Добре няма. Спирам!
- Публикувана: 7 окт. 2015, 19:26 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2016, 19:05 ч.
Изпаднала съм в душевна дупка и не знам как да изляза...
Благодаря ви за отговорите, момичета, знам, че сте прави и ще си постоя сама известно време.
Смятам, че голяма роля в моята "мания" играе това, че не съм имала мъжка фигура в живота, особено в момента сме само аз, майка ми и баба ми... дори котката ни е женска. Много пъти ми се е искало да има на кого да се опрем и се чувствам длъжна да го търся. Просто усещам как имам нужда
дори да не е гадже, просто някой мъж, който да помага ако имаме нужда, да удари едно рамо. Така като сме само жени и се чувствам много уязвима, много пъти се е случвало да ни мамят само защото виждат, че мъж нямаме в къщи, а ние не разбираме от ремонти примерно или някои други неща. Виждат една баба на 70, едно момиче, което грам не е в час и майка ми, която също нито е в час, нито се заема с каквото и да било, касаещо подобни неща. Трудно е. Наистина си е друго да има мъж в къщата.
Смятам, че голяма роля в моята "мания" играе това, че не съм имала мъжка фигура в живота, особено в момента сме само аз, майка ми и баба ми... дори котката ни е женска. Много пъти ми се е искало да има на кого да се опрем и се чувствам длъжна да го търся. Просто усещам как имам нужда
дори да не е гадже, просто някой мъж, който да помага ако имаме нужда, да удари едно рамо. Така като сме само жени и се чувствам много уязвима, много пъти се е случвало да ни мамят само защото виждат, че мъж нямаме в къщи, а ние не разбираме от ремонти примерно или някои други неща. Виждат една баба на 70, едно момиче, което грам не е в час и майка ми, която също нито е в час, нито се заема с каквото и да било, касаещо подобни неща. Трудно е. Наистина си е друго да има мъж в къщата. Не си длъжна да търсиш някого, на който да се опираш. Мъжете не са подпирачки. Длъжна си да се развиваш, да учиш, да си намериш мястото в живота и тогава правилният мъж ще се появи. Т.е ще привлечеш някого, който има същите или подобни качества, цели и виждане за бъдещето.
Само на 20 години си и досега непрекъснато си била обвързана с някого. Дай си малко време, научи се да бъдеш сама, не се вкопчвай в хората. Никой не харесва зависими хора, които имат нужда от нечие постоянно присъствие и внимание за да се чувстват пълноценни. Създай си приятелства, установи какво ти харесва да правиш и го прави.
Сега му е времето, не след 10 години, когато ще имаш семейство, деца и хиляди отговорности. Тогава ще видиш какво значи да имаш истински грижи и проблеми.
И не всеки мъж разбира от ремонти и му се удава да поправя коли и бойлери. Има мъже дето по-малко и от теб разбират, тъй че внимавай като избираш
Веднъж съм се разделяла много тежко.Мислих,че сърцето ми ще спре от болка.2 седмици бях като призрак-страдах,плачех,не се храних и един ден просто реших,че заслужавам да живея.Малко по малко взех да излизам/и аз бях останала почти без само мои си приятели след 5 години връзка/.Ходих на разходки,четях...и почнах да излизам с хора,които не ми бяха чак толкова близки-заради разнообразието и просто защото трябваше да се измъкна от капана на тъгата.Всичко минава и болката малко по малко изчезва....и ти става хубаво и щастливо...и пак има смисъл животът...Гледай напред 
Всеки се справя какво може, хората са различни. Ти си млада, необвързана, без ангажименти, имаш възможности и време да правиш хиляди неща. Аз например обичам да чета, направо поглъщам книгите и това много ме разтоварва. Като бях на 20 и свободна, имах много приятели, излизахме непрекъснато, нямах време да страдам, пък имах и да уча.
Най-важното според мен е да не се срещаш с него, да не му звъниш, да не го следиш по социални мрежи, скайпове и т.н. Излизай с приятели, приятелки, състуденти, срещай нови хора. Занимавай се с неща, които са ти приятни.
Естествено, че ще мине. Никой не може да каже дали ще е скоро, от тебе зависи. Ако се концентрираш върху мисълта какво си загубила може да продължи и с години. Трябва да изместиш фокуса другаде. И не забравяй, че когато една врата се затвори, друга се отваря.
Най-важното според мен е да не се срещаш с него, да не му звъниш, да не го следиш по социални мрежи, скайпове и т.н. Излизай с приятели, приятелки, състуденти, срещай нови хора. Занимавай се с неща, които са ти приятни.
Естествено, че ще мине. Никой не може да каже дали ще е скоро, от тебе зависи. Ако се концентрираш върху мисълта какво си загубила може да продължи и с години. Трябва да изместиш фокуса другаде. И не забравяй, че когато една врата се затвори, друга се отваря.
Ами аз правя повечето неща, чета книги, занимавам се с университета, гледам филми, не му следя фейсбук, не общувам с него, не гледам снимки... все едно не съществува. Но ми се върти някаква мисъл в главата, от време на време, че може би няма да се появи някой по-добър от него... по-подходящ и някой, с когото да си паснем толкова добре. Защото аз попринцип съм по-мълчалива, не съм грозна, но това няма значение, защото хората харесват когато човек излъчва самоувереност, а аз далеч не съм самоуверена. Много пъти ме е срам да си отворя устата, дори. Притеснявам се да покажа себе си и съм сдухана през голяма част от времето. Винаги съм се притеснявала какво си мислят хората за мен, което много ме дразни, но идея си нямам как да го променя. Това ми харесваше, с бившия ми приятел, че с него бях себе си, отпусках се така както не можех да направя с никой друг. И започва да ми тежи вече. Идея си нямам как да се отпусна и как някой ще ме хареса такава каквато съм...
Но едното нещо, за което ме е яд е, че плаках пред него и се излагах като скъса с мен, после и по телефона съм му плакала и още веднъж като се бяхме видяли. Да му бях показала директно вратата да покажа малко достойнство... надявам се да ми се отвори възможност за напред, за да го направя. Пу...
Но едното нещо, за което ме е яд е, че плаках пред него и се излагах като скъса с мен, после и по телефона съм му плакала и още веднъж като се бяхме видяли. Да му бях показала директно вратата да покажа малко достойнство... надявам се да ми се отвори възможност за напред, за да го направя. Пу...
Ще те харесат такава разбира се!Ще мине време и отново ще си с някой,с когото ще си паснеш и т.н.Не се обиждай,но си малка още....след 4-5 години ще се смееш на притесненията си.Когато започнеш да работиш,да се развиваш,ще натрупаш самочувствие и увереност.Остави но времето да оправи нещата и да ги нареди в твоя полза,а през това време не губи вяра и си живей живота.Бъди позитивна )))
)))
А, изобщо не се обиждам, дори малко се притеснявах да я пускам тази тема, имайки предвид някои хора през какви трудности минават, къде на къде по-сериозни от моите. Но все пак реших, че е подходящо място, където да си споделя терзанията и ще получа добри съвети, както се и случи.
Някой път на себе си се дразня колко съм драматична.
Някой път на себе си се дразня колко съм драматична.
Да, самоувереността идва с времето и с постиженията. Най-важното в момента е да учиш и да се развиваш. На 20 откъде да ти дойде самоувереност?
Мисля, че си на прав път, но има период на болка и възстановяване. Трябва да изместиш старите навици и да придобиеш нови. В смисъл преди, ако си прекарвала уикендите с него, сега ще ги прекарваш с приятели или ще помагаш в семейството си или нещо друго, каквото ти харесва. И с времето болката ще намалее, докато един ден просто ще изчезне.
И пак да повторя, за да можеш да го преодолееш по-бързо, не комуникирай с него под никаква форма. Молбите и сълзите няма да го върнат, но ще ти оставят едно горчиво чувство на унижение, което за мен е по- тежко от самата раздяла.
Мисля, че си на прав път, но има период на болка и възстановяване. Трябва да изместиш старите навици и да придобиеш нови. В смисъл преди, ако си прекарвала уикендите с него, сега ще ги прекарваш с приятели или ще помагаш в семейството си или нещо друго, каквото ти харесва. И с времето болката ще намалее, докато един ден просто ще изчезне.
И пак да повторя, за да можеш да го преодолееш по-бързо, не комуникирай с него под никаква форма. Молбите и сълзите няма да го върнат, но ще ти оставят едно горчиво чувство на унижение, което за мен е по- тежко от самата раздяла.
Няма да го търся, вече няма място в живота ми, нито аз в неговия. Той така реши и ще го уважа.
Ама толкова ме е яд, че така стана.
Ние израснахме заедно, толкова сме си помагали, всеки един момент и ситуация заедно сме преживявали... умът ми не може да побере, как можа да захвърли нещо такова точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована. Дори и да поиска да се върне, няма как да се получат нещата, аз просто му нямам никакво доверие вече. Наистина много ме е яд.
Ама толкова ме е яд, че така стана.
Ние израснахме заедно, толкова сме си помагали, всеки един момент и ситуация заедно сме преживявали... умът ми не може да побере, как можа да захвърли нещо такова
точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована. Дори и да поиска да се върне, няма как да се получат нещата, аз просто му нямам никакво доверие вече. Наистина много ме е яд. 
Сега да съм на вашите години 
Щях да летя! Ние израснахме заедно, толкова сме си помагали, всеки един момент и ситуация заедно сме преживявали... умът ми не може да побере, как можа да захвърли нещо такова точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована.
точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована. Не се вкопчвай така в хората, никой не ти е длъжен и е ужасно обременяващо и задушаващо. В живота няма нищо вечно, едни хора си отиват от живота ти, появяват се нови. Захвърлил е "това нещо", защото за него не е имало същата цена, както за теб. Такъв е животът, връзка се гради от двама и тези двама са отделни хора със своите различни желания, представи и мечти.
За съжаление има и такива моменти в живота на човек. Ще ти мине, не се притеснявай, важното е, че ти самата си решила, че няма да го виждаш повече и се стараеш да преодолееш чувствата си към него. Разбира се, че ще срещнеш друг човек, който да те цени такава каквато си, бъди сигурна в това. И аз бях като тебе, неуверена в себе си, задушаваща и прочие и прочие, но срещнах човека, който ми помогна да повярвам в себе си и да започна да се ценя такава, каквато съм. Така че, бъди това, което си, не се притеснявай от чуждото мнение, дръж се естествено с хората, както си се държала, когато си била с него и те ще те оценят, повярвай ми. Просто бъди себе си, колкото и да ти е трудно и не се смущавай от това.
Ние израснахме заедно, толкова сме си помагали, всеки един момент и ситуация заедно сме преживявали... умът ми не може да побере, как можа да захвърли нещо такова точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована.
точно за него бях убедена, че винаги ще е до мен, много предадена се чувствам и разочарована. Не се вкопчвай така в хората, никой не ти е длъжен и е ужасно обременяващо и задушаващо. В живота няма нищо вечно, едни хора си отиват от живота ти, появяват се нови. Захвърлил е "това нещо", защото за него не е имало същата цена, както за теб. Такъв е животът, връзка се гради от двама и тези двама са отделни хора със своите различни желания, представи и мечти.
Цитат
Ами, аз знам, че не ми е длъжен, но той също споделяше моето мнение... уж. Точно 3 дни преди да дойде у нас и да ми каже, че не ме обича, си говорихме колко е важно и за двама ни да сме добре, да се разбираме и да се обичаме. Смятах, че е взаимно, а изведнъж се оказа, че не е. Затова и беше такъв шок за мен, защото нещо, за което сме си говорили до вчера, изведнъж се оказва, че не е било вярно.
Научи се да не съдиш хората (не само мъжете), по това какво ти говорят, а по това което правят.
Много разочарования ще си спестиш по-нататък в живота.
Няма значение кой какво ти говори, важното е как постъпва с тебе и спрямо тебе. Другото е вятър и мъгла.