Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 616
Като чета тази форум и ми става мъчно-"Страховете на ..." "Страхът от...." , "първична  рана"....

Иска ми се да споделя нещо, което сякаш премълчаваме и не смеем да кажем- щастието от родителството. Защото, ако някой във форума посмее да намекне, че се чувства добре, веднага му отговарят- „Ще видим, какво ще правиш когато детето ти стане на еди-колко си години”. Ами ще правя това, което всички правят- ще се боря и ще се радвам т.е. ще живея . Проблеми ще има, но както казва Д. Дамянов „Би ли цъфвало дървото да знаеше, че ще се мре?” т.е. как да се зарадваме на децата си, ако само мислим за проблемите, които ще ни залеят. И да не бяха осиновени щяха да ни залеят. А можеше и да е по-лошо. Да са живи и здрави Децата ни! Бог да ги пази и да праща светлина по пътя им! Нали този форум е и начин да споделим радостта си от това, че сме родители?  Така ще окуражим и бъдещите осиновители. Някой беше казал - "Има два начина да станеш майка -като родиш и осиновиш дете . И двата са еднакво достойни". Предлагам тук да споделим освен мнението си и най-щастливия миг от майчинството си, може би.
Ето моят:

Добре дошъл при мама сине!
Добре дошла прекрасна, рожбо мила!
Без теб животът щеше да отмине,
без щастието майка да съм била.

Сега се питам- как щях да живея?
И млъквам, че е толкоз страшно, Боже!
Знам много песни сине, ще ти пея.
Поне да пее твойта майка може.

Един ден в песничка ще ти разкажа,
как стана мой син и какво се случи.
Узрявах, падах, ставах, всъшност раждах-
това от мене искам да научиш.

Добре дошъл при мама сине!
Аз тебе чаках рожбо мила.
Сега съм на четирдесет години
и цял живот съм твоя майка била.

Цитирай

София

Мнения: 273
Прекрасна идея, мила Дарена.
Наистина тези непрекъснати страхове, предричане на проблеми и какво ли още не в черна, по-черна окраска и на мен, а предполагам и на много други ми писнаха. Когато обявих в службата си, че ще осиновявам дете, моя колежка каза - "Домът, в който влиза сираче е благословен дом". И всички ние, които съвсем не сме малко, сме благословени да бъдем родители. Няма по голямо щастие от думичката мамо, отправена към теб.

Вчера на тържеството в детската градина, последното изпълнение беще ...... трогателно. Плаках от радост, когато всяко дете скочи от сцената и застана до своята майка и пяха песничкса, в която основно се повтаряше "... мамо, мамо, много те обичам....".

А и предната година моята дъщеричка откри тържеството със следното стихче:

Мамо искам да те нарисувам с най-красивата боя
и страшно много се вълнувам коя боя да избера,
с коя боичка се рисува, кажи ми мамо, обеща,
по цели нощи те сънувам, окъпана във светлина.
Ще взема жълтата боичка, на Слънцето прилича тя
с нея майчице добличка ще те рисувам на листа.
Цитирай


Мнения: 441
Дарена, точна, както винаги!  Днес препрочитах "Пророкът" на Халил Джубран. Толкова е хубав откъсът за децата...

"...Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера..."
Цитирай

София

Мнения: 77
ДАРЕНА, ПРЕКРАСНА СИ!
Неуморно ще работя за това синът ми никога да не каже:  "Неуспях, защото съм изоставен", а негова гордост да бъде: "УСПЯХ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪМ БИЛ ИЗОСТАВЕН"
Във връзка с участието му в обучителен курс на акад. Норбеков двамата написахме едно много скромно стихче:
        Мама ме записа на прекрасен курс,
        там уча правила за живот с вълшебен вкус -
        как да бъда силен, да съм вечно здрав
        и във всички битки аз да бъда пръв.
Вярвам, че по света, а и в България има много успели и удовлетворени осиновени хора!
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 162
Ох, какви стихчета, разнежих се и се разревах-но ето това ме впечатли най-много:


"...Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера..."


   bouquet много е хубаво и много истина има в него.

аз няма да ви декламирам, но ще кажа само, какво по-голямо щастие за мен има от това, като се прибира моя миличък син от уч-ще и всеки ден ми носи лист с нарисувано цвете от неговата малка ръчичка и казва:мамо, това е за теб......
Цитирай

София

Мнения: 127
Браво на всички вас.Сигурна съм, че сте щастливи майки.Надявам се да се присъеденя скоро към вас и да изживея това прекрасно нещо- майчинството.Радвам се на светлината която прониква във форума, че беше почнало да става студено и страшно.
"...Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера..."

bouquetАз отдавна искам това да обясня, но отново се оказва, че преоткривам Америка. Thinking Embarassed Laughing
Цитирай


Мнения: 1 616
Пожелавам на тези, които все още не са, да станат щастливи майки. Април, можем само да ти благодарим, за точния компас. Който го разбира-ще му служи.

Нашите деца са тези, чрез които ние се записваме в живота. Защото ние имаме потребност да обичаме и да се грижим. Това е енергия, която ако няма на кого да дадеш, страдаш и боледува душата ти. Аз вярвам, че те - нашите деца, получават много любов и са щастливи деца. Ние трябва да им помогнем да го осъзнаят. Защото човек е нещастен, докато реши да не е.  И едно дете може да бъде научено да се радва на живота, да има нагласата, че всичко се преодолява с любов, търпение и с Божията помощ! Аз се противопоставям на това да се пише навсякъде за проблемността на осиновените деца само, защото дори "една лъжа повторена 100 пъти става истина". Нека през нашите глави, като майки да минават и позитивни мисли, нека имаме положителна нагласа. Да не забрявяме за проблемите, които съдбата е заложила пред нас и децата ни, но и да вярваме, че ще можем да им помогнем да разберат простичката истина, че всеки човек има по един голям проблем и за всеки той е специфичен. Затова е полезно всичко, което Теа има добрината да ни превежда, за да го ползваме, когато ни е нужно и да ни даде увереност, че сме подготвени и ще успеем. Защото децата, не искат да имат изплашени, неуверени и нестабилни родители. Тогава те се страхуват най-много.
Цитирай


Мнения: 256
Дарена,благодаря ти за позитивните мисли.Много борбена натура си и ме кефиш яко.Само така!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.