Добре де, аз нещо сигурно съм пропуснала , ама като не работиш...как ще теглиш кредит 
- Публикувана: 11 юни 2015, 00:10 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2015, 00:40 ч.
объркана
Добре де, аз нещо сигурно съм пропуснала , ама като не работиш...как ще теглиш кредит
Може да е малък кредит от тия с големите лихви. Не съм запозната, не искам и да се запознавам, ама при тях май не е задължително да имаш трудов договор. Може и да греша.
Но да правиш такъв, за да погасяваш друг си е направо безумие.
Определено какъвто и да е кредит за покриване на други кредити е лудост, особено когато парите се харчат за глупости. Айфона не е нещо от първа необходимост и изключителна важност че чак да се купува с кредит. Аз съм живяла, както споменах 10 години плащайки заеми и кредити за глупости и като чуя/прочета такова безумие ме втриса.
А тебе кой те издържа. Че и неевтино образование ти плаща.
Родителите ми, когато работя естествено, че аз, дори помагам. Но не съм попаднала на работа, на която да не ходя поне малко с нежелание. На първата не ми плащаха, втората беше свързана със стоене на едно място прав 10 часа, третата по заместване и четвъртата с много тежък труд 6 дни в седмицата 2 от които по 12 часа. Не мога да си представя да съм на някоя от работите за дълъг период от време. А в града няма и особено много работа. За сервитьорка бързо ще си намеря, но тези 360-400 лв (тук хората не са по бакшишите, знам от първата си работа) ще ги давам само за път и ядене.
Мдааа, много си зле. Обикновено на младите хора без образование им дават лека и интересна работа с голяма заплата. Ако не - лежат на гърба на майка си или приятеля си, които са много лоши хора.
Елена, моят съвет е да изтеглиш кредит, но не за да дадеш парите на майка си, а за да напуснеш незабавно града, в който живееш. Идва лято - има доста възможности за сезонна работа, по морето и в големите градове. Няма да е кой знае какво, но ще смениш обстановката и ще подредиш мислите си, пък на есен ще видиш. Мисля, че има потенциал в теб, но трябва да се освободиш от провинциализма на мисленето си - той прозира от начина, по който разсъждаваш, а не заради мястото, където живееш. На 20 години човек трябва да мисли не за дом и за това как да се устрои, а за изграждане на личността си, за образованието си, за професията, която ще работи, за цялостното си усъвършенстване. Устройването и домът идват после, като резултат от предходния етап. Също така, на 20 трябва да се забавляваш, да общуваш с много хора, включително с мъже и да се наслаждаваш на младостта си. В този ред на мисли се солидаризирам напълно с вече изразените мнения, че приятелят ти те дърпа надолу и с него не те чака нищо хубаво. Трябва обаче, и ти да се промениш и да действаш, не само да чакаш нещо да се случи с магическа пръчка. Аз на твоите години съм живяла в Студентски град, работех какво ли не, за да изкарам пари за море, често съм имала пари само за кафе и цигари, с приятелката ми си комбинирахме дрехите, за да заформим един що, годе сносен тоалет и въпреки това, това са били едни от най-щастливите ми години - заради компаниите, щурите купони, книгите, които четяхме по цели нощи, слушането на музика, скитането насам-натам. Не виждам защо трябва да се лишиш от всичко това - емоциите на младостта са неповторими и не могат да бъдат заместени от пари и къщи. Имаш толкова възможности - просто ги вземи. Сигурна съм, че ще си намериш работа, ако наистина поискаш. А темата за приятеля ти я остави на този етап. Тръгни по пътя си и разрешението на проблема ти само ще ти се покаже.
Елена, моят съвет е да изтеглиш кредит, но не за да дадеш парите на майка си, а за да напуснеш незабавно града, в който живееш. Идва лято - има доста възможности за сезонна работа, по морето и в големите градове. Няма да е кой знае какво, но ще смениш обстановката и ще подредиш мислите си, пък на есен ще видиш. Мисля, че има потенциал в теб, но трябва да се освободиш от провинциализма на мисленето си - той прозира от начина, по който разсъждаваш, а не заради мястото, където живееш. На 20 години човек трябва да мисли не за дом и за това как да се устрои, а за изграждане на личността си, за образованието си, за професията, която ще работи, за цялостното си усъвършенстване. Устройването и домът идват после, като резултат от предходния етап. Също така, на 20 трябва да се забавляваш, да общуваш с много хора, включително с мъже и да се наслаждаваш на младостта си. В този ред на мисли се солидаризирам напълно с вече изразените мнения, че приятелят ти те дърпа надолу и с него не те чака нищо хубаво. Трябва обаче, и ти да се промениш и да действаш, не само да чакаш нещо да се случи с магическа пръчка. Аз на твоите години съм живяла в Студентски град, работех какво ли не, за да изкарам пари за море, често съм имала пари само за кафе и цигари, с приятелката ми си комбинирахме дрехите, за да заформим един що, годе сносен тоалет и въпреки това, това са били едни от най-щастливите ми години - заради компаниите, щурите купони, книгите, които четяхме по цели нощи, слушането на музика, скитането насам-натам. Не виждам защо трябва да се лишиш от всичко това - емоциите на младостта са неповторими и не могат да бъдат заместени от пари и къщи. Имаш толкова възможности - просто ги вземи. Сигурна съм, че ще си намериш работа, ако наистина поискаш. А темата за приятеля ти я остави на този етап. Тръгни по пътя си и разрешението на проблема ти само ще ти се покаже.
Вече разбрах, че щастливо бъдеще с този човек едва ли ме очаква.
Най-вероятно, ако остана с него, ще трябва само да работя, да чистя, готвя, гледам децата. Сигурно, ако поискам нещо друго ще значи, че си гледам кефа, а не семейството.
Най-вероятно, ако остана с него, ще трябва само да работя, да чистя, готвя, гледам децата. Сигурно, ако поискам нещо друго ще значи, че си гледам кефа, а не семейството.
Ще работиш, ще тичаш по детски градини/училища, ще бързаш да не изтървеш пазара/магазина, ще бързаш да сготвиш, че иначе като нищо ще чуеш:"Защо не е готова вечерята?Пак ли зяпа Ачме/Акне/Пагдоне (или както там се казват героините в сериалите)?", вечер ще заспива с гръб към теб, защото ще е мнооого изморен да работи "за теб и децата", няма да има ваканции/почивки/уикенди и прочие, защото :"Какви са тези глезотии, МА, аз да не работя да ходим да ги харчим по курорти?!", ако искаш да купиш нещо за децата-да ги зарадваш, ще чуваш:"Че за какво им е, и без това могат да минат, аз като съм нямал, да не би да не съм пораснал!" и т.н., и т.н.
Ако такъв живот те устройва и ти носи радост и удоволствие, стой с него.Насила никой не може да те раздели с "любимия"....
Прочетох темата и разбрах, че:
- Авторката живее в "неголям град, но не е село", там обаче има университет (има десет града с университети в България).
- Заплата за сервитьорка там е 400 лв. и те ще отиват за пътни разходи. Какъв е този път до работата?
- Приятелят има къща на село, но те все пак успяват да се видят за по един час всеки ден. Той само в път губи повече време, отделно че никога не я води в тях. Какво ще завари там?
- Родителите и плащат образованието, но майка им ги е отгледала сама трите деца. Бащата къде се явява?
- Майката пуши по една цигара на всеки 15 минути, но въпреки това успява да осигури финанси за три деца, жилище, кола, вила. Явно има добри доходи и живее на бързи обороти, за разлика от дъщеря си.
Много странна история, отначало си помислих, че става въпрос за някое родопско село и някое момиче, което средата го принуждава така да живее.
- Авторката живее в "неголям град, но не е село", там обаче има университет (има десет града с университети в България).
- Заплата за сервитьорка там е 400 лв. и те ще отиват за пътни разходи. Какъв е този път до работата?
- Приятелят има къща на село, но те все пак успяват да се видят за по един час всеки ден. Той само в път губи повече време, отделно че никога не я води в тях. Какво ще завари там?
- Родителите и плащат образованието, но майка им ги е отгледала сама трите деца. Бащата къде се явява?
- Майката пуши по една цигара на всеки 15 минути, но въпреки това успява да осигури финанси за три деца, жилище, кола, вила. Явно има добри доходи и живее на бързи обороти, за разлика от дъщеря си.
Много странна история, отначало си помислих, че става въпрос за някое родопско село и някое момиче, което средата го принуждава така да живее.
Прочетох темата и разбрах, че:
- Авторката живее в "неголям град, но не е село", там обаче има университет (има десет града с университети в България).
- Заплата за сервитьорка там е 400 лв. и те ще отиват за пътни разходи. Какъв е този път до работата?
- Приятелят има къща на село, но те все пак успяват да се видят за по един час всеки ден. Той само в път губи повече време, отделно че никога не я води в тях. Какво ще завари там?
- Родителите и плащат образованието, но майка им ги е отгледала сама трите деца. Бащата къде се явява?
- Майката пуши по една цигара на всеки 15 минути, но въпреки това успява да осигури финанси за три деца, жилище, кола, вила. Явно има добри доходи и живее на бързи обороти, за разлика от дъщеря си.
Много странна история, отначало си помислих, че става въпрос за някое родопско село и някое момиче, което средата го принуждава така да живее.
- Авторката живее в "неголям град, но не е село", там обаче има университет (има десет града с университети в България).
- Заплата за сервитьорка там е 400 лв. и те ще отиват за пътни разходи. Какъв е този път до работата?
- Приятелят има къща на село, но те все пак успяват да се видят за по един час всеки ден. Той само в път губи повече време, отделно че никога не я води в тях. Какво ще завари там?
- Родителите и плащат образованието, но майка им ги е отгледала сама трите деца. Бащата къде се явява?
- Майката пуши по една цигара на всеки 15 минути, но въпреки това успява да осигури финанси за три деца, жилище, кола, вила. Явно има добри доходи и живее на бързи обороти, за разлика от дъщеря си.
Много странна история, отначало си помислих, че става въпрос за някое родопско село и някое момиче, което средата го принуждава така да живее.
То е филиал на университет.
Ами на отиване мога да ида с автобус, но вечер не работи градския транспорт и трябва да се прибирам с такси, което е скъпо тук, поне 5 лв. Няма да отива цялата заплата, но почти половината и като знаеш как си се блъскал...
Той не си ходи всеки ден на село, а само когато има да свърши някаква работа, когато има свободно време. Казвал ми е, че го било срам от начина му на живот и не искал да ходя.
Разведени са, живее другаде.
Това да имаш около 15-20 кредита, не е да имаш добри доходи, след като после не можеш да ги плащаш.
Той не си ходи всеки ден на село, а само когато има да свърши някаква работа, когато има свободно време. Казвал ми е, че го било срам от начина му на живот и не искал да ходя.
Къщата годна ли е за обитаване? Ако да, не виждам пречка поне уикендите да ходите там. Хем ще се виждате, хем ще почивате, хем и други неща ще правите
Тоя постоянно те мотае и баламосва. Подобно поведение и приказки са направо обидни за интелигентността.
Аз пък се чудя много на теб и на такива като теб, които твърдят, че обичат човека, който се държи с тях като с парцал. На мен лично много бързо би ми опротивял човек, който се държи така с мен.
Той не си ходи всеки ден на село, а само когато има да свърши някаква работа, когато има свободно време. Казвал ми е, че го било срам от начина му на живот и не искал да ходя.
Къщата годна ли е за обитаване? Ако да, не виждам пречка поне уикендите да ходите там. Хем ще се виждате, хем ще почивате, хем и други неща ще правите
Тоя постоянно те мотае и баламосва. Подобно поведение и приказки са направо обидни за интелигентността.
Аз пък се чудя много на теб и на такива като теб, които твърдят, че обичат човека, който се държи с тях като с парцал. На мен лично много бързо би ми опротивял човек, който се държи така с мен.
Ами той искаше или поне така казва, че е искал да оправим едната стая и да си ходим там. Аз казах, че не искам да живея там, да съм селянка, че сега може да казва, че не искам да гледа животни, ама след време ще каже, като няма пари ще се гледат. Казах, че не искам да съм, като някоя робиня на село, да му готвя, чистя, родя деца и нищо друго (това го казах за да разбере, че не искам да живея там). И сега вече не искам да оправя нищо, защото съм казала, че не искам да ходя на село. И му обяснявам, че искам да ходя с него, но не само за да ме използва, а той се сърди и казва, че щом съм мислела така не ме щял на село.
Явно бързо ми минава, като ме гушне там... и целуне и край. Не знам, защо съм така. Сякаш нямам смелост да променя живота си, страх ме от неизвестното, което може да се окаже по-лошо.
