Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора

Русе

Мнения: 611
Разказахме си много смешни случки хайде сега да разкажем не толкова смешните.Пакостите които сме правили ние или децата ни и от които са ни се изправяли косите.Моето дете е още малко за големи пакости , затова ще разкажа моите.На година и половина опитвайки се да смъкна чайник с вряла вода от печката го изливам върху себе си , в болницата са ми смъкнали чорапогащника с кожата.Година след това от много скачане и бесуване получавам херния правят ми операция и след още две години още една.Това са ми най фрапантните сега сте вие.
Цитирай

Луксозенец

Мнения: 3 570
Моите не са за разказване.
Цитирай

София

Мнения: 1 492
Аз няма да забравя как загубих малкия на 3 годинки на женския пазар.Пуснах му раката за да платя и вече го нямаше.Докато търсех звънях на който се сетя за да идва да помага и тъкмо да звънна вече и в полицията го виждам седнал до една локва да си хвърля камъчета.Не мога да ви опиша какво преживях.Сега докато пиша пак плача.Кошмарно е Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 463
А кървища трябва ли да се леят в историите ни?

 
Цитирай

Sf

Мнения: 806
аз преживях катастрофа в метрото в Париж пред 6 години... нямаше кървища, просто влакът дерайлира, аз бях в последния вагон и само се килнахме на една страна, но тъпканицата бе страшна и това всичкото на френски...
след това се прибирах 6 часа до квартала, където живеех, че знаех само с метрото...
а веднъж като бях много малка, в детската май и като ни водиха на виенско колело и аз не исках да слизам от колелото, скрих се в кабинката, да ама лелката и тя си тръгна, та си се люлях почти до 8 часа вечерта, когато се сетиха къде още могат да ме търсят... За тези, които познават Търново, виенското колело беше на хълма Св. Гора /Св. Троица друг път, голяма съм шматка, първата ми квартира беше в Троицата, хахахаахха/, пътят за университета по стълбичките след чешмата Smile А детската градина и мястото, където ние живеехме е над съда в центъра Smile Smile Smile
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 2 815
Била съм на 6 год и половина, току що сменила детската градина с класната стая. Понеже майка ми работеше в друг град пътуваше всяки ден с влак дотам и обратно. Прибираше се към 18.30 часа и чак тогава взимаше брат ми от детска градина. Уточнявам че брат ми е с година и половина по-малък от мен, демек бил е на 5 години тогава. Моя милост гордо ходеше понякога след училище да го взима вечер от детска градина, леличките ме познаваха, нали допреди няколко месеца и аз съм им била възпитаничка, и ми го даваха без проблем. Оттам отивахме на гарата да чакаме майка ми да си дойде с влака и да се прибираме заедно вкъщи. Та един ноемврийски ден заставаме да чакаме майка ми на гарата... Чакаме, чакаме, влакът идва и си заминава, майка ми я няма. Аз познавах часовника, можех и да чета та погледнах че следващият влак е след 20тина минути и реших да изчакаме и него. Междувременно се стъмни, а на брат ми му се доходи до тоалетна. Заведох го до тоалетната, а аз отидох пак да проверя разписанието в чакалнята. Колко съм се бавила не знам, но като се върнах брат ми още не беше излязал от едното място. Строих се аз отпред и зачаках, а брат ми не излиза и не излиза. Докато го чаках, дойде и следващият влак, отново без майка ми. Влязох в тоалетната и за мой ужас не намерих вътре брат ми. Пообиколих наоколо, но не го намерих и с детския си акъл реших че си е тръгнал към къщи.  Embarassed Да ама не. За беля точно този ден майка ми я докарал с кола някакъв колега. Прибирам се вкъщи, на майка ми вече и бяха побелели косите като не ни намерила жената никъде и невинно питам брат ми прибра ли се...  Laughing Майка ми съвсем се шашна, разпита ме и ревяща хукна да търси брат ми, като не забрави мен да ме заключи у нас, да не взема и аз да се изгубя. Намерила горкото дете да реве с глас на центъра пред един магазин за обувки. Познайте дали ми позволиха да го взимам повече от градината  Sick . А и за доуточнение, историята се развива в малко градче с 12 000 жители и център от няколко улички.
Цитирай

sofia

Мнения: 5 114
Моите са от бурните ми пубертетски години......
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
Аз съм била надарено тъпо и мирно дете Crazy

Затова ще спомена накратко само по-забележителните геройства на десетгодишния ми син.

- Два пъти е висял от шестия етаж;

- Преди две години щеше наистина да се удави на Аркутино;

- Подкара претъпкан със стока бус по нанадолнището на "Раковска" и естествено беше сам в него;

- Миналата година така си разпра долната устна, че през дупката се виждаха и червата му;

- Докато беше на зелено училище миналата година във Велинград  се загуби и естествено беше без телефон.Тази случка беше от най-кошмарните, защото аз/ние бяхме в София и ръководихме акцията по гесеметата с непознати хора ooooh!;

- Почерпи носа си и носа на Криси, когато тя беше на 2 мес. с бонбонки тик-так;

- Събори върху себе си секция без надстройка, докато бях бременна с малката в 6-7 мес.

Това са нещата, за които се сещам на първо четене ooooh!.Ще дописвам по-късно, сигурна съм...

Да са ми живи и здрави и сина и щерката и вашите също и всички деца по света ! АМИН !
Цитирай

София

Мнения: 1 492
лелеее Sakri  колко си преживяла. Дано господ пази децата ни
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Отдавна съм побеляла вече... Tired
Цитирай

София

Мнения: 2 559
За пакости е малък, но кошмара, който преживях през последните седмици определено ми е оставил не един бял косъм  Sad
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
Моите са от бурните ми пубертетски години......
И мойте са главно от там, и хич не са за разправяне ooooh! На баща ми му побеля косата за има -няма 1 година.
От детските ми години имам една найстина кофти случка:
Нашите незнам какво са си мислели като са сложили сатъра в/у кутията за хляб, а тя в/у хладилника.Та качвам се аз на един стол да си взема хляб /ще хапвам Wink/ и като отварям кутията сатъра пада и слава Богу само ме лизва по носа.Що кръв изтече няма да ви казвам /2 хавлиени големи кърпи се напойха/ със сестра ми се чудихме какво да правим да я спрем, както и да е спря да тече кръв, майка ми се прибира от работа и почти припадна като ме видя/ и досега помня точно изражението й  Crying or Very sad/.Отървах се , а като си помисля, че тоя сатър можеше да ме утрепе на място  Tired ooooh!.Сега си имам малък белег на носа.
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
Разказахме си много смешни случки хайде сега да разкажем не толкова смешните.Пакостите които сме правили ние или децата ни и от които са ни се изправяли косите.Моето дете е още малко за големи пакости , затова ще разкажа моите.На година и половина опитвайки се да смъкна чайник с вряла вода от печката го изливам върху себе си , в болницата са ми смъкнали чорапогащника с кожата.Година след това от много скачане и бесуване получавам херния правят ми операция и след още две години още една.Това са ми най фрапантните сега сте вие.

И аз имам херния. Така и не се оперирах. Използвах това като предтекст за секциото. Не че беше нужно де....

Също и съм стъпвала в чайник с вряла вода и аз, когато като бяхме деца, брат ми ме гонеше, а аз бягах. И така стъпах във врялата вода. По някаква случайност до чайника имаше леген със студена вода и като стъпах във врелия  чайник, скокнах и се топнах в студената вода.. това ме спаси от изгаряне.

Друго изгаряне пак имам. Пак като дете, след баня, бяхме на гости(в друг град) и си спомням, че имаха нафтова печка, та като се изкъпах, застанах с гръб към печката за да си стопля дупето. И толкова съм се приближила, че залепнах на печката и си оставих там кожата  Crazy СПомням си после, че майка ми ме мажеше с нещо, щото бях получила втора степен изгаряне  Crazy

Има и още, но сега не се сещам  Thinking
Цитирай

Пловдив

Мнения: 629
и аз ще спомена само детските  Embarassed
- та като деца на разходка в Дунавската градина с братовчедка ми и майките ни,братовчедка ми се скрива в храстите ,а аз изскачам уплашена и крещя ,че е паднала в Дунава. Трябва да съм била много убедителна, щото вкъщи после последствията бяха бая убедителни.
- в 2 клас скрих чантата на един съученик (дето го харесвах,естествено  Crazy) в една градинка извън училище и после , както знаете, я нямашееее. И госпожата ми се накара пред целия клас,а аз от срам се затрих с първия харесал ми автобус в едно село на 10км от града ни. Цял следобед родителите ми са се побъркали (за госпожата да не говорим), а аз съм бляла по сергиите на селото. Ама има хепи енд- като ме откриха, ме водиха право у госпоДжата и тя ми рева на рамото и ме черпи бонбони  Laughing


Цитирай


Мнения: 436
И аз съм била от "много кротките деца" и имам безброй охлузвания, цицини и белези, пукната глава включително Twisted Evil
Малкото слънчице, естествено, не остава по-долу от родителката си... Засега имаме няколко такива "побеляващи" ситуации:
- на 1 год. и 5 месеца беше слънчото и както се разхождаме семейно, малкия уж креташе плътно след нас, в следващия момент го гледам на средата на пътното платно!!! Как успя да стигне за 0 време там още се чудя!
- Друг случай - още като бебе в шезлонга, сигурно е бил на 2-3 месеца - а шезлонга сложен  на дивана, за да го виждаме по-добре. Какво направи малкия бяс, но шезлонга се обърна и го захлупи на земята, като при падането малчо си обра ръба на холната масичка Crazy Голяма паника и рев ревахме, после още няколко дни имаше рязка там, където беше уцелил ръба на масата...
- и още - падане в кухнята по време на хранене с цялото столче за хранене - на чело на теракотния под - обаче се разминахме пак без пукната глава...
има и много още...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора