Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора

в Tara

Мнения: 3 291
алности?
знам, мно'о тъп въпрос, ама съм се наслушала и да ви кажа честно много се ядосвам (тук ми липсва подходяща емотикона, тая стрелящата е като да меря с бонбонки)

вчера на парка с дечурлигата и братчетката си седим и изведнъж две руси калинки полякини на отсрещната  пейка чувам лафят на децата си на испански. по-голямото се заигра с моята голямата и аз й викам да ходи да го пита от къде е и защо не говори на езика си Blushми гадна съм, яд ме е .
по едно време се заседяха хлапетата пред пейката на майката и слушам как детето пита майка си какво да каже, от къде са Rolling Eyesтя вика от испания сме с досада в гласа, а детенцето доверява на щерката, че всъшност са от полша.....

забелязала съм, има и нашенци така си говорят помежду си, и двамата са българи...
и мароканците говорят на децата си на испански.

бе, срам ли ги е тези хора от езика си newsm78





« Последна редакция: вт, 11 апр 2006, 15:29 от Скарлет О'Хара »
Цитирай

Кебекуйка

Мнения: 3 930
E,мен лично не ме е срам и с детето си, вкъщи или не говорим на български...Не  Naughty, не ми е грам неудобно, по-скоро тези, които са около мен и нищо не разбират се чувстват дискомфортно/
Цитирай


Мнения: 7 837
Изобщо не ми е неудобно  Smile
А и много често чуваме френска, немска, руска реч  Smile
Днес дори ни питаха в магазина, дали не сме италианци  35
Цитирай

Toronto-Canada

Мнения: 369
 Аз съм изпадала в ситуации и  ми е било неудобно. Ето днес например при педиатъра на малката. След като й би ваксините, тя се разрева неистово и аз тръгнах да я успокоявам и без да се усетя съм минала на български , изведнъж се усетих и ми стана едно сконфузено от лекаря. Някак си го игнорирам по този начин, все едно не е в стаята и според мен не е учтиво. Също и в моловете. Хората се спират да се радват на дъщеря ми и тогава не мога да говоря на български да им даде една усмивка или нещо такова. Отделно на въпрос, че в момента за нея български или английски е все тая.  Laughing
 По същият начин се чувствам когато имаме гости чужденци в къщи. Мога да кажа нещо незначително на съпругът ми, като да донесе нещо от кухнята, но винаги на английски. Това пак е от етикет или поне така аз ги чувствам нещата.
 Но винаги с гордост казвам от къде съм и даже много се дразня като предполагат че съм от Русия, заради силният ми акцент. Общо взето от учтивост ми е било неудобно да говоря на български, не поради ниско самочувствие или нещо такова.
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Скарлет, според мен в този постинг има две нишки на разсъждение по въпроса :1) "Изпитвате ли неудобство да говорите на езика си" - изобщо и 2) "Смятате ли, че е срамно да не говориш на езика си с децата си/роднините съвсем тенденциозно, както е примера с полякините?"

Едно е да се правиш на по-римлянин и от Папата (или как там беше лафа) или да речем кога стана калайджия, кога ти почерня задника; друго е да се налага понякога да говориш на езика на страната, в която си или пред човек, който не разбира езика ти.
Напълно съм съгласна, че в случая с полякините е било смешно, тъпо и съвсем тенденциозно са се правили на каквито не са. Може би са правили показно, или да речем от комплекс и желание да си скрият идентичността по някаква причина, или да речем вече толкова са се поиспанчили, че на полски говорят само с конете си, или де да знам и аз какво. Peace
Друго е обаче да се налага да не говориш на езика си, от уважение към присъстващите - пример: аз и приятелка, българка, дошла ми на гости. Цяла вечер кудкудякаме на български и мъжа ми горкия, гледа и ни се усмихва. Плеснахме се най-накрая по челата и вземахме, че обърнахме на английски тук таме, да не седи човека така изолиран (той не че и дълго се заседя край нас де, ама нали пуста американска възпитаност). Аз и брат ми - в БГ, мъжа ми с нас - ми на английски си говорех с брат ми, какво да направя - и по улици,  и навсякъде, където беше с нас мъжа ми. Предпочитам на английски, отколкото после да му преразказвам отначало всичко Crazy... Та така, но да, разбирам те какво искаш да кажеш с примера с полякините, макар че заглавието на темата леко предполага друг контекст - дали изобщо се срамуваме да говорим на български.
Цитирай

Canada

Мнения: 1 766
Не, не изпитвам никакво неудобство. Да не говорим, че с децата си нищо не е в състояние да ме накара да говоря на английски.
Цитирай

Montreal, Canada

Мнения: 1 366
Говоря и винаги ще говоря с детето си единствено на български. Изобщо не ми е неудобно
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Говоря и винаги ще говоря с детето си единствено на български. Изобщо не ми е неудобно

 Peace И аз така.
Цитирай

USA

Мнения: 7 091
Не се срамувам от произхода си, за да ме е срам от езика.
С детето говорим на български. Случаите, когато си говорим с мъжа ми на английски помежду си са когато имаме гости чужденци. Тогава от учтивост към тях, дори и да е за нещо дребно из къщи не си позволяваме да говорим на български( самите ние сме били в ситуацията на тези, които не разбират като бяхме в Индия, ами конфузно е да си на гости и домакините да си говорят на местния език, затова избягваме). Иначе на обществени места и където и да било не сме се притеснявали въобще.
Цитирай


Мнения: 522
Не, не ме  е срам.Даже нарочно говоря постоянно на български и на децата и на съпруга ми и постоянно ще го правя  4470
Цитирай

Италия

Мнения: 5 474
Не, не изпитвам никакво неудобство. Smile
С дъщеря ми винаги си говорим на български,когато у дома е съпруга ми - комуникираме на италиански.
  Понякога без да се усещам подхвърлям някоя дума на български и на мъжа ми и той като ме заглега умно,чак тогава се усещам,че не е разбрал.. Shocked

  Аз също съм забелязала че тук,особено черни жени - общуват се децата си  на италиански...разбирам мъжа ти да е чужденец ...но според мен те просто се стараят максимално да се слеят с обществото,макар,че не мисля ,че това е начина.
  Случвало ми се е преди години да трябва да общувам само на чужд език(нямаше българи!)и след около 7-8 месеца се усещах ,че общувайки с родителите ми по телефона...направо трудно ми тече мисълта и фразите ги съставям неправилно.Дори баща ми спомена ,че ми е обеднял речника.
  Така,че мисля,че няма нищо лошо да общуваш и на родния си език. Smile
Цитирай


Мнения: 718
И аз не се срамувам,да говоря със сина си на родния ми език...От учтивост съм "превключвала" на английски-при лекаря или в присъствие на приятели от друга националност...
Иначе съм се чувствала неудобно в присъствието на българи,които говорят с децата си на английски.Дори дечицата няколко пъти се опитаха и на мен да ми говорят на English ( при условие ,че разбират и добре говорят български),та накрая им казах,че аз не разбирам английски и с това приключиха опитите им,дори родителите им започнаха да им правят забележка-че в присъствието на българи се говори български.
От моите познати-поляци,румънци,китайци,сърби,руси,индийци-май само някои китайци се притесняват да говорят на езика си...Всички останали спокойно си лафят сред свои на родния си език...Славяните винаги предупреждавам,да внимават какво говорят,защото ги разбирам... Laughing
Цитирай

Finland

Мнения: 1 017
НЕ ме е срам. Винаги говорим на български със сина ми. Приятелите ми, колегите ми уважават това. Много от тях ми казват, че езикът ни е красив и мелодичен, а аз се гордея  Very Happy
Приятелите даже ни се "радват", особено славяните: с чехи, поляци, руснаци и сърби имаме един куп смеШки, провокирани от близостта на езиците ни (пример от чеШки: летуШка = стюардеса; летадло = самолет; вонявка = парфюм...и оЩе много, ама да не спамвам темата)  Very Happy
Цитирай


Мнения: 6 167
За срам - не.
Аз няма къде и на кого да говоря, освен , когато казвам някоя и друга миличка дума като шофирам, или като се глезя на мъжа ми Love

Но напълно бих разбрала хора, които не искат да се отличават,
да са интересни сред тълпата и различни , че не говорят на български на обществено място.
Аз например съм много отворена в работата си и в контактите с близки хора, но съм голяма 'дивачка', ако съм сред непознати ме поставят в центъра. Изпотявам се и тн.

има различни хора и различни причини - някои се 'срамят да се нарекат... каквото са', други се 'погърчват' , а в съвременен вариант поамериканчват, поиталианчват и тн.
Тоест тоя симптом не е  от днес.

Малко да си вдигнеш главата над водата да погледнеш на света и искаш да си част от него,
а това за някои хора означава и отказ от идентичност и език, което е жалко,  но хората са с различен умствен багаж...

Цитирай

UK, Harlow/София

Мнения: 7 670
Още от детските си години никак не харесвам английският език ConfusedВинаги ми е звучал лигаво и неприятно.Но тук говоря с гордост български-ясен, твърд и отчетлив език.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора