Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте всички вие смели мами ! Напоследък наистина не знам какво става с всички ?... Аз също от доста време се замислям за развод , въпреки това , че в очите на всички сме си хубаво семейство  Sick  Имам дъщеря на 1 годинка и реално си я гледам сама . Мъжът ми не ми помага за нищо а с малката се занимава рядко , вечер за по 10-ина минути. Не минава ден без да се караме , да ме упреква за хиляди безмислени неща , да ме обижда , което за мен е направо невероятно  Shocked Просто усещам , че има друга жена ... Не съм сигурна , но толкова години заедно съм го опознала достатъчно за да усетя , че има нещо . Та мисълта ми е , че все по-често си мисля , че сами ще сме си по-добре но някак не мога да се реша на тази крачка  Confused Моля ви , споделете вие как и защо си тръгнахте ? Изобщо как се решихте  Praynig
Цитирай


Мнения: 2 868
Моите впечатления от мамите във форума е, че малка част са имали възможност да решават този въпрос, понеже т.нар. бащи са си плюли на петите .. напоследък за жалост сред "новите" ни попъления май има и момичета, които сега точно взимат решението за това, та дано са ти полезни.  Много трудно е да се определи критерии, за това кога вече наистина е дошъл края на една връзка, мисля, че  наистина е въпрос на лична мярка....
Мисля, най-важното от сегашната ми гледна точка е да ти е хубаво да се прибираш у дома, да имате какво да си кажете, да не си позволявате грубо и обидно поведение един към друг... бих оставила на по задно място помощта в къщи... това е решим въпрос според мен поне.. и разбира се какъв родител е другия човек... грижи ли се наистина, присъства ли в живота на детето и ако не го прави има ли обективни пречки за това- напр. много работа, за да издържа семейството... в този дух неща..
Смятам също, че битовите несъгласия- като: "ти не ми помагаш" #2gunfire "а ти пък си стоиш в къщи и нищо не правиш" #Cussing out изобщо не могат да са причина, а и не бива да са за бъдещ развод... това е само незрялост, а тя се променя с времето....  ако мъжът ти се отнася зле с теб, но това е промяна СЕГА- по добре търси разговор и яснота... ако и преди си е бил такъв, но сега ти го виждаш... значи си живяла в заблуда и тогава търси решение..... Май не ти помогнах много...ама беше отдавна, а пък и така и не се разведох, та не знам какво повече да кажа 35
А да спомних си! приложих тактиката "напусни го да види какво губи" и се оказа, че макар да знае какво точно губи, не се втурна след нас с детето... а....също и "нека да остане сам да си готви и да си глади да видиш как ще дотича"... ами оказа се , че прекрасно се справи с тези дейности- просто се научи да готви човека:)) макар че, винаги преди е имало кой да го прави за него... та последните две ги пиша май щото  напоследък това са съветите, които чета в нета... но в мен лично освен смях не предизвикват нищо друго 35 Ако един мъж и една жена не успеят да станат раваностойни ПАРТНЬОРИ в  живота си- тогава съдружието им във вид на брак или съжителство е лишено от смисъл....мда, свърши ми философстването... толкова мога преди кафето:)))
Кураж от мен каквото и да решиш  bouquet
« Последна редакция: пн, 20 мар 2006, 09:39 от Jaly1 »
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всеки стига по различен път до развода, мисля...

И аз като теб се питах как да разбера кога е края. При мен края се оказа, когато проумях, че мъжът ми не ме обича. Може да звучи глупаво на някой друг, но за мен ако има любов всичко друго е поправимо, всичко друго подлежи на компромиси, разговори, уточняване... веднъж проумяла, че той не ме обича - решението си дойде само.
Цитирай

София

Мнения: leet
Здравейте! Самият факт, че се замисляш да се разделите, говори, че ..има защо. Ако пък си и помислиш, че сами с детето ще ви е по- добре, това значи е така и е правилното решение. Аз го взех, когато детето беше на 5 месеца, сега е на 5 години и половина и нито за миг не съм съжалявала, даже..сега като го виждам, когато идва да вижда детето, още повече се убеждавам колко съм спечелила. Единствения проблем винаги е, че детето има нужда от двама родители, но когато единия не става за нищо..просто, по- добре е да се оттегли и си същестува кротко, вместо да тежи. Иначе, виждам го, таткото , че и сега ме обича, както той си може, по неговия си начин, който за повечето бг мъже е, да са другото ни дете...е, на мене, детето, което родих, ми е достатъчно...ако имам друго, то трябва да е на истински мъж, с глава на раменете, който е научен да цени и уважава жените и знае какво трябва да прави главата на семейството. Знам, че е твърде голямо изискване за българския мъж, затова, засега, се примирявам със съдбата си на самотна майка и гордо нося името:) А, и самотното майчинство дава такава сила, дето никога преди това не си предполагала, че можеш и знаеш толкова много...Smile
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 666
Има една мисъл, която гласи следното: Ако сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
Трябва сама да намериш отговор на въпросите си. Пък в крайна сметка времето ще покаже накъде ще се наклонят везните - ако положението започне да става нетърпимо; ако вкъщи, когато сте заедно, се чувстваш зле; ако присъстивето му те натоварва, притеснява и ти носи отрицателни емоции; ако не успеете да намерите общ език; ако няма желание за разбирателство и за компромиси и от двете страни - давам ти само някои насоки, които се надявам да те ориентират, за да вземеш правилното решение. Лично аз трудно бих понесла всички тези неща, които изброих до момента, всеки си има своя праг на поносимост, своите "точка на търпение и точка на кипение".  Желая ти благоприятно развитие на живота ви, искам само да бъдеш щастлива!
Цитирай

На остров

Мнения: 8 471
Всеки стига по различен път до развода, мисля...
 
  Peace

Честно казано, не съм се замисляла много, много по онова време, в един момент си дадох сметка че съм допуснала огромна грешка с този брак и нищо хубаво не ме очаква  занапред - и го направихИзнесохме се и после подадох док. за развод.Не съм мислила кое, как,  защо и тн.  - така го почувствах и се оказах права Smile. При всяка нова среща когато вижа детето си казвам ''Слава богу че имах смелостта да го направя преди толкова години''
Успех в решението.
Цитирай


Мнения: 4 469
А да спомних си! приложих тактиката "напусни го да види какво губи" и се оказа, че макар да знае какво точно губи, не се втурна след нас с детето... а....също и "нека да остане сам да си готви и да си глади да видиш как ще дотича"... ами оказа се , че прекрасно се справи с тези дейности- просто се научи да готви човека:)) макар че, винаги преди е имало кой да го прави за него... та последните две ги пиша май щото  напоследък това са съветите, които чета в нета... но в мен лично освен смях не предизвикват нищо друго 35
Понеже и аз не мога да измисля вече какво ново да кажа, ще се присъединя към Jaly1: гореописаните и при мен не свършиха работа. Обаче всичко това е в тон с приказката: " Пусни птичето да отлети. Ако се върне, ще е твое за цял живот, ако не - значи никога не ти е принадлежало. "
Също е права и Иса - ако няма любов, няма смисъл от нищо. Очевидно и ти имаш съмнения, че я няма любовта. Лично мойто мнение - има един тип мъже /болшинството/, които не са моногамни. От тях любов в този смисъл, в който ти е нужна на теб /на мен, на останалите тук/, не може да се очаква. Това е истината. Те не могат да обичат. И няма и да могат никога.
Цитирай

София

Мнения: leet
То моногамни мъже..те такова животно няма и никога не е имало, но..някъде по света съществуват и мъже, които знаят мъжките отговорности и главата, с която мислят, стои на раменете им....
Цитирай
А какво се прави с такъв, който чувстваш че те обича и всичко е наред, докато "мама" не се намеси. Намеси ли се тя и каже ли нещо, то е закон и тя винаги е права, а ти грешиш - отрави ни живота тая жена и то само заради това, че не кръстих детето на нея - от прекрасни взаимоотношенията ни за една година се превърнаха в ад - какво ли не измисли!
Последния ни скандал беше снощи - казах му, че всяка една от нас трябва да си знае мястото и това зависи от него и познайте - оказа се , че аз пак съм виновна и като не ми изнася той иска да се разведем! - и дума не може да става,че мама си вре гагата навсякъде!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
А какво се прави с такъв, който чувстваш че те обича и всичко е наред, докато "мама" не се намеси. ...........

Не се жениш за такъв, мила NoName  Laughing

При всичките недостаъци на мъжът ми в този не бих могла да го обвиня дори за миг. Въпреки че е любимец на майка си и тя за всичко застава на негова страна без оглед на това кой има право. Той я сложи ужасно твърдо на мястото й може би 10 дни след като се бяхме запознали /чак я разплака/.

Иначе кажи на мъжа си нещо, което аз обичам да казвам: Когато се ожениш семейство ти стават жена ти и децата евентуално, а родителите ти стават роднини. Съобразяваш се първо със семейството си и после с роднините.  Naughty
Цитирай


Мнения: 1 812
Колкото и странно да прозвучи,решението ми за развод беше залегнало в мислите ми 10 дни преди сватбата.Няма да ви казвам защо и как,защото ще трябва много да пиша,а и не искам да се връщам назад.Ами...никога не съм предполагала,че така ще стане,но...е факт .Приемам го като нещо неизбежно,през което е трябвало да мина и сега гледам само напред Smile
Цитирай
Лошото е че сме женени и всичко си бише наред докато се стигна с момента за името. А по принцип не съм против, но жената не струва - не ме уважава, а иска аз да я уважавам. И беше замислила така нещата, че да ме постави пред свършен факт - което ме вбеси. И сега човека ми казва като не те устройва аз вече така не издържам това не е живот и искам развот. А като се разведе иска да останем да живеем един вид на семейни начала #Crazy - разбрахте ли нещо - щот аз нищо не разбирам и направо вече изкрейзвам - не съм себе си - направо съм толкова изнервена, че не мога сама себе си да понасям на моменти. И ако с развода можеше да се сложи край съм и с двете ръце ЗА  - ама не - щот човека иска да си вижда детето - и по този начин пак ще се виждаме!
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Ноу нейм, явно жената не е човек на място иначе заради името няма да ти отрови живота...няма ли начин да се отделите от влиянието на свекървата - самостоятелно жилище, нещо такова newsm78
Цитирай
мечтице, на другия край на България сме, на за сплетните й граници няма!
Едно нейно посещение или разговор ни държи влага със седмици да не кажа месеци!
Живеем в друг град и от едните и от другите родители, но оправия няма!
Цитирай


Мнения: 4 469
И сега човека ми казва като не те устройва аз вече така не издържам това не е живот и искам развот. А като се разведе иска да останем да живеем един вид на семейни начала #Crazy - разбрахте ли нещо - щот аз нищо не разбирам и направо вече изкрейзвам - не съм себе си -
Без да се опитвам да съм лош пророк, и моят така каза. Да, онзиден се разведохме.... но НЕ живеем заедно.
И ако с развода можеше да се сложи край съм и с двете ръце ЗА  - ама не - щот човека иска да си вижда детето - и по този начин пак ще се виждаме!
Ще се виждате, ще се виждате!!! Иначе ще излезеш ти аморалната - не само в неговите очи и тези на неговите роднини, но И в очите на твоите близки, приятели. Повярвай ми, страшно е. И да, ще се виждате. Нема 6 5.

Ако се стигне до там де...  Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.