо е така, може би различни умения и затова.


Aз всъщност повече имах предвид онези, които съвсем повърхностно смятат, че с базови познания по езика, придобити оттук-оттам могат да се справят на местна почва. И неоправданото на много хора самочувствие, че владеят добре английски, просто защото този език е навсякъде в ежедневието. Иначе слушането разбира се, че е по-трудно, дори само заради психологическата бариера. Писането, хм, зависи. Ако някой владее само разговорен английски, едва ли писането му е по-силно; но пък ако го е учил на по-високо ниво, с граматика, по-богат речник, е нормално да пише по-добре отколкото говори. Зависи базовата езикова подготовка каква е.

Да ви кажа как се възмутих в самолета преди 2 седмици - българска майка говори на детето си на английски (бащата май не беше с тях) - на развален такъв. Е, ама защо бе, защо... ooooh!

# 479
  • UK
  • Мнения: 3 959
МГМ, без да се обиждаш, но тази доброволка те е направила за смях пред шефката ти, щом по такъв демонстративен начин си е поискала кафе и ти си се поддала да го направиш.
Знам, какво да се обиждам, но трябваше, шефката ме гледаше как ще реагирам. Аз иначе си правя кафе на всички, като правя на себе си, както казах. Не ме е направила за смях, на шефката по скоро поведението на доброволката й беше смешно.

Общи условия

Активация на акаунт