Е, не може всички да сме на една вълна
- Публикувана: 16 март 2016, 14:27 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2022, 05:10 ч.
За нов живот се отварят сърцата на 137 арабски мами
Ако майката е от Йордания, а бащата от България, тогава ще съм на страната на майката, а не на бащата, но този случай не е такъв.
Децата са родени и са живели в България, което е много важно и не е без значение. В случаят става въпрос и за две малки момиченца, които имат много повече нужда от майка си и е безумие да бъдат дадени на бащата и да бъдат отглеждани в друга страна. За децата е огромен шок и със сигурност ще им се отрази доста неблагоприятно.
Не разбирам потребителки, които се опитват да омаловажат кретенската постъпка на подобни олигофрени.
Това не е типичният семеен проблем при положение, че са намесени две различни държави.
Много родители се борят и си искат децата, но в нормалните бели страни законодателната и изпълнителната власт ще задължи родителя, при който са децата, да предостави възможност и на другия родител да си вижда децата, а в идиотските страни с идиотски разбирания и правила това не се случва.
После защо маса хора не харесвали арабите. Ами естествено, че няма да ги харесвам. Примитивни хора с примитивни разбирания и начин на живот и известни с подлите си постъпки!
Децата са родени и са живели в България, което е много важно и не е без значение. В случаят става въпрос и за две малки момиченца, които имат много повече нужда от майка си и е безумие да бъдат дадени на бащата и да бъдат отглеждани в друга страна. За децата е огромен шок и със сигурност ще им се отрази доста неблагоприятно.
Не разбирам потребителки, които се опитват да омаловажат кретенската постъпка на подобни олигофрени.
Това не е типичният семеен проблем при положение, че са намесени две различни държави.
Много родители се борят и си искат децата, но в нормалните бели страни законодателната и изпълнителната власт ще задължи родителя, при който са децата, да предостави възможност и на другия родител да си вижда децата, а в идиотските страни с идиотски разбирания и правила това не се случва.
После защо маса хора не харесвали арабите. Ами естествено, че няма да ги харесвам. Примитивни хора с примитивни разбирания и начин на живот и известни с подлите си постъпки! Ако майката е от Йордания, а бащата от България, тогава ще съм на страната на майката, а не на бащата, но този случай не е такъв.
Децата са родени и са живели в България, което е много важно и не е без значение. В случаят става въпрос и за две малки момиченца, които имат много повече нужда от майка си и е безумие да бъдат дадени на бащата и да бъдат отглеждани в друга страна. За децата е огромен шок и със сигурност ще им се отрази доста неблагоприятно.
Не разбирам потребителки, които се опитват да омаловажат кретенската постъпка на подобни олигофрени.
Това не е типичният семеен проблем при положение, че са намесени две различни държави.
Много родители се борят и си искат децата, но в нормалните бели страни законодателната и изпълнителната власт ще задължи родителя, при който са децата, да предостави възможност и на другия родител да си вижда децата, а в идиотските страни с идиотски разбирания и правила това не се случва. После защо маса хора не харесвали арабите. Ами естествено, че няма да ги харесвам. Примитивни хора с примитивни разбирания и начин на живот и известни с подлите си постъпки!
Децата са родени и са живели в България, което е много важно и не е без значение. В случаят става въпрос и за две малки момиченца, които имат много повече нужда от майка си и е безумие да бъдат дадени на бащата и да бъдат отглеждани в друга страна. За децата е огромен шок и със сигурност ще им се отрази доста неблагоприятно.
Не разбирам потребителки, които се опитват да омаловажат кретенската постъпка на подобни олигофрени.
Това не е типичният семеен проблем при положение, че са намесени две различни държави.
Много родители се борят и си искат децата, но в нормалните бели страни законодателната и изпълнителната власт ще задължи родителя, при който са децата, да предостави възможност и на другия родител да си вижда децата, а в идиотските страни с идиотски разбирания и правила това не се случва.
После защо маса хора не харесвали арабите. Ами естествено, че няма да ги харесвам. Примитивни хора с примитивни разбирания и начин на живот и известни с подлите си постъпки! 
За този:
http://www.blitz.bg/obshtestvo/blgarka-zamina-za-yordaniya-s-mzh … o_news468045.html
Децата са родени в България, имат българско гражданство, живели са в България, малки са и са момиченца.
Но за съфорумката elito_bu всичко това е без значение
Що за майка трябва да бъдеш за да не ти трепне сърцето и да наричаш бурна реакция написаното от Li-?
Много жестоки и ограничени хора има на този свят!
Дано майката успее да си върне дечицата!
http://www.blitz.bg/obshtestvo/blgarka-zamina-za-yordaniya-s-mzh … o_news468045.html
Децата са родени в България, имат българско гражданство, живели са в България, малки са и са момиченца.
Но за съфорумката elito_bu всичко това е без значение
Що за майка трябва да бъдеш за да не ти трепне сърцето и да наричаш бурна реакция написаното от Li-?
Много жестоки и ограничени хора има на този свят!
Дано майката успее да си върне дечицата!
Децата са родени в България, имат българско гражданство, живели са в България, малки са и са момиченца.
Но за съфорумката elito_bu всичко това е без значение
Що за майка трябва да бъдеш за да не ти трепне сърцето и да наричаш бурна реакция написаното от Li-?
Много жестоки и ограничени хора има на този свят!
Но за съфорумката elito_bu всичко това е без значение
Що за майка трябва да бъдеш за да не ти трепне сърцето и да наричаш бурна реакция написаното от Li-?
Много жестоки и ограничени хора има на този свят!
Здравейте на всички от известно време ви чета, но чак сега се престраших да пиша . Да ви разкажа накратко моята история ( все още не е много дълга). От девет месеца си пиша с едно момче от Алжир, всяка вечер се чуваме на скайп, много възпитан и мил младеж. Работи в университет в столицата, към администрацията. Сега за Нова година успяхме да се видим в Истанбул за 4 дни, бяха наистина прекрасни мигове 
аз бях с една приятелка и организирана група от БГ, тъй като не смеех да отида сама там. И така ще се радвам да чета и споделям с вас. Искам да попитам - видях, че е имало тема за Магреба, но е стара, дали понястоящем още е актуална. Извинявам се, но още съм малко неориентирана тук 
от известно време ви чета, но чак сега се престраших да пиша . Да ви разкажа накратко моята история ( все още не е много дълга). От девет месеца си пиша с едно момче от Алжир, всяка вечер се чуваме на скайп, много възпитан и мил младеж. Работи в университет в столицата, към администрацията. Сега за Нова година успяхме да се видим в Истанбул за 4 дни, бяха наистина прекрасни мигове аз бях с една приятелка и организирана група от БГ, тъй като не смеех да отида сама там. И така ще се радвам да чета и споделям с вас. Искам да попитам - видях, че е имало тема за Магреба, но е стара, дали понястоящем още е актуална. Извинявам се, но още съм малко неориентирана тук 
магребската тема мисля е затворена, обединиха ги с тази! пиши, може и на лични, чети и много питай ! 
Здравейте.Делфи няколко странички напред има едно момиче голди357 мисля ,неината история е много близка до твоята ако имаш желание пиши и .Тя беше в Алжир преди няколко месеца.Приятна е и има желание за комуникация,а може и да ти сподели това което и е направило впечатление.На нея много и хареса.Моя личен съвет е да си все пак умерено предпазлива.Желая ти щастие!Марси как е живота при вас?
ще гледам да съм предпазлива, както и marsy каза - ще чета и питам много.
не може да се каже накратко как е живота при нас? инфлация, пада мижавият стандарт още ,нещо като годините 96/97 за бг!много дрога, много оръжия, трафик на всичко от храни, бензин,газ, през стоки, пари и хора,разбира се терористи! много са близо до нас и общо взето ве4е няма разходки из гората! много студена зима с е очертава ,сняг, студено и както дигат цените на горивата си е геноцид спрямо бедните,които си измират прогресивно!много крадене има в държавата и корупция,но това си го има и по бг!
Права си Делфи грешката е моя ,но разликата едва ли е огромна .Марси звучи доста страшничко,а и някак никак не му се вижда края.Жалко голяма каша се забърква и ти умната зная че не съм ти на годините ама внимавайте ,пазетесе . Тук при нас си е спокойно ако спрем Алджазира и няма нищо да знаем ,ама дори и там рядко нещо чувам за вашия район.В цялата страна ли е така.А то корупция и нови цени на петрола има навсякъде.За два месеца удвоиха цената на бензина но все още е много приемлива.За снега ти завиждам .температурите тук рядко падат под 30.Децата всеки ден за сняг мърморят.
Здравейте
От дълго време се лутам из нета и навсякъде казват, че трябва да пиша в "Арабски мами". Най- после се престраших, тъй като Нова година и трябва да взема някои нови решения. Моята история е следната:
Юли 2016 се запознах с Мароканец по фейсбук. Имаме един общ приятел, който е от Испания, но с него сме си казали най много 5 изречения. Та всъщност чрез този наш общ познат той ми търси приятелство. Започнахме да си пишем и станахме много добри приятели. Аз тъкмо бях се разделила с приятеля си, който по ирония на съдбата, също беше чужденец, но от Непал. А моят марокански приятел постоянно се опитваше да ме развесели, по всички възможни начини. Говерехме по скайп с часове. Неусетно решихме да сме повече от приятели. Никой до онзи момент, не е успявал така да ме разсмива, дори в най- тежките ми дни. Ноември месец отидох за 1 седмица в Мароко. Той плати самолетните билети, но аз настоях да допринеса с финансови средства за престоя ми там. Наехме си кола и посетихме Маракеш, Казабланка, Оарзазате, Загора, малка част от пустинята, Агадир, Мекнеш, Фес, Танжир, Шевшауен, известен още като "синият град" (където и ми предложи брак) и разбира се неговия град Тетуан. Нещото, което ми направи впечатление, беше, че той настоя да не харча пари за хотел, а да остана при тях със семейството му. Стори ми се странно, защото съм чела и чувала, че е забрано, понеже не сме женени. Но ми стана много приятно. Запознах се със семейството му (баща му е починал, когато е бил на 8 )- има 2 сестри и 1 брат. Изключителни хора. Майка му ме посрещна с прегръдки още от улицата( забравих да спомена, че докато говорехме с него по скайп, майка му непрекъснато се появяваше и пращаше целувки). Всичко изглеждаше толкова прекалено хубаво да е истина. Ние все още сме заедно, всеки ден по скайп, дори заспиваме така. Това, което ме притеснява, е, че и двамата искаме да сме близо един до друг, но аз не съм много сигурна, след като прочетох много и най-различни истории. Така да се каже започнах да се съмнявам (не,че той ми е дал повод), но той е безработен в момента и всички ми казват, че е с мен за шанс за по-добър живот в Европа. Самият той казва, че му е трудно да си намери работа там, защото, за да те наемат на работа там, в голяма част от компаниите, трябва да познаваш някой важен човек, а той не познавал. Виждам го как всеки ден се мъчи да намери работа, само и само, за да сме заедно по- скоро, но без успех. Не знам защо, но очите и мисълта ми постоянно ходят към онези истории с ужасяващ край. Страх ме е, че, ако направя тази крачка, може един ден да съжалявам, но, ако не я направя, със сигурност ще съжалявам. Имам предвид, той е перфектен по свой си начин за мен. Разбира се, че понякога се караме за дреболии, но нищо сериозно. Дори се разплака на летището, когато трябваше да си тръгвам. Но прочетох какви ли не истории, как в началото се престрували, играли роли, а в последствие, след като се стигне до съжителство, коренно се променяли. Една част от мен вярва в искреността му, но друга се колебае. Бих се радвала да чуя, ако и друга е имала подобни колебания и да прочета съвети, идеи, всичко, което ще ми помогне, по някакъв начин, да намеря покой в мислите си (било то позитивно или отрицателно). Всяка гледна точка е от полза. Благодаря
От дълго време се лутам из нета и навсякъде казват, че трябва да пиша в "Арабски мами". Най- после се престраших, тъй като Нова година и трябва да взема някои нови решения. Моята история е следната:
Юли 2016 се запознах с Мароканец по фейсбук. Имаме един общ приятел, който е от Испания, но с него сме си казали най много 5 изречения. Та всъщност чрез този наш общ познат той ми търси приятелство. Започнахме да си пишем и станахме много добри приятели. Аз тъкмо бях се разделила с приятеля си, който по ирония на съдбата, също беше чужденец, но от Непал. А моят марокански приятел постоянно се опитваше да ме развесели, по всички възможни начини. Говерехме по скайп с часове. Неусетно решихме да сме повече от приятели. Никой до онзи момент, не е успявал така да ме разсмива, дори в най- тежките ми дни. Ноември месец отидох за 1 седмица в Мароко. Той плати самолетните билети, но аз настоях да допринеса с финансови средства за престоя ми там. Наехме си кола и посетихме Маракеш, Казабланка, Оарзазате, Загора, малка част от пустинята, Агадир, Мекнеш, Фес, Танжир, Шевшауен, известен още като "синият град" (където и ми предложи брак) и разбира се неговия град Тетуан. Нещото, което ми направи впечатление, беше, че той настоя да не харча пари за хотел, а да остана при тях със семейството му. Стори ми се странно, защото съм чела и чувала, че е забрано, понеже не сме женени. Но ми стана много приятно. Запознах се със семейството му (баща му е починал, когато е бил на 8 )- има 2 сестри и 1 брат. Изключителни хора. Майка му ме посрещна с прегръдки още от улицата( забравих да спомена, че докато говорехме с него по скайп, майка му непрекъснато се появяваше и пращаше целувки). Всичко изглеждаше толкова прекалено хубаво да е истина. Ние все още сме заедно, всеки ден по скайп, дори заспиваме така. Това, което ме притеснява, е, че и двамата искаме да сме близо един до друг, но аз не съм много сигурна, след като прочетох много и най-различни истории. Така да се каже започнах да се съмнявам (не,че той ми е дал повод), но той е безработен в момента и всички ми казват, че е с мен за шанс за по-добър живот в Европа. Самият той казва, че му е трудно да си намери работа там, защото, за да те наемат на работа там, в голяма част от компаниите, трябва да познаваш някой важен човек, а той не познавал. Виждам го как всеки ден се мъчи да намери работа, само и само, за да сме заедно по- скоро, но без успех. Не знам защо, но очите и мисълта ми постоянно ходят към онези истории с ужасяващ край. Страх ме е, че, ако направя тази крачка, може един ден да съжалявам, но, ако не я направя, със сигурност ще съжалявам. Имам предвид, той е перфектен по свой си начин за мен. Разбира се, че понякога се караме за дреболии, но нищо сериозно. Дори се разплака на летището, когато трябваше да си тръгвам. Но прочетох какви ли не истории, как в началото се престрували, играли роли, а в последствие, след като се стигне до съжителство, коренно се променяли. Една част от мен вярва в искреността му, но друга се колебае. Бих се радвала да чуя, ако и друга е имала подобни колебания и да прочета съвети, идеи, всичко, което ще ми помогне, по някакъв начин, да намеря покой в мислите си (било то позитивно или отрицателно). Всяка гледна точка е от полза. Благодаря
Нямам опит с такива неща и съм малко резервирана за твоя случай. Единственото, което бих си позволила като съвет е следното - явно обичаш младежа. Не скачай отсега с крайни решения. Да, има хора, които играят роли и са много добри и ошлайфани. Да, има и искрени такива. Не можеш да знаеш твоят човек от кои е, а и е минало малко време от началото на вашата "връзка". Защо не изчакаш още? С времето, мисля, доста неща ще започнат да се изясняват. Ако наистина те обича, ще е готов да чака колкото трябва.
Не знам как е в страната му, но лично моето мнение е, че за кадърните хора работа се намира и без връзки. Не е изключено наистина чрез теб да търси път към Европа. И това ще лъсне с времето според мен. А ти сигурна ли си, че той наистина търси работа или само така иска да си мислиш?
Самият той казва, че му е трудно да си намери работа там, защото, за да те наемат на работа там, в голяма част от компаниите, трябва да познаваш някой важен човек, а той не познавал. Виждам го как всеки ден се мъчи да намери работа, само и само, за да сме заедно по- скоро, но без успех.
Не знам как е в страната му, но лично моето мнение е, че за кадърните хора работа се намира и без връзки. Не е изключено наистина чрез теб да търси път към Европа. И това ще лъсне с времето според мен. А ти сигурна ли си, че той наистина търси работа или само така иска да си мислиш?
Здравей! Благодаря за отговора. Ами всеки път, когато говорим по Скайп и той търси работа ми казва къде за каква позиция търсят хора. Само да добавя, че той има 2 години, след като е завършил гимназия, като ИТ специализация. Но каза, че за да намери работа като учител например, му трябват още две години, които обаче се заплащат, а семейството му не е заможно. Когато се запознахме работеше като разносвач на продукция, но му плащаха 100 евро на месец, и не всеки път му ги даваха, а работеше по 12-13 часа на ден, че и повече. Аз го посъветвах да напусне, че ще си намери нещо друго, но оттогава нищо. Да уточня, че аз се дипломирам след 1 седмица и също съм безработна, че дори и да дойде тук, няма как да е на мои издръжки, семейството ми също не е заможно.