Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 533
КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С ДЕЦАТА ЗА ПОЛА И ОСИНОВЯВАНЕТО
от Ан Бърнщайн
[/b]

Много важно при разговора с децата по такива деликатни въпроси като осиновяването е на първо място да сте наясно какво самите Вие мислите и какво  смятате, че детето Ви трябва да знае или да чуе. На второ място трябва да знаете какво разбира детето и как го интерпретира. Не на последно място трябва да  сте запознати с интелектуалните възможности на Вашето дете, за да му поднесете такава информация, която ще увеличи познанието му, без в същото време то да загуби интерес.

В моите изследвания през последните 20 години стигнах до извода, че процесът на разбиране при детето е неразривно свързан с процеса на познанието за пола и раждането. Това е обяснимо, тъй като децата започват да проявяват интерес към сексуалността в предучилищна възраст, когато започват да говорят за бебетата и от къде идват те. Малките деца са егоцентрици и доста конкретни в своите въпроси. Те, разбира се, искат да чуят своята история... и тук идва мястото на осиновяването като част от техния произход.

Болшинството от нас изпитват доста силни чувства по отношение на сексуалността и осиновяването. На първо място трябва да разбираме собствените си чувства и да сме абсолютно наясно какво целим при разговора със своето дете. Децата, особено по-малките, разбират емоциите, свързани с обсъждането на въпроса за осиновяването, много по-рано от момента, в който започват да осъзнават подробностите. Много често родителите изпитват противоречиви чувства по този въпрос. Много е важно да определите собствените си чувства, така че ясно да разграничите емоцията от фактите, когато разговаряте с Вашето дете. Децата разбират и смесените послания, така че добре е родителите първо да разрешат своите собствени вътрешни противоречия. Понякога към мен се обръщат родители, които заради своите противоречиви чувства по въпроса за осиновяването, смятат, че по-добре е въобще да не разговарят с детето си по този въпрос. Такива родители рискуват да не бъдат смятани за източник на информация и да не се обръщат децата им към тях за съвет в случай на нужда.

Колкото по-рано разговаряте с Вашето дете, толкова по-добре. На първо място трябва да създадете атмосфера на доверие и откритост. Не е необходимо да обяснявате всяка подробност. Децата могат правилно или погрешно да разберат информацията, която им поднасяте, но най-важно е чувството, което ще оставите у тях. Важно е също така родителите да признаят, че на самите тях не им е лесно да говорят за определени неща, но същевременно с това да споменат, че се радват, че детето е повдигнало този въпрос и че ще се опитат да му отговорят по най-добрия начин. Запомнете, че е по-добре да говорите за своите чувства, отколкото да оставите детето да ги разгадава, което от своя страна може да го доведе до грешни или тревожни заключения. Така вие самите ще послужите като пример как човек може да се пребори със своите противоречиви чувства.

След като сте си изяснили чувствата, които Ви вълнуват (не трябва да забравяте, че това е неспирен процес), трябва да проучите чувствата и представите, които Вашето дете вече е изградило. Основна грешка, която допускат родителите е, че те смятат, че децата са ги разбрали правилно, само защото  са използвали “правилните” думи. Децата възприемат информацията и си правят изводи по далеч по-различен начин от възрастните. Ето един пример от моята книга “Полет на щъркела”...

Две деца стигнали до извода, че тъй като бебето расте в корема на мама, храната, която тя консумира отива директно в бебешкото стомахче.  Едно малко момченце решило, че това е начина, по който майка му се грижи и храни бебето. Едно малко момиченце, от своя страна, достигайки до същия извод, отказало да яде, тъй като смятало, че по този начин ще навреди на бъдещето си бебе, като мислело, че то вече се намира в нейния корем. Всяко едно от тези деца си е изградило своя собствена представа, като значенията са различни. Ние не можем да предположим какво значение ще има за детето ни информацията, която му поднасяме. Ето защо трябва да го попитаме, за да можем да разберем техните предположения и изводите, които си правят, преди да им помогнем да обогатят своите познания.

Много е важно да познаваме детското мислене. Малките деца използват думите, без да имат представа какво точно означават те. В същото време те разбират чувствата, които съпровождат дадена история, и точно това остава като усещане у тях. Ето защо основната цел е да създадете искрена атмосфера. С годините, децата малко по малко започват да разбират какво означава осиновяване, но са по-скоро склонни да говорят за раждането и осиновяването като взаимно заменяеми понятия. Тъй като тяхната перспектива е егоцентрична, те често стигат до извода, че техния собствен опит е общоприет. Децата на възраст между 4 и 8 години са много любопитни и се интересуват от всяка подробност. Те все още възприемат света доста конкретно и си създават доста сложни схеми на възприятие, за да си обяснят обстоятелствата, които им се описват. Типични за тази възрастова група са сложни сценарии, които включват и магическо мислене, дори децата да изказват изводите, до които са достигнали, с доста точни фрази. По-нататък в своето развитие децата съзнават, че тяхното разбиране за нещата съдържа доста противоречива информация. Те все още не са способни да изградят една цялостна история, нито пък са притеснени от тази реалност. Между 7 и 12 години децата държат на точността и е доста трудно на тази възраст да ги караме да размишляват върху неща, които не разбират. Те могат по-точно да разбират социалните взаимоотношения на тази възраст, така че в този момент може да възникне тъгата при деца, които са осиновени. Едва след 12 годишна възраст децата могат да подредят в своето съзнание в една обща история цялата информация, предоставена им до този момент. С настъпване на зрелостта можем да разберем всички етични, социални и физически аспекти на сексуалността и осиновяването и да ги обединим в едно цяло.

Колкото по-конкретни в своя разказ стават родителите, те си задават въпросите: “Какво казах? Добре ли го направих?” Не се притеснявайте да разкажете пълната история в първия удобен момент. Ще имате много други възможности да се върнете отново към нея. Бъдете сигурни, че ако не сте доволни от начина, по който сте разговаряли с Вашето дете първия път, то непременно ще имате друг повод, когато пак ще се върнете към този въпрос. На второ място, не забравяйте, че най-важно е чувството, което ще оставите у детето си след този разговор. Отговаряйте на всичките му въпроси, бъдете съпричастни. Изречения в духа на “Мога да си представя какво си мислиш” винаги помагат. Първо задавайте въпроси, след което им отговаряйте. Питайте детето какво мисли, че се случва или че се е случило според конкретния въпрос, който обсъждате. Накарайте го да се справя с възникналите проблеми. Не се притеснявайте да разкажете цялата история, но отговаряйте само на въпросите, които детето Ви задава. След това може да го попитате дали го интересуват допълнителни неща. Често децата се нуждаят от информация “на час по лъжичка”, така че да могат да я “преглътнат”, преди да са дошли за още. Може също така да ги попитате какво точно си спомнят от предишния разговор, за да разберете какви изводи са си направили. Така ще бъдете наясно какво точно детето иска да знае и какво точно Вие искате да му кажете.

Запомнете, че това е разговора на живота, разговор, който вашето дете ще си спомня с любов и смях. Това е добрата почва за здравословното познание и удобство на собствените ни чувства - и радостни , и тъжни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.