Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора


Мнения: 725
Здравейте,
аз съм маминка на един голям, малък, 3-годишен мъж. От известно време при всеки отказ или "Не", се започва едно тръшкане, хвърляне и пр. друга форма на протест. Не знам как да реагирам на неговите протести. Дали да се опитам да обясня кротко и с добро, защо нещо му се забранява или да съм строга и да "тропна с крак". Не знам newsm78. С добро нещо не се получава. Но пък и забележка с по-строг тон не върши работа. Баща е му е най-строг, но пък детето се разстройва. Започва да подсмърча, да бърчи брадичка и да гледа тъжно. И на мен ми дожалява  Sad. Предполагам че доста майчета са изживели подобни периоди . Как се справихте?Ако някой е по-запознат с проблема от психологическа гледна точка, ще е чудесно.
« Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 18:22 от Ellypr »
Цитирай


Мнения: 4 425
               Нашата госпожица също е на три години и проявява същата упоритост.При нас лично "лошото" не върви.Реагира много остро на всяка забележка .Лично аз се старая да и отвлека вниманието и след като се успокой да и обясня защо това не е така или защо не трябва да го прави.Само с добро и поощрение стигаме до положителен резултат.Ако и се забрани със строг тон тя нарочно продължава и даже измисля още щуротии.Този негативизъм в поведението е един етап,който отминава.При нас се получава с много търпение дори когато ти идва да я" скастриш "доста строго.Пробвай да приемеш"лошата"постъпка с много спокойствие,отклони вниманието му и след това поговори с него без да го наказвате и да повишавате тон.
Цитирай


Мнения: 3 592
Aз като ми се разтръшка го игнорирам тотално. Като види, че няма кой да му гледа цирка и спира да врещи.
Ама НЕ е НЕ и понеделник и вторник...и така до края на седмицата. Независимо колко сълзи ще пролее или колко ще ни се умилква.

А ако един от родителите се скара и детето се разстрои НАЙ-ГОЛЯМАТА грешка е да го успокои другия. Това объква детето и му показва, че като не държим на мнението един на друг, няма защо и то да държи на нашето.
Цитирай


Мнения: 725
Ами ние в последно време се опитваме да използваме метода "Time-out" .Водим го в някой ъгъл, като започне да се тръшка и да хвърля и му казваме че е наказан. Той веднага стихва, започва да гледа мнооого тъжно и се опитва да не плаче а само хлипа. Даже се опитва да хитрува  като се прави че му се пишка, но ние му носим гърне и пак в ъгъла. След определено време 1-2 мин. аз го гушкам и се опитвам да му обясня че е бил лош и защо така не се прави. Но не знам доколко е правилен този метод, въпреки че има някакъв ефект. НО се чувствам като Twisted Evil.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Моят малчуган е почти тригодишен. Много е спокоен, почти не се инати и разбира като му обясниш нещо - т.е. като му кажа "Не може да се направи това мамо, заради еди какво си" и той не мрънка, не реве,НО............
вечер като му се доспи, ако се ядоса за нещо или не е както той иска - какви ревове има, направо страшно, не можеш да го успокоиш. Ако продължаваш да настояваш да се направи нещо, което не иска е в състояние да изпадне в истерия. Много ми е странно понеже е много спокоен като цяло, усмихнат.

 Така, че гледаме вечер най-скорострелно да го измием и облечем преди да му се е доспало много, че после като ревне сме го оставяли с дрехите и пантофите да спи, тъй като не дава да го съблечем.
Ако това е справяне - според мен просто заобикаляме проблема.
Чакаме да порастне още малко и си мисля, че тези "кризи" ще отшумят.
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Ооо, ти описваш сина ни преди половин година - сега не прави така. Искам да кажа, ще отмине този период! Ако се тръшка - игнориране, излизаме и го оставяме докато той дойде, вече успокоен. Ако прави беля първо отклонявам вниманието с нещо от типа "дават любимото ти детско", "ела да видиш, минава трактор"-луд е по машините, "пийни вода, защото хълцаш"...и веднага след това обяснявам дълго, подробно защо не бива така, повтарям, предлагам друга дейност.
Цитирай


Мнения: 2 755
Повечето предложения се отнасят ако детето е в къщи , а ако е на улицата тръшкането какво правите newsm78
Цитирай


Мнения: 3 592
Повечето предложения се отнасят ако детето е в къщи , а ако е на улицата тръшкането какво правите newsm78

Ами същото правя - ако ми се затръшка в магазина просто  изчаквам да спре да се тръшка и продължаваме в пазаруването(това е съпроводено естествено с любопитни погледи на околните) или си оставям покупките и го замъквам в колата. Там не му говоря - като се успокои го питам дали е готов да се върнем в магазина и се връщаме да донапазаруваме.
Но пък си и правя сметката- ако е много капризен като го вземам от градината не си и правя експерименти дали ще издържи пазаруването... все нещо ще се намери из нас да му дам за вечеря - и да не е каквото съм решила- децата са по-важни от вечерята...

Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
И дъщеря ми беше така, докато тръгна на градина. Незнам как, но оттогава нещата са коренно различни. Когато кажа, за нещо НЕ!, без никакви сърдни тя се съгласява. В интерес на истината аз съм много мекушава и рядко забранявам, само когато става въпрос за опасни за самата нея неща. В повечето случаи преди да й откажа нещо започвам отдалече да обяснявам, например - "Мамо, искам и аз да режа хляб!" и аз започвам:"Знаеш ли, вчера ми казаха за едно детенце, което като взело ножа да реже и така си отрязало пръстчето, че после се наложило в  да ходи в болницата да му го зашият и да му бият инжекция." При нас думичката болница, особенно в комбинация с инжекция, върши чудеса.
Цитирай


Мнения: 725
Е да на улицата е най-голямото изживяване. Аз се опитвам първо да му обясня, ако не стане и той продължи да се тръшка, ставам и тръгвам. Понякога се успокоява и тръгва. ПОнякога върви и реве, но поне се движим. А понякога иска да го вдигна и да го нося, което ми е трудно за повече от 10м. и го пускам на земята .Тогава пък той започва да реве защото не иска да върви. И така.... Лудница #Crazy. Но с времето май все повече почва да се заслушва какво му се говори. Надявам се да има развитие.....
Цитирай

София

Мнения: 7 065
И на мен тръшкането на улицата ми е голям проблем - случва се всеки божи ден, а Калина е на 1 и 8 м. и ако това ще изчезне след година чак, по-добре да търся връзки за 4-ти километър /за себе си имам предвид/. Нищо не помага, доближим ли входа да се прибираме се ляга на земята и започва ринене с крака и писъци. Нарамвам я, но тя така буйства, че едвам я удържам. Е, поне осигуряваме зрелища на съседите...Само отвличането на внимание май дава някакви резултати. Подготвям й предварително сок /тя обожава да лочи сокове, ако може нонстоп/, тиквам й го и гледам да се приберем по най-бързия начин. При нас обясненията не дават резултат, защото тя изобщо не ме чува като започне със сцените. Вчера, обаче не издържах, шляпнах й памперса и й се ракрещях, но после се чувствах толкова кофти цяла вечер, защото винаги съм мразила такива методи, а самата аз прибегнах до тях.
Цитирай

Под гъбата

Мнения: 1 115
При нас е същото но като кажа Не означава не до момента в който не реша че е достатъчно. Проблемът ни е друг че когато започне да реве неизменно започва да повръща, обилно и на фонтани не зависимо кога е яла. Не се тръшка и не рине с крака но и да повръща не е по лесно #Crazy Sick Иначе ще отмине и този период и всичко ще е розово а аз ако имам все още нерви ще се наслаждавам на тишина и спокойствие
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 116
Да се включа и аз по темата, макар че  в този форум май не съм писала досега...
Моя син е на 3 годинки, но ми се струва доста по- послушен от миналата година, когато бяха точно тези неконтрулируеми ревове, инатски изпълнения... не можех да го прибера вкъщи, особенно ако се е заиграл с децата пред блока. Та все го лъжех, че тати е вкъщи, донесъл е котенце, или айде да се къпем - така само тръгваше. Но много бързо се усети, че коте няма вкъщи и така се налагаше да измислям куп други неща, с които да го залъжа. Но наистина е въпрос на период, който децата изживяват. Сега дори се учудвам колко бързо тръгва като кажа- хайде, прибираме се, бебето е гладно, трябва да папка Mr. Green А и тишина пази, докато малкия спи и на мен ми прави забележки, ако нещо шумя, да не съм събудила бебето - макар че то спи в другата стая през деня  Laughing
Та идеята ми е - метода, който действа е отвличане на вниманието и по- късно да му се обясни, че не е трябвало да се държи така. Доколко ще разбере е отделен въпрос.. но затова е повторението. Аз съм станала вече като грамофонна плоча - от сутринта си дрънкам все същия репертоар  #Crazy
Цитирай
Цитат
az sam maminka na edno 2 god. momi4enze,koeto me izkarva izvan relsi.mnogo e inata no tova e samo moe mnenie,zashoto vsi4ki rodnini kazvat obratnoto.no te sa s neq za okolo 1 4as na denonoshie a az?mnogo pla4e neznam na kakvo se dalgi tova ,no za nai -malkoto se nadava stra6en rev. smile3514 smile3514
аз съм маминка на едно 2 год. момиченце,което ме изкарва извън релси.много е ината но това е само мое мнение,защото всички роднини казват обратното.но те са с нея за около 1 час на денонощие а аз?много плаче не знам на какво се дължи това ,но за най -малкото се надава страшен рев.


------
Моля, пишете на Кирилица!
« Последна редакция: ср, 29 мар 2006, 09:11 от Ellypr »
Цитирай
Моето момиченце е почти на 3. Прави направо страшни сцени, когато нещо не й се угоди - ляга на земята, на улицата, въргаля се, крещи, ужас. Със строгост нищо не мога да постигна, напротив - изпада в истерия. Залъгването вече също не помага. И така налага се да играя по нейната свирка, което усложнява нещата и я прави още по-капирзна. Направо е като тиранин вкъщи. Мисля че е "изпусната" още като по-малка, когато на всичко й угаждах. Или просто това си е естествен период в развитието, който отминава.
 Прави впечатление обаче, че само с мен се държи така, иначе баба, леля и тати слуша.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора