Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

в мъжки прегръдки

Мнения: 3 545
Как се справяте с тръшкането, изблиците на истерия, самочувствието "вече съм голям и всичко ми е позволено" или "мама е на 100 години и не знае нищо за живота"?
Никъде няма готова рецепта кой е правилният начин да направим от децата си добри и отговорни възрастни.
Аз например като цяло не мога да се оплача от сина си. Отличник в добро училище, не пуши, не пие, не скита. Обаче щом го накарам да свърши нещо или е уморен, или ще се изцапа а няма време да се къпе, или е зает с нещо друго.  В същото време седи цял ден на компютъра. Ако се ядосам и се развикам започва да крещи, тръшка вратите, даже в истерия е изпадал. Затова гледам да съм по-ниска от тревата и да се разберем с добро, но се притеснявам че той се възползва за да надделее в спора с надежда че ще го оставя и ще си свърша сама работата. А с неговите постоянни оплаквания че е уморен и има да учи все гледам да не му давам много домакинска работа. Общо взето негови ангажименти са грижата по двете котки, изхвърлянето на боклука и гледането на брат му докато аз върша домакинска работа. И дори и това не върши всеки път без да викна по него.
Дали да карам кротко и да го оставя да се развива сам или да отстоявам решенията си и да не допускам да се измъква от задължения?
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
Ти по-добре си знаеш детето, но според мен всеки трябва да се справя със задълженията си. Вярно, възрастта им е по-специална, но, като си помислиш, те все са в някаква по-специална възраст. А и това, което искаме от тях, съвсем не е много и не им отнема кой знае колко сили и време. Направило ми е впечатление, че колкото по-малко работа имат, толкова по-криви и кисели стават, а претенциите им нарастват.
Цитирай


Мнения: 3 537
Не знам, но моята не се търпи. Миналата година беше на12 ,а малката нямаше и годинка и така ми помагаше,гледаше я без аз да я моля.А сега изобщо не мога да я накарам да я погледа,дори за 10 минути.И как само ми отговаря! Confused
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
При мен нещата, като че ли са малко по-различини, но моята е на 17 и кусур, и като че ли вече излиза от този пусти пуберитет, та мога абсолютно да разчитам на нея. Дори в момента я приемам повече като приятелка, отколкото като дъщеря. И за домакински задължения, и за помощ към сестра си, за всичко. Само един кусур си имаме. Мноооого го мразим туй нещо наречено училище, ама докато се накани да учииии, трета световна ще предизвикаме. Но да са ни живи и здрави тинейджърите. Малки деца, малки грижи, големи деца големи грижи, но и радостите с тях са големи
Цитирай

в мъжки прегръдки

Мнения: 3 545
... Направило ми е впечатление, че колкото по-малко работа имат, толкова по-криви и кисели стават, а претенциите им нарастват.
И аз мисля същото:)
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
Много позната история - плачове,сърдене,опити за налагане.Моята кара тринайстата година и понякога направо "не се търпи".Обаче се старя да говорим повече за нещата,да изслушвам.Според мен е много важна ролята и на бащата в тая възраст.Когато дъщеря ми прекали с лиготиите,той е авторитетът,който и "свива перките".И това със свободното време  на тийнейджърите си е направо нож с две остриета.Колкото повече свободно от задължения време имат,повече проблеми им се отварят.Аз ако я оставя,все около компютъра ще се върти.Възлагам и разни неща за вършене,без естествено да прекалявам.Пак добре ,че през повечето време съм в къщи,та не ни липсва общуване.Понякога е прекалено груба с по-малкия си брат,с това за сега не мога да се преборя.То става за секунди избухването ,после говорим,ама ...пак се повтаря.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.