Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ispania

Мнения: 4 049
Про4етох темата на Пела и се по4увствах много добре....Преди да  премина през вси4ките неЩа ,които ми се слу4иха,като раздяла ,разо4арование и....т.н....не бях нау4ила пове4ето неЩа които пише в нейната тема.А сега......сега разбрах ,4е сьм нау4ила много ценни неЩа ,които преди не сьм смяала за толкова важни.
Да, мен раздялата ме промени много.Порастнах.....и запо4нах да виждам света мноооого по разли4ен.Горда сьм от себе си.Не мога да ви обясня колко добре се 4увствам,исках да го споделя с вас ,заЩо тук пове4ето ве4е си знаем ли4ните драми и се 4увстваме близки.
И заЩото исках да разбера вас с какво ви промениха ,промените в живота ви?И изобЩо прмениха ли ви?.
Радвам се ,4е запо4нах да се у4а.......имам оЩе много да у4а...,но важното е 4е запо4нах Hug
Цитирай


Мнения: 1 812
И аз се почувствах по същия начин,когато прочетох темата на Пела.Замислих се за много неща и бих казала,че  е време да оценя какво съм научила и какво още трябва да науча,за да се чувствам щастлива!
Промените в живота ми ме направиха много силна и устойчива на всякакви ситуации..Е,все още съм си все така сантиментална,прекалено емоционална,доверчива...Но пък ако си загубя доверието към хората,ако спра да изпитвам емоции,то просто не знам как бих живяла?!
И въпреки останалите белези от разочарования,не съжалявам за нищо,защото всяко нещо и добро и лошо ме е научило на нещо.
И аз се радвам ,че започнах да се уча и съм сигурна,че ще бъда отлична ученичка,защото искам да съм ЩАСТЛИВА! smile3503
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
Да промениха ме, и то много. А урока, който научих е един - ЧЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ СЪЩЕСТВА НА ТОЗИ СВЯТ, КОИТО МОГАТ ДА МЕ ОБИЧАТ БЕЗРЕЗЕРВНО СА ДЕЦАТА МИ И САМО ЗАРАДИ ТЯХ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ЖИВЕЕ!!!!!!
А силата, която научих, че притежавам, и която ми помага да се боря с живота, вече май е видна и на хората и около мен, което много ме радва.
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 681
охо и още как!!1 смея да кажа към мнооого по-добро, след раздялата разбрах, че живота има и други измерения, които не можех да видя и почувствам. ще допълня само, че освен на децата си, безрезервно може да се вярва и на родителите- моите дори и да не бяха съгласни с решението ми тогава, сега знам във всеки един момент мога да разчитам на тях. Ужасно е важно де усещаш обичта и загрижеността на близките си хора.
  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 11
Здравейте!
Отдавна чета форума, но не смеех да пиша /не знам защо/. Може би събрах смелост и.........  Smile И аз съм една от Вас. Преживях много /от 4 години съм разведена/ имам дъщеря Лора на 7 годинки /може би ще събера смелост и някой ден ще Ви разкажа/, но това което сега искам да споделя с Вас е, промяната в мен - ДА тя е огромна! И аз, като всички останали тук, станах по-силна /или съм била такава без да осъзнавам/, разбрах кои са приятелите ми /за съжаление съм се лъгала в преценката си за много хора/, но от известно време някак си имам чувството, че от всичко прживяно сега нищо не може да ме развълнува или по скоро разтрои, не знам.............това малко ме плаши, но продължавам, вярвам, че любовта съществува /въпреки, че дали ще срещна своята...?!/ Но нали за това живота е прекрасно нещо - никога не знаеш какво ще ти се случи! И да не забравяме: Всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни! Нали?!  Smile
Цитирай


Мнения: 4 469
Ми аз като най-прясна прясна може би не съм обективна. Като някой от момичетата по-долу ще кажа, че естествено загубих вяра в хората. Но на този етап съвсем съм загубила вяра... Незнам как ще живея без нея. Стигнах до извода, че човек сам се ражда и сам умира. Аз съм общителен човек и тази мисъл ми действа зле. Имам нужда от близост... Смених малко темата.
Да, промени ме. По отношение на това, че нямам вяра на никого.
Освен това научих, че съм страшно наивна. Е, вече не съм, но пък така не се изграждат ценни взаимоотношения с хората - като постоянно подозираш всички, че нещо те пързалят....
А децата - ми децата след известен брой години ще хукнат и те по любов и тогава оставам аз и телевизора - така че и в това отношение съм реалист и знам, че те няма да ме обичат непрекъснато и безрезервно - така както и аз не съм до моите родители сега.
Разбрах, че мъжете са от Марс, а жените от Венера. С това майчинство установих, че нямам какво да си кажа с мъжката половина от човечеството. Не изглеждат въодушевени от новия живот. Това ме кара да ги ненавиждам. Да, научих, че не знаят за какво живеят всъщност. Веднага след това дойде и осъзнаването, че такъв човек в живота си не искам - който не знае за какво живее.
Бе ей такива хубавинки аз научих напоследък....
Цитирай


Мнения: 193
Аз взех да се отърсвам вече от преживяното.Човек свиква със всичко...
Взех да си възвръщам самочувствието,донякъде и вярата...Но спрях да мечтая Tiredчувствам се празна без мечти,безцелна...Ако мога и това да си върна... Praynig
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Месец и нещо бях в несвяст! Неисках да виждам никого, с никого не ми се говореше, дори на приятелката ми незнаех как да кажа, че се развеждам! И в един момент се осъзнах, че не съм аз! Тогава си потърсих приятелите и с тяхна подкепа и на семейството ми, разбира се успях да изляза от дупката!
Промених се! Станах си отново АЗ!
Сега разбрах колко съм силна Wink, колко съм щастлива, че имам това малко човече, че имам семейството си, че имам приятели, работа и ...
Върнах си самочувствието, излизам с вдигната глава и се гордея с това, което съм в момента! Flutter
Разбрах и колко съм била наивна, да не кажа глупава, обаче мисля, че в това отношение поука не съм си взела.  EmbarassedВсе още вярвам на хората, опитвам се да подбирам тези, на които се доверявам, обаче не виждам смисъл да градиш приятелство или връзка и непрекъснато да се съмняваш и да подозираш другия, няма как да се получи!
Разбрах, че немога да променя човек, който не иска да се промени и повече няма да правя подобни опити!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Е, явно всички сме се променили в една или друга степен. Аз лично се промених страшно много или по-скоро извадих на показ черти на характера си, които преди потисках. Преди все гледах да съм мека, тактична и да правя компромиси и всичко беше за моя сметка....сега просто "втвърдих" отношението си към света и се научих да казвам "не", когато наистина нещо ми идва в повече! Ух, дали пък няма да стана направо един малък тиранин? newsm78 Надявам се, да не се случи чак така! По отношение на хората - да, разбрах кои са ми истински приятели,  а мъжете се превърнаха в затворена книга! Както писах и в друга тема - не искам повече емоции с "онази" част от човечеството. Нито имам желание да търся принцове.
Ама има още какво да се променя.....постигането на търпение.....Малката ме учи на търпение, самотата ме учи на търпение, безкрайните задачки ме учат на търпение....аааа боже дай ми търпение, ама го направи веднага!!!!!!
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Промени ме до такава степен, че в момента осъзнавам колко е лесно да се радваш на малките неща в живота. На това, че си жив и здрав и че утрешния ден те чака за да го изпълниш с живот! Освободих се от огромен товар и съм щастлива.

Научих си урока и зная, че следващия път просто няма да правя низ от компромиси, ако отсрещната страна не желае да прави същото. И не бих позволила на никого отново да ме тормози!  Naughty
Цитирай

София

Мнения: 6 970
След раздялата ми двама важни за мен мъже живели много ми казаха едно и също нещо, независимо един от друг: "Няма вечно щастие, има само моментно удоволствие."

Още не съм се отказала да търся първото, но се наслаждавам на второто без угризения  Peace

Като цяло станах пак човека, който бях преди да срешна мъжа ми - все пак аз си бях достатъчно порастнала и преди да го срешна. Не съм се разочаровала от нищо друго, освен от него.
Цитирай


Мнения: 2 868
Подминавах я тая тема няколко дена... щото за да я отнеса към себе си следва да бъде " промениха ли ви разделите и разочарованията" 35 освена това не искам да насаждам песимизъм, а май така се получава напоследък....
Та ако отговоря на този преформулиран въпрос... ми трябва да съм напълно луда, че да не са ме променили.... сега съм равна като софийското поле откъм емоции и вълнения....смея се с глас само на някоя комедия... не си спомням откога мъж не ме е карал да се засмея, май основно рева след съприкосновение с " този" пол....та така... емоционално  равнодушие, леко черногледство и прилична доза смирение са моята равносметка.
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
Ami i az taka kato Jaly.Promeni me razbira se.Predi obi4ah do krai davah vsi4ko ot sebesi da daden 4ovek.Sega nqma koi da me raz4ustva.Daje gi mraza vsi4ki Rolling Eyes
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Сега не съм сама, но дълго съм била.
МИсля си, че всяко нещо променя хората - всяко действие има противодействие... излишно е да казвам, че човек вижда промените в себе си последен /някои не си ги признават или не ги виждат никога/.
Дали обаче ще впрегнеш промените да са ти от полза и да бъдат положителни или ще се оставиш на течението и ще черпиш песимизъм и негативизъм от тях - зависи от теб /но понякога и от тежките последици от дадена раздяла/.
За това аза и сега и за напред се опитвам от всяко зло да изтръгна доброто!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.