Взех си неговата фамилия с кеф. Вариантът с тире беше изключен при нас.
- Публикувана: 29 март 2016, 17:28 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2016, 13:16 ч.
Избор на фамилия
Хм, започнах да се чудя - мъжът ми даже не е намекнал да взима фамилията ми. Много съмнителен взе да ми изглежда 
Хм, започнах да се чудя - мъжът ми даже не е намекнал да взима фамилията ми. Много съмнителен взе да ми изглежда
И аз тихичко се присъединявам към вашата група.
Срамотно ми е, ама ..... 
Хм, започнах да се чудя - мъжът ми даже не е намекнал да взима фамилията ми. Много съмнителен взе да ми изглежда
И аз тихичко се присъединявам към вашата група.
Срамотно ми е, ама ..... 
При мен даже ситуацията е двойно лоша: два пъти омъжвана, два пъти с моминско име. Абе 
А ние пък и тримата сме с различни фамилии.Аз съм с тире, а детето носи като фамилия името на бащата на съпруга ми.И сме си семейство, официално и истинско 
При мен, когато се омъжвах, се колебаех дали да си запазя моминската фамилия или да си добавя към нея с тире тази на мъжът ми.Държах си на моминската, защото за мен има силна сантиментална стойност, тя е и рядка освен това.Навремето моят баща, лека му пръст, е сменил фамилията си, прекръстил се по подобни причини, защото държал да носи точно тази фамилия, която всъщност е името на неговият баща, както и на дядото на баща му.Малко объркано стана, но исках да кажа, че той много държеше на това име.Затова и в памет към него аз си я запазих и добавих само към нея тази на мъжът ми.Това си беше мой избор, в крайна сметка аз нося тези имена и трябва аз да се чувствам добре с тях.Сега навсякъде където не е строго официално се представям с моминската, а където изискват пълните имена си изписвам двете.Дълги са, но не ми е проблем това.
Детето пък записахме с различна фамилия, т.е. името на дядо ѝ е нейната фамилия, защото в рода на мъжа ми открай време всички така се записват, те са доста голям род.И второ, харесва ни как звучи в комбинация с другите ѝ имена.Всички са доволни.
С дъщеря ни сме излизали два пъти в чужбина, в рамките на ЕС и никога не ми се е налагало да нося документ да удостоверяваме, че е наша дъщеря.Паспортът ѝ е бил напълно достатъчен.
При мен, когато се омъжвах, се колебаех дали да си запазя моминската фамилия или да си добавя към нея с тире тази на мъжът ми.Държах си на моминската, защото за мен има силна сантиментална стойност, тя е и рядка освен това.Навремето моят баща, лека му пръст, е сменил фамилията си, прекръстил се по подобни причини, защото държал да носи точно тази фамилия, която всъщност е името на неговият баща, както и на дядото на баща му.Малко объркано стана, но исках да кажа, че той много държеше на това име.Затова и в памет към него аз си я запазих и добавих само към нея тази на мъжът ми.Това си беше мой избор, в крайна сметка аз нося тези имена и трябва аз да се чувствам добре с тях.Сега навсякъде където не е строго официално се представям с моминската, а където изискват пълните имена си изписвам двете.Дълги са, но не ми е проблем това.
Детето пък записахме с различна фамилия, т.е. името на дядо ѝ е нейната фамилия, защото в рода на мъжа ми открай време всички така се записват, те са доста голям род.И второ, харесва ни как звучи в комбинация с другите ѝ имена.Всички са доволни.
С дъщеря ни сме излизали два пъти в чужбина, в рамките на ЕС и никога не ми се е налагало да нося документ да удостоверяваме, че е наша дъщеря.Паспортът ѝ е бил напълно достатъчен.