365 тайни от моя живот /4 тема/

Депресираш се вкъщи на спокойствие, после увеличаваш дозата на майната до три пъти на ден, а когато излезеш навън си друг човек.

Това с обичането на себе си е новата мантра и направо ме втриса като я чуя. Все едно ми говори някое излъскано напушено нео-хипи или кифУа. Сори, нищо лично. Няма човек, който да не обича себе си, иначе не би оцелял и един ден, а направо би се гръмнал. Може да е депресиран, да се е превърнал в жертва и пр., но не и хич да не обича себе си. Но пък, новата мантра продава, гали самолюбието. Ей на, половината книжарници и тубата са пълни с продукти, експлоатиращи мантрата.

Не вярвам, че правиш нещата, които искаш, а не тези, които трябва. Освен ако не си открила Златното руно. А нагласата за правене каквото искат, са децата на 3, защото все още задръжните им процеси не работят много добре. Та, като чуя някой да ми каже, че прави каквото иска, а не каквото трябва, се чудя на колко години е и как да се държа с него - като с дете на 3 или като с възрастен човек. Защото правенето "каквото искам" означава, че на такъв човек не може да му се вярва за нищо, защото е импулсивен. Но щом ходи на работа и си натиска четирибуквието и слуша шефа, значи не е като да прави основно каквото иска.

Не може да чакаш одобрение в света на възрастните. Естел имам чувството, че от години я чета. Жена, намери си работа и се изнеси от вашите. Защо търсиш психологическа помощ там, където знаеш, че няма да ти дадат...и докога така?
Много ми харесва това, което си писала, Андариел. Истината е, че аз познавам хора, които твърдят, че правят това, което им харесва. Но всички четат книги, пътуват и т.н. По- различното е, че не взимаш присърце приятелите, не им се чувстваш длъжен, за да не мислиш и за тях. Просто разпускаш. Пробвах този подход, но за мен не работи. Има неща, като удовлетворение, лично и професионално, които се постигат именно с вършенето на каквото трябва. И като казвам, че не е за мен, когато се откажеш от сложните неща в живота, едното четене на книга ти се струва натоварващо като да слушаш съседката с часове какво е готвила.
Тайната при мен е, че от години имам приятелски отношения с един мъж, за който винаги съм си мислела, че е леко инфантилен. Точно в стила на темата. Пораства, развива се, променя се непрекъснато. Започва да мисли вече за собствено семейство. Може би поредната промяна, а може би винаги ще си бъде отговорно разпилян. Всеки има нужда да разпусне, но пък да живееш така е много несериозно.

Анди, говориш наизуст.
Защо отричаш нешо, което не познаваш лично (т.е - не си го изживяла?)
Чудесно е, че се чувстваш пълноценна, щастлива и в хармония със себе си, но всички се раждаме с този късмет..))
Или не всички сме отгледани от силно любящи и подкрепящи ни родители, та да изградим яко самочувствие.

Кое точно не познавам, защото не съм го изживяла?
Със или без подкрепящи родители, през живота си човек се бори, за да оцелее, рядко се оставя да умре ей така, защото не бил подкрепян от родители. С подкрепящи родители е по-лесно, но и с неподкрепящи инстинктът за самосъхранение си работи. Ако няма кой да ти помогне да изградиш самочувствие, си го изграждаш сам. Юз ор луз.

А като прочета това за пълноценното, щастливото и в хармония със себе си, незнайно защо се сещам за Четвърти километър. Този пълноценен, щастлив и в хармония със себе си човек за мен е кух човек или умрял човек, или пациент на психиатричните болници. Намирането на хармонията е смърт за душата, и такива хора за мен са толкова дълбоко депресирани, че избират да се самобаламосват (много ми харесва изразът на Велислава Дърева - забълбучкване на главите) с хармония, иначе трябва да влязат в една друга, трагична статистика. Мога да разбера позьорите, които се правят на интересни с поредната мода, но има и доста искрено повярвали и там е трагедията. Развиващият се човек е търсещият човек, този, който нито се чувства абсолютно пълноценен, нито абсолютно щастлив, нищо в хармония със себе си. Ако има всичко това, то защо да живее изобщо - нищо по-добро не го чака "зад ъгъла", какво да търси, какво ще развива?

 Ето, на това ако можеш да ми отговориш, ще ти бъда много благодарна. Как живее човек, който е постигнал спряганата от теб пълноценност, щастие и хармония със себе си?

Изказвам личното си мнение, за протокола.

Отговорът е точно в твоите думи - да не спираш да се развиваш..
"Развиващият се човек е търсещият човек, този, който нито се чувства абсолютно пълноценен, нито абсолютно щастлив, нищо в хармония със себе си." И никой не говори за абсолютни стойности.

Защо ти е да се развиваш, щом си стигнал хармонията със себе си и пр. изброени? Нали си в нирваната? Или е нужно всичко това да се подхранва с поредните езотерични, духовни, мотивационни книжки, семинари, клипчета и пр.? И какво става, ако ги спреш?

А, сетих се и за  "усмихнат ден". Иде ми да пусна тема на тази тема - езотерични, духовни и пр. позитивистки пожелания, които могат да ви подтикнат към буйство. 

"Колкото повече - толкова повече"..
Или просто казано - като си бил в нирвана за кратко искаш пак и пак..а това изисква развитие.
Няма постоянна нирвана и никой не твърди това.

Ужас! Сменяш "нирвана" с "дрога", и... твърдението си остава вярно. Още, още, още... това е лудост! Зависимост като от всяка дрога - ако слезеш от влакчето на дрогата (пардон, нирваната), и започва абстиненцията в най-грозен и болезнен вид.

Тайна: днес ми писна от ядосани на живота и на себе си хора.

Тя, хармонията, не е ли динамична? Поне такава си я представям аз. И затова има нужда да се поддържа чрез постоянно развитие или поне движение.

Верно? Кажи, кои са тези ядосани на живота и на себе си хора,  те ядосаха така?

Не, Анди.
От "светлата" страна е наистина по-хубаво и ти се иска да си по-често там.
А негативизмът, осъждането и заклеймяването и тн. - все не не те пускат там..

Коя е тази светла страна? То и наркоманите така казват - от светлата страна са и искат да са по-често там. И всички останали им изглеждат негативисти, осъждащи и заклеймяващи.

Защо не направите друга тема и да продължите там