Ние сме благословени с нашите деца. Нашите осиновени деца наистина са малко по-различни – те са надарени от Бога и наша чест е да ги отгледаме, възпитаме изучим и подготвим за живота, който им предстои когато тръгнат по своя път. Безбройни са страховете ни и въпросите, които си задаваме в този процес. Но те по нищо не се различават от тези на родителите на биологичните деца. Да при нас има още няколко въпроса, на които трябва да намерим най-правилните отговори. За щастие, сред нас осиновителите, добива популярност мнението и решението ние да сме тези, които да разкрием произхода на детето си.
А в същност какво знаем за него?! Колко от вас знаят подробности за биологичната майка? А колко са я виждали? Ще стане още по-трудно, ако намесим и бащата, който обикновенно е неизвестен и се пази в дълбока тайна от нея. Не сте ли любопитни?
Лично аз знам имената й, ЕГН и адрес – не е малко, ще каже някой, а също така видях собственоръчно подписатната декларация за отказ от детето. Разкривеният почерк не ми хареса. Не съм настроена негативно към нея. Както написах в една друга тема – аз съм й благодарна, без нея нямаше да съм МАМА. Пожелала съм й цялото щастие на света. Но това не решава въпроса с моят, а в бъдеще и на дъщеря ми, интерес към нея.
А вие какво мислите?