Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Sofia

Мнения: 29
Здравейте! Аз, както се вижда от лентичките, ще ставам мама за втори път. Това което ме притеснява е, че от едно известно време мисля само за бебока - принцесата ми като че ли остана на второ място. Тя ходи на ясла и вече се нуждае толкова много от мен. Не знам... нормално ли е?! Искам да обичам и двете си деца еднакво - това как идва, от само себе си ли? Сега като го осъзнах и ми стана много неприятно, дори немога на нищо да се зарадвам. Мами с две дечица, споделете как е било при вас, има ли такъв синдром или аз взех да откачам  Sick
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Според мен е нормално - към края на бременноста си. Просто се успокой, всичко ще се нареди - ще се появи още едно човече, което да обичаш, но това не значи, че обичаш каката по-малко. Любовта не се дели, тя може само да стане повече.
Цитирай

София

Мнения: 6 733
Ооох, съвсем е нормално според мен.И аз бях така.И мен понякога ме "бодеше" съвестта, но после този момент отмина.
Имайки се предвид, че при нас разликата е 10 години Smile

Любовта не се дели, тя може само да стане повече.
Е това е много точно казано!!!  Hug
Цитирай

Европа

Мнения: 2 928
Успокой се.Всичко ще е ОК. Wink
При мен беше по-скоро обратното/ за кратко/.
Като се роди бебето, естествено го обградих с много грижи и обич.Но към големия/имат 9 г.разлика/ се засили още повече вниманието ми. Притеснявах се ,че досега е растял сам и цялото внимание е било към него,а сега трябва да деля на две. ...И дали той щеше да усети ,че не е както преди  ?Да не помисли ,че обичам бебето повече..  Страх ме беше ,че може да намрази бебето ,ако не му обръщам внимание, както преди...Ей такива неща.Затова щом сложех брат му да спи, започвахме да играем на нещо,да си говорим и тн.За щастие той много ми помагаше и показваше само положителни емоции към малкия човек Very Happy

Смело мога да твърдя ,че не ги деля!И ги обожавам! Love


..... Тя ходи на ясла и вече се нуждае толкова много от мен. Не знам... нормално ли е?! Искам да обичам и двете си деца еднакво - това как идва, от само себе си ли? ....


Това ,че ходи на ясла,не означава че не се нуждае толкова от теб. Wink
Ще ги обичаш еднакво,ако сама го пожелаеш....Да, идва от само себе си  bouquet

Мисли позитивно и леко раждане!
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Нормално е...все пак вече си съвсем накрая. Още малко и сърцето ти ще прелива от щастие и майчина любов... от само себе си - да!

И аз съм минала по тоз път.
Обаче точно като родих и дните в б-цата след това ме побъркваше мисълта за 1-вото и, че не е до мен и то сега  Hug

Леко раждане и горе главата. Всичко си е наред при теб  Peace
Цитирай
Красиви думи са ти казали мамите...
Не вярвам да е синдром, просто нормална реакция. И тук, както при повечето неща, свързани с бременност/майчинство, има много вариации по темата. Преди известно време имаше коментари в обратната посока - "толкова обичаме първите си деца, че не знаем, дали ще обичаме вторите".
Със сигурност майчиното сърце е достатъчно голямо, за да стигне за всички нейни рожби.
Цитирай

Sofia

Мнения: 29
Благодаря ви за хубавите и успокоителни думи. Наистина ме е страх, но сега съм по-спокойна. Нека се роди, пък ще видим и каква ще е реакцията на каката - сега, когато вижда други бебета навън, много им се радва, дано така да стане и с нашето си бебе  Flutter Благодаря ви от сърце!!!
Цитирай


Мнения: 668
И аз съм в същото положение, само че при мен е обратното- страх ме е дали ще мога да обичам второто, толкова силно, колкото първото.Преди известно време бях пуснала подобна тема и тогава получих много окуражителни отговори от майки с две деца и разбрах, че е нормално да се изпитват подобни чувства, но когато бебето се роди всичко си идва на мястото и наистина по-силно чувство от майчината обич няма.
Спокойно и леко раждане ти желая.
Цитирай

София

Мнения: 649
Ех , как ме гризе същото чувство , но в обратния вариант / още от първия миг  , в който разбрах / . Не съм спирала с мисли от рода на : " И защо ми трябваше ... и как ще го обичам сега ... ще попречи на отношенията ми с големия ... ще наруши вече установен баланс в семейството / разликата е 11 години !!! / ... " И други в този дух ! Направо се чувствам виновна и съм почти убедена , че бебето го усеща по някакъв начин . Чакам обаче с нетърпение да го гушна живо и здраво и ... тогава ще оставя сърцето си да говори !

Fire Girl , моля те дай линк към твоята тема !
Цитирай

София

Мнения: 1 878
И при мен имаше нещо подобно, но в обратна посока - срещу бебето - упреквах се че съм забременяла, а в последствие и родила, защото не мога да обръщам достатъчно внимание на баткото, но всичко отшумя след първия месец на бебко. Сега просто ги обичам и дори не се замислям за размерите на обичта ми защото такива просто няма  Hug
Цитирай


Мнения: 481
Няма как да обичаш едното си дете повече от другото. Майчиното сърце така е създадено, че да обича всички, дори и 15 деца да има....
Аз не мога да разделя едното от другото. Не мога да кажа, че за едната се грижа повече и че обичам повече или че ми е по-мила. Ами те са си две дечица и са си МОИТЕ две дечица. Как да не ги обичам и двете.....
Цитирай

София

Мнения: 29 936
Леко раждане Smile
Мамите са ти казали любовта не се дели. За сега 2ро още нямаме, но не бих казала, че каката ще я обичам по-малко или повече.
Цитирай

Варна

Мнения: 574
Съвсем си е нормално това. Просто ти искаш да защитиш по-уязвимото дете(нищо ,че не се е родило още) .Аз сега като родих дъщеря ми беше с хрема от градината. Едвам си налагах да не и казвам да стои на 5м от беба. Направо откачах,но милата кака искаше да го милва и успокоява. Ти просто се страхуваш от реакцията на каката и да не донесе някой вирусна бебето и на теб. Когато се окопитиш след раждането всичко ще си влезе в релси. Започни за взимаш каката от яслата с количката и ще видиш как ще и се вдигне самочувствието.
Цитирай

София

Мнения: 1 258
Сега като чета по-горе и аз намирам утеха за себе си.И аз преминах през някакъв такъв период.Много го искахме това бебе.И като се роди наистина все едно сърцето ми стана по-голямо.А Но така ми беше мъчно за каката.И то точно защото най-жертвоготовно приемаше промяната в живота ни,без нито веднъж да се тръшне и да каже по детски:"Писна ми от това бебе".

А промяната е голяма наистина.И понеже си се гледаме самички,без баби,така силно ми липсваше понякога времето,когато си се гушкахме само двете и си говорехме,без да трябва с едната ръка да дундуркам бебе.Липсваха ми и моментите,когато просто решавахме и излизахме нанякъде,само двете-на куклен театър,на гости,на разходка просто.

А то бебишорчето си расте и аз неусетно улавям как го въвличаме в тая наша си атмосфера и това ми усещане е все по-рядко.Сега чакаме още малко да порасне,та съвсем да си го влачим навсякъде с нас.
Така че нещата си идват по местата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.