Мислиме доброто на децата, ок, съгласна съм. Но за да са добре децата, трябва и майките им да са добре, ок? Т.е. ако на майката й е добре да си има мъж, приятел или както там точно дойде... тя ще е по-щастлива, лъчезарна, сияйна и това ще се отразява добре на детето. И обратно. Ако е самотна /или връзката й я прави нещастна/ ще е изнервена и това ще се отразява отрицателно на отношенията към малкото. Та затова смятам, че децата трябва леко да се делят от личния живот на жената, ако за нея това е необходимост. Да жертваш личния си живот в името на това "да не запознавам детето с еди кой си щото след еди си колко години ще стане еди що си и Кристиян ще получи емоционален срив.. " и т.н. - ако това те прави нещастен, не съм съгласна. Ако пък това е твоята истина - ОК.
- Публикувана: 8 апр. 2006, 22:20 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2006, 22:35 ч.
Синдромът "Нямам нужда от мъж"
... НО винаги съм знаела, че хора с подобна нагласа успяват да имат много пълноценен живот 
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
Много благодаря за милите думи
Защото знаете каква е нагласата у хората в БГ - жената като има дете/ца и трябва да живее само чрез тях и да се чувства реализирана само благодарение на тях. Ми аз не мисля така и поради тази причина в последно време получавам критики и бележки дори от моята собствена майка 
Точно за това написах, че понякога се чувствам виновна. Това обаче не ме кара да спра да търся личното си удоволствие /а може и щастие/ 
Защото знаете каква е нагласата у хората в БГ - жената като има дете/ца и трябва да живее само чрез тях и да се чувства реализирана само благодарение на тях. Ми аз не мисля така и поради тази причина в последно време получавам критики и бележки дори от моята собствена майка Точно за това написах, че понякога се чувствам виновна. Това обаче не ме кара да спра да търся личното си удоволствие /а може и щастие/
Точно за това написах, че понякога се чувствам виновна. Това обаче не ме кара да спра да търся личното си удоволствие /а може и щастие/ критики ще получаваш и занапред, не бой се... аз отдавна спрях да им обръщам внимание, поради простата причина, че няма за какво да се чувствам виновна. в крайна сметка, животът продължава, нали?
... НО винаги съм знаела, че хора с подобна нагласа успяват да имат много пълноценен живот
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
А и е много важно да не забравяме,че децата искат да имат родители, с които да се гордеят- така,че една реализирана и пълноценна майка, дори и да отделя по-малко време понякога, е хиляди пъти за предпочитане, пред една постоянно в къщи, но изнервена и мрънкаща....
Много благодаря за милите думи
Защото знаете каква е нагласата у хората в БГ - жената като има дете/ца и трябва да живее само чрез тях и да се чувства реализирана само благодарение на тях. Ми аз не мисля така и поради тази причина в последно време получавам критики и бележки дори от моята собствена майка Точно за това написах, че понякога се чувствам виновна. Това обаче не ме кара да спра да търся личното си удоволствие /а може и щастие/ прока като не му плащаме данъка
аз не го правя, не го дължа, които иска да го плаща , все ак с това "какво ще си кажат хората", не се живее, реалността е доста по--различна
Baba Yaga и аз не им обръщам внимание, ама ми е едно такова... ми криво ми е понякога - човек трудно си променя същността. А моята майка винаги нас е слагала на първо място и се е пренебрегвала жертвоготовно и е страдала... Ей сега Дариа тръгна на градина и майка ми изля реки от сълзи по детето, аз не 
mirka mam хихи - не плащам, не плащам. Точно сега 'общественото мнение' е изключително срещу мен, но пък на мен ми е едно хубаво и леко на сърцето
Tonkata, има една приказка за момиче, което миришело на риба... толкова противно, че никой не го доближавал. Влюбил се в него един предрешен принц и от момичето в този момент започнала да се носи най-приятната миризма... направи си изводите и целувай, мила, целувай... После принца ще ти купи парфУм да се отмиришеш.
mirka mam хихи - не плащам, не плащам. Точно сега 'общественото мнение' е изключително срещу мен, но пък на мен ми е едно хубаво и леко на сърцето
Tonkata, има една приказка за момиче, което миришело на риба... толкова противно, че никой не го доближавал. Влюбил се в него един предрешен принц и от момичето в този момент започнала да се носи най-приятната миризма... направи си изводите и целувай, мила, целувай... После принца ще ти купи парфУм да се отмиришеш.
Baba Yaga и аз не им обръщам внимание, ама ми е едно такова... ми криво ми е понякога - човек трудно си променя същността. А моята майка винаги нас е слагала на първо място и се е пренебрегвала жертвоготовно и е страдала... Ей сега Дариа тръгна на градина и майка ми изля реки от сълзи по детето, аз не
mirka mam хихи - не плащам, не плащам. Точно сега 'общественото мнение' е изключително срещу мен, но пък на мен ми е едно хубаво и леко на сърцето
Tonkata, има една приказка за момиче, което миришело на риба... толкова противно, че никой не го доближавал. Влюбил се в него един предрешен принц и от момичето в този момент започнала да се носи най-приятната миризма... направи си изводите и целувай, мила, целувай... После принца ще ти купи парфУм да се отмиришеш.
mirka mam хихи - не плащам, не плащам. Точно сега 'общественото мнение' е изключително срещу мен, но пък на мен ми е едно хубаво и леко на сърцето
Tonkata, има една приказка за момиче, което миришело на риба... толкова противно, че никой не го доближавал. Влюбил се в него един предрешен принц и от момичето в този момент започнала да се носи най-приятната миризма... направи си изводите и целувай, мила, целувай... После принца ще ти купи парфУм да се отмиришеш.
Хихихи............... добре mirka ама да не си остана само с "вунята на риба"
Ей сега Дариа тръгна на градина и майка ми изля реки от сълзи по детето, аз не
ми да, що да не реве - всички сте пораснали, а тя се е усетила поостаряла. няма страшно, ще й мине - малко си е пообъркала понятията просто...
и защо?!?!
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
на това така оформено обществено мнение ли ща плащам данък!?!?
и да си възпитавам така детето, аааа не
да си зеленият в дупките пред тв-тата
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
на това така оформено обществено мнение ли ща плащам данък!?!?
и да си възпитавам така детето, аааа не
да си зеленият в дупките пред тв-тата 
и защо?!?!
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
на това така оформено обществено мнение ли ща плащам данък!?!?
и да си възпитавам така детето, аааа не
да си зеленият в дупките пред тв-тата
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
на това така оформено обществено мнение ли ща плащам данък!?!?
и да си възпитавам така детето, аааа не
да си зеленият в дупките пред тв-тата човек винаги може да си кеси пред ТВ-то и без статуса му да е "разведен" или самотен родител
ей много жлъч към другите жени бе! ми смотани са ма пък такава чак омраза ми се вижда пресилено!
а за общественото мнение - бях малка - може би 6-7 клас като баща ми все ми правеше забележка, че по-разсъблечена съм се мотаела на отворен прозорец - още тогава му казах, че не плащам данък обществено мнение. Че като никой не би ми помогнал ако съм в беда - все ми е тая какво ще каже за мен такъв човек. И от тогава до сега не съм си променила мнението с една единствена промяна - да не съм бунтар, а просто да си живея живота.
Иса, наистина е неприятно да не те разбират най-близките, но пък и всички сме различни и особено жените сме склонни да сме по-остри дори към дъщерите си и особено към своя пол /"Птиците умират сами" за мен е една чудесна книга за взаимоотношенията майка-дъщеря, е има и противоположността - върлото глезене/. Но пък родителите са май единствените, които истински могат след време да се примирят и да те приемат такава какавато си!
и защо?!?!
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
защото ни е стискало да се оправяме сами ли?
и не продънваме целият свят от рев??
а ония кокошки дето си мълчат вкъщи и после се оплакват от мързеливите си мъже, докато си говорят за манджи и "ризата на мъжа ми"- те ли са образец за подражание-
вече не гледам телевизия- според рекламите и т.н. ние т.е. жените мислим само за готвене, чистене , пране а като се съберем с приятелки си говорим за белина!!!
айде моля
Мила, mirka mam, наистина успокой се малко
А и "общественото мнение" не е срещу мен поради причина раздяла... а по друга, която нямам намерение да споделям тук, че току виж и вие ме овикате едно хубаво... напълно заслужено при това.
Абсолютен офф стана тази тема... ама не се сдържам - то според рекламите и мъжете са "мултифункционални"...ама не са пусто, не са
... Не, че не искам да си легна и да заспя до мъж, когото обичам, но знам, че това е вече ненаучна фантастика дори... имам две деца... няма как да баланасирам между техните интереси, тези на един нов човек в живота ми( говорим за съжителство, което мисля, че ти имаш предвид, а не за връзка, в която евенетуално бих моглда да го държа настрани)но тогава идва ред на това, което каза Милк- нали един човек, ако наистина е въвлечен в една връзка това ще го нарани и той ако не рано, късно- но ще си тръгне.... защото кой е съгласен да е втора ръка... след едното ми дете, след другото... след моите приоритети, в които той никога не може да заеме първо място???
За това, когато аз поне съм казвала,че за мен нещата явно са вече в окончателния си вид- първо съм имала предвид,че съм на доста повече години и второ, че има неща, които няма как да поправя- т.е следва да живея с тях... ... За щастие малко от вас са в положение да нямат избор( както смятам съм аз) така, че нека това, което пиша да е просто една червена лампичка, която да ви свети по пътя на търсенето:)))
За това, когато аз поне съм казвала,че за мен нещата явно са вече в окончателния си вид- първо съм имала предвид,че съм на доста повече години и второ, че има неща, които няма как да поправя- т.е следва да живея с тях... ... За щастие малко от вас са в положение да нямат избор( както смятам съм аз) така, че нека това, което пиша да е просто една червена лампичка, която да ви свети по пътя на търсенето:)))
Jaly1 , извинявай за нетактичността ми, но на колко години си, та смяташ "търсенето" за приключено? Аз останах вдовица на 35 години с две деца на 14 и 12 години. Това беше през 1994 година. Струваше ми се, че никога вече няма да имаме истинско семейство . Много грешах. Още същата година се запознах с един мъж, който прие децата ми, като свои и ми помогна да ги отгледам. Вярвай ми, понякога съм му се чудела, от къде намира нужното спокойствие и такт, за да преодолее пуберитетските им номера , а в началото бяха много. След 2-3 години, дори споделяха с него някои неща, които им беше неудобно да кажат на мен.
Момичета не трябва да се отчайвате ! Господ си знае работата, когато реши, ще ви срещне с нужния човек !
Момичета не трябва да се отчайвате ! Господ си знае работата, когато реши, ще ви срещне с нужния човек !