От какво се страхувате?

  • 2 637
  • 50
  •   1
Отговори
1 апр. 2006, 00:18 ч.
  • Мнения: 323
Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,
- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???



 

# 1 1 апр. 2006, 00:47 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
Имам по-малко опит от теб като майка но и аз имам подобни страхове.
Не мисля че ще се намери майка която да каже че не се страхува за децата си. Мисля че е нормално. Няма да споделям страховете си да не чуе  Twisted Evil и за да не стане прекалено мрачна темата Simple Smile

# 2 1 апр. 2006, 00:53 ч.
  • Мнения: 607
Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.

# 3 1 апр. 2006, 01:01 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

# 4 1 апр. 2006, 07:53 ч.
  • Мнения: 8 505
Страхувам се само ако имам основание за това.
А ти престани толкова да се страхуваш,че май параноята те гони (без лоши чувства).

# 5 1 апр. 2006, 11:34 ч.
  • София
  • Мнения: 3 679
Няма начин да не се страхуваме, това е съвсем нормално.
Аз гледам да не го показвам пред Таня, за да може нея да не я е страх да опознава света  Simple Smile

# 6 1 апр. 2006, 11:41 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: AnMary в сб, 01 апр 2006, 01:01
Да, страхувам се.
.................. "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Това е! Цял живот ще ме е страх за нея - днес от едно, утре от друго.

# 7 1 апр. 2006, 11:46 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 269
Направо изпадам в параноя на моменти. От една гледна точка, страхът ми е оправдан. Загубата на сина ми май ме направи лоша майка за дъщеричката ми... Но майчиното сърце не обяснява чувствата, които изпитва, то пулсира в ритъма на детето...

# 8 1 апр. 2006, 17:20 ч.
  • Мнения: 8 769
Страх ме е от много неща. Опитвам се да не мисля за това, защото има опасност да изпадна в перманентна параноя.

# 9 1 апр. 2006, 19:23 ч.
  • Мнения: 3 861
Страхувам се с или без основане...
от всичко, даже и картини на ужаса си представям, как се случва нещастието, като на филм ми минава пред очите, много е гадно, а не мога да се оттърся от тези си страхове Confused

# 10 1 апр. 2006, 20:41 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
На всяка майка може би и минават такива картини. Ако кажем, че не е така най-вероятно ще излъжем.

# 11 1 апр. 2006, 20:48 ч.
  • Мнения: 18
Майчинството за мен е като астма-знам че никога, никога да дишам спокойно ,ако не знам ,че детето ми е добре!!!!!

# 12 1 апр. 2006, 20:52 ч.
  • София
  • Мнения: 9 857
Те хората добре са го казали:"Дано това ,което си мисли майката да не стига детето и."Мен ме е страх от болести,лошото е,че се усещам,че прекалявам.Страх ме е да не паднат от терасата,въпреки че сме взели мерки.Това с падането често го сънувам откакто си взехме апартамент на 11 етаж.

# 13 1 апр. 2006, 21:39 ч.
  • Мнения: 323
Чудех се дали да пусна темата и дали няма да ме сметнат за "хахо". Даже по едно време се притеснявах, че наистина психясвам. Като чета доста се успокоявам. Мога да нарека това състояние "синдром на страха на майката". Сега като знам, че е нормално ми се струва, че по-лесно ще мога да се боря с тези страхове.
Благодаря Ви Hug

# 14 1 апр. 2006, 21:53 ч.
  • София
  • Мнения: 6 182
То дори имаше някаква народна поговорка по тази тема. Нещо от типа на: "Да не те среща това от което една майка се страхува" (много си го префасонирах май)
Имам страхове - МНОГО и ужасни, а понякога съм толкова уморена и заплесната, че страховете ми стават реални.

# 15 1 апр. 2006, 23:54 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
Адко не си хахо. Ако ти беше... значи целия форум е пълен с хахави мами Simple Smile
Мисля, че приказката беше "пази боже да не те стига това, което ти мисли майка ти". Поне мама ми я е казвала така.

# 16 2 апр. 2006, 00:09 ч.
  • Мнения: 388
От толкова неща се страхувам,че понякога немога да заспя от това което ми минава през главата.Заради този страх се старая да съм непрекъснато до тях,сигурно и за това не искам да работя.Въпреки,че, ако е "писано",нещастието може да се случи и докато съм там.

# 17 2 апр. 2006, 00:26 ч.
  • Мнения: 843
не, не изкрейзваш..... или изкрейзвме и двете.

  Ная е почти на годинка,  но когато,  повече от 5 минути не я чувам да  "  Търталясва"--- поглеждам...  дали, как и заспала и  ... срам ме е да кажа.. дали е жива.  Тих ужас пред вратата - винаги.
    Когато дълго време не се събуди... надничам... ей така.
  Иначе,  детето  стои доста време само в кошарата си, забавлява се добре сама.  И доста безопасно... но додето я чувам.
   Откакто е родена  сънувам и доста кошмари.,  тичам да я  видя. Не съм вманиячена. Не ми е на ръцете непрекъснато, напротив, самостоятелно пиленце расте.   Но фантазиите ми са ужас!!!!

# 18 2 апр. 2006, 00:40 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Колкото са по - големи децата, толкова са по - големи страховете.
Изпитах го на собствен гръб - когато беше малка, се страхувах от падане, болести, задушаване..
Сега се страхувам от всичко, което я заобикаля, изпитвам ужас и страховете ми се превръщат в параноя...

# 19 2 апр. 2006, 21:26 ч.
  • Мнения: 2 584
тъкмо си мислех че само аз съм такава откачалка и се страхувам от всичко, лошото е че не си спомням с първото дете да ме е било толкова страх, не можем без деца а цял живот се страхуваме и ги мислим, да си майка не е лесно, дано никога не се случва това от което се страхуваме и децата ни да са живи и здрави Grinning

# 20 2 апр. 2006, 21:27 ч.
  • Мнения: 1 410
Страхувам се много и имам чувството, че от всичко. Добре, че таткото в това отношение е по-здравомислещ от мен иначе съвсем да съм параноясъла.
Като порасне съвсем незнам как ще е, сигурно ужасно. Sad

# 21 2 апр. 2006, 23:09 ч.
  • Мнения: 5 500
Страхувам се, толкова се страхувам, че ме е страх да го напиша да не вземе да се сбъдне, това нещо е едно такова неизвестно и безпомощно, за това където и да сме никога не го изпускам от очи!

# 22 3 апр. 2006, 02:31 ч.
  • Мнения: 217
Мисля 4е вси4ки които имаме деца мислим и 4устваме едно и също,има и още една поговорка за майката"да си имаш но майка да не си"и тя се отнася то4но за страховете

# 23 3 апр. 2006, 08:38 ч.
  • София
  • Мнения: 1 105
И аз се страхувам от същите неща, понякога до такава степен, че имам чувството, че ще откача, а знам, че не трябва да е така, но... Надявам се този страх и параноя да отшумят, въпреки, че не вярвам.

# 24 3 апр. 2006, 10:50 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Цитат на: martina m в сб, 01 апр 2006, 00:53
Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.
Да и аз така, колкото по голям и по самостоятелен става, толкова възможностите за инциденти се увеличават. Толкова пъти е падал главата му вечно е в синини, дори на главата си е падал. Гледам до колкото зависи от мен да го предпазвам, не му давам да държи химикали или разни подобни неща с които лесно може да се нарани докато бяга при евентуално падане. Не му давам да лапа разни опасни предмети докато върви, защото ако падне може да се нарани с тях, във всяка играчка търся потенциална опасност и гледам да го предпазвам до колкото мога, а другото зависи от Бога. Ако не е Той да ни пази децата....
Не съм предполагала, че мога да стана такава параноичка, във всяка вещ да виждам убиец...  Embarassed

# 25 3 апр. 2006, 11:02 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Хората са казали: " Да не ти се случва това, което си мисли майка ти. Да ти се случи това, което си мисли жена ти"   Joy Joy Joy

Най-големите ми страхове са, че мога да я изгубя или да я откраднат. Изпитвам ужас от това и никога е я изпускам от поглед.
Другото са болестите. Като се разболее Дариа, а тя почти не се разболява ми иде ... да я върна  Embarassed Sick такъв ужас изпитвам. 

# 26 3 апр. 2006, 13:55 ч.
  • Мнения: 2 609
Страхувам се, да. Даже прекалено понякога сигурно, но какво да се прави, майки сме все пак.
Господ да ги пази, че сега са около нас, но като порастнат, не може да сме с тях навсякъде-а страховете си остават Rolling Eyes.

# 27 3 апр. 2006, 16:04 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
Ми моята мама продължава да се страхува за нас с брат ми.
Страхува се да не се разболеем, разбира се на лекар ходим сами Simple Smile Страхува се да не се случи нещо с нас, страхува се дали се оправяме финансово, страхува се за какво ли не.
Писах го и преди - майчина съдба.
Не върви да кажеш на майка си "не се страхувай", "не се притеснявай за мен", защото те винаги отговарят "ами не мога". Това е.
На колкото и години да стана мама все за нещо ще се притеснява. И при мен в момента е така. На колкото й години да стане Дияна все за нещо ще се притеснявам.

# 28 3 апр. 2006, 16:21 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
 Като бяхме тинейджъри не можех да разбера защо мама се притеснява за нас, нали вече сме "големи".
 НО дойдох и аз до нейният акъл.

# 29 3 апр. 2006, 17:22 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
Етиа същото го казвах и аз на моята мама... "ама защо се притесняваш за мен, нали съм голяма", и тя все ми казжваше "ще видиш като станеш майка"... И ето станах и аз мама и напълно разбирам моята майка Simple Smile

# 30 4 апр. 2006, 18:04 ч.
  • Мнения: 133
Страхувам се и още как. Явно такава е орисията на майката. Още първото като се роди ( имам 2 и третото е на път), нощем не можех да спя, ставах през 5 минути да я гледам дали диша (ужас!!!). Но за съжаление мисля, че страховете повече ни пречат отколкото помагат - изнервяме се , а като сме така и децата са по-неспокойни. Така че се мъча да забравям страховете си и се успокоявам по различни начини. И... като си мисля, вие не мислите ли, че наистина "ангелчето ги пази", както казват. Дано да е така.

# 31 4 апр. 2006, 19:14 ч.
  • Мнения: 116
Любимитят, веднъж ми каза, че майчиния инстикт е всъщност висша степен на параноя и е абсолютно прав, в момента съм в непрекъснат страх, че детето ще падне от прозореца, а всъщност нямам никакво основание, прозорците са обезопасени.

# 32 4 апр. 2006, 20:12 ч.
като прочетох написаното едно такова "оффф" ми се откъсна, т.е. известно облекчение, че (БАНАЛНО) не съм само аз така-постоянни страшни сценарии, понякога се усещам, че ме боли корема, понеже съм все напрегната, докато щерката се движи насам - натам (да не падне, да не се удари...) Страшно напрежение. Преди два дни изпаднах почти в истерия, като отиде да "почисти" електрически (ОБЕЗОПАСЕН) контакт с мокър парцал... Разкрещях се, ама здраво и до днес ми е криво за това. И така до безкрайност...

# 33 4 апр. 2006, 20:57 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
И аз взех да се успокоявам, че не само аз съм луда.  Crazy
Всички майки са такива, чудих се на моята майка и на свекърва ми редовно и се присмивахме на страховете и параноите и, че някой може да убие сина и. Но се оказа, че то е вродено във всяка майка, да пази дори и от несъществуващи опасности детето си.  doh

# 34 5 апр. 2006, 10:06 ч.
  • Мнения: 1 680
Много е тъпо това усещане.
Ние майките искаме да предпазим децата си от всичко, а това е невъзможно.
Всяка вечер като лягам благодаря на Господ, че ме е дарил с тези деца и моля да ги запази живи и здрави и като се размисля за мойте деца започвам да мисля за децата на мойте близки и оттам за всички деца и така всяка вечер желая на всички деца по целия свят да са живи и здрави Heart Eyes.

Това състояние на параноя е временно и ще отмине(не казвам, че няма пак да се появи), радвай се на миговете с детето ти и му давай цялата си любов Hug.

# 35 5 апр. 2006, 12:04 ч.
  • София
  • Мнения: 39 758
Tinka79 ако за страховете ни към децата трябва да ни обявят за луди... май писах някъде по нагоре... целия форум трябва да е луд Simple Smile
Ако трябва да те успокоя... и аз съм луда Simple Smile

# 36 5 апр. 2006, 15:10 ч.
  • Мнения: 3 576
Имам такива моменти в които много си мисля какво би могло да му се случи и много се страхувам.
И сърцето ми се свива.

Като се почне инциденти, болести, произшествия с коли, кучета, други хора, падане от високо.....и се стигне до там ами ако катастрофира като стане на 20?!!!!
Луда работа!!!

Знам, че е нормално, но не ме успокоява особено.

А когато е болен за мен е края на света - приемам за ужасно опасно дори леката температура, много се шашкам. Преди година малкия беше хванал вируса с разстройството и повръщането, аз го нося на лекар и не мога да спра да рева, не можех заглавието да си кажа, камо ли да обясня какво му е на детето! Добре, че мъжа ми беше с мен.
Май съм тежък случай  Rolling Eyes

# 37 5 апр. 2006, 16:59 ч.
  • София
  • Мнения: 2 210
Само ще кажа, 4е откакто родих имам над 50 бели косъма в 4ерната си дотогава коса Sad
Адски се страхувам. не ми се говори даже за това....

# 38 30 апр. 2006, 18:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 478
Разбира се че се страхувам за детето си пък и коя ли майка не се страхува-че как иначе ще побелеем.

# 39 30 апр. 2006, 18:39 ч.
  • Мнения: 4 733
За детето си и от самотата

# 40 1 май 2006, 00:37 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: AnMary в сб, 01 апр 2006, 01:01
Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.
Peace

# 41 1 май 2006, 05:22 ч.
  • Мнения: 1 370
Страх ме е от всичко. По някой път вече се плаша, че от моя страх детето ми няма да може да изживее спокойно детството си. Аз искам да седи само до мен, да не пипа нищо, ама не става. А ще става все по-трудно #Crazy

# 42 1 май 2006, 07:59 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...

Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае... Praynig

# 43 1 май 2006, 08:49 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: Шани в пн, 01 май 2006, 07:59
Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...

Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае... Praynig
Аз си мисля същото.

# 44 1 май 2006, 09:23 ч.
  • Мнения: 680
страхувам се от много неще ,но най-големия ми страх е като порасне да не стане наркоман.

# 45 1 май 2006, 12:25 ч.
  • Мнения: 712
През повечето време не се страхувам, защото нямам конкретен повод. Гледам да си мисля хубави работи и да не дърпам дявола за опашката.
Понякога обаче параноята така ме завладява, че не съм в състояние да се владея. Например, страх ме е да пътувам, особено със самолет. Всеки път, когато заминавам на стаж, направо се робърквам. Не разрешавам на мъжа ми да вдига повеме от 90 км/ч, за да не се пребием. Не искам да се водим в една кола, за да може поне един родител да остане жив, ако нещо се случи.
Такива са ми страховете.

# 46 1 май 2006, 16:08 ч.
  • Мнения: 22 853
Цитат на: adkosan в сб, 01 апр 2006, 00:18
Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,






- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???



 
От всичко,което си изброила и от мнооого други неща.Някой да не го нарани,когато не съм до него.Какво дете ще израстне в този объркан свят.Как ще намери място в живота.Дали ще е щастлив.Дали няма да го сполети някоя неизлечима болест.....

# 47 1 май 2006, 16:41 ч.
  • Мнения: 7 430
От нищо  newsm78 даже от предстоящото раждане не ме е страх Peace

....е, може би малко за това, че ме е страх да несе случи нещо на майка ми и баща ми, докато се приберем
Господи, пази ми ги

# 48 1 май 2006, 16:42 ч.
  • Мнения: 3 743
От толкова много неща се страхувам, че понякога дори ме е страх пред себе си да ги призная...
Имам чувството, че ако продължавам така ще се побъркам в най-скоро време Crazy

# 49 1 май 2006, 21:09 ч.
  • Мнения: 3 034
Аз като че ли най-много се страхувам от това да не подтисна детето си, в стремежа си например да го направя възпитано и добро. Понякога се чудя къде е границата между индивидуалността и послушанието. / нямам предвид онова раболепно послушание - просто като че ли не намерих подходящата дума  Rolling Eyes /

# 50 3 май 2006, 17:00 ч.
  • Мнения: 712
Това за възпитанието винаги ме е притеснявало

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата