Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

София

Мнения: 882
Мислех си, 4е ще отмине лошото ми настроение, но напоследък напротив - доста се задълбо4и  Confused 4увствам се зле и затова реших 4е мога да се обърна към вас, защото както изглежда никой не ме разбира... Става въпрос за това 4е , все още не мога да приема 4е съм бременна, не искам да ми се променя живота (място , където живея;исках да си намеря хубава работа, още ми се излиза, пътува....)- предполагам знаете какво имам в предвид. Майка ми е прекалено щастлива от факта и с нея не мога да споделя тези проблеми, приятелите ми се радват, като 4е ли те ще идват в 2 посред нощите да го успокояават като пла4е, мъжа ми може би се 4увства най - близо до мен, но му е непонятно "Как така мога по цял ден да лежа и защо не искам да се разхождам нон - стоп?" .... Абе, вуобще , една драма ... Crying or Very sad
Осъзнавам 4е: - никога не си готов; - детето или идва непланирано, или го 4акаш дълго; - в момента , в които го прегърна вси4ките ми страхове и глупости ще се изпарят..., НО на мен ми е гадно СЕГА и се 4удя вие как се преборихте с това си състояние? Срещахте ли се е хора или ги избягвахте ? Говорехте ли за бебето или не? (на мен не ми харесва , 4е това е тема 1).... Или просто да си 4акам да отмине Shocked
ПС - Извинявам се, 4е стана толкова дълго.
Цитирай

София

Мнения: 2 694
Не съм изпадала в подобно състояние. Но само искам да ти кажа, че ако от сега се подковаваш, че ще ставаш в 2 през нощта да успокояваш ревящо бебе, много вероятно е точно така и да стане. Затова по-добре си "поръчай" послушно сладко бебче, и не мисли в черно. Мисли позитивно, иначе няма скоро да излезеш от това състояние, повярвай ми. Говори с мъжа си, НЕ с мама, НЕ с приятелки, НЕ с родата! Това е от мен.
Цитирай

София

Мнения: 882
Боболента, ама твойто беб4е планирано ли беше??? И ако не е било - съвсем ли нищо такова не си преживяла???
Май аз съм егати егоиста и дзвера.  Shocked
Цитирай

София

Мнения: 11 057
Не си дзвер, споко!
Не съм изпадала в твоето състояние, но все си мисля, че за терзанията ти не може да няма виновен някой-друг хормон.
 Very Happy Може би още не си свикнала с мисълта за бременността, за бебчето... Не си купила първите дрешки, не си започнала да правиш списъци, не си го виждала достатъчно често на екрана на ехографа....
Мисля, че с времето мисълта за бебето ще те обсебва все по-осезателно.

Апропо, на колко години се, ако не е тайна?
Цитирай


Мнения: 390
много исках моето бебе, и като се има пред вид, че имах и един спонтанен аборт, който изживях много тежко - наистина е много странно, че в 4 месец изпаднах в паника, притесняваха ме други неща (ще се справя ли, дали няма да съм най-ужасната майка, готова ли съм всъщност да бъда майка, а как ще ми се отразят тези промени, колко дебела ще стана, ще отслабна ли после, а ще ми пазят ли работното място)
обаче всичко мина, ей така от само себе си. сега съм в 9 месец и нямам търпение вече да се роди бебчето
преди си мислех, че бременните са "едни дебели дето само повръщат" - е да, повръщаш, но не си болна, качих много килограми (18 ), но не съм дебела (честно, просто преди бях кльощава) и поне за мен бих казала, че дори и дискомфрта който изпитвам от време на време ме прави щастлива, ЗАЩОТО ЗНАМ КАКВА Е ПРИЧИНАТА МУ
кураж, депресията ще мине
Цитирай

София

Мнения: 2 694
Не, хич не беше планирано. Имахме други планове, аз имах амбиции, но живота ми се обърна на 180 градуса. Обаче ми хареса, аз така си живея цял живот - ако нямам тръпка ме избива на депресии. Може би защото създадохме сина си с много любов, макар и случайно /въпреки че според мен няма нищо случайно на този свят/, или пък подсъзнателно и двамата сме го искали силно /което в по-късен етап се оказа, че е точно така, колкото и да не си признавах/, но не съм била тъжна или депресирана нито за миг през бременността си. Мисля, че това е една от причините да изкарам перфектна бременност и да имам най-лекото възможно първо раждане. Пожелавам същото и на теб, но си дай малко време за адаптация, недей да мислиш, че животът ти ще свърши с едно дете. И с две, и с три и с повече не свършва - точно напротив - дтава по-пълен, смислен и интересен!
Цитирай

София

Мнения: 882
сега ще стана на 25. 4удесна възраст, особено ако се мисли за две деца... Пък и родителите още имат сили да помагат - след 10 години не се знае кой кого ще гледа ве4е. Токущо се омъжих... В смисъл няма нищо фатално... , не съм на 18, ... и въпреки това се 4увствам така
Цитирай

София

Мнения: 2 694
Това с повръщането и надебеляването не го мисли, ама хич! Тези "екстри" не са задължителен аксесоар за бременните жени!
Цитирай

София

Мнения: 882
Поне не повръщам и засега вси4ко е ОК, само съм уморена... Но като си предствя колко ще надебелея ... Но знам 4е това са глупости ... В интерес на истината си мислех и бях 4ела 4е тези 4ерни мисли са до 3 месец ,а пък на мен сега ми се усилиха - не 4е можеш вси4ки под един знаменатвел - Май сте прави - хормоните ми нещо са се развихрили Laughing
Цитирай

София

Мнения: 882
Ох, Боболента осъзнавам ги тези неща , но  май трябва да си ги повтарям всеки ден, за да свикна с идеята Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Моята първа бременност беше планирана, желана. Стана на втория месец. Обаче сега осъзнавам, че някакси не се насладих, имам усещането, че съм  я пропиляла ...И аз тогава бях обсебена от разни мисли, тревоги...Обичта дойде по-късно - с раждането...
Сега искам да забременея пак, ама не става Crying or Very sad ...
И имам усещането, че не става, за да пожелая още по-силно и по-силно...
Обаче ОБЕЩАВАМ, че ако чудото стане ЩЕ СЕ НАСЛАЖДАВАМ НА ВСЯКА МИНУТКА ОТ БРЕМЕННОСТТА СИ...ще съм щастлива, най-щастливата...сигурна съм...
Цитирай

Vancouver

Мнения: 74
Zdravei,iskam da ti kaja ,che az se chustvam tochno kato teb,vupreki che tova mi e 3 ta bremenost,s purvite beshe super ,biah stastliva ot momenta v koito razbrah.Sega tochno kato teb se chustvam otpadnala ,umorena ,iztostena,bez jelanie za nistoo,napravo se mrazia s tezi si chustva ,chudia se kak niamamniakavo usestane za tova bebe.Ujasiava me misulta za pak vsichko otnachalo.Kakvo da vi razpraviam .....depresia i napravo ne viarva ,che ste izliaza ot tova sustoianie.....
Цитирай


Мнения: 26 181
И аз се чуствех така до момента, в който усетих ритниците му Very Happy , после вече ти става весело и не ти минават подобни мисли през главата. И не се плаши, че ще ставаш нощем, при нас тове беше за много кратко 2-3 седмици Very Happy  А и малко ми беше трудно да си представя точно какъв ще е живота ми с бебе, а сега имам чуството, че цял живот съм била заедно с нея.
Лека бременност!
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Аз бях в голяма депресия, но мисля че не само защото бях много зле и повръщах. Бях станала толкова антисоциална. Не исках да виждам никой, да говоря с никой, дори не ставах да вдигам телефона когато бях сама - само и само да не говоря с никой. Ужасно време беше. После ми дадоха снимка на ръчичката на бебо, на мен ми отмина повръщането и станах човек. Но почти до края изпадах в депресивни състояния. Налагаше се да се боря със себе си. Сутрин ставах и си поставях различни цели, за да съм сигурна че ще изляза и ще се видя с някой - например (да видя колежките, на пазар, да платя сметки, да се видя с други бременни, училище за бременни...) Не се тревожи мила. Промените са неизбежни, но е голямо блаженство да бъдеш мама. От теб зависи до колко ще си промениш живота си. Бебето само ще те обагати откъм чувства и преживявания. Боболента правилно ти е казала да се настроиш за едно здраво и кроко бебче.Успех и горе главата!
Цитирай
Здравей!Абсолютно знам как се чувстваш!И моето бебче стана случайно и непланирано.С баща му се познавахме едва от три месеца и аз взех, че забременях без да искам. Мислех за аборт.Като разбрах за бремеността изпаднах в депресия - нищо не ми се правеше.Нямах желание за нищо.Мислех първо да направя кариера.Работата беше на първо място.И едно дете направо ми се струваше като връщане назад.Но го запазих. ПЪрвите няколко месеца са ми като в сън - работа, повръщане,депресия....Не е за разправяне.Ако не беше баща му направо щях да полудея.Сега съм в седмия месец и не съжалявам.Обичам си бебето.Чувствам го вече.Купили сме му всичко необходимо и започвам да осъзнавам, че наистина ще стана мама.Трудно свиквам с положението на неработеща жена.НО знам, че ще е временно....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора