Това ли е бебешкия пубертет???

Да, това е  Ние с мъжа ми в този период бяхме вдигнали ръце и си мислехме, че никога няма да се справим със сина ни. Много хитрост, търпение, отстояване на позиции, ад е просто. Слава Богу, разминава към третата годинка - гарантирано!!! На 4-5 години са вече ангелчета 

И при нас е така - Калина е на 1, 8 м. и е същата картинка, само дето не използва думичката "не" все още. Не ходи на ясла, гледаме се. Единственият изход е безкрайно търпение и според случая или й отвличам вниманието или ако се тръшка не й обръщам внимание и даже излизам от стаята, а тя тръгва след мен и забравя, че се е сърдила. Навън е по-сложно и там най-много ми къса нервите като се овъргаля и разпищи на тръгване и се изкушавам като се приберем да наруша принципите си и да я ошамаря...

 И моя син е така. Но не казва не. Само тропа и се тръшка. Общо взето обаче съм забелязала, че го прави това, когато е бил в баба си и като си го приберем(отива в петък вечер и си го прибираме в събота следобяд). КАто поседи в къщи няколко дена и влиза в норма  Сигурна съм обаче, че може да бъде и много по-зле. ТАка че сега не е добре, но по-нататък ще стане още по зле   

Добре е все пак, че има оправия, към 4-5 тата година..но тогава евентуално ще съм се навила за второ дете и айде всичко отначало 

Лили, търпение му е майката 

Лили, това било естественото поведение на децата след яслите... Когато записахме моето на ясла, бях отчаяна от поведението й. Като се приберем у нас, вместо да се радваме, че сме заедно, настъпваше едно тръшкане, рев за най-малкото нещо, пищене и налагане. Бях пуснала тема даже за това След яслено поведение. В нея майките ме успокоиха, че това е временен период и доста са минали през него. Ако искаш надникни в нея, има какво да се прочете.
Така и стана. Мина 1 месец и вече си е предишното усмихнато и добро дете.
Дано не боледува, а това с трудния характер ще премине.

Охххх, толкова се успокоявам, като чета мненията.................. Бях се притеснила, че ще си съсипя детето в яслата..........Той досега никога не е мрънкал, плакал, тръшкал и т.н. без нещо да го боли или без някаква конкретна причина. Откакто ходи на ясла е едно постоянно мрънкане, тръшкане и рев на сила, все едно е друго дете! Направо трудно го издържам, толкова е зле! Дано премине бързо този период, но щом при всички е така, поне имам някаква надежда!

Ох момичета това до към 3-4 годишна възраст ми звучи като смъртна присъда
Ню, благодаря ти за темата, много полезни неща прочетох в нея, дано се адаптира по бързо малкото човече и наистина за месец - два да отшуми поне малко това с "НЕ-то".
Старая се да го гушакм и да му показвам колко много го обичам, но той ме блъска, удря ме и ми вика "не.." ПОнякога и насън вика "Не..."

ох и аз се успокоих.............,че и Ити повтаря само НЕ И НЯМА. Дори онзи ден си правя експеримент:
-Ходи да бутнеш колоната
-Няма
Казват че до 3 години ще е така..........,но сега забелязвам че поне като сме навън,а не в къщи май е по-добричък

Ей, я не ме плашете така,че и без това изпитвам ужас на тема-тръгване на ясла.

Не се ужасявай, то си е до дете, докато не пробвате няма как да разбереш как ще е при вас

Нямам спомен каката да е карала такъв период, ама  мноооого плачеше сутрин в детската градина.

Търпение, Слънце, търпение!!!
Детето просто се бунтува по свой начин срещу несгодите на съдбата.
То и теб да те тупнат сред 20 ревящи, викащи, хилещи се, бягащи, скубещи  и т.н. малки ангелчета + 2-3 звероукротителки, ще те питам после няма ли да се стряскаш на сън и да пищиш с цяло гърло НЕЕЕЕЕЕ !
А знаеш ли като започне да говори ..... Лора в петък сутринта не ще да ходи на ясла и не ще, и не ще, и разправии. Накрая вика : Не искам защото госпожите / козите- не може да казва госпожите/ са лоши. Бият едно дете с пръчка по цял ден!"

Щерка ми пък вкъщи е много по-поносима отколкото навън. Днес за пореден път се убедих, че ще имам нужда от някакво успокоително на прибиране от игра навън. Ще кажеш, че не е излизала с месеци, пощурява направо. То е водене на преговори да остави играчките на децата, понеже ако не обароса на всичките - не може. Вече предприех друга тактика - оставям я да й се скара някое хлапе, чиято играчка е придърпала и понесла нанякъде, на тях не им реагира с търкаляне в прахта и писъци, а само ги гледа учудено. После следват преговорите за прибиране, които си остават неуспешни за мен. В момента, в който влезем във входа започва търкаляне по земята. Вчера съседката ни посрещна с: "Аха, "певицата" се прибира..."

Моята е на вълна "няма". Каквото и да й кажа - отговорът е "не, няма", а после понякога прави, каквото съм я помолила !?!

Мислех си дали не е много рано за този "отрицателен" период, но явно не е... Аз азтова гледам да не й задавам въпрос (за да неможе да ми отговори с "няма"), ами направо казвам "Тръгваме си" "Излизаме" и т.н... Понякога я питам, но незнам дали разбира всъщност какво я питам...

И при нас картинката е същата + гладна стачка    . А тая вечер като писна и я взех при нас в леглото да я успокоя така ни нарита двамата с баща и   . По никакъв начин не даде да я прегърна или погаля , накрая си я върнах в леглото и всичко си дойде на мястото  .

ох, да ви кажа и Ники понякога е така. мисля, че проблрма не е в яслата. само дето , ако е сърдита и посяга. а мен това не ми харесва  ако ли пък я плясна през ръката, за да не удря не ти е  работа какво пищене, каква чудесия . а пък, ако се намеси баба й или баща й накрая излиа, че аз съм виновна и съм я пребила едва ли не  . знма , че е временно, но понякога е кошмар

ох, пропуснах да ви кажа, че Ники в общество се държи прилично, но често иначе........

Ау като чета май и нас ни е "стресъл" бебешкия пубертет, та и раничко даже  А като тръгне скоро и на ясла, какво ли ще е 

И моят син го носят бесните от доста време насам. Яслата му се отразява много добре, сутрин няма търпение да отиде там, но за сметка на това вкъщи е голяма лудница. На всичко отговаря с "няма", а ако настоявам или го накажа, започва да пищи кански и да се въргаля по пода. В чудо се видях, не мога да се оправя с 2 годишно дете! Понякога се чувствам като най-големият тъпак на света. Първо мислех, че уикендите при бабите му влияят зле, защото бабите го глезят. Спрях гастролите при бабите. Реших да обяснявам с думи прости,  дълго и търеливо какво искам или не искам да прави. Понякога имам успех, друг път започват още по-яки писъци и ме удря. Наказанията го вбесяват още повече - изпада в истерия. Понякога /грях ми на душата/, търпението ми се изчерпва и започвам да крещя, случвало се е и да го плесна по дупето. Не ми издържат нервите   Сега, в края на бременността си, съм и по-чувствителна и ми е по-трудно да се справям с него, по-трудно ми е да проявявам търпение, но все си мисля, че ситуацията не е чак толкова отчайваща. Понякога си мисля, че аз не съм в ред и нямам достатъчно добър подход към него, щом детето е толкова нервно, но четейки за тази възраст конкретно, се успокоявам донякъде, че проблемът не е само в мен.
Съгласна съм, че търпение му е майката. Говоря му, обяснявам дъъъъълго, така, че да може да ме разбере и мисля, че има ефект. Спирането на гостуванията при бабите също го вкара горе-долу в релси. Вече започна да вдява кое може и кое не може, създаваме някакъв ред. Преди беше неприятно, защото при бабите "може" и "не може" бяха различни от тези вкъщи и естествено, детето се объркваше.  Сега бабите идват на гости за почас-два и май е по-поносимо.

cacadu да ти кажа на места сякаш пишеш за мен. и при мен много от нещата са така. надявам се по-бързо да минаваме този бебешки пубертет /щото да ви кажа някой май го карат цял живот / , защото и за нея е трудно.

Моя е близо на 3г. но направо ни подлудява.За всичко казва не и устоява на своето.Ако не получи своето почва рев,истерии и драскане с нокти.Направо сякаш имаме котка в къщи.Не знам как ще го израстем,но който ни види го е жал за мене.

мдааа, познато
последната фрапираща случка е, отпреди 10 дни, Вики с разстройство и поръщане, слизаме заедно до магазина, за да й купя моркови да яде сварени, и като ги видя шоколадовите яйца, помъкна цялата кутия, аз най-спокойно ги връщам обратно и казвам "НЕ", обаче в същия момент тя се тръшва в средата на магазина баш пред щанда с яйцата и пищи, една жена ме изгледа доста странно, питайки ме дали тя да й купи ( сигурно си е помислила, че нямам пари или незнам какво ), а аз обяснявам защо не трябва да яде и т.н., а през цялото време мойта се е проснала в цял ръст и пищи като на заколение, платих си, вдигнах я на гръб и право горе, без дори да й говоря, като вялзохме вкъщи я метнах в гумената къща да се тръшка и излязох и точно след 5 мин всичко беше ок
незнам какво да я правя с тоя инат, аз се опитвам да вътворя някакъв ред, но всички останали само и само, за да не реве й угаждат, въпреки дъъъългите ни разговори по тази тема

Тъй, да се запиша официално в клуба. Не знам защо, но доскоро си мислех, че нас ще ни подмине На моменти чак в истерия изпада и не знам как да се оправям. Оставям го настрани, уж да му поотмине, но веднага се вкопчва в крака ми и следва див рев. Давайте съвети, много моля.

е това ми е най-любимата част от всичко! Скапват и малкото, което успея да постигна!

Лили, честито!
И ние с Кейти сме в инатливия пубертет вече около година.  Напоследък не мога да определя от това ли е, от яслата ли е, или просто си му е такъв характера на моето дете. Не случайно пуснах и тема за ината Как се справяте с ината?...
В интерес на истината пред хора се държи спокойно, първите няколко минути дори се срамува, и ако някой, която я е виждал навън, никога няма да ми повярва на брътвежите тук. Всички казват"О, колко спокойно и кротко дете"....
А за дисциплината пред баби и дядовци - немам думи!

а не всичкото отгоре само реве за "тати". То няма лошо, те са много  привързани един към друг ама то не се трае направо. Болен, гледам го по цял ден и нощ, угаждам, нося на ръце, абе всичко, а той само ме блъска и реве "тати". Баща му на работа, от къде да му го изкопая, а и ми докривя в един момент, като че ли аз нищо не знача... На всичко то отгоре понеже направи конюктивит от хремата и го мажа с мехлем в очите и представете си колко стресираща процедура е това за него и той само като ме види с мехлема и започва да крещи "Тати ПОМОЩ". Е чувствам се като майка садистка

А моите и двамата все за мен реват. Даже Кейти често отблъсква баща си много грубо, и той беше започнал да се притеснява. Веднъж му каза, че я е страх от него, при условие, че той е дбрият, а аз съм лошата Луда работа!

ooooooooooo, kolko poznato?! ta nakraia po4vam da si mislia edva li ne , 4 sum lo6a maika. drugite okolko men ne mi pomagata za tova da se spraviame po-lesno s problema

Направо съм стресирана от яслите. Голямият ми син ходи на ясла по следният начин: една седмица там, еднин месец болен вкъщи. Сега ужасно се страхувам да пусна малкият на ясла само заради болестите.