Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Моята душичка не разказва как й е минал деня, коя я е дръпнал, какво са яли в градината... може би така ми убягват и проблеми, които й изникват - ето тези дни се тревожи за предстоящото тържество, но единствената проява на това е, че се буди нощем. Тя е зодия рак, доколкото имам впечатление това им е типична черта - таят чувствата в себе си и сами си решават душевните проблеми. Но това не е много добре, даже и да не мога да й помогна, да я изслушам само - ще я разтоваря. Как да я науча да споделя с мен? Тя предпочита като сме заедно да играем на нещо, да си танцуваме, да си рисуваме - сякаш си оставя деня зад гърба и не се връща назад.
Аз бях обратния случай - разказвах на майка ми деня по часове, което ми пречеше да я лъжа или да крия нещо, но не ни направи приятелки. А в тинейджърските години изобщо спрях да споделям с нея и досега рядко го правя.
Общо взето въпросите ми са как да я науча да споделя с мен, когато нещо я вълнува/тревожи? Ако не го прави дали все пак разчита на мен като на майка и приятелка? Трябва ли да я карам да споделя или да разчитам, че тя ще сподели ако има нужда от моята помощ? Ако не споделя ще се отчуждим ли една от друга?
« Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 12:08 от мечтицата »
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
О, раците, да! Моят Бобо е абсолютно същата картинка. С ченгел да му вадиш думите. А иначе всичко преживява много дълбоко и силно. Не мога да ти споделя кой знае колко полезен опит, но понякога върши работа да разигравате сценки от ежедневието й, а ти да си правиш изводи за случките. Помага само до една възраст, де. При нас спасението е в каката, която е много по-склонна да споделя, а те са много близки, та тя има поглед върху нещата. Естествено, не ми казва подробности, защото ще излъже доверието му, но поне имам най-обща представа за събитията. А той самият много рядко е склонен да споделя нещо повече от обща информация. Непрекъснато трябва да го дебна за настроения, да гадая и да задавам насочващи въпроси, в никакъв случай директни! Абе, не е лесно.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Дени винаги гори от нетърпение да сподели, но чака да попитам. "Как мина днес" отприщва един нескончаем поток - кой, какво, как и къде е направил, казал и т.н. Може би не съм много полезна, но ще следя темата, защото малката се очертава като мълчаливец. Струва ми се, че с насочващи въпроси може и да се справяме, но кой знае...
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Цвета, с твоя Камен сме родени на една и съща дата Laughing според майка ми - рогати и по ушите, инати до полуда...хич не сме лесни!
Добри идеи, аз засега стиковам с бабата-майка ми, която я гледаше като беше по-малка и се явява вместо вашата кака. Много е хубаво, че са близки твоя Бобо и сестра му, на нашите разликата е горе долу същата дано се разбират добре Praynig като пораснат. Аз се старая да не карам голямата да гледа малкия, все пак тя не му е майка... и да не натяквам на малкия колко е умна и добра кака му, за да не го подтискам...още съвети, може ли - приемам всякакви Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
И моята дъщеря не е много по споделянето. Не е от тези деца, които ще се вкопчат и ще държат да ти разкажат всичко - как е минал денят, с кой са играли, какво са си казали, какво е станало между този и онзи в училище днес... Просто не е по тази част. Брат й пък е точно такъв. Въпрос на характер. Ако има проблем, ще си каже, но иначе не задълбава. Аз гледам когато тя има нужда да съм 100% на разположение, да демонстрирам заинтересованост и съпричастност, но не ръчкам, ако тя няма желание. Винаги може да се познае на детето тежи ли му нещо или не. Наталия за мен е много лесна за тълкуване, така че нямам притеснения. Поне на този етап. А в пуберитета какво ме чака - не знам.

Според мен не от това дали и колко споделя зависи как ще ни възприемат децата и каква връзка ще изградим с тях. По-важното е да създадем едни честни отношения с приемливи правила и за двете страни и когато детето покаже, че има нужда да сме винаги насреща - добронамерени и в същото време с необходимия авторитет. Аз например, никога не лъжа децата. Това е златно правило. Ако кажа, че нещо ще стане, независимо от всичко го правя. Ако нещо не може да стане, то просто твърдо не става и това е! Това за мен е по-важно, отколкото днес тя да сподели с мен, аз да замажа или да не я изслушам, или да я пренебрегна и т.н., и т.н.
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 806
Още една майка на чувствително и затворено раче. Щерката е вече на седем и половина, но много рядко споделя с мен  Crying or Very sad Понякога след месеци споделя случка, която я е развълнувала дълбоко. Някак случайно става - от подхвърлена фраза или филм... И след месеци разбирам колко трагично е възприела някоя дребна забележка например.
Приела съм, че е такава, но понякога се натъжавам, че по-лесно споделя с непознати вместо с мен.
А той самият много рядко е склонен да споделя нещо повече от обща информация. Непрекъснато трябва да го дебна за настроения, да гадая и да задавам насочващи въпроси, в никакъв случай директни!
Стопли ми сърцето, че не съм изключение  Love
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Мечтице, мисля, че това дали и до колко споделя, е индивидуално за всяко дете и ти като родител можеш само да го поощриш да го направи. Дали детето обаче ще започне да говори за проблемите и ежедневието си, е друг въпрос. По принцип не вярвам на зодии, но честността изисква да споделя, че раците, които познавам, наистина таят чувствата в себе си.
Моята от край време ми споделя всичко, но и аз проявявам искрен и ежедневен интерес и не пестя въпросите си. Чак понякога ме е срам от близките ми, че ми е толкова интересно да слушам за взаимоотношенията, проблемите, радостите и "скърбите" на Цветелина и обкръжението й Laughing. Но съм забелязала, че когато е натоварена психически / напремер през първите й седмици в новите ДГ/ не иска да говори за това какво се е случило през деня. Сякаш напрежението и е дошло много и иска да "изклчи" и забрави. В такива случаи избягвам да я насилвам.
Единственото което можеш да направиш е да "издебваш" моментите, в които момиченцето ти е по-склонно да споделя и да му задаваш конкретни въпроси. Не нещо от сорта на "как мина деня ти", а например "Днес с кой най-много игра", "Еди-кой си беше ли послушен", "Какво ядохте" и т.н. Опитвай се да разбереш какви са отношенията й с др. деца /кой харесва, кой не, защо/ - това би било добра тема за разговор, от която да научиш много за нея.
И не мисля, че това до колко споделя тя с теб, оказва голямо влияние върху близостта ви. Просто всеки има различна нужда да споделя - един повече, друг по-малко.
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 806
Винаги може да се познае на детето тежи ли му нещо или не.
Аз винаги усещам, ако има проблем. Но като се опитам да разбера срещам отпор. В повечето случаи за проблемите в градината или училището съм се информирала от учителките, защото тя не иска да ми каже.
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Ами аз не съм рак...рибка съм Wink но и аз не съм споделяла с майка.

Знам само, че тя с много усилия и упоритост направи така че да споделям...

Казваше ми...не искам да ми казваш всичко, а само това което те тревожи, което не ти е харесало или се чудиш за нещо...!

Т.е. сега разбирам, че това си е всичко Laughing, но тогава не разбирах толкова и малко по малко си пеех песничката.

Е, разбира се, не е било в градината, но ето че с малка хитринка е станало нейното Laughing
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Винаги може да се познае на детето тежи ли му нещо или не.
Аз винаги усещам, ако има проблем. Но като се опитам да разбера срещам отпор. В повечето случаи за проблемите в градината или училището съм се информирала от учителките, защото тя не иска да ми каже.
Много важно е и как се задават въпросите. Когато има проблем, децата рядко отговарят на ребром поставен въпрос. Трябва да се тръгне по-отдалече, със заобиколки и пак не винаги има резултат. Аз обикновено разпитвам "на посоки" за това и онова и, ако усетя, че някъде има "нещо" започвам внимателно и упорито да "въртя и суча" докато не разбера Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 29 940
Тъкмо щях да отговоря... подобно на Лекси - отдалеч, със заобикалки.
Аз споделях с мама, разбира се не всичко.
Цитирай

София

Мнения: 4 679
Моята дъщеря не е раче, пък също е от несподелящите   Very Happy
Според мен си е до дете, някои деца си споделят и майчиното мляко дет се казва, а други с ченгел им вадиш думите от устата  Thinking
И аз се опитвам отдалеч да въртя и да суча, не успявам да измъкна всичко, но не се и старая, по-важното е ако има проблем - да разбера и да взема мерки.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
И Вики не споделя  Sad. Аз винаги го питам какво е правил, как е минал денят му, но той в повечето случаи казва, че не му се разказва. Играли, яли, нищо интересно. Но понякога когато е в настроение може да разказва доста и тогава разбирам всичко. Гледам да не досаждам, още повече че баща му е същия  Sad  Rolling Eyes .
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 И моята дъщеря много трудно споделя нещо. Като я взема от градина винаги я питам как е минал денят й, какво е правила- "Ами нищо, играхме си". А после от учителките разбирам, че са учили нещо, че тя се е представила добре и т.н. А тя дори не се хвали, камо ли да се оплаче. След месеци случайно разбираме за някой случка, която я е наранила.

 Аз не съм споделяла с майка си, не знам защо. Имах съученички които всичко си говореха с майките. Искам и аз така с дъщеря ми, но нещо не става Sad Например на леля си казва почти всичко.

 Спомням си навремето като се приберях от училище и татко почваше да ме пита - "Какво правихте днес, имаше ли проблеми и т.н." и ми беше много досадно като трябваше да отговарям. Явно трябва по-отдалече и да не става като разпит.
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Съгласна съм направо с всичко!!! Още нещо да питам - смятате ли, че несподелянето обременява детето или според вас то намира друг-приятел, леля, баба и т.н. с когото да сподели и все пак разтоварва съзнанието си или пък има достатъчна вътрешна сила да преодолее по-дребните проблеми само, а за по-съществените и важни от негова гледна точка да търси у някого опора? Страхувам се, че не-споделяйки  този тип хора страдат и се чувстват наранени или тъжни. Екстровертния човек видимо по-лесно "преработва" тежките моменти и сякаш живее по-леко newsm78 или не е така newsm78
нещо се Crazyкакто се вижда в подписа ми Embarassed
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора