На море в Турция - тема 39

Джули, трябват си аква обувки...но и без тях се свиква . Камъни има почти до 1,70 дълбочина...става и доста бързо дълбоко, но нас не ни пречеше - плуването до платформите си заслужава . морски таралежи досега не съм виждала, та и там не видях ...обаче има някакви рибки, които лекичко хапят ...първият път ми изкараха акъла .
Стаите в хотела не ги видях, но прохладата и тишината във вилите е за мен за предпочитане ...е ако се падне вила високо на склона си е катерене, но определено има нужда от такова.
Храната - риба има всяка вечер, по един-два вида и имаше вечер с морски деликатеси и суши .
Приятно изкарване и хубаво време Ви желая  !
П.П. По твоята препоръка ходих при Били за екскурзия....добра цена даде - 20 евро на човек и 10 за детето за егейски острови с включена храна и напитки  ....много беше приятно.

И така:

Първа част

Пътуването

Казанлък – Анталия (Алания)

Първоначалният ни план бе тръгнем между 14,00 и 15,00 часа, но след обмяната на мнения тук, във форума, както и с познати, решихме, че ще е най-добре да тръгнем между 11,00 и 12,00. Естествено, тръгването е съпроводено със съответните неуредици и часът му се изтегля. Напускаме града в 12,10 часа...
По пътя към границата се чудим кой маршрут да поемем – през Истанбул или през Дарданелите? В крайна сметка решаваме, че пътят ни ще е през Истанбул (още повече, че според няколко души, с които говорих, ако влезем в Истанбул преди 18,00 ще избегнем задръстванията). В Свиленград сме малко след 14,00 и зареждаме за последно метан на местната метанстанция, където правим и кратка почивка. В 14,30 сме на границата, минаваме през нашата за 5-10 минути и спираме на Фрий-шопа. Според информацията тук можем да си купим HGS стикер за магистралата и за моста над Босфора. Всичко е точно така, както ни бе описано – момчето, което продаваше стикерите знае добре английски и след като разбра, че отиваме в Анталия ни продаде стикер, който струваше 40 лири (със заредените в него пари за такси). Малко преди 15,00 вече сме на турска територия и не след дълго минаваме покрай Одрин. Тук аз се правя на гид, тъй като все още ми е широко около врата и показвам на нашите познати (за които това е първо посещение в Турция) джамията Селимие и „българския квартал”. Пътуването по магистралата до Истанбул е повече от спокойно и доволно бързо и на около 50 километра преди града спираме на един „Парк Алани”, за да починем малко, хапваме, посещаваме местната неособено чиста тоалетна и след малко повече от 300 километра отстъпвам мястото зад кормилото на другия шофьор. Той ще кара през Истанбул, тъй като колата е негова и аз не се чувствам толкова сигурен. В Истанбул влизаме малко преди 17,30 – чудесно, графикът, който гоним, върви по масло и ще изпреварим задръстванията! Минаваме през първия „чикиш” и гледаме какво ще светне след него – жълто и почва да вие някаква сирена! Мъдро отбелязвам, че сигурно още колата ни не е въведена в системата. Навигацията ни е със софтуер IGO и ни запраща към северния мост над Босфора. Покрай нас се редуват красиви нови сгради, градинки, правим дежурните снимки. В другото платно виждаме как постепенно колите спират. Успокояваме се, че късметът е на наша страна (така беше ни казал и един мой познат – повечето коли в този час се изнасят от Истанбул към Европа). Да, ама не! Само около километър по-късно ситуацията става същата и в нашето платно. Движението застива и започваме да се движим със скоростта на провеждащ следобедната си разходка пенсионер... Между колите се разхождат продавачи на минерална вода, гевреци, банани, които бутат своите колички. Около пътя са се наредили и просякини с невръстните си деца, някои от които си щъкат без да се оглеждат насред цялото това множество от автомобили. Аз, разбира се, попадам на мушката, тъй като съм основният източник на информация кога трябва да минем през Истанбул за да бъде най-безболезнено... Синът ми мрънка, тъй като на паркинга, на който почивахме, се премести в багажника на колата (Рено Еспейс), за да стане малко по-широко (все пак пътуваме 6 човека) и голямата жега и греещото директно в него слънце през задното стъкло предизвикват в него чувството, че е в сауна. Както и да е, малко преди 20,00 успяваме да се доберем до моста и минаваме през следващия „чикиш”. Тук светва зелено и се успокояваме. След моста – още малко задръстване, но не чак в такива размери и след около 45 минути напускаме града. Минаваме пак през „чикиш” и отново светва жълто и се чува сирената – отбелязвам пак , че явно системата им работи доста бавно и продължаваме да не сме регистрирани.
Продължаваме по магистралата Q-4 (Е-80). Трафикът е ужасен. Все пак за щастие повече задръствания няма. Стигаме Арифие и излизаме от магистралата в посока юг. Отново „чикиш”, отново жълто, отново сирена. Вече не й обръщаме внимание. Пътят, по който поемаме е като магистрала (с четири платна + две аварийни), но се води като високоскоростен (ограничението е 110 км/ч) и не е платен. Движението е доста интензивно и намалява едва след Кютахя. Горивото ни е почти на свършване и в Афион спираме на една бензиностанция на Бритиш Петролиум, където зареждаме догоре резервоара и аз отново сядам зад волана. За моя изненада IGO-то ни отвежда по шосето D-350 в Анталия (първоначално по Гугъл Мапса бях избрал маршрута през Испарта) и там обикаляме немалко време по разни тесни улички (добре, че часът е 5,00 сутринта и няма почти никакво движение). Тук се явява следващия проблем – IGO не знае къде се намира хотела Ефталия Вилидж, а аз не знам адреса му за да го задам. Няколкото ни опита по пътя да намерим безплатен интернет се провалят и аз обявявам, че от снимките знам как изглежда хотела и тези, които са малко преди него, така че ще гледаме покрай пътя и ще се оправим (задали сме за крайна точка в IGO Алания).
Поемаме по D-400 малко преди 5,30. Знам, че нашата цел е между Манавгат и Алания и след като подминаваме Манавгат отново отстъпвам волана, за да мога да се оглеждам за хотела. Минаваме покрай Кристал Адмирал и след това покрай хотелите Делфин и аз отново добивам самочувствие, като от спомени от форума започвам да ги описвам на спътниците ми. Разбира се, толкова добро никога не е на добро – стигаме до хотел от веригата Викинген и аз решавам, че това е Викинген-а преди Лонг Бийч Резорт. Обявявам тържествено, че почти сме пристигнали и призовавам всички да се оглеждат за делфинариума и за аквапарка Ефталия Айлънд, за да не би случайно да ги пропуснем. Минаваме километър, два – нищо. Почва да ме гложди съмнение, че сме ги пропуснали, а съпругата ми настоява да спрем да питаме някой. Да, ама кой да питаме в 6,30 сутринта? Продължаваме и минаваме покрай поредните хотели – Пегасус, Анабела, Руби... Ето го най-накрая и втория Викинген, малко след него делфинариума, величествените корпуси на Лонг Бийч и след тях и нашата цел! В 7,00 часа сме на паркинга пред хотела и се отправяме към рецепцията...

Били ли беше този който говори български? Как и кога се свързахте с него? Мейл ли писахте, скайп ли   (и на какъв език), по телефона ли направо питахте за него и предварително ли или на място го потърсихте? В събота заминаваме и по препоръка от тук мисля да го потърся за екскурзии и се чудех дали сега да не се свържа с него.

jb66, мерси, ние също сме в Идеал Прайм , само за комарите, има ли, за да носим повече машинки и препарати Иначе на Далян сме ходили, но пак ни е в wish list, невероятно място

Да, някои фирми правеха такива обиколни екскурзии, и на мен ми харесват и то много.

Зомбайо, с този Били предварително ли се свързахте, или на място. Знам, че Ванчето беше дала линк във фейса за някакъв нашенец, който също организира турове, не помня същият ли е, от мис Джули имам някакви координати на този Били от онзи подробния разказа, запазила съм го

На всички пожелавам слънчева и усмихната почивка

За Били - намерихме на място агенцията му - на главната улица е по диагонал срещу мола  Blue Port (който не си заслужава ). На вратата има и надпис на български . Има и сайт, там видях цените му предварително. Искахме само една екскурзия, дъщерята беше гледала за Девичата коса и много настояваше да отидем. Групата беше 90% руска и разбирах всичко от разказите на гида.

Втора част

Почивката

Моите впечатления от хотел Ефталия Вилидж

На рецепцията няма никакви други пристигащи освен нас в този час и регистрацията става светкавично. Не попълваме нищо, само ни взимат паспортите и ги завеждат в системния компютър. Слагат ни гривните и ни казват да се върнем на рецепцията към 9,00 часа за настаняване (изненадата ми е огромна). Отиваме в ресторанта да закусим и след това да разгледаме съоръженията на Ефталия Айлънд. Децата са очаровани и само неработещите все още съоръжения ги отказват да се „потопят” в атракциите.
Малко преди 9,00 отиваме отново до рецепцията и питаме за стаите. Тук се сблъскваме с вече познатия ни номер – опит да ни предложат настаняване срещу доплащане от 30 евро в съседния Марин. Въпреки настояванията и обясненията на момчето срещу мен, че този хотел е едва ли не върха на сладоледа, аз отказвам твърдо и то със съжаление ни казва, че тогава, ще трябва да чакаме до 14,00 часа, тъй като във Вилиджа няма свободни стаи все още. Няма проблем, ще чакаме. В това време пристига групата с автобуса на Емералд и така успяваме да се запознаем с представителите на посрещащата ни фирма Сонар, които ни съдействаха да си вземем хавлии за плажа.
Сега малко по-систематизирано за впечатленията ми от хотела:
Настаняване – хотелът има 11 корпуса. Всеки от тях е на 3 етажа, а всеки етаж има 12 стаи. Стаите не са от най-големите (сравнявам с Палома Клуб Султан), но доколкото разбрах в съседния Марин са били по-малки. Стандартните стаи са с една спалня и едно единично легло. Освен тях има и фотьойл, който обаче не е разтегаем. Терасите са нормални, имат маса с два стола и простир за дрехите – пръчки, които се разпъват като ветрило. Банята също не е много голяма, има вана, зарежда се всеки ден с 3 шампоанчета и 3 сапунчета. Хавлиите ни ги сменяха всеки ден (на два пъти ни оставяха само по 1 чиста нова, но след обаждане до рецепцията от телефона в стаята след 5-10 минути „възстановяваха” бройката), чаршафите два пъти за периода.
Хигиена – на много добро ниво! Смея да твърдя, че това е най-чистото място, където сме почивали в Турция. Не става въпрос само за стаите, но и за аквапарка и за всички тоалетни. В това отношение мога да изкажа учудването си от състоянието на тоалетните на Ефталия Марин – единият от дните ходихме в него да го разгледаме и специално тази, която беше до лоби бара миришеше ужасно... Иначе, впечатленията ми от Марин са, че са похарчени доста пари – нов хотел, доста по-луксозен от Вилиджа и с по-нов интериор.
Храна – на много места има какво да се яде, но асортиментът не е особено голям. В основния ресторант закуската всяка сутрин е една и съща (единствено редуват пържените филии и мекиците), на обед ако искате да се уредите с по-добри десерти, ще трябва да отидете още в началото, вечер е горе-долу добре. Риба имаше само по един вид на вечеря и на обед, но за сметка на това всеки ден бе различен сорт. Аз не ям такава, но според съпругата ми е била вкусна. Виж за десертите съм спец и от тази ми позиция бих им дал добра оценка с горната забележка, че на обед свършваха бързо. Баклава имаше само на турската вечер, която е във вторник. Снек-баровете в аквапарка предлагат много добър дюнер, има и готвено, пилешки шницели, хапки, пържени картофи, салати. Тези снек-барове (4 на брой) вечер се „превръщат” в алакарти. Ние посетихме грил-алакарта. От обслужването останахме доволни, от асортимента – не (много е беден). Съвет – ако сте на грила, поръчайте си Специалитет Ефталия (това е нещо като мешена скара) и в никакъв случай „Хамбургер меню” (това са кюфтета, но дъхат много на овчо). Патисериите (сладкарниците) на мен не ми харесаха много (тортите свършват бързо и остават само курабии). Сладолед има до Чил Аут бара (намира се срещу Ефталия Аква) всеки ден от 11,00 до 16,00 – на клечка (ягодов с лешници) и във фунийка (насипен, сметанов).
Аквапарк – огромен. С достатъчно атракции (пързалки за всички възрасти). За мен само площта на басейните бе недостатъчна. Шезлонги свободни могат да се намерят през целия ден, с изключение на басейна на анимацията (където свършват около 10,00 часа). Всеки от хотелите от веригата си има и собствени басейни и аквапаркове. Минусът, който мога да отбележа за басейните в самия Вилидж – площите около басейните са много хлъзгави (въпреки, че постоянно минава една машина, която ги подсушава)
и трябва много да се внимава.
Анимация има само в аквапарка, аниматорите не бяха особено ентусиазирани и не мога да кажа добри думи за тях. Вечерната анимация е обща за трите Ефталии (Вилидж, Марин и Аква) и се провежда в огромния амфитеатър в Аквапарка. Три от вечерите програмите бяха на аниматорите, едната бе с танцова група от Бразилия, две акробатични – едната с акробати от Конго, другата – от Куба и задължителната турска вечер. На мен най-много ми харесаха кубинците.
Морето – топло (29 градуса температура на морската вода, толкова беше и в басейните). Въобще, случихме доста горещ период (най-студеният ден бе 36 градуса). При влизане в морето има камъчета, но могат да се преминат и без акваобувки. Иначе навътре е пясък, има и по-големи гладки камъни.
Гостите на хотела – предимно германци (много от които са турски гастарбайдери), много поляци, почти толкова местни и съвсем малко англичани, руснаци, холандци. Българите бяхме около 50.

cska_kazanlak благодаря за подробния разказ
аз за догодина съм набелязала ефталиите-вилидж или марин
общо взето оценката е добра от твоя разказ-чистота е добра, храната добра-но еднообразна, морето и плажа са ок, аквапарка плюс
аз съм била само в палм уингс кушадасъ и веноса, харесаха ми -особено веносата откъм чистота
ако си била в някой от двата , ще се радвам на сравнения   

И аз много благодаря за подробния очерк  !
Ако може сравнение с Паломата - кой е по-добър , защото аз по него неизбежно сравнявам следващия хотел .

The Invisible
Не съм почивал в нито един от тези два хотели (в Дидим съм бил в Дидим Бийч, а в Кушадасъ - два пъти в Адакуле), но от споделено от познати, които са били във Веносата, смятам, че Веносата се доближава до Ефталия Марин. Вилиджа е по-стар хотел и по-друг тип. Със сигурност, обаче, Ефталиите ги бият откъм аквапарка. Хубавото е, че целият аквапарк работи сутрин от 09,30 до 12,00 и следобед от 13,30 до 17,00 часа, а в хотелите, в които сме почивали досега, пързалките винаги са работели само по два часа предиобед и следобед. Плажът не бих казал, че е чак ОК, ама не е и това, което очаквах (мислех, че ще има повече камъни).

Зомбайо
Има някои идентични неща между Ефталия Вилидж и Палома Клуб Султан. Стаите много си приличат (със забележката, че в Ефталия са по-малки) - личи им че са правени горе-долу по едно и също време (доста отдавна), разположението вътре също е почти еднакво и за двата хотела, хигиената в стаите е безупречна въпреки овехтялата вече мебелировка. Като хигиена в общите част според мен Ефталия Вилидж е една идея пред Паломата, а единственият друг плюс, който намирам в Ефталиите е огромния аквапарк. По всички други показатели Паломата я бие. Ти, обаче, малко ме накара да прибързам със заключенията и да разкрия част от тях, а си ги бях оставил за третата (последна) част от пътеписа ми, която съчинявам в момента.

А  и още ли има
Чакаме, чакаме 

Бих искала да попитам за отзиви относно Bodrum bay resort.Налага се да избера друг хотел,поради липса на свободни стаи в този,който исках, а и се съобразявам и с възможностите на компанията ни.Аз имах идеи за други хотели, но останалите не могат да си го позволят.Ще съм благодарна за коментари.На тези, чиято почивка предстои-забавления и много хубави моменти.

Трета част

Пътят обратно

Ефталия Вилидж – Казанлък

За съжаление хубавите мигове отлитат бързо, а за мен безспорно едни от най-хубавите мигове са пътешествията ни до по-близки и по-далечни дестинации. Поради естеството на работата ми, отпуската, която си позволявам през годината, е веднъж за около седмица (най-често море в Турция) и един или два пъти по три-четири дни (за походи в планината – у нас или в близките до нас страни).
За пореден път тази моя констатация се потвърди и дойде времето да поемаме обратния път към родината. Аз се бях разсърдил още по време на идването на навигацията и предложих връщането да го направим по друг маршрут – а именно, да избегнем Анталия и на Аксу да цепим на север към Испарта. Речено-сторено! От хотела потеглихме малко преди 18,00 часа и около 20,00 часа вече бяхме в подстъпите на Анталия. Тук най-накрая птичето на късмета кацна и на моето рамо – в момента на завиването ни от D-400 и поемането ни на север с периферното си зрение видяхме тапата, която се бе образувала в Анталия и чакането, което би ни причинила ако бяхме избрали отново същия маршрут. За първи път получих похвала и от началническото тяло (съпругата ми) за решението, което бях избрал. За съжаление, обаче, както се случва най-често – тъкмо се вирнеш носа и хоп – падаш в поредната дупка по трасето... Та ние, самите, се озовахме на двулентов планински път с доста завои и с доста камиони. Не знам кой от двата маршрута използват автобусите за да откарат туристите в  Анталия, но ако ме питате кой от двата бих препоръчал аз – ще ви кажа, че може би улучихме по-добрия от двата варианта и на отиване и на връщане. След няколкочасово монотонно пътуване през чукарите Реното отново огладня, а ние започнахме да дебнем за бензиностанция с по-добра цена на бензина. Преди седмица си бяхме направили извода, че под „добра цена” трябва да се разбира около и под 4,50 лири. Да, ама се оказа, че в този район явно има някакъв картел и всички бензиностанции, които срещнахме по пътя си, бяха заковали цената на 4,59... Поставени пред свършен факт (под угрозата да останем някъде на пътя съвсем без гориво) спряхме на някаква местна бензиностанция и похарчихме всички останали лири за да заредим. Чувал съм от пътували преди мен, че трябва да се зарежда само от бензиностанции на известни фирми и затова бях малко притеснен как ще ни се отрази това зареждане по-натам. Малко след нас, обаче, на бензиностанцията спря и местен автобус, който също зареди, и това малко ме поуспокои – щом автобусите зареждат (макар и дизел), значи сме на вярното място. Да, ама не! (за втори път) Колата стана като ламя и изгълта бензина доста по-бързо от предвиденото и ни се наложи нов пит-стоп преди границата. До магистралата не ни се случи нищо за отбелязване и преди да влезем на нея трябваше отново да се „срещнем” със заветния „чикиш”. Викам – гледайте, сега вече трябва да светне зелено и да ни покаже колко лири остават. Ядец! Отново жълто и сирени! Това вече ни притесни сериозно, но имахме една-единствена възможност – да продължим. Следващите минавания през „чикишите” на Истанбул не промениха с нищо ситуацията, а този път преминаването ни през мегаполиса бе за рекордно кратко време – 26 минути за 40 километра (рекордът бе поставен в 4,00 часа сутринта). Тук, обаче, се появи нов проблем – бензинът отново привърши, а се оказа, че през цялото протежение на Истанбул по магистралата не срещнахме нито една бензиностанция. Излязохме от града, но каръкът ни явно нямаше край – само „Парк Алани” и никъде място за зареждане с гориво. На разклона за Али паша решихме, че е крайно време да слезем от магистралата и да потърсим къде да заредим наоколо. Спасението ни се оказа на около два-три километра от разклона – бензиностанция на Тотал (дядото, който ни обслужи знаеше само турски, но въпреки това се разбрахме, дори успяхме да платим с карта). Качихме се обратно на магистралата и след по-малко километър стигнахме до ... отбивка с паркинг и бензиностанция. Така изпитахме на гърба си Закона на Мърфи в действие. Оттук до границата пътуването бе като песен – никакво движение, дъждът, който валеше преди Истанбул, също бе спрял и малко след 7,00 вече бяхме на входа на ЕС. Този път минаването стана малко по-бавно отколкото на идване (особено допринесоха за това нашите митничари, които дори ни караха да попълваме някакви декларации, че не внасяме нещо незаконно на родна територия – интересното е, че тези декларации се попълват само от пътуващите в коли с български регистрационни номера?!). В 10,00 часа на 13.09.2015 г. завърши тази наша дългоочаквана одисея.
Изводите, които мога да направя от нея са:
1. Останахме доволни от преживяното – хотелът, за цената, на която се продава, си струва парите. Нашите очаквания се оправдаха напълно, синът ни е изключително доволен от аквапарка (това беше и основната причина да резервираме на това място). Единственото, което малко помрачи настроението ни, бе една неприятна случка в хотела (изчезнаха пари от стаята на нашите познати – немного, но все пак не е приятно).
2. Началото на септември не е най-подходящия период за почивка в района на Анталия – изключително горещо и задушно време (особено трудно е да се спи вечер на тази жега).
3. Не бих си причинил повече пътуване с кола – или поне до Анталия, още повече пък ако е така препълнена. Смятам, че с автобусът е по-добрия вариант (лично мнение!).
4. Така и не разбрах как става таксуването на магистралите им с HGS стикера – и на последния „чикиш” преди Одрин светна в жълто светофара, сирената „зави” на умряло (при това пред погледа на две патрулки), но никой не ни спря и нищо не ни се случи.

Оттук нататък започват плановете за следващата година, а този път май всички сме единодушни – мястото ще е отново Палома Клуб Султан! Остава само да си изберем периода!
Благодаря за търпението на тези, които са го имали, за да изчетат пространния ми пътепис! Извинявам се на тези, на които съм досадил с него! А най-много се надявам да има такива, на които да съм бил полезен с това четиво!

cska_kazanlak, благодаря за чудесния пътепис!!!

Няма комари хич !
Носете си аква обувки .Морето е каменисто !
Пожелавам ви весело изкарване !
Дискотеката е нагоре по стълбите на 2 етаж от 22 часа .