Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 101
или какво отношение му вменявате вие(дириктно или индиректно) към играчката?
 Провокирана съм да пусна тази тема от вчерашното гостуване на  наши познати с дъщеричката им (3 години) у нас. След като си тръгнаха огледах щетите - счупена чаша, потрошен детски пластмасов  стол, изтръгнати плочки на детски ксилофон, разглобена дет. ютия. Моята дащеря откакто е родена не е чупила толкова играчки.
            Някой ще каже , че има по- буйни  деца и е нармално, но аз не съм съгласна. Смятам, че отношението към играчката се възпитава. Как въздейства върху детето вида на огромен кош натъпкан с играчки, някои от които потрошени и раздрани. Детето ги разпилява ежедневно, тъпче ги, подритва ги...Счупените играчки нямат никакво естетическо въздействие и са опасни за него. Родителите газят по играчките и ги подритват заедно с детето. Пред очите на детето се разпаря корема на любимата кукла, за да й се "сменят батериите".Майката вечер " прибира" играчките като ги натъпква набързо в коша.
            А може нещата да се представят пред детето по друг начин. От камарите играчки   се оставят определен брой. Той не включва потрошените или без батерии  - те са " на ремонт", а куклите са " на лекар". Всяка играчка си има точно определено място върху шкафа. С играчките не се играе по земята(освен с конструкторите). Куклите си имат имена, с тях се "разговаря" като с удушевени. Ако настъпите кукла или я изпуснете й се извинявате пред наблюдаващото ви дете. И така ... детето придобива умения да общува с играчката, копирайки отношението на възрастния към нея.
   Дано да не съм прозвучала много критично, на такива са моите наблюдения. Споделете вашите.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Моето мнение е по-разширено /ако мога да се изразя така/.  Аз имам крайно пренебрежително отношение както към вещите, така и към парите. Не го смятам за погрешно. За мен важни са хората и отношението ни към тях - вещите са нещо, което ни служи /наши роби/ отношението ни към тях не е определящо за отношението ни към света. Никога не им вредя /на вещите/ съзнателно, но и не правя трагедия ако нещо им стане. Единственото изключение е по отношение на книгите - те са само за четене и разглеждане. За щастие забелязвам сходно отношение към вещите у дъщеря си. Не ги руши целенасочено, но да, има и счупени играчки - чудо голямо. До скоро не й разрешавах да пипа моите книги, за да не ги къса. Но тя никога не е скъсала ни една от нейните, за това вече може да пипа и моите - разглежда ги и толкова.

Понякога децата чупят играчките от любопитство. Друг път обаче съм забелязала, че това е скрита агресия. Когато родителите им нон-стоп 'не'-кат и поучват, тормозят ги с глупави правила и безсмислени изсиквания децата имат нужда да налагат волята си над нещо или някой. Тъй като при властни родители, изискващи непрекъснато подчинение, децата не са господари на действията си, а понякога дори и над чувствата си, изразяват своето отношение към нещо по-малко от тях - играчките.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Съгласна съм с голяма част от казаното от теб и аз се опитвам да възпитавам децата да си пазят вещите, НО  Wink .... Една част от написаното от теб е приложимо само при момичета  Smile и при едно дете.
Моите играят основно с камиони и коли, не смятам че е естествено да им даваме имена  Wink. Основните им игри са или да редят паркинги или да се преследват с колите, което автоматично ги праща в 80% от случаите да играят на пода. Освен това децата ми са две, обожават да тичат и скачат и според моите наблюдения (големия има няколко шева след скок от леглото) е много по-безопасно да се играе на пода, така и ги уча.
Децата ми имат доста играчки (коли и камиони) и нямаме толкова рафтове, на които те да са подредени за това нашите са по кошове. Може да кажеш, че нямат нужда от толкова много камиони, и сигурно ще си права донякъде, но както казах по-горе играта им е да ги паркират и т.н. и за това не ги прибирам.
Иначе държа играчките им да се прибират по местата им, не давам да се чупят умишлено. Но моите са буйни и склонни да стигат до бой, аз лично предпочитам да ударят и даже да счупят някоя играчка вместо да се бият взаимно и им го казвам. Така съветват и психолозите и в тази връзка не ги уча че мечо го боли, защото всъщност го боли само батко. А и момчетата ми са вече по-големи и сами осъзнават, че играчките не ги боли ако ги ощипеш  Wink.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Аз съм по-съгласна с написаното от Isa. Все пак наистина децата чупят играчки и от любопитство, а и вещите, както Isa е казала, са за да ни служат, а не да им робуваме.

Уча я да си прибира и пази играчките /до сега не е чупила нищо нарочно, а и случайно/, но не се престаравам.
Цитирай

София

Мнения: 29 957
Дияна има малко счупени играчки. Уча я да си ги прибира, подрежда, или с две думи да си ги слага в кашона.
Аз като малка си умирах да разбера как действа нещо. А за да го разбереш трябва да го разглобиш Smile
Само за едно автобусче плаках. Едно приятелче ми го потроши, а ми беше единствения подарък от баща ми.

Любознателността ми по отношение на вътрешността на техниките не е спряла Smile
Цитирай


Мнения: 6 026
Няма нищо лошо играчките да се подритват, разпиляват, ако ще и да се разпорват.......не съм особено загрижена за тях...те са на детето ми и ако реши, че трябва да ги смазва с чук, за да се разтоварва, няма да имам нищо против
Цитирай

Варна

Мнения: 101
              Май  създадох впечатление на майка - вманиячена вещоманка.  Аз също не правя трагедии при вида на счупена играчка - какво толкова, можем да се позволим да купим нова. Тук не става въпрос за материалната страна на вещите , а за отношението към тях. Детето обикновено не прави разлика между свои и чужди играчки  и налага с чук и играчките в детската градина.  Има и по - добри начини да се разтовари едно дете. Изках да кажа , че с нашето по- специално отношение към играчките даваме на детато редица полезни уроци, които то пренася в отношението си към околните. Играчката в нашите ръце може да бъде средство за възпитание, а не просто купчина пластмаса, която просто можем да заменим с друга.
            Подреждането на играчките прави детето по- организирано, приучва го на чистота и ред, тренира паметта, при похвала от страна на родителя то е щастливо , изпитва удовлетворение... Вярно е, че за някои деца е досадно задължение, но зависи от това как ще го представи родителя. Но всичко това изисква време и постоянство, което ние родителите не винаги имаме. Коша е най- лесния начин за бързо въдворяване на ред - за съжаление.   

« Последна редакция: пн, 20 мар 2006, 15:56 от Vale »
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Разбирам напълно какво имаш предвид. Полседните две семици гледах освен моето дете и едно момиченце на същата възраст. Видях се принудена за скрия повечето скъпи и хубави играчки на които държа. Наистина отношението към вещите се възпитава. Когато карам сина ми да си прибира пъзела преди да извади водните бои за рисуване, искам да го науча на ред. Преди да изкара животните от фермата го карам да си прибере предишното с което е играл. Така се поддържа някакъв умерен хаос и не се налага да тъпче върху играчките, защото няма къде да се стъпи. Книжките ни са в перфектно състояние, но това му се вменява ежедневно.
Другото дете, направо ме изумяваше. Никакви навици за прибиране, дори и когато и казвам кое къде и как да прибира. Целенасочено тъпчеше върху играчките. Правеше страшни катастрофи с колите и се счупиха 2 от тях, заради блъскането. Качваше се върху една голяма чрвена лъскава кола като върху скейт и също я счупи.... Naughty Склонна да обикаля цялата къща с флумастер в ръка в готовност да пише където и се спре погледа, не слагаше капачките на флумастерите....абе страшна работа.
Така че, определено смятам да възпитавам грижа и отговорност към вещите.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всъщност Vale ти не питаш за нашето мнение по въпроса...така като гледам  newsm78 по-скоро искаш подкрепа, че твоето е правилно ли?
Ако е така - няма правилно и неправилно в тези неща - всеки възпитава така както реши. Всеки е такъв какъвто реши.

Иначе аз побеснявам от хора, главно мъже, които се отнасят към колите си по-добре отколкото към жените си... Ми колата е просто нещо, което да те придвижи от точка А до точка Б по възможно най-бързия, комфортния и лесния начин. Което не значи, че моята е неподдържана, но не изпадам в ступор всеки път като й драсна бронята, нито я паркирам винаги на едно и също място, нито й говоря или я кръщавам с имена...
Идеята ми е да не слагаш знак за равенство м/у отношението на хората/децата към вещите и отношението им към другите хора и към света.   bouquet


Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625

 Съвсем нормално е децата да чупят играчки. Това е етап от развитието им. РАзрушението не означава,че и за в бъдеще детето ще си остане разрушител, а по-скоро то така задоволява любопитството си (например какво има вътре в дадена играчка)

Моят син е чупил и чупи играчки, но по-скоро несъзнателно на този етап.НАпример част от тях свършват на плочките в кухнята, защото той ги е метнал от всекидневната( от всекидневната към кухнята имаме 2 стъпала надолу)....

По принцип е много добро и чувствително дете и предпочита да гушка и целува играчките ( за плюшените иде реч)
Цитирай

Варна

Мнения: 101
       Играчката е "по-особен вид" вещ. За нас възрастните не носи особен смисъл, но за детето, не мога да се съглася, че е просто пластмаса. Съвременните кукли ( например кукла - бебе) са толкова реалистични - те дори говорят. Не смятам ,че е редно да стоя безучастно докато детето ми разчленява такава играчка.Вярно, куклата не я боли и рано или късно истината за това излиза наяве, но според мен е необходимо към нея да има по- специално отношение.
       Не смятам , че удоволствието от разрухата и безредието   е положителна емоция, която трябва да насърчаваме с  безразличното "това е само една играчка". Вярно е, че разглобяването  и трошенето на играчки е период, но  при някой деца той няма край.
       Може би съм афектирана от "чудото", на което бях свидетел вчера и  изказването ми е донякъде крайно...      Майката на детето смяташе, че е нормално дъщеря й да се разхожда по- играчките и те да пръщят под краката й и се оправдаваше , че детето е палаво, но истината е, че то не беше възпитано да играе с тях, да ги пази.              Съгласна съм - всеки възпитава според собствената си ценностна система.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Всичко е до индивида!
Ето моите деца...
Щерката от-до всичко запази. Като се започне от дрънкалките, та чак до скъпите и красиви играчки за по-голяма възраст. ТЯ си е такова дете...никога не чупи.

Но след сина всичко е вече баталисано. Няма нищо здраво и той самия няма афинитет да подрежда и пази.

2 деца, от една 2-ка създадени, пък коренно различни. Подложени са на едни и същи възпитателни методи и санкции...просто той си е такъв "бам-бам".  Crazy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.