Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 127
Всички говорим за проблемите преди,по време и след осиновяването.А как стигнахме до това,през каква болка минахме,никой не споменава.А тя е била голяма!?! Нали...?Спомнете си за многото сълзи които сме проляли на всеки мензис.За очакването и този месец да се случи чудото.За нас чудо, а за други най-простото нещо на света.Ако се сетим за пътя който сме извървели до този момент, да решиш да станеш родител на дете родено от чужда жена, сами ще погледнем на себе си с повече уважение и ще се заобичаме повече.А ако вземем, че разкажем нашата си история на детето си, дали то няма да приеме нещата по- добре?
Бях ви разказвала преди време за детето на моя позната, на което бях обяснила защо нямам бебе.Не искам да коментирам реакцията на възрастните, а на детето.Първо - аз дълго време се сблъсквах с неодобрението му, за това, че нямам бебе.Последния път то ме нападна открито и мен много ме заболя.Но когат му разказах своята история,не за да събудя съжалението му, а за да разбере то,срещнах такава открита любов и съчувствие,каквито не съм срещала в никой възрастен.Искам да ви разкажа и на вас.
Бях на 20 години когато се омъжих.Пет години не можах да забременея.Ходех по кабинетите за лечение на стерилитет.Минах през цветни снимки, хидротубации и какви ли не още съвременни мъчения.На петата година забременях.Когато доктора ми каза, че съм бременна, изиграх един лек танц в коридора пред кабинета.Да ама не.На 4 месеца и половина,получих вътрешен кръвоизлив и спешно ме оперираха,оказа се,че съм имала извън маточна бременност,само че тя се развивала на яйчника,та затова е успяла да напредне толкова.Както и да е...Преживях го,още повече че лекарката която ме оперира,каза че от другата страна всичко е наред.И пак ще кажа да ама не.Последваха още две извънматочни бремености, и нещата приключиха до тук.На последната операция, да ви кажа честно, вместо да се отчаям някак въздъхнах с облекчение.Незнам защо,това е явно защита ,за да не превъртиш.След дълги размишления,стигнах до решението да осиновявам.Реших, че искам да имам дете и че някое дете се нуждае от мен.И двамата имаме нужда от шанс, не грешка, и тримата,все забравяме за таткото,а той е фактор.
Цитирай

София

Мнения: 273
Колко си права, миличка,
ти наистина си минала през деветте кръга на ада. На какво ли не се подложих. Но преди да се подложа и на in vitro, рекох, щом Господ е решил да не раждам, няма да му се меся.  Има и друг начин да станеш майка. Днес имам осиновена дъщеря на почти 5 годинки и родих едно момиченце, преди 3 месеца. Божа работа.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Колко си права, миличка,
ти наистина си минала през деветте кръга на ада. На какво ли не се подложих. Но преди да се подложа и на in vitro, рекох, щом Господ е решил да не раждам, няма да му се меся.  Има и друг начин да станеш майка. Днес имам осиновена дъщеря на почти 5 годинки и родих едно момиченце, преди 3 месеца. Божа работа.

Това беше и моето решение. Осиновихме Дени, после родих и Васи, а преди това 15 години не се намери качествена яйцеклетка. Наистина Божа работа.
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Понякога осиновените деца носят много голямо благословение и се оказват много по специални от родените. Аз винаги съм вярвала, че няма нищо случайно, щом нещата се случват така, значи това е най доброто за нас, дори и да не го осъзнаваме на момента. Аз имам свое дете за което чаках 5 месеца, но смятам сина ми като порасне още малко и да си осиновим едно момиченце. Ако Бог реши и това ще стане след някоя и друга година.
Цитирай
Наистина е много труден пътят за да стигнем до тук, но мили мами ние не трябва да спираме. Аз например се боря със стерилитет от почти 11 год. и никакъв резултат. Сега обаче съм щастлива - очаквам моето момченце след две седмици да си го взема в къщи. И няма да спра да правя опити и за друго - а пък каквото господ даде.
Цитирай


Мнения: 901
Понякога осиновените деца носят много голямо благословение и се оказват много по специални от родените. Аз винаги съм вярвала, че няма нищо случайно, щом нещата се случват така, значи това е най доброто за нас, дори и да не го осъзнаваме на момента. 
newsm10
Цитирай

София

Мнения: 533
Много често се случва след осиновяване на дете жена, която дълги години се е борила със стерилитет, да забременее - понякога дори само няколко месеца след идването на детето вкъщи. От психологична гледна точка, това е абсолютно разбираемо - спада напрежението, двойката се съсредоточава върху сбъднатата мечта, радва се на детенцето. Жената е изцяло въвлечена в новата си роля на майка, успокоява се, не мисли за схемите на овулация и последващия тест... И един ден изненедата е факт Smile

Понякога осиновените деца носят много голямо благословение и се оказват много по специални от родените. Аз винаги съм вярвала, че няма нищо случайно, щом нещата се случват така, значи това е най доброто за нас, дори и да не го осъзнаваме на момента.

Абсолютно съм съгласна!
Цитирай


Мнения: 1 616
Каква хубава тема! mar mar  smile3501 Tinka 79 - за мисълта ти, което всички цитират newsm10.
Само истината ще успокои децата ни. Ние не сме престъпници, и осиновяването е един добронамерен човешки акт в който да свържем липсващите парченца, както се казва в НФО.На нас ни липсва дете, а на детето семейство. И така нашето парченце се свързва с неговото . Всъшност всички се нуждаем от любов.
Цитирай

София

Мнения: 273
Понякога осиновените деца носят много голямо благословение и се оказват много по специални от родените. Аз винаги съм вярвала, че няма нищо случайно, щом нещата се случват така, значи това е най доброто за нас, дори и да не го осъзнаваме на момента. 
newsm10

От личен опит ще ти кажа, чудото се случва, когато престанеш да мислиш и да правиш каквото и да било. И аз разсъждавах като теб. Дори след като осиновихме дъщеричката си, продължих да мисля и дори на рутинните женски прегледи, все за това си говорихме с докторите. Един ден, когато се върнах на робота след майчинството - гледах си я трите позволени от закона години и най-после работата ми ме увлече - осем месеца работих, за пръв път излезе пред мен възможност за международна командировка и то в любимата ми страна Чехия, и хоп, колегите на аерогарата, а Ани в болница за задържане..........
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 162
минах не през 9-те кръга на ада, а през 29-те, но сега знам, че чудесата съществуват.........Вярвайте и вие.......мислите се материализират.......
Цитирай

София

Мнения: 127
Скъпи момичета,прави ми впечатление, че в този форум има много интелигентни и прекрасни жени,което ме навежда на мисълте , че такава съдба не се пада на кой да е , а само на човек който може да я понесе.Щом сме стигнали до тук, значи че ще се справим.Блягодаря ,че ви има.  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай


Мнения: 256
Не искам и да си спомням вече!На 30-тумор на матката.4 часова операция.На 31- проблем с пикочен мехур и единия яйчнк.Пак 4 часова операция.Резултат-няма описване!Последици-това не бях аз! На 33 ме задруса критическата яко.Има начин и това да се преодолее с медикаменти.Така ми било писано.Ма нали животът започвал на 40, та сега се чувстам супер!  bouquet
Цитирай


Мнения: 256
Не съм описала и периода преди това-хидротубации,инсеминации и всички гадости,ама вие и без това си ги знаете де.И пак  bouquet
Цитирай

на път

Мнения: 2 591
Ма нали животът започвал на 40, та сега се чувстам супер!  bouquet

Ей тази гледна точка просто ми хареса и ми вдигна настроението днес за което мнооого благодаря!!!  Hug
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Румяна   съчувствам ти, как си издържала на всичко това? Дано поне имаш едно детенце, да те радва, че да забравиш какво си преживяла. Радвам се, че поне имаш полужително виждане за живота.  newsm10
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.