Празниците изкарват най-доброто от някои от нас. Доброта, грижовност, любов, подкрепа, съпричастност, помощ. При други изкарват най-лошото – изнервеност, намръщеност, напрегнатост и нетърпеливост всичко да свърши, животът да се върне в обичайния си ритъм и тези празници – кошмар да имат край. Всички сме съгласни – това не е приятно и за какво въобще тогава ни е празникът, ако ни носи такива емоции? Де да имаше ваксина срещу коледни неволи, тревоги и истерии, която да ги премахва като с магическа пръчка. Няма, макар че с този напредък на цивилизацията все някой ще измисли. А дотогава, докато си чакаме ваксината, ето една-две идеи, които биха ни свършили работа на първо време.

Целта на Коледа

Преди всичко е добре да уеднаквим представата ни за Коледа или по-скоро – да видим дали има единодушие и разбирателство по този въпрос. Днес отговорилите на въпроса „Защо празнуваме Коледа“ , че така почитаме раждането на Божия син, ще бъдат не повече от пръстите на едната ръка. Религиозният аспект силно е избледнял. Коледа възприемаме повече като празник на семейството и любимите хора, отделяме си повече внимание, говорим си, изслушваме се, храним се заедно, разхождаме се – тоест, това е едно тържество на съвместните семейни дейности. По този начин ние почитаме семейното начало. И, разбира се, не на последно място – Коледа е време и за почивка, релаксиране, време за нас, за приятелите, за преосмисляне... Ето ги целите на празника днес.

Често обаче се получава така, че някакви странични предмети и занимания под формата на „съпътстващи и допълващи“ празника дейности поглъщат цялото ни време, натоварват ни излишно и ни носят високо напрежение и нервност. Насочването на вниманието към тези странични и уж много съществени дейности измества фокуса от главната цел на празника и всъщност ни въвлича във вършенето на неща, които само ни натоварват. Затова, още преди празниците, е хубаво да си дадем сметка какво ни е важно и кое не ни е толкова съществено, на кое ще отделим време и на кое не, в какво точно е смисълът на празника и кое не е от такова значение, какво ще правим тези дни и как ще го правим, така че да празнуваме с удоволствие.

И ето ги и тях – съветите за избягване на напрежението:

 Не мислете толкова за подаръците.

Това не е „подаръчният празник“ – празникът, на който всеки подарява на всекиго подаръци (хм, а защо няма такъв празник?) Това е семейният празник – на който семейството се събира. Купуването на подаръци е допълнително и пожелателно. Вместо това то се превръща в масова истерия и често неминуемо води до натрупване на високо напрежение. Затова – не ги превръщайте във фикс идея. Тоест – всички да имат подаръци! На всяка цена! Наистина ли? Това ли е целта на празника? Основната цел? Подаръците? Надали. Не се вманиачавайте и в точно конкретни подаръци или пък големи такива – по нещо дребно и символично е напълно достатъчно, стига да имате възможност за това. Ако не – не е повод за тревоги и съсипване на празника.

 Не мислете толкова и за софрата.

Много хора свързват празниците именно с богатата трапеза, вечерята на Бъдни вечер, обяда на Коледа... Разбира се, хубаво е храната да е по-различна и тържествена. Но не и ако ви коства цял ден стоене в кухнята. Не превръщайте приготвянето на ястията в основното ви занимание през празниците. Просто няма да ги усетите. Трапезата не е толкова важна, събирането е важно. Една боб яхния или пълнени чушки с боб, или лозови сармички са достатъчно като основно ястие на Бъдни вечер. Заедно с ядки и плодове все ще ги докарате нечетен брой. Едно основно ястие на Коледа също е достатъчно. Магията на Коледа не е в яденето, нали? А в усещането за семейност, сплотеност, споделеност. Надали ще успеете да се включите активно и пълноценно в семейните занимания, ако приготвяте 23-тото подред ястие.

 Не правете нищо насила.

Много хора смятат, че трябва да се правят разни неща, които считат за задължителни по празниците и ги изпълняват без много желание. Например паленето на свещичка в църквата, обикалянето на всички роднини, познати. Не e в това идеята. Празникът наистина е семеен, но на всички ни е ясно, че събирането на цялата рода (или повече от една) и няколко поколения на едно място може да бъде много натоварващо. Познавайки вашите собствени роднини, измислете как срещата с тях да бъде спокойна и приятна и да не се превръща в поредния ужас без край. Направете посещенията и ходенето/каненето на гости по такъв начин, че там, където най-много се изнервяте, да прекарате най-малко време. Опитайте се и да не обръщате толкова голямо внимание на онези черти в роднините, които ви дразнят – имаме навика да прееспонираме нещата у другите, които не ни харесват, и да не забелязваме хубавите неща, които правят. Опитайте да откривате и отбелязвате хубавите страни. Прошката също е прекрасен момент в празничните дни – за оставим миналото, да загърбим стари дрязги, да простим – ако не сега, кога? Ако не ние -  кой?

 Абстрахирайте се от всичко "коледно", което ви идва в повече.

Чували ли сте поговорката „много хубаво не е на хубаво“. Е, за нещо подобно става въпрос. Коледа е прекрасен семеен празник, но преекспонирането ѝ, прекаляването с всички коледни елементи може да дойде малко в повече и на най-обичащите празника, освен това превъзбужда и пренатоварва сетивата. Пускате телевизията – по всички канали – коледни филми, Дядо Коледа, елените и елхите, включвате радиото – коледните песни не спират и не спират, влизате в магазина – затрупват ви предмети с коледна тематика - елхи, топки, гирлянди, подаръци, всичко е блестящо, коледно, червено, разхождате се по улицата, а всяка витрина ви предлага „неустоима коледна промоция“, зад всеки ъгъл дебне образа на веселия старец или надпис „Весела Коледа“. Преескпонирането на празника понякога уморява. Затова, ако това ви натоварва, опитайте се максимално да се абстрахирате от него.

Наистина Коледата не е в украсата. Нито в подаръците. Нито в храната. Нито в спазването на традиции и ритуали, в които не вярвате или които предизвикват у вас неприятни емоции. Коледата е в споделеността. В позитивността. Във вярата в доброто и любовта. Във времето и неговото пълноценно използване – за семейството, за любимите хора, за любимите съвместни дейности. Всеки осъзнат и желано споделен миг с тях, изпълнен с благодарност и щастие, за това, че се случва, е богатство. Вашето коледно богатство.

 

Снимки: Ozgun Erdem, kelp1966, Stuck in Customs
 



Маги Благоева

Последна редакция: пн, 04 дек 2017, 10:18 от Редактор*