- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
Andariel е права в разсъжденията си, тъй като тя пречупва всяка информация през българската действителност - "нарочени" деца, "любимци", несменяеми директори.....
Бояна, а имаш ли идея дали досието (и съответно попълването му) има връзка с решението на училището за преминаване на детето в следващ клас? Ние вече получихме решението, което обаче оспорваме.
Пък самото оспорване зависи от това какъв е проблема, ако дете в СЕ1 не чете или пише достатъчно добре, то е много рисковано да го пуснат в СЕ2, защото реално няма да може да си учи уроците, а те са свързани с много четене и писане. За предишните класове най-често правят такива предложения, заради нивото на владеене на езика, но ако е имало такъв проблем е трябвало да ви съобщят и да обедините усилия за решаването. Предпложението за повтаряне на клас не бива да е някаква изненада. Те може и да са свикнали да повтарят, ама идеята все пак не е да се повтаря, а да се върви напред.
Съвсем личното ми мнение е, че това с повтарянето не е помогнало на никого (ако не се касае за някакъв по-траен или здравословен проблем, разбира се). Напротив, детето може така да се вкисне, че да стане още по-зле с уроците.
Бояна, благодаря за разясненията. Ние не оспорваме заради решение за повтаряне, а за преминаване в смесен клас (комбинация от следващ и по-следващ). Разпределянето в такъв клас не е сигурно, но и доколкото разбрахме, родителите не могат да избират дали детето да е в такъв клас или не, а ние категорично не искаме да е в смесен клас.
Андариел, да, имат препоръките голямо значение за прием в някои университети. Но у нас поне тези препоръки не се пишат определено на база онези формално попълвани таблички-характерестики за академичните постижения на ученика, за комуникативността и способността му за работа в екип, за извънкласните му дейности. Все още всеки се спасява по единично. Отива при даден учител и иска препоръка. Често се стига и до куриози учителят да го накара да си я напише сам препоръката, а той да я подпише само. Германката, която писа препоръката на дъщеря ми, на мейла й прати проекто-варианта и я попита какво да упомене за финансово състояние ( с оглед стипендии) и дали иска да се добави още нещо като актив. Тъй като жената разбираемо не беше информирана за заниманията й с изкуство и печелените награди, на драго сърце допълни казаното. И въобще не се е допитвала до онези хвърчащи листчета, псевдо характеристиките, които връчват на децата ни през годините. Тоест наличието им по никакъв начин няма хлопне вратите на някой университет под носа на добър кандидат.
Бояна, благодаря за разясненията. Ние не оспорваме заради решение за повтаряне, а за преминаване в смесен клас (комбинация от следващ и по-следващ). Разпределянето в такъв клас не е сигурно, но и доколкото разбрахме, родителите не могат да избират дали детето да е в такъв клас или не, а ние категорично не искаме да е в смесен клас.
На този вид характеристика му викат тук school report и се получава в края на учебната година по пощата. Не е толкова подробен при нас, колкото Бояна пише, но е достатъчно като информация как се държи сред съученици, учители, как се чувства в клас и какви резултати има по отделните предмети. Ние оценки и бележници нямаме, резултатите са в табличен вид и със звездички.
Същия report го има в страните с англосаксонска система.
Голяма драма, че ти оценяват детето в БГ ....
Същия report го има в страните с англосаксонска система.
Голяма драма, че ти оценяват детето в БГ ....
Аз харесвам този вид и начин на оценяване защото
1. децата са в училище през по-голямата част от деня, попадат в различни ситуации и учителя е този, който има пряко наблюдение.
2. оценката е "черно на бяло", но се дискутира с родителя на родителска среща - ако има проблем той се обсъжда и се търсят пътища за разрешаване, дават се и насоки за развитие.
Оценката в годишния school report няма как да е изненада, при положение, че се е документирала и дискутирала на родителските срещи през годината.
Ако родителя не е съгласен с направената оценка - има си процедура за проверка.
За проверката и оценката м/у децата - Андариел е отново права, че няма как слабия ученик да проверява отличника, обаче.... когато децата са на сетове, то те и се проверяват и оценяват в рамките на тяхния сет. Абсурд е ученик от нисък сет да провери, а камо ли да оцени работата на дете от висок сет - то още не е достигнали до там.
Когато се дискутират отделни детайли от една образователна система, изнесени от нея - няма как да се харесат..., но пък те нещата са си свързани и в цялото си работят успешно.
1. децата са в училище през по-голямата част от деня, попадат в различни ситуации и учителя е този, който има пряко наблюдение.
2. оценката е "черно на бяло", но се дискутира с родителя на родителска среща - ако има проблем той се обсъжда и се търсят пътища за разрешаване, дават се и насоки за развитие.
Оценката в годишния school report няма как да е изненада, при положение, че се е документирала и дискутирала на родителските срещи през годината.
Ако родителя не е съгласен с направената оценка - има си процедура за проверка.
За проверката и оценката м/у децата - Андариел е отново права, че няма как слабия ученик да проверява отличника, обаче.... когато децата са на сетове, то те и се проверяват и оценяват в рамките на тяхния сет. Абсурд е ученик от нисък сет да провери, а камо ли да оцени работата на дете от висок сет - то още не е достигнали до там.
Когато се дискутират отделни детайли от една образователна система, изнесени от нея - няма как да се харесат..., но пък те нещата са си свързани и в цялото си работят успешно.
При Peer review оценка получава и контролиращото другарче. Неговата цел всъщност е да провери именно уменията на контролиращото другарче, а не да свърши работата на преподавателя. Въпросното другарче не те кнтролира, а показва уменията си за критичен анализ.
Във френската система също харесвам оценяването. В началните класове на всеки триместър се получава досие с оценки по близо 100 показателя разделени по теми. Оценките са овладял напълно, овладял с нужда от още усилия, в процес на овладяване и неовладял. В пълни подробности научаваш дали детето може да умножава с 5, да спряга глаголи от първа група в минало време, например. Допълнително има 6 оценки за поведение – дали уважава авторитетите, дали е велживо, дали спазва правилата, как се отнася със съучениците и тн. Има и отделна графа за мнението на учителката, което в годините след това може да се ползва и за препоръка, защото не си ги пишат формално, а конкретно. То се отнася както за знанията, отбелязания напредък, а и за личностните качества.
В общи линии, родителят трябва да е много незаинтересован, за да изпусне дребните пропуски и да станат големи при такава подробна информация. Отделно всички работи през седмицата се оценяват, ако нещо не е ок се доупражняват в училище или се изпращат уикенда детето да ги довърши, но само ако няма да има нужда от помощ.
Със закон от 1947-ма е забранено да се дават домашни, които да изискват помощ от родителите. Не го спазват стриктно това, но е добра практика, за да се приучи детето към самостоятелност, а и да не се задълбочава неравенството между децата с по-образовани родители и останалите.
Оформя се много интересен казус. По форума чета мнения в две крайности. Когато децата у нас трябва сами да търсят материали, да четат, да правят план на урока, да онагледяват учебното съдържание с проекти, презентации и рисунки в тетрадките, е лошо, но щом във Финландия го правят, веднага става съвсем друго.
И само един въпрос още: За какво точно ги подготвя ПИЗА?
И само един въпрос още: За какво точно ги подготвя ПИЗА?
Оформя се много интересен казус. По форума чета мнения в две крайности. Когато децата у нас трябва сами да търсят материали, да четат, да правят план на урока, да онагледяват учебното съдържание с проекти, презентации и рисунки в тетрадките, е лошо,
Може да съм пропуснала, но кой е казал, че е лошо?Аз още от първи клас/ на детето/ се ядосвах, че го няма това, което го имаше някога- да отидеш на опитното поле и да поработиш, за да понаучиш на живо ботаника, да отидеш в музей и да онагледиш чутото по история, да събереш листа и да направиш картина от тях, ажне години наред да цъгъркаш хартии с ножица от точно определено помагало...
Имали сме и ние финландските чудеса, само че са дълбоко забравени.
Ходехме си сами в детската библиотека да търсим материали за реферати, с помощта на учители дори в гимназията сме играли театър на различни езици, правехме табла за знаменити дати и за училищни събития.Дори само пет пъти да минеш край таблото, ще ти се набие как точно се пише някоя трудна дума.
По чужди езици вадехме текстове от песни, чрез музукалната фраза по- лесно се запомня някоя езикова констукция, отколкото да го " минаваш" по сто пъти изгърбен над листа.
Далече съм от мисълта, че всичко е било чудо и приказ, но практическите аспекти на обучението бяха застъпени и още как.
Aз лично не знам някой да не одобрява идеята за презентации, проекти, плакати..По-скоро хората критикуват изпълнението на тази идея у нас.
Скрит текст:
И ако се върна назад в мое време, имам чувството, че баш тогава нещата с тези проекти бяха по-безлични и скучни. Сега има повече разчупеност и креативност (и при учителите при задаването на такива задания, и при учениците в процеса на изпълнение), естествено не навсякъде. Моите наблюдения с редки изключения сочат следното:
- дежурен копи/пейст от нета без вникване в нещата, гонене само на заветната шестица от проекта
- много помощ в направата им от мама и тате
- липса на култура на слушане и заинтересованост у останалите ученици-слушатели
- раздаване от днес за утре на такива задачи с едничката цел запълване на графата с оценки в дневника. Настоящ пример с децата ми по предмета "Етика и право" в края на 2 срок с по една единствена оценка в дневника, при това пак от проект...
Ако нещата обаче бъдат направени като хората, не мога да си представя кой нормален човек би имал нещо против. Понеже горе дадох негативен пример, веднага упоменявам и обратния случай. В класа на голямата ми дъщеря беше раздаден преди време проект за групова работа върху преговорен урок за Квадратна функция по математика. Искаше се децата да обхванат теорията с обяснения, с чертежи на съответните параболи, да покажат как се намира връх, пресечни точки с осите, най-големите/най-малки стойности и т/н.. И за да не е суха теория, учителката беше поискала и онагледяване с примерни задачи. В добавка работата беше дадена навреме и беше обяснено, че децата, които не презентират, ще бъдат в ролята на питащи и критикуващи - какво не са разбрали, кое е липсвало или е било грешно поднесено, какви други забележки имат. Накрая жената оценяваше и двете страни - изготвилите презентацията и обсъждалите я. От разказаното тогава останах с впечатление, че всичко, което иначе минава като проформа, в случаяе било полезно и интересно:
- презенетацията беше дадена навреме и децата имаха възможността спокойно да се съберат ( а не както често се случва един да я направи за всички), да обмислят оформлението, съдържанието и разпределението на задачите
- отрязана беше опцията мама и тате да помагат
- децата в клас бяха слушали внимателно, защото съобразително бяха направени от учителката част от този проект
- оценките не бяха само дежурните шестици за копиране, а на всекиму според заслуженото.
Такава презентация/проект аз подкрепям с две ръце и с два крака. И макар случаите за такива да са по-редки в сравнение с другите, има ги, за щастие. Наскоро наблюдавах периферно направата на проект по език. Определено ми хареса фактът, че децата си оставиха достатъчно време най-напред да си нахвърлят идеята. После да я реализиарат, а не джаста-праста да копират нещо от нета и да лепнат няколко картинки. Събираха се няколко пъти.Явно според изискването проектът не съдържаше текст, а само опорни точки като в план (което предполага, че ще говорят по темата, а няма да четат), имаше графики, данните от които се анализират, имаше табличка с изброени позитиви и негативи на идеята за sharing economy (това беше темата). Тоест и да искат, няма как просто да копират нещо си от някъде, трябва да си седнат на задните части и да поработят. А понеже такива работи не се получават суховати и скучни, останалите в клас слушат с интерес..
- дежурен копи/пейст от нета без вникване в нещата, гонене само на заветната шестица от проекта
- много помощ в направата им от мама и тате
- липса на култура на слушане и заинтересованост у останалите ученици-слушатели
- раздаване от днес за утре на такива задачи с едничката цел запълване на графата с оценки в дневника. Настоящ пример с децата ми по предмета "Етика и право" в края на 2 срок с по една единствена оценка в дневника, при това пак от проект...
Ако нещата обаче бъдат направени като хората, не мога да си представя кой нормален човек би имал нещо против. Понеже горе дадох негативен пример, веднага упоменявам и обратния случай. В класа на голямата ми дъщеря беше раздаден преди време проект за групова работа върху преговорен урок за Квадратна функция по математика. Искаше се децата да обхванат теорията с обяснения, с чертежи на съответните параболи, да покажат как се намира връх, пресечни точки с осите, най-големите/най-малки стойности и т/н.. И за да не е суха теория, учителката беше поискала и онагледяване с примерни задачи. В добавка работата беше дадена навреме и беше обяснено, че децата, които не презентират, ще бъдат в ролята на питащи и критикуващи - какво не са разбрали, кое е липсвало или е било грешно поднесено, какви други забележки имат. Накрая жената оценяваше и двете страни - изготвилите презентацията и обсъждалите я. От разказаното тогава останах с впечатление, че всичко, което иначе минава като проформа, в случаяе било полезно и интересно:
- презенетацията беше дадена навреме и децата имаха възможността спокойно да се съберат ( а не както често се случва един да я направи за всички), да обмислят оформлението, съдържанието и разпределението на задачите
- отрязана беше опцията мама и тате да помагат
- децата в клас бяха слушали внимателно, защото съобразително бяха направени от учителката част от този проект
- оценките не бяха само дежурните шестици за копиране, а на всекиму според заслуженото.
Такава презентация/проект аз подкрепям с две ръце и с два крака. И макар случаите за такива да са по-редки в сравнение с другите, има ги, за щастие. Наскоро наблюдавах периферно направата на проект по език. Определено ми хареса фактът, че децата си оставиха достатъчно време най-напред да си нахвърлят идеята. После да я реализиарат, а не джаста-праста да копират нещо от нета и да лепнат няколко картинки. Събираха се няколко пъти.Явно според изискването проектът не съдържаше текст, а само опорни точки като в план (което предполага, че ще говорят по темата, а няма да четат), имаше графики, данните от които се анализират, имаше табличка с изброени позитиви и негативи на идеята за sharing economy (това беше темата). Тоест и да искат, няма как просто да копират нещо си от някъде, трябва да си седнат на задните части и да поработят. А понеже такива работи не се получават суховати и скучни, останалите в клас слушат с интерес..
... Когато децата у нас трябва сами да търсят материали, да четат, да правят план на урока, да онагледяват учебното съдържание с проекти, презентации и рисунки в тетрадките, е лошо, но щом във Финландия го правят, веднага става съвсем друго.
Цитирай, моля, да видя едно такова мнение. Тогава мога да помисля върху "казуса", стига да има такъв.
Цитат на: link=topic=880015.msg35086964#msg35086964 date=1496202807
Скрит текст:
Може да съм пропуснала, но кой е казал, че е лошо?Аз още от първи клас/ на детето/ се ядосвах, че го няма това, което го имаше някога- да отидеш на опитното поле и да поработиш, за да понаучиш на живо ботаника, да отидеш в музей и да онагледиш чутото по история, да събереш листа и да направиш картина от тях, ажне години наред да цъгъркаш хартии с ножица от точно определено помагало...
Имали сме и ние финландските чудеса, само че са дълбоко забравени.
Ходехме си сами в детската библиотека да търсим материали за реферати, с помощта на учители дори в гимназията сме играли театър на различни езици, правехме табла за знаменити дати и за училищни събития.Дори само пет пъти да минеш край таблото, ще ти се набие как точно се пише някоя трудна дума.
По чужди езици вадехме текстове от песни, чрез музукалната фраза по- лесно се запомня някоя езикова констукция, отколкото да го " минаваш" по сто пъти изгърбен над листа.
Далече съм от мисълта, че всичко е било чудо и приказ, но практическите аспекти на обучението бяха застъпени и още как.
Имали сме и ние финландските чудеса, само че са дълбоко забравени.
Ходехме си сами в детската библиотека да търсим материали за реферати, с помощта на учители дори в гимназията сме играли театър на различни езици, правехме табла за знаменити дати и за училищни събития.Дори само пет пъти да минеш край таблото, ще ти се набие как точно се пише някоя трудна дума.
По чужди езици вадехме текстове от песни, чрез музукалната фраза по- лесно се запомня някоя езикова констукция, отколкото да го " минаваш" по сто пъти изгърбен над листа.
Далече съм от мисълта, че всичко е било чудо и приказ, но практическите аспекти на обучението бяха застъпени и още как.
Аз също имам добри впечатления от практическото обучение на нашето училище преди години. И опитно поле имахме. И по трудово обучение сме карали реално полезни часове, с обзаведени кухни по готварство, машини по шев /пола даже си уших и си я носих/, менгемета и оборудвания в дърводелната и кабинета по металообработка, чертане също в специален кабинет. По география правихме една година големи реферати - всеки си избираще по една държава и подготвяше презентация, за да я изнесе пред класа, когато се стигнеше до съответния урок. Театри сме имали по Димитър Димов, например - "Осъдени души" за пред останалите ученици се подготвяше класът.
Много примери още мога да дам. Все полезни. След подобни практически занятия задължително ми е останал спомен и по нещо научено. Обаче и на учителите им се занимаваше. Увличаха децата. Включително в извънучебна кръжочна дейност, която не беше задължителна, но въпреки това кръжоците бяха пълни. Дори се наложи една година да ни ограничат - на дете до два или нещо подобно. Понеже имаше много интересни неща.
Чета ви с невероятен интерес, дами.
Болната част на българската система на обучение е липсата точно на това - децата да виждат практическата полза от изучаването на предметите. дори и по такъв предмет като литература никой не се ангажира с това да каже как точно да се направи едно съчинение, както и да се казва това сега, някак от само себе си трябва да се случат нещата.
Всички си пазим с умиление изработените предмети от училищните години - аз поне имам закачалка за дрехи, свещник, кройки за дрехи... и разбира се, много мили спомени от всеотдайни учители.
И още нещо - мисля, че няма достатъчно ясно зададени правила за работа в бг училището - някой да е чувал за единни входни, междинни и изходни нива? Всеки учител да се оправя според както прецени. Това е хаос.
Болната част на българската система на обучение е липсата точно на това - децата да виждат практическата полза от изучаването на предметите. дори и по такъв предмет като литература никой не се ангажира с това да каже как точно да се направи едно съчинение, както и да се казва това сега, някак от само себе си трябва да се случат нещата.
Всички си пазим с умиление изработените предмети от училищните години - аз поне имам закачалка за дрехи, свещник, кройки за дрехи... и разбира се, много мили спомени от всеотдайни учители.
И още нещо - мисля, че няма достатъчно ясно зададени правила за работа в бг училището - някой да е чувал за единни входни, междинни и изходни нива? Всеки учител да се оправя според както прецени. Това е хаос.