Истина или лицемерие

  • 9 595
  • 101
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 5 726
Виждате,че даден човек греши с действието или бездействието си. Всички освен вас искрено му съчувстват,потупват го по рамото и му казват ще се оправиш,не се бой. Вие обаче решавате да му кажете какво мислите,да посочите според вас къде греши и какво да предприеме. След време се оказвате абсолютно прав в съвета си,но преди това всички съчувстващи с него са застанали срещу вас и сте обвинен в безчувственост,безочие,че сте казали в прав текст това,  което мислите вместо да му дадете прегръдка,мили думи и кураж,че нещата сами ще се подредят.
В последствие изпадате в подобна ситуация, кое ще изберете лицемерното съчувствие или отново да кажете истинското си мнение.
Всеки си има глава на раменете,но вече започвам да се чудя,кое е по правилно,да се усмихваш съчувствено,и да повтаряш след всички като мантра,как нещата с времето,с вяра в доброто ще се оправят,даже да те боли ,че човекът потъва или да му кажеш своето истинско мнение.

# 1
  • Мнения: 35 962
Зависи колко ми е близък човекът. За някои бих се борила с всички сили и не бих спестила нищо независимо от резултата за мен. За други - първи и последен опит при така стеклите се обстоятелства, за трети изобщо не бих си правила труда да им отварям очите.

# 2
  • Мнения: 6 122
Зависи колко ми е близък човекът. За някои бих се борила с всички сили и не бих спестила нищо независимо от резултата за мен. За други - първи и последен опит при така стеклите се обстоятелства, за трети изобщо не бих си правила труда да им отварям очите.

И аз така.

# 3
  • Мнения: 4 611
Била съм в подобна ситуация и знам, че изобщо не е лесно да се справяш с такива хора. Те просто искат да им се казват неща, които искат да чуят, както и самите те казват нещата, които другите искат да чуват. Не знам дали изобщо знаят за съществуването на искреност и откровеност... аз лично съм твърдо против лицемерното съчувствие и ако ще всеки път да излизам вещица, бих предпочела да кажа истината, защото я смятам за много по-градивна от "няма, всичко ще се оправи... ей така от самосебе си... " а и смятам, че когато някой почва много да ти съчувства по този начин ти дава "позволение" да продължаваш да се оплакваш и затъваш, да търсиш все повече чуждото съчувствие... а някак си като някой ти каже истината, дори да боли, успяваш да се стегнеш и да се оправиш със ситуацията. Поне аз така разбирам нещата. (Разбира се ако става дума за човек, който ми е близък.)

# 4
  • Мнения: 2 438
За съжаление опитът ми показа, че хората, които вземат желаното за действително, не могат да бъдат съветвани.

# 5
  • София
  • Мнения: 478
Зависи колко ми е близък човека. ММ непрекъснато ме обвинява, че си натрапвам мнението и съвета, но ми е трудно да мълча, когато близки хора правят глупости с неприятни последствия, а може да им се помогне сравнително бързо и лесно.

Има ситуации обаче, в които човека отсреща просто търси малко съчувствие и съпричасност от типа "Животът е гаден, но ще се оправиш". В такива моменти кимам разбиращо и цъкам, защото се вижда, че човека само иска да се пооплаче на някого. 

# 6
  • София
  • Мнения: 28 559
Старая се да не натрапвам съвети - добронамерени или не. Така че, най-вероятно бих си замълчала и в никакъв случай не бих казала "казах ли ти". Между лицемерието, ако приемем, че окуражаването може да бъде само лицемерно, и "грубата действителност" има доста нюанси. Бих се насочила към тях.

# 7
  • Мнения: 14 478
Непоискани съвети никога не давам. Също така смятам, че всеки сам си взема решенията и отстрани може да изглежда едно, но в действителност да е точно обратното, защото няма как да знаеш цялата картинка.

# 8
  • Мнения: 2 927
      За мен е важно дали се търси съвет, решение, или човекът иска да си поплаче на нечие рамо. Във  втория случай бих спестила мнението. Понякога емоционално наранен човек не е в състояние да възприеме истината, казана от друг, нито да действа адекватно и конструктивно. Трябва да достигне сам до това, които други може да са му говорили с години. Не допускам описаната ситуация да касае някакви професионални, кариерни взаимоотношения или пък здраве. В професионален план обикновено не се бъркаме на хората за решенията им, защото не сме на ясно за точната ситуация и не всеки път разполагаме с професионална подготовка да дадем адекватен съвет, а за здраве никой не би се поколебал да каже "иди на лекар" или "поискай второ мнение".

# 9
  • Мнения: 12 473
И аз не давам непоискани съвети.
А ако ми го поискат - знаят колко съм директна.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 726
Когато те правят част от събитието,искат ти услуги заради това,даже и пари,помагаш с каквото можеш и си кажеш мнението за цялата тази ситуация?Да, не са го искали конкретно,но за мен човек трябва да се бори,да търси,да не стои само със съчувствието и помощта на другите. От незапознати със събитията хора и аз не искам съвети,но когато ги въвличам в проблемите си и те ми помагат, и дават непоискани съвети,аз самата не чувствам,че ми се натрапват с не поискани съвети,все пак аз съм тази ,която ги е допуснала в ситуацията. Може би аз самата разсъждавам грешно,за това,че имам право да си кажа каквото мисля,след като се ме направили част от него и са искали помощта ми.

# 11
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Как ме мъчи всеки ден
тоз въпрос трагичен -
хем да бъда откровен,
хем да бъда симпатичен.
Радой Ралин

# 12
  • Мнения: 2 927
От незапознати със събитията хора и аз не искам съвети,но когато ги въвличам в проблемите си и те ми помагат, и дават непоискани съвети,аз самата не чувствам,че ми се натрапват с не поискани съвети,все пак аз съм тази ,която ги е допуснала в ситуацията.
     taffi, нали попита ние какво правим? Отговаряме ти. Никой не те критикува, че имаш различно виждане за нещата по различен начин. Както го усещаш, така постъпи, не разбирам защо се колебаеш. Да не би да се е случило нещо като "убий вестоносеца", т.е. загубила си близък, на когото си помогнала, заради откровеността ти? Ако е така, няма гаранция, че в следващата ситуация пак няма да изгубиш. Всеки реагира по различен начин и точно за усещания няма прав-крив. Всеки е прав.
     Ако някой ти иска пари в заем, обикновено иска точно това. В останалата час те прави съпричастен заради човешката ви близост. Следва да прецениш риска дали и как ще ти ги върне, а не как да му решиш емоционалния проблем. Някои близки хора биха се почувствали унизени и обидени, ако вместо прост отговор на молбата им, започнат да получават други съвети.

# 13
  • Мнения: 3 769
В животите на хора извън моето семейство не се меся и съвети не давам.

Ако някой ми опише ситуация и попита аз какво бих направила, тогава казвам как аз бих постъпила без да ангажирам никого с мнението си и без да се сърдя, ако човекът постъпи другояче.

Пари назаем давам само, ако мога да си позволя да загубя сумата и абсолютно не считам, че имам право да съветвам човека поискал заема за каквото и да било.

Също не допускам да бъда насилствено съветвана от външни хора. Всъщност не го допускам дори и от близки роднини. Ако имам нужда от съвет, ще го поискам. Не обичам никой да ми се меси в работите и, ако някой все пак е дотолкова нетактичен, че да настоява да го прави, това ще доведе до отдалечаване и дори прекъсване на отношенията ни. Случвало ми се е неведнъж.

Но аз от ранна възраст съм свикнала сама да взимам решения - правилни, грешни, все са си били мои. Има хора, които обичат да им се казва какво да правят, но аз не го понасям.

# 14
  • Мнения: 4 300
Между истината и лицемерието има една цяла вселена, а даването на съвет не изключва емпатията. Т.е. възможно е да предложиш морална подкрепа без да даваш конкретен съвет.
Освен това да не забравяме и да сме малко самокритични- няма никаква гаранция, че това което ти смяташ за правилно и успешно ще бъде наистина такова, дори е вероятно човекът, който е пряко засегнат, да има по вярна представа.

Даването на пари е съвсем отделен въпрос, където бих се водила само от собствената си преценка.

Общи условия

Активация на акаунт