В 10 и нещо отидох и легнах на операционната, биха ми упойката. Усетих я, но не беше нищо страшно. Започнаха да ми изтръпват краката и започнаха операцията. В 10,40 се роди малкия, показаха ми го и го отнесоха да го мият и да го покажат на таткото.
И оттам нататък започнах да усещам, в началото по-слабо, но болката се увеличаваше с всяка изминала минута. След 10-15 мин казах на анестезиоложката, преди това си траех, защото си мислех, че така е редно. Всички се ококориха, биха ми упойка, за да ме приспят. Да, ама не заспах, след малко ми биха още една, но и след нея не заспах. Трети път ми сложиха, но по-малко, пак нищо. Биха ми морфин и течен аналгин, не знам дали имаше ефект от тях.
Към 12 без нещо приключиха, имало някакъв проблем с матката ми и затова се забавиха.
Показаха ме на ММ, ама хич не ми беше до него.
После ме закараха в реанимация, боля ме, но не много, напълно поносимо.
Вечерта още станах, защото катетъра ми течеше, и трябваше да сменят чаршафите. Едва изкарах до следващата сутрин, за да ми го махнат и да ставам спокойно.
После ме преместиха в нормална стая, бях с още една жена. Доволна съм от всичко и всички.
На 5-тият ден ни изписаха и така.