Пиша ви, за да споделя до къде може да стигне безхаберието в милата ни държава!
Малката ми братовчедка (на 5 годинки) имаше известни неразположения от известно време насам. Беше пълничка, но започна да отслабва, започна да покашля, имаше разни болки ту в корема, ту някъде другаде.Винаги за всяко нещо я водеха при педито и тя обикновено след бърз преглед изписваше лекарства - ако е с температура - за сваляне, ако кашля - за гърло и т.н. без да се опитва да търси причината за тези неразположения , дребни на вид. След като се появи една кашлица, която не беше силна но и не минаваше, заведохме детето при втора лекарка.И нейните лекарства не помогнаха, заведохме я при трета. Педито казваше гърло, втпрата - проблеми с 3-тата сливица, третата - ангина. Както й да е .Давахме всякакви препоръчани и предписани лекарства, но детето не се подобряваше.Само му се изприщиха бузките от лекарства.Продължи да отслабва, започна да пие по 3-4 литра течности на ден и да пишка постоянно. Попитахме "лекарките" за това - номално било, проявявала капризи, да й ограничаваме течностите. Това казаха. Снощи детето беше прието в Пирогов със силни болки в корема и повръщане. След изследвания я препратиха в Педиатричен център до Военна болница с диагноза диабет и тежка диабетна криза, ацетонно натравяне, много високо ниво на кръвната захар ... в интензивно отделение, на системи, с кислородна маска ... през час и взимат кръв за изследвания... как да ви опиша как се чувстваме...
Тук я гледа баба й и леля й защото майка й е в чужбина (естествено вече пътуват с таткото насам)
Но кажете ми как е възможно педиатърката и другите 2 лекарки да проспят такова сериозно заболяване?!?!?!?! Как е възможно да поставят на карта живота и здравето на едно 5 годишно детенце??? Прочетох, че всички описани симптоми - отслабване, жажда и т.н. са все симптоми на диабет, следва повръщане и крайна фаза КОМА!!! Е, питам се, в кома ли трябваше да изпадне, че да забележи някой ???
Ние не сме лекари - сега вече знам че това са симптомите, но преди това как можехме да предположим. А не сме проявили небрежност - водехме детето на лекар и търсехме и второ и трето мнение... Може би грешката ни е, че не й пуснахме на "своя глава" кръвни изследвания, а е трябвало ... но кой да предположи ...
Чувствам се ужасно ! Незнам какво да правя!
Благодаря, че ме "изслушахте"