Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

USA

Мнения: 39
Цитат
Здравейте,

Бях 38 седмица, когато спрях да чувствам ританията на момченцето ми. Отидох в болницата (в USA) и ми казаха че бебето ми е починало и че сте ме подготвят за раждане. Стях да полудея и помолих за секцио, на което ми отговориха че практиката не препоръчва секцио. Попитах ги какъв е смисъла от часове раждане(първа бременност) ако няма да имам на кого да се радвам и кого да прегърна и кого да кърмиа. Отговориха ми че възстановяването след нормално раждане е по-бързо от секциото. Викам си кои ще ми възстанови психическото равновесие???? Никои не го интересува обаче. Добре че се появи съпругат ми, които беше изключително категоричен и успя да ги убеди. Решихме разбира се да направиме аутопсииа, за да се установи причината за смърта. Оказа се пъпната връв. Съпругът ми е видял бебето след като са го извадили, аз съм била така добре дрогирана, че да не виждам и не чувам нищо, на което съм много благодарна. Бях изключително разгневена, иядосана, нещастна. Не исках да имам нищо общо с бебето. Не можех да го понасям за това, което ми причини. Обвинявах го за всичко. Като че ли не можеше да ми даде сигнал че има нещо нередно. После докторите ми обясниха че всичко става за секйнди. Просто мал шанс. Викам си що па на мене....Ама...Искам и да споделя опита ми в болницата. Дадоха ни кутя със снимки на бебето, дрешките, в които го бяха облекли за да го снимат. шапка, коиято му бяха сложили. Бяха му направили отпечатйци на крачетата. Имаше си и пелена, ръчно плетена. Всичко това бяха дарения на добри хора.......Естествено след два дена неуспешни опити да си представия как изглежда бебето, поисках да го видя. Донесоха ми го, кръстихме го по БГ, Александър. Решихме че ще има погребение. И се оказа че в болницата пазят умрелите бебета, докато маиката не реши какво да прави с бебето. Дали в БГ е така? Моят доктор каза че в неговата практика в израждане над 3000 бебета, аз съм им втория слйчаи. Какво ли е съотношението в БГ?
И как ще се справя при следваща бременност? Изминаха 8 месеца и още боли, и сигурно сте боли докато умра.
Не съм добре - чак сега видях кредора.........ще знам за другия път.




« Последна редакция: чт, 30 мар 2006, 12:57 от [desi] »
Цитирай

USA

Мнения: 650
Ужасно съжалявам. Това  е просто... нямам думи... Моята първа бременност приклъчи в 19 г.с. -имаше спина бифида и ние решихме че няма да продължаваме. Дадоха ми избор да го родя или да го умъртвят и изкарат на паряета-грубо звучи но така е. Ако бях минала 20г.с. нямаше да има избор-в този щат се води след 20 г.с. издават му смъртен акт. Исках само накратко да споделя предисторията и да ти кажа че страшното настъпи с втората бременност докато минат 17 седмици и разбера дали детето е здраво аз не бях на себе си и нищо не може да те успокои. Това бяха наи-ужасните седмици в живота ми, и не знам какво да те посъветвам-страшното тепърва ще започне Crying or Very sad Трябва да минеш някак си през този период-ако трябва и чустваш иди на психолог, но истината е че колкото по-бързо забременееш и родиш едно сладко бебче -тогава ще си преодоляла по-голяма част от мъката-това е което аз мисля. Аз вече имам момченце на година и половина и сега съм бременна втори път и ми е много по-лесно, макар че не можаха да чуят тоновете миналата седмица , но ще видим тази-сега съм в 11г.с. и ми остават ако всичко е наред с тоновете още 6 да знам че всичко е наред но наистина далея не е кошмарно както преди като детенцето е там. Миличка, още е рано но аз така виждам-възстанови се за 5-6 месеца и пак-иначе ще те изяде мъката...
Цитирай

Варна

Мнения: 76
Много много съжалявам за загубата ти  baby_neutral Не знам как си успяла да събереш сили и да си го поискаш.Незнам. Аз може би не бих могла...Трябва да си много силен човек!
Цитирай

USA

Мнения: 39
По принцип пазят мърто родените бебета в болницата до решение на родителите какво да правят с тялото, а и както ми обясниха по-късно защото майката решава да види бебето в 90% от случаите. Аз лично не можех да си представя че няма да видя бебето, което носех 9 месеца.....да се направя все едно не е било. Отношението в болницата съм сигурна че направи мъката ми по-поносима. Особено, след това, което четох за болниците в БГ и отношението на лекари и акушерки. Не можах да си обясня радостта ми когато го погребвахме и когато слагахме плочата. Такива тъжни моменти, а у мене радост....Сега осъзнавам, че радостта ми е идвала от това, че правя нещо за детето си, нещо, което е задължително.
Нарушиха ни се отношенията със съпруга ми, бяхме пред развод, той е по-силен характер и беше готов за ново бебе още на първиа месец, а аз исках да си изживея мъката, исках да асимилирам какво е станало и да го приема. По тоя повод изчетох маса неща по интернет за grieving i stages of grieving. Докато не попаднах на един сайт, който даваше съвет как да се справим с празниците, че за мой късмет трябваше да мина през деня на благодарността, коледа, нова година......Тоя сайт ми отвори очите и ми помогна да асимилирам станалото и най-вече да го приема, което е последната фаза на grieving. През какъв ад е минал съпругът ми не искам да споменавам, докато излезна от дупката. Преди седмица почина детето на един колега и ме караше да се моля за нея защото аз знам какво е усещането и каква е болката. Сега съм готова да давам съвети как да преминат през тоя страшен период, но ако ме беше помолил преди 3 месеца стях да го отрежа с думите 'за мене някой да не би да се е молил'......Живот..... Както обичам да казвам 'не случайно съм искала да ставам психолог', ама МЕИто не прощава  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Kichka ,искрено съжалявам за цялата тази болка,която испитваш ,тя не би могла да се сравни с нищо.Хубавото,е че успяваш да се възстановиш.Дано не се налага на никоя от нас да минава отново през такъв ад.Отношенията между мъжа и жената в такива моменти са доста деликатни.За съжаление много двоийки не могат да се преборят с такъв проблем,но на първо място не трябва да бъдем егоистки и да си казваме,че мъжете ни не знаят какво чувстваме и не са толкова загрижени.За тях е също толкова болезнено.
Силно те прегръщам и знай,че скоро ще бъдем много изтумбени бъдещи мами.Прегръщам те  Hug ,и ти желая успех.
Цитирай

Бургас

Мнения: 589
Kichka , моите най-искрени съболезнования. Преминала си през много тежък период, но дано всичко лошо да е зад теб и съпруга ти.  Hug
Ако ти е удобно ,дай линк към въпросният сайт, мисля,че ще е от голяма полза тук.
Прегръщам те и ти желая много късмет, любов и здраве; и дано гушнеш най-сладкото бебче в скоро време newsm10
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Мила Кичка, много мъка има в думите ти и защото искам да ти дам кураж и желание да продължиш напред ще ти напиша моята история. Аз съм четвъртото дете на моите родители, но единствено живо - мама три пъти е имала момченца, родени и починали! Не знам как е успяла да се съхрани, за да събере сили и да ме роди - тя казва, че веднага щом докторите й разрешавали забременявала отново! Щастлива съм, че го е правила, защото иначе нямаше да ме има, нямаше да ги има и децата ми! Мисли, че ще дадеш живот и ще създадеш човек, който през цялото си съществуване ще носи мисълта за теб с признателност и обич!
 HugОт сърце ти желая много щастие!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 234
Кичка, наистина съжалявам за това, което ти се е случило! И аз преживах загуба, родих в 7-я месец, детето уж добре, а в последствие му откриха заболяване, последваха операции, и на 5 месеца почина. Тежко е, много е тежко....Повярвай ми, че знам как се чувстваш. Не ме питай за втория път как се реших да забременея, че бях и със секцио първия път и трябваше да чакам 3 години... Ако ти кажа, че ми се е искало след като разбрах, че съм бременна да заспя, и да се събудя, когато се роди детето...Живях насън, наистина, не смеех да се зарадвам, а исках...Казвала съм го много пъти  и пак ще ти го кажа, което не те убива, те прави по-силен! Ще успееш, но и да ти казвам че ще бъде лесно ще излъжа! Трябва да си силна и позитивна! Сега имам един палавник на 3 години, който е слънцето и въздуха за мен! Вярвай ми няма да забравиш никога какво ти се е случило, но с времето спомените избледняват мъничко и болката е по-поносима! ЗАЩОТО НИЕ СМЕ СИЛНИ!!! ТУК В ТОЗИ ФОРУМ СА МНОГО СИЛНИ ЖЕНИТЕ! На времето нямаше на кого да разкажа... Опитай се да продължиш напред, и вярвай че това е точно твоята съдба, никой не е виновен...това поредното изпитание...Господ ни стоварва само товар, който можем да носим!!!
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Кичка, съжалявам за това което ти се е случило.  Hug

Чувала съм и за други случаи, при които бебчетата умират от задушаване с пъпна връв и се питам: - Това не се ли вижда на ехографа преди това?  Rolling Eyes

Извинявай, ако съм те натъжила...
Цитирай

София

Мнения: 111
Мила Кичка, страшно съжалявам за загубата. Аз също преживях това което и ти си преживяла, и аз бях в 38 г.с.  Раждането ми не е водено на време и за това бебето се е задушило. Ако искаш може да прочетеш тук темата ми дни след раждането. Болката и въпроса "Защо се случи на мен" до ден днешен ме тормозят. Трябва да имаш сили да се бориш с живота, да се бориш за да постигнеш така желаното бебче. Предполагам и ти като мен не си знаела, колко силна можеш да бъдеш.
Пожелавам ти в най-скоро време най-сладкото и здаво бебче.
Цитирай


Мнения: 3 156
Ох, мила, много тежко ми стана за теб! Но ти трябва да бъдеш силна. И по всичко личи, че си! Продължавай напред и се бори за ново щастие!
 И аз също съм чувала за задушени от пъпната връв бебета. Но нали в корема на майката бебето не диша чрез устата. Не разбирам! И Анджела е права - това не сали го видели на ехографа. Предполагам, че лекарите в Америка са по-внимателни и отговорни. Тук са не го видят - май е нормално, но Америка newsm78
 Тук винаги можеш да намериш подкрепа и място, където да излееш болката си. Аз отдавам факта, че не полудях до голяма степен на форума. Тук винаги срещаш разбиране. Затова, мила, пиши винаги, когато имаш нужда. Ние сме тук.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Искрено ти съчувствам и те разбирам, но пиша, за да ти дам надежда. Аз загубих първата си дъщеря поради лекарска немърливост, нормално раждане. Не ми я дадоха да я видя, обяснявайки ми, че "така правели само циганите". И тя се казваше Александра.
Слава богу, след точно осем месеца забременях отново и този път всичко мина относително нормално.
Болката не изчезва, но намалява. Вярваш или не, последните две години аз забравям датата!
Горещо ти стискам палци в скоро време да имаш живо и здраво дете.
Цитирай

germany

Мнения: 464
Цитат
Моите саболезнованиа.
ПОнеже съм минала по този път ще ти кажа, че отношениеот в САЩ е невероятно, поне към мен беше така. Аз също имах мътрвородени близначета момченца в 29 седмица. На нас  ни дадоха кутия и всякакви подобни неща за спомен Sad. Аз също бях силно под влиянието на медикаменти, но си гушках бебочетата 2 часа и не съжалявам нито миг...От това, което съм чела за в БГ, не съм много очарована и се благодаря на Господ ,че поне получих човешко отношение в болницата и погребалното буро

Незнам какво да ти пиша...ако  искаш пиши ми на лични....  bouquet

-------------------------------------------------
Моля, пишете на кирилица!
« Последна редакция: пт, 31 мар 2006, 10:37 от [desi] »
Цитирай

USA

Мнения: 39
Ето го сайта, който споменах: http://www.healingheart.net
Информацията от други сайтове,  събрана на куп, истории на други хора...
Предния ден преди да стане случката бях на консултация, всичко си му беше наред......
Маса приятели ми казваха да си отида в БГ другия път, лекаря е виновен.....Не виждам вина в лекаря, напротив, той застана зад мене и ми помогна да убедим болницата за секциото....Просто лош късмет. Не мога да обвинявам никого.
Един беше казал "Децата, които са си отишли от този свят са били тука, само за да станат наши духовни водачи по път, който е трябвало да поемат". Много умна и вярна за мене приказка.

Благодаря на всички, които отговориха!!!
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Кичка, много мъдрост има в мисълта ти въпреки сполетялата те драма. Не съм сигурна, че 9-те месеца са били напразни. Нещо, което трябва да се случи просто се случва.
Поне за мен моите 8 не бяха. Има моменти, в които сме двамата с бебинко.
Аз самата също съм със секцио, защото трябаше да спасят и бебето, и мен. Бебчо не успя да се пребори. На моменти, когато ме хване егоизма си мисля, че е било по-добре да ми предизвикат раждането. След това си напомням, че ако бебо беше имал шанса ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора