Четейки, оставам с впечатление, че не търсиш сериозна връзка или те, като такива бързо ти омръзват. По-добре си му кажи тези неща, които си написала и не мотай човека.
- Публикувана: 25 юни 2015, 18:03 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2015, 07:03 ч.
Не знам дали да съм с него
Не подценявайте човека. Мъж на 30 години не може да залага някакви сериозни надежди на това хлапе. Според мен е съвсем трезво мислещ и авторката дори не може да схване какво всъщност се случва 
Тя ни казва, че я е страх да не разбие надеждите му...
Но какви надежди?
Той й е предложил брак? Той й е казал, че иска да е с нея до края на живота си? Ами не.
Всъщност подсъзнателно девойчето страда от това, че е с незаинтересован мъж, на който не му пука, че тя е по цели вечери някъде далеч от него и той въобще видимо не страда от липсата й. Също така нито й е предложил брак, нито е дал някакви сериозни знаци, че иска нещо такова.
Забележете дори реакцията му на нейния де факто зов за помощ. Тя му дава сигнал, пита го какво става, типично по женски Страхлива и малка е просто.
Какво и дава насреща той - пълно спокойствие без капка плам - споко, прави каквото искаш, и да ме зарежеш утре, голяма работа, животът продължава. Определено не това иска да чуе една жена от мъжа до себе си.
И така, нашето девойче е всъщност разочарованото и понеже е още малко и зелено, се чувства виновно от това.
Поредният пример, който виждам в живота. Жените никога не искат да се разделят и да си ходят от връзка. Те просто искат да бъдат обичани, уважавани, желани. Да са светлината и смисъла на живота на мъжа до себе си. И до последно всъщност дават сигнали и тестват. Колко пъти всъщност съм чувал това "Ех, да беше казал, да беше протегнал ръка, да беше паднал на колене, да беше се разкрещял, да беше ме помолил, да бееш казал "Обичам те, не си тръгвай" и... щях да остана. Само това исках да чуя. Но не. Той просто ме гледаше безучастно, докато си стягах куфара..."
Та и с нашата авторка ми изглежда точно така...
Авторке, прав ли съм?
Тя ни казва, че я е страх да не разбие надеждите му...
Но какви надежди?
Той й е предложил брак? Той й е казал, че иска да е с нея до края на живота си? Ами не.
Всъщност подсъзнателно девойчето страда от това, че е с незаинтересован мъж, на който не му пука, че тя е по цели вечери някъде далеч от него и той въобще видимо не страда от липсата й. Също така нито й е предложил брак, нито е дал някакви сериозни знаци, че иска нещо такова.
Забележете дори реакцията му на нейния де факто зов за помощ. Тя му дава сигнал, пита го какво става, типично по женски
Страхлива и малка е просто.Какво и дава насреща той - пълно спокойствие без капка плам - споко, прави каквото искаш, и да ме зарежеш утре, голяма работа, животът продължава. Определено не това иска да чуе една жена от мъжа до себе си.
И така, нашето девойче е всъщност разочарованото и понеже е още малко и зелено, се чувства виновно от това.
Поредният пример, който виждам в живота. Жените никога не искат да се разделят и да си ходят от връзка. Те просто искат да бъдат обичани, уважавани, желани. Да са светлината и смисъла на живота на мъжа до себе си. И до последно всъщност дават сигнали и тестват. Колко пъти всъщност съм чувал това "Ех, да беше казал, да беше протегнал ръка, да беше паднал на колене, да беше се разкрещял, да беше ме помолил, да бееш казал "Обичам те, не си тръгвай" и... щях да остана. Само това исках да чуя. Но не. Той просто ме гледаше безучастно, докато си стягах куфара..."
Та и с нашата авторка ми изглежда точно така...
Авторке, прав ли съм?
А бе ти май нямаш дилема, а искаш да ти пообърнем внимание 
Да ти кажа моето мнение е, че трябва да се разделиш с приятеля си. Млада си, живее ти се и сега ти е момента да живееш и да се забавляваш. Той е на възраст, когато му се свива гнездо, но този момент не е дошъл за теб. Имате серизоно разминаване в краткосрочните планове
Да ти кажа моето мнение е, че трябва да се разделиш с приятеля си. Млада си, живее ти се и сега ти е момента да живееш и да се забавляваш. Той е на възраст, когато му се свива гнездо, но този момент не е дошъл за теб. Имате серизоно разминаване в краткосрочните планове
Да ти кажа моето мнение е, че трябва да се разделиш с приятеля си. Млада си, живее ти се и сега ти е момента да живееш и да се забавляваш. Той е на възраст, когато му се свива гнездо, но този момент не е дошъл за теб. Имате серизоно разминаване в краткосрочните планове
Сериозно питам.
Щото аз едно мога да кажа - по нищичко от казаното не личи този мъж да има здрави и сериозни намерения към това дете.
И не само. На ясния от нейна страна "зов за помощ" - дали трябва да сме заедно, чвствам се несигурна...., той вместо да й каже "искам те, ти си жената за мен, не си отивай и не мисли за край", той й казва де факто - споко, ако ти се тръгва, не се тревожи, ще те преживея.
Хич, ама хич не ми прилича на мъж, засилил се към гнездото. По-скоро усърден кариерист, който обича младото 21-годишно тяло до себе си, но не залага на някакви кой знае какви планове с нея.
Ако в тази връзка някой е в дискомфорт, несигурност, обърканост и страдание, това е момичето. Мъжът си е съвсем спокоен и очевидно му е през.........
nofelet,не мисля,че е така.Не ми е предложил брак,защото сме говорили много пъти за това,че ми е много рано.Не ми прави забележка дали излизам по същата причина и защото се притеснява да не се махна.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Да ти кажа моето мнение е, че трябва да се разделиш с приятеля си. Млада си, живее ти се и сега ти е момента да живееш и да се забавляваш. Той е на възраст, когато му се свива гнездо, но този момент не е дошъл за теб. Имате серизоно разминаване в краткосрочните планове
Сериозно питам.
Щото аз едно мога да кажа - по нищичко от казаното не личи този мъж да има здрави и сериозни намерения към това дете.
И не само. На ясния от нейна страна "зов за помощ" - дали трябва да сме заедно, чвствам се несигурна...., той вместо да й каже "искам те, ти си жената за мен, не си отивай и не мисли за край", той й казва де факто - споко, ако ти се тръгва, не се тревожи, ще те преживея.
Хич, ама хич не ми прилича на мъж, засилил се към гнездото. По-скоро усърден кариерист, който обича младото 21-годишно тяло до себе си, но не залага на някакви кой знае какви планове с нея.
Ако в тази връзка някой е в дискомфорт, несигурност, обърканост и страдание, това е момичето. Мъжът си е съвсем спокоен и очевидно му е през.........
+10
Ако му се свиваше гнездо нямаше да и казва "пускай се по течението, карай си живота и веселбата с приятели и без мен, пък ако ме зарежеш утре, вдугиден - е*би маа*у, няма проблем".
nofelet,не мисля,че е така.Не ми е предложил брак,защото сме говорили много пъти за това,че ми е много рано.Не ми прави забележка дали излизам по същата причина и защото се притеснява да не се махна.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Изключително наивно надценяваш значението си в живота му. Не знам дали защото си малка и наивна, или защото той е много добър манипулатор. Но надценяването е огромно.Един мъж на 30 седи с някакво момиче и я чака да "узрее" за брак, щото сега й е раничко?
Авторке, често в живота си виждаме нещата така, както ни е удобно. А значително по-добре е да видим истината и да не живеем в лъжи.
Човекът ясно ти е казал - "ако искаш, тръгвай".
Горе и друг мъж ти го каза.
Посланието на мъжа ти, за нас, мъжете, е абсолютно ясно.
Твой избор е дали да го приемеш или да се залъгваш.
Да ти кажа моето мнение е, че трябва да се разделиш с приятеля си. Млада си, живее ти се и сега ти е момента да живееш и да се забавляваш. Той е на възраст, когато му се свива гнездо, но този момент не е дошъл за теб. Имате серизоно разминаване в краткосрочните планове
Сериозно питам.
Щото аз едно мога да кажа - по нищичко от казаното не личи този мъж да има здрави и сериозни намерения към това дете.
И не само. На ясния от нейна страна "зов за помощ" - дали трябва да сме заедно, чвствам се несигурна...., той вместо да й каже "искам те, ти си жената за мен, не си отивай и не мисли за край", той й казва де факто - споко, ако ти се тръгва, не се тревожи, ще те преживея.
Хич, ама хич не ми прилича на мъж, засилил се към гнездото. По-скоро усърден кариерист, който обича младото 21-годишно тяло до себе си, но не залага на някакви кой знае какви планове с нея.
Ако в тази връзка някой е в дискомфорт, несигурност, обърканост и страдание, това е момичето. Мъжът си е съвсем спокоен и очевидно му е през.........
+10
Ако му се свиваше гнездо нямаше да и казва "пускай се по течението, карай си живота и веселбата с приятели и без мен, пък ако ме зарежеш утре, вдугиден - е*би маа*у, няма проблем".
След два брака и дете и аз осъзнах къде ми е проблемът...живее ми се. Авторката, която е на безрижните 20, изобщо не трябва да има подобни дилеми и терзания, по-добре да си живее живота, така както го разбира. Много й е рано, да се обвързва и от сега да я терзаят подобни теми. Сега й е времето да сменя гаджетата, без да му мисли много-много 
Не подценявайте човека. Мъж на 30 години не може да залага някакви сериозни надежди на това хлапе. Според мен е съвсем трезво мислещ и авторката дори не може да схване какво всъщност се случва
Тя ни казва, че я е страх да не разбие надеждите му...
Но какви надежди?
Той й е предложил брак? Той й е казал, че иска да е с нея до края на живота си? Ами не.
Всъщност подсъзнателно девойчето страда от това, че е с незаинтересован мъж, на който не му пука, че тя е по цели вечери някъде далеч от него и той въобще видимо не страда от липсата й. Също така нито й е предложил брак, нито е дал някакви сериозни знаци, че иска нещо такова.
Забележете дори реакцията му на нейния де факто зов за помощ. Тя му дава сигнал, пита го какво става, типично по женски Страхлива и малка е просто.
Какво и дава насреща той - пълно спокойствие без капка плам - споко, прави каквото искаш, и да ме зарежеш утре, голяма работа, животът продължава. Определено не това иска да чуе една жена от мъжа до себе си.
И така, нашето девойче е всъщност разочарованото и понеже е още малко и зелено, се чувства виновно от това.
Поредният пример, който виждам в живота. Жените никога не искат да се разделят и да си ходят от връзка. Те просто искат да бъдат обичани, уважавани, желани. Да са светлината и смисъла на живота на мъжа до себе си. И до последно всъщност дават сигнали и тестват. Колко пъти всъщност съм чувал това "Ех, да беше казал, да беше протегнал ръка, да беше паднал на колене, да беше се разкрещял, да беше ме помолил, да бееш казал "Обичам те, не си тръгвай" и... щях да остана. Само това исках да чуя. Но не. Той просто ме гледаше безучастно, докато си стягах куфара..."
Та и с нашата авторка ми изглежда точно така...
Авторке, прав ли съм?
Тя ни казва, че я е страх да не разбие надеждите му...
Но какви надежди?
Той й е предложил брак? Той й е казал, че иска да е с нея до края на живота си? Ами не.
Всъщност подсъзнателно девойчето страда от това, че е с незаинтересован мъж, на който не му пука, че тя е по цели вечери някъде далеч от него и той въобще видимо не страда от липсата й. Също така нито й е предложил брак, нито е дал някакви сериозни знаци, че иска нещо такова.
Забележете дори реакцията му на нейния де факто зов за помощ. Тя му дава сигнал, пита го какво става, типично по женски
Страхлива и малка е просто.Какво и дава насреща той - пълно спокойствие без капка плам - споко, прави каквото искаш, и да ме зарежеш утре, голяма работа, животът продължава. Определено не това иска да чуе една жена от мъжа до себе си.
И така, нашето девойче е всъщност разочарованото и понеже е още малко и зелено, се чувства виновно от това.
Поредният пример, който виждам в живота. Жените никога не искат да се разделят и да си ходят от връзка. Те просто искат да бъдат обичани, уважавани, желани. Да са светлината и смисъла на живота на мъжа до себе си. И до последно всъщност дават сигнали и тестват. Колко пъти всъщност съм чувал това "Ех, да беше казал, да беше протегнал ръка, да беше паднал на колене, да беше се разкрещял, да беше ме помолил, да бееш казал "Обичам те, не си тръгвай" и... щях да остана. Само това исках да чуя. Но не. Той просто ме гледаше безучастно, докато си стягах куфара..."
Та и с нашата авторка ми изглежда точно така...
Авторке, прав ли съм?
Да ,ама и изключения.Колегата ми е с момиче с 9г по-малка от него.Беше на 16 г момичето.Сега 4г по -късно още си я чака...да узрее.Ама тя се изучи ,че е я чака и си го използва видимо.Не е глупав.Усеща се.И като му натякнем си мълчи.Ама що си я държи той си знае.
Пък и от моя гледна точка ,като кажа „Напускам те.Ще си ходя” не значи „Хвани ме за ръка и ме моли да остана”.
И на мен,като ми кажат ще кажа „Добре”.Пък аз как ще го преживея е друго.
Пък и от моя гледна точка ,като кажа „Напускам те.Ще си ходя” не значи „Хвани ме за ръка и ме моли да остана”.
И на мен,като ми кажат ще кажа „Добре”.Пък аз как ще го преживея е друго.
nofelet,не мисля,че е така.Не ми е предложил брак,защото сме говорили много пъти за това,че ми е много рано.Не ми прави забележка дали излизам по същата причина и защото се притеснява да не се махна.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Абе общо взето с нищо от казаното от теб не съм съгласна,но знам ли може така да изглежда отстрани съдейки по думите ми.
Това за забележката ми е изключително смешно, ще ме извиняваш... Daddy issues maybe
С часта, която се отнася до приятелят на авторката, написаното от nofelet ми се струва в десетката.... обаче никак не съм сигурна, че момичето всъщност си умира да остане и да бъде задържано в тази връзка, просто за мен си търси нещо ново, а сигурното си го държи, докато й е удобно... той вероятно също стои във връзката просто защото към момента му е удобно и чака нещо друго на хоризонта... и толкова... в крайна сметка в един момент най-вероятно течението ще ги отнесе в различни посоки.
nofelet , прав си само за две неща, че момичето има много неща да учи за живота (и ще ги учи до края на живота си) и че често в живота си виждаме нещата така, както ни е удобно (същото се отнася и за теб). Всичко останало написано от теб ми звучат като думи на незадоволен и често отхвърлян от млади моичета мъж, защото жените много бързо те преценяват и дори не те доближават. Пренесъл си 15 реда думи в устата на момчето, които нито е изричало, нито вероятно е близо до твоето мислене ... А всъщност момчето си е дало един от най-смилените и адекватни отговори (а това, че е на 30 не го прави нито зрял, нито готов за „гнездо“, нито пък, че му е през ... - извинявай, но мисля, че ние, жените, много по-добре от вас разбираме кога точно сте зрели, узрели, прегнили или не... и не това няма общо дали сте на 22 или 42).
Всичко, което аз виждам, че й е казал е... да не мисли за това какво БИ станало, да се наслаждава НА МОМЕНТА – на живота си или един на друг, и да, ако някой ден се разделят, то то наистина би имало причина и ако и когато този ден дойде, нека тогава да го мислим. Това какво ще направя аз ще си покаже, когато това се/ако се случи...
Извенете, но вие какво може да обещаете със сигурност на човека до вас?! Че винаги ще сте до него, че няма да му изневерите, че винаги ще посрещате нуждите му, че винаги ще го обичате, че любовта ви ще е все така силна?! И откъде го знаете, че ЩЕ Е така?
Или според теб момчето трябваше да се прояви като типичен мухльо (каквито между прочем вие мъжете се заблуждавате, че на нас ни харесват) и да изпълни света й с обещания за вечна любов и вярност и че ако наистина искаше да е с нея щеше да й каже, че ще я чака ако трябва и още 10 години, за да си проличи в думите му, че държи на нея?... Ооо, моля те! Спести си съветите!
Тя е на 21 и не, не всичко й е напълно оправдано в поведението й, както за съжаление смятаме целия български народ, в това число и ти. Напълно оправдано й е и похвало, че на 21 съзнава, че живота е пред нея, че се забавлява, независейки от някого (най-често мъж) и дано винаги да остане така, за да не се превърне в лепките, които не могат да преживеят, че на мъжа им може да им е забавно и без тях, че им е тъпо някъде си, когато него го няма, че...
Това, че понякога предпочитаме да прекарваме цялото си време с любимия си е съвсем нормално, това, че понякога предпочитаме компанията на приятелките си е съвсем нормално, това, че понякога искаме да сме напълно сами е съвсем нормално... Това че искаме да присъстваме изцяло във вашето ежедневие, това, че искаме постоянно да ни давате доказателства, че ни обичате и държите на нас и ако може непрекъснато да ни го повтаряте... НЕ Е нормално!
И за да не изглежда всичко като заяждане към nofelet (извинявай, не е лично) искам да кажа на момичето да послуша думите на момчето до себе си – да се наслаждават един на друг, да се наслаждава тя на своя социален живот и да не се затормозява с излишни черногледи мисли. Нещата, които ти се случват са напълно нормални, несигурността за дадено нещо ще те следва цял живот, нещата, които сами си причиняваме понякога не може никой да ни го причини – отнася се както за нещастията, които сами си докарваме, така и за отговорността за собственото ни щастие. Научи се да усещаш човека до себе си, научи се да преценяш хората до себе си, научи се никога да не се отказваш да намериш щастието си, но преди това се научи какво наистина те прави щастлива, научи се да рискуваш за него, но и да премерваш риска. Научи се колкото се може по-малко да търсиш чужди съвети, научи се да се доверяваш на себе си, на твоите усещания, на твоите чувства и най-важното – давай време на нещата да се случват. Влюбвания и раздели може да ти се случват цял живот – никой от нищо не е застрахован – стой далеч от морално-поучителни мнения. По-добре първо открий себе си, после някого, който да те допълва.
Всичко, което аз виждам, че й е казал е... да не мисли за това какво БИ станало, да се наслаждава НА МОМЕНТА – на живота си или един на друг, и да, ако някой ден се разделят, то то наистина би имало причина и ако и когато този ден дойде, нека тогава да го мислим. Това какво ще направя аз ще си покаже, когато това се/ако се случи...
Извенете, но вие какво може да обещаете със сигурност на човека до вас?! Че винаги ще сте до него, че няма да му изневерите, че винаги ще посрещате нуждите му, че винаги ще го обичате, че любовта ви ще е все така силна?! И откъде го знаете, че ЩЕ Е така?
Или според теб момчето трябваше да се прояви като типичен мухльо (каквито между прочем вие мъжете се заблуждавате, че на нас ни харесват) и да изпълни света й с обещания за вечна любов и вярност и че ако наистина искаше да е с нея щеше да й каже, че ще я чака ако трябва и още 10 години, за да си проличи в думите му, че държи на нея?... Ооо, моля те! Спести си съветите!
Тя е на 21 и не, не всичко й е напълно оправдано в поведението й, както за съжаление смятаме целия български народ, в това число и ти. Напълно оправдано й е и похвало, че на 21 съзнава, че живота е пред нея, че се забавлява, независейки от някого (най-често мъж) и дано винаги да остане така, за да не се превърне в лепките, които не могат да преживеят, че на мъжа им може да им е забавно и без тях, че им е тъпо някъде си, когато него го няма, че...
Това, че понякога предпочитаме да прекарваме цялото си време с любимия си е съвсем нормално, това, че понякога предпочитаме компанията на приятелките си е съвсем нормално, това, че понякога искаме да сме напълно сами е съвсем нормално... Това че искаме да присъстваме изцяло във вашето ежедневие, това, че искаме постоянно да ни давате доказателства, че ни обичате и държите на нас и ако може непрекъснато да ни го повтаряте... НЕ Е нормално!
И за да не изглежда всичко като заяждане към nofelet (извинявай, не е лично) искам да кажа на момичето да послуша думите на момчето до себе си – да се наслаждават един на друг, да се наслаждава тя на своя социален живот и да не се затормозява с излишни черногледи мисли. Нещата, които ти се случват са напълно нормални, несигурността за дадено нещо ще те следва цял живот, нещата, които сами си причиняваме понякога не може никой да ни го причини – отнася се както за нещастията, които сами си докарваме, така и за отговорността за собственото ни щастие. Научи се да усещаш човека до себе си, научи се да преценяш хората до себе си, научи се никога да не се отказваш да намериш щастието си, но преди това се научи какво наистина те прави щастлива, научи се да рискуваш за него, но и да премерваш риска. Научи се колкото се може по-малко да търсиш чужди съвети, научи се да се доверяваш на себе си, на твоите усещания, на твоите чувства и най-важното – давай време на нещата да се случват. Влюбвания и раздели може да ти се случват цял живот – никой от нищо не е застрахован – стой далеч от морално-поучителни мнения. По-добре първо открий себе си, после някого, който да те допълва.