Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора


Мнения: 3 537
Напоследък взехме да се чудим дали да не си пробваме късмета в Канада и моята майка е на ясно по въпроса,но имам лошо предчувствие за това,как ще реагира свекървата. SadСвекър ми преди години е работил в Либия и тя трудно е преживяла факта,че ще се разделят за дълго време и няколко пъти е подмятала,че е най-добре в родната страна. А майка ми ме подкрепя,макар че мен баба ми ме е отгледала ,защото те с татко са живеели и работили във  Русия  и са ме виждали рядко ,но макар да и е мъчно че отново ще се разделим-каза че ще приеме решението ни .Как беше при вас?
Цитирай

UK, Harlow/София

Мнения: 7 670
Беше им мъчно, не но осъзнавахме какво значи раздялата нито те, нито аз докато не се разделихме на летището.Тогава е най-драматично Crying or Very sadПрегръщаш ги и се молиш мисленно тази прегръдка да не е последна, да са живи и здрави и следващата година пак да се видите Crying or Very sadЗа тях ми е мъчно най-много.Преди им помагах, сега нямам възможност.Баща ми казваше"Щом дойдоха времена в БГ родителя да кара детето си да напусне страната и да се спасява, значи е много лошо положението тук".Понякога тези думи ме крепят да не тръгна към летището.
Цитирай


Мнения: 6 167
Ми на мен майка ми казва 'По-добре децата ми далеч щастливи, отколкото да ги виждам всеки ден нещастни'
Толкоз за реакциите им  
Успех!   bouquet
Цитирай


Мнения: 7 837
Майка ми беше щастлива че заминаваме  Very Happy
Вярно, че сега като я чувам, е тъжна от време на време, че не ни вижда, но пък в последните години и без това рядко се засичахме.
Приоритет за мен е семейството, което аз и мъжа ми създадохме.
Цитирай


Мнения: 3 537
Става ми мъчно само като чета какво сте написали ,дано поне да си заслужава! ConfusedИ без това всичко ми се вижда толкова сложно и объркано ...Само като се сетя че ще трябва да си продадем жилището, за което толкова време сме пестили пари и да си оставим тук приятели и родители ...Струва ми се много страшно! #Crazy
Цитирай


Мнения: 1 202
Не реагираха много добре, което е нормалната реакция. Все пак и в България човек може да има някакъв стандарт и съм живяла що годе добре и никой не е очаквал да хукна по чужбините.

Но не са ме спирали никога и за нищо, за което им благодаря. Баща ми е моряк и не е нещо ново някой да липсва, но все пак неговият дом е в България.

Просто чувствам как грях имам на душата си спрямо родителите си и близките!  Confused
Но ако ме питаш дали си заслужава да живееш тук, да заслужава си, но има висока цена!
Цитирай

O.A.E./ Пазарджик

Мнения: 2 477
хич не е лесно! ние не сме много близки с родителите ми, имали сме и проблеми. но всеки път реването при раздяла и посрещане е като че ли отивам или се връщам от отвъдното.
но за бъдещето на вас и децата ви трябва да се правят жертви. те трябва да се опитат да разберат.
Цитирай

Lleida Ispania

Мнения: 217
Наистина е страшно,на моите родители им е много мъ4но и непрекъснато ме питат кога ще се приберем на гости разбирасе.И на нас ни е трудно но го правим с мисълта 4е даваме по добра възможност за живот на детето ни.А аз се 4уствам виновна 4е не им позволявам да се радват на вну4ка си и да я виждат как расте Sad,но сега с тези комуникации и интернет се 4уваме всеки ден и е малко по леко.Моят баща също е бил в Либия и не е имал възможност да ни 4ува по една година така 4е ние сега сме облагодетелствани.
Цитирай

Canada

Мнения: 1 766
Бащите ни бяха "за", майките - "против". И до сега е така, само дето моя баща от време навреме ни напомня, че има държави и в Европа. Като цяло моите родители преживяват раздялата по-тежко, защото сме много привързани един към друг, а и аз самата бях против заминаването ни, което допълнително ги кара да не харесват Канада и да не искат да стъпят тук. Лично на мен най-много ми тежи факта, че не мога да съм до родителите си, когато имат нужда от мен. Миналата година почина майката на баща ми и нашите криеха от мен (бях бременна тогава), докато не ги хванах, че ме лъжат несъгласувано. В момента другата ми баба е много зле. Прибирам се най-вече задади нея, изпадам в ужас, че няма да ме дочака. Обещала ми е да стиска зъби за да ни види поне още веднъж и тогава щяла "да си отиде". Не искам да си мисля какво й е на майка ми, като постоянно слуша такива неща и през ден е по болници... и няма кой да я замести в грижите дори и за час. Честно, чувствам се като неблагодарна дъщеря. Ако можех да избирам, щях да се прибера на момента и най-вероятно завинаги.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 651
Майка ми и баща ми никак не харесаха идеята  Rolling Eyes Според тях и в БГ може да живееш добре и особенно баща ми, лека му пръст, се чудеше какво ще търсим в чужда страна.
Майка ми няколко пъти ни идва на гости и последният път като се върна в БГ ми каза по телефона, че разбира защо не искаме да се приберем. Някак си ми олекна...
Цитирай

CA- AB

Мнения: 2 959
Майка ми адски трудно понесе раздялата. И вече 6 год не сме в БГ и все още й е много трудно, въпреки че беше тук почти година. Ми то аз самата още не съм преживяла отделянето от БГ, а се сърдя на мама. Peace
Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
Моите родители бяха много объркани от цялата тази имиграция Sad
Майка ми постоянно плачеше, баща ми бе ...как да кажа "с тъжен поглед" постоянно. Казваха, че ще е за хубаво и до сега го твърдят. "Чувствам" по телефона колко им е мъчно  Tired но те самите нищо не смеят да кажат. Радват се, че сме живи и здрави и това за тях е най-важното Peace

За родителите на МирО - за мен бе без значение как ще реагират, не са ми никак близки - както на мен, така и за сина си.
Цитирай


Мнения: 1 854
Майка ми е мьжка жена, било и е мьчно, но никога не ме е спряла за нищо кьм което сьм се стремяла с разум и акьл. Чуваме се много често, гостува ми, аз мога да си ходя често(вьпреки, че не го правя), така, че само да сме живи и здрави, а всичко останало се нагажда. Аз пьк много пьти сьм и казвала, че ако живеех извьн София, по морето например щеше да ми коства много повече време да се видя с нея Very Happy
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 930
И двете семейства реагираха по възможно най-адекватния и разумен начин-стараеха се по никакъв начин да не показват колко им е тежко и колко ще им липсва внучето, подкрепяха ни през цялото време...особено оценявам поведението на родителите на съпруга ми, на които единия внук е в Канада, а др. в Щатите...

Понякога усещам болката в гласа им, но и щастието, че нещата се развиват добре (дай боже)...все пак сме в ерата на доста напреднали комуникации, така че се справяме  Peace
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
на нашите им е тежко, особено на майка ми и тя не успява да го скрие.
за баща ми знам, че му липсвам макар никога да не го показва. такъв тип е просто...едно време ми викаше :най-добре да се омъжиш надалеч, че да се обичаме повече, я в петрич, я във видин или шабла Laughing все си спорим с него, затова сме така Mr. Green

с годините обаче усещам една такава тъжна нотка в гласа му, пречупи се човека, реши че няма смисъл да показва колко не му пука от нищо, и че нищо не го трогва. иска да си говорим повечко, сякаш се опитва да навакса ....
тъжно е когато се разделяш, неописуемо е, когато се връщаш у дома. цялата еуфория, суматохата- ето децата си идват, трябва да използваме да бъдем повечко заедно, че сега ще се изтърколят броените дни Sad

как мама угажда-какво да ти сготвя, мамче?
татко става сутрин рано за да ми купи топли милинки и ме чакат нетърпеливо с прясно приготвено кафе на двора....

никога не са ми и намеквали за връщане... напротив-казват, че и те са щастливи, щом ние сме добре Smile

свекървеното представителство пък са обратно, мрънкат как всичко е зле, но пък трябвало да сме там, защото те вече не са в първа младост и ала-бала.

ох, няма пълно щастие:?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора