Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

софия

Мнения: 41
Здравейте мили мами,
 Предполагам ,ч е темата за 2-ро дете е коментирана много пъти, но за мен сега е на дневен ред. Бремена съм с второ дете, и въпреки че работихме за него, т.е. не е станало случайно, много съм раздвоена, не мога да спя. Не съм сигурна дали го искам, дъщеря ми поотрсна,  можем да я водим навсякъде с нас, имаме един нормален ритъм на живот, ние на работа, тя на градина, събота и неделя  на разходки и сега наново раждане, дебелеене, безсъни нощи, памперси, захранване, гърне.... Страх ме е дали ще се справя, много искам дъщеря ми да приеме лесно бебето и да се радва за него. Няма алтернатива да го махна, разбира се, но не мога да се отпусна и да се наслаждавам на този етап от живота ми, който сигурна съм , няма да се повтори (за 3-то никога няма да се навия).
Скъпи майки, минали по този път ,бихте ли споделили вашия опит, как подготвихте детето си за идването на новия член на семейството ви, много по натоварена ли сте в къщи,  обичате ли и второто си дете като първото. Благодаря ви предварително.

Между впрочем, нашия татко е много щастлив, но все пак за него промените не са чак толкова големи, като изключим факта, че ще трябва да изкарва повечко парички.
Цитирай


Мнения: 9 990
Честито ти раздвижване на хормонките-бих казала аз....Иначе, и аз сега съм на тази вълна, но все още си чакам.Същите терзания имам и аз, та ще ми е интересно да прочета.Иначе, колкото до любовта-знам,че ще я има и второто.
Цитирай

София

Мнения: 649
Защо ли ми е толкова познато ??? newsm78

И аз съм така от първият миг , дори се чувствам гузна на моменти ... Embarassed Чак сега започва да ми  " просветва " , но заедно с лекото облекчение изпитвам и един невъобразим страх дали всичко ще бъде наред - дори кошмари сънувам ...
С една дума - НЯМА НИЩО НЕНОРМАЛНО в това което изпитваш !
Поздрави   bouquet, лека бременност и дано пролетта и лятото ти помогнат поне малко за добро и ведро настроение / ... че на мен и тази безкрайна зима ми се отрази ужасно ! /
Цитирай

София

Мнения: 6 960
Здравейте настоящи и бъдещи мами на две дечица.Моите момиченца са с 3,3г разлика.И двете са планирани,но и на мен не ми се разминаха черните мисли-как ще се справям,как ще ги гледам като таткото е на работа,а на бабите вече им забравих физиономиите-идват по два пъти в годината.Мислех,че ще ми е по-трудно,но се справям добре.Таткото много ми помага,но честно казано  ми липсва бабите да идват поне веднъж на един-два месеца.Не за друго,а за да излезем малко с тати сами.Но май няма да стане.Ако кажа,че ми е много лесно ще излъжа,но не съм си и мислела,че така ще се пристрастя към гледането на деца.Честно,ако имах финансовата възможност-бих си родила и трето,ама пак го искам момиче. newsm62
Цитирай

Пловдив, България

Мнения: 291
Горе главата и хич да не ти пука - нормални терзания, а и знаеш - хормоните и т.н. Имай предвид, че способността от несптравяне с живота е много често срещана напоследък и то не само от бъдещите майки .... Все нормални изживявания бих казала - минах по същия път - аз съм на 39 год., и си имам момиченце на 5 месеца, а баткото е на 5,5 годинки. Каква ирония само - според лекарите не би трябвало да имаме деца по нормален начин - е, аз се радвах и на едничко - ама на - ето ти вече сме четирима  Very Happy.
На баткото му казахме още веднага след като разбрахме -то може ли човек да скрие такова нещо - и аз нас си беше шок Smile. Той беше въодушевен, едва дочака ноември, и все още е, въпреки, че аз си мислех, че ще има ревност и т.н. Нищо подобно - това момче се преобрази - при всичките ми грижи за малката и факта, че след прибирането ми в къщи имах проблеми и месец не трябваше да ставам от леглото - ставах само до тоалетната и обратно (и това беше лукс...) и бях по цял ден с нея в спалнята - той не престана да бъде нежен и любвеобилен и към двете ни ... Верно е, че всичко се забравя - пюренца, кашички, захранване ..., а и дете с дете не са еднакви, но вярвай ми - заслужава си. И се опитай да не си тровиш живота с черни мисли за това ще се справиш ли и как ......, не се съмнявай -  ще!!!! Не казвам, че е лесно - тъкмо си понаперил гребена и си си канализирал живота и ... айиде пак в първи клас, но ... пак ти казвам тръпката си заслужава Smile
Цитирай

Бургас

Мнения: 593
Аз също имах подобен период на неприятни мисли в началото на втората бременност, въпреки, че беше планирана, желана и т.н. Игра на хормони. Рано или късно отминава. Laughing
За другите ти въпроси - да, по-натоварена съм, но и повече ми помагат. Между другото напоследък предпочитам да съм с двете деца, когато съм сама вкъщи - занимават се заедно и имам време и аз да свърша нещо. Баткото рано научи за новия човек, защото много ми прилошаваше, но понеже беше малък, осъзна голямата промяна едва след като тя се случи. Имаше период на опасна ревност в първите месеци, но и това отшумя. Сега повече пазя баткото от бебето Smile За разпределянето на майчината обич - съмненията ти ми звучат много познато - задавала съм си същия въпрос. Но сърцето на майката е голямо. И двете рожби са ми безкрайно мили!
« Последна редакция: пн, 03 апр 2006, 13:19 от raika »
Цитирай


Мнения: 229
Здравете! Аз съм на 34год. и съм бременна в шестия месец с второто дете.Трябва да си призная, че от моя страна нямаше голямо желание за прираст в нашето семейство, но малко по малко се навих /натиска беше повсеместен/. Каката е на 11 години. Не съм казала още на никой, защото преди това имах една неуспешна бременост, за която бях казала на много хора и когато направих спонтанен аборт се почуствах ужасно. Но още по-ужасно се почувства дъщеричката ми. Така, че моят съвет е: не бързай с разгласяването на новината поне до четвъртия месец. А относно обичта, която бих изпитвала към четвъртия член на нашето семейство - честно казано , колкото и парадоксално да звучи още не мога да изпитам чувствата, които ясно си спомням от първата бременност. А и като погледна дъщеричката си и като си помисля колко силно я обичам, не мога да си представя, че бих обичала и друго човешко същество по същия начин. Все още не знам. За сега съм се отдала на бременеене , а оттам каквото стане - и с бременеенето и с чувствата, които изпитвам или бих изпитала по-нататък.
Цитирай
Ето и моят отговор. Аз като една мама на пораснало дете, какъвто е моя батко (9год.),
винаги съм мечтаела за две деца.Когато баткото ми стана по самостоятелен (излизаше сам , играеше до късно пред блока) ние с моя мъж си казахме боже това ли е? остаряхме ли вече за другите емоции, а бях само на 29г. И така с голямо желание и много мерак се появи и нашата дъщеричка. Баткото беше и е толкова щастлив.Радваше и се от първия миг когатои я видя.Мили мами не мислете много а си създаете още една силна емоция, двете ви дечица ще ви направят напълно щастливи.. Hug
Цитирай


Мнения: 2 631
Е, и при мен бяха такива чувствата в началото на втората ми бременност! Като надделяваше чувството на вина пред сина ми, че ще му отнемем половината свят с това бебе... Crying or Very sad
Всичко премина обаче доста бързо!
И двете ни деца са планирани, желани и чакани! Знам, че ще ги обичаме много и двете!
На баткото казахме за бебето веднага щом разбрахме. Досега много сме му говорили и много го подготвяхме за момента. Мисля, че е готов за неговата му възраст. Той също много го чака и много го иска.
Остават си обаче притесненията, как ще се справим и с бебето - всичко отначало, но знам че ще успеем /на нас също баби не ни помагат/. А и сега отговорността е още по-голяма, тъй като имаме и баткото! Аз дори сега се замислям много повече над това, колко време ще бъда в болницата и как ще се възстановя след раждането, заради сина ми - много сме привързани и не сме се делили въобще...
ГОРЕ ГЛАВАТА! ЛЕКО БРЕМЕНЕЕНЕ И ОЩЕ ПО-ЛЕКО РАЖДАНЕ ВИ ЖЕЛАЯ! newsm51

П.П. Много объркано си изложих мислите, но и моите хормони, логика и ясна мисъл не са съвсем наред! smihesorry
Цитирай


Мнения: 668
Аз минах през абсолютно същите терзания. В началото на втората си бременност непрекъснато си мислех дали е възможно да обичам още едно дете толкова силно, дали ще се справя с отглеждането на две деца, дали няма неволно да правя разлика между тях и не на последно място дали това е най-подходящият момент за второ дете и дали баткото няма да се чувства пренебрегнат с появата на бебо.
Е, сега когато съм в края на бременността си, всички тези негативни мисли отстъпиха място на вълнението и трепета, с които очаквам появата на новия член на нашето семейство и съм сигурна, че ще му дам всичко това, което давам и на големия.Сигурна съм, че сме взели правилното решение и че големия ще е щастлив от появата на братчето, ще си има другарче и надявам се да ги науча взаимно да си помагат.
Лека бременност и бъди сигурна, че всички тези кофти мисли, които са те обзели в момента ще отминат. Peace
Цитирай

Бургас

Мнения: 662
Нормално през цялата ми втора бременност мислех само за това , че си развалям рахътлъка сега когато бебо е пред мен обаче умирам от щастие , а само като си помисля че исках да правя аборт - освен това второто дете се гледа по- лесно
леко бременеене
Цитирай


Мнения: 7 473
Както сами ще забележите и аз с голям интерес ще следя темата! Па дано ми мине. newsm17
Цитирай

софия

Мнения: 41
Мили мами,

Много ви благодаря за отговорите, много по-леко ми е като разбрах, че чувствата ми са напълно нормални.

Лека бременност,  здрави бебчета и дечица на всички бъдещи и настоящи майки. Smile
Цитирай


Мнения: 2 564
И аз имах доста съмнения и колебания... Това, което мен най-много ме притесняваше при мисълта за второ бебе беше бременността - аз изпитвам страшна неприязън към това състояние, даже когато видя бременна жена, настръхвам, защото си се представям бременна.  Crazy Раждането не ме е тревожило никак, знаех, че ще е секцио. Да, при мъжа наистина не настъпват по-малко промени в ритъма на живот, а жената излиза от нормалния живот минимум за година и нещо, но това трябва да се приеме просто  Wink Иначе притеснения дали ще си обичам второто дете като първото не съм имала никога. Малко се колебаех как ще се справя с две, но то е ясно, че като са вече вкъщи, къде ще ходя, та няма да се справя.

Така че - сега мога да кажа - плюсовете са хилядократно повече от минусите, тоест минуси няма, освен бременността, която трябва да се изтърпи и това е. Резултата си струва всичко Very Happy Баткото е страшно доволен, с него практически проблеми не сме имали, освен съвсем за малко в началото. Двамата заедно са страхотна картинка.  Love
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
milaniko, поздравления!
И на мен ми минаха подобни мисли през главата (ох, сега къпане, мазане, нощни хранения, захранване, преваряване на вода, стерилизации...прохождане....после гърнето.... Crazy - тъкмо бяхме приключили с всичко това), но бързичко отминаха. И повярвай ми, една година толкова бързо отлетя, че не разбрах кога дребен порасна толкова, че вече иска от нашата храна, разбира толкова много неща....
Разликата между децата ти е супер! Ревност сигурно ще има, но все пак вие с таткото сте насреща да подготвите "каката" и да я обгрижвате така, че да не се чувства изолирана. Само ще вметна, че въпреки нашите грижи и внимание, дъщеря ми се прави на бебе във всеки удобен момент-няма как, не е толкова голяма, за да разбира нещата.
Екшъна предстои у вас! Мисли позитивно и с обич!  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора