Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора

София

Мнения: 2 489
Чувствам се объркана, незнам нормално ли е или не, незнам какво да направя, как да се държа с тези хора.
От около две години имам връзка, но от скоро родителите му познават дъщеря ми. Държат се доста дистанцирано с нея.
Нормално ли е това - все пак от скоро я познават, трябва ли да им дам време за да свикнат с детето, защото едно е да знаеш че го има друго е да ти е пред погледа.
Или просто трябва да огранича контактите им.
Има ли шанс те да се превърнат за нея в БАБА и ДЯДО, както толкова много ми се иска.
Какво да направя за да стане това  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 1 812
Ами мисля,че е нормално да се държат така.Все пак предполагам,че и те някски не са наясно как точно да се държат към детето.Деликатно е и просто мисля,че е въпрос на време и търпение да се поупознаят да свикнат един с друг.Не ограничавай контактите,но не бъди и настоятелна.Просто малко по-деликатно и мисля,че всичко ще си дойде на мястото:)
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Аз имам племенница, която е от първи брак на снаха ми. Живея с майка ми откакто татко почина и отношенията на майка ми с дъщерята на брат ми са ми пред очите, както се казва. Затова и пиша в темата.

Детенцето беше на 5 годинки,когато брат ми се събра със снаха ми. Майка ми научи за детето по възможно най-отвратителния начин - от анонимни доброжелатели по телефона в изключително неподходящ момент. Противно на очакванията, новината беше приета и от майка и от татко изключително спокойно. Казахме си, че щом тази жена сама е отгледала детенце е достойна за уважение и това не би могло в никакъв случай да е лоша атестация, даже напротив. Бяхме съвсем отворени към детето, още повече, че то беше /а и сега е/ една невероятна красавица, много общителна, непринудена, оправна и спокойна. Никога не сме си казали "ох, това е чуждо, то не е нашата кръв, по-далеч, ако може". Никога! Е, не сме се привързали към него силно и на мига, разбира се. Просто имахме нужда да я опознаем, да свикнем и с нея и с мисълта, че вече е в семейството. Още на втория-третия месец снаха ми ми я даде за една зимна ваканция и детето беше при нас 10-тина дена. Не знам как сме изглеждали отстрани, но смятам, че се отнасяхме с нея нормално. Майка ми наистина беше по-студена и дистанцирана, но тя е по-серт по принцип. Сега майка ми за нея е "баба", но не толкова близка като другата й баба. Но тя е почти отгледана и живее с другата си баба, така че това е разбираемо.

Та мисълта ми беше да им дадеш малко време, да проявиш разбиране и да не тълкуваш отношението им непременно като неприязън и незаинтересованост.
Цитирай

София

Мнения: 2 489
Наистина ли!!!
Давате ми надежди!!!
Толкова много ми се иска и аз след време да мога да се похваля с такова отношение към детето. И без това миличкото ми адски страда, че единия "оригинален" комплект "баба и дядо" почти (за да не кажа хич) не се интересуват от нея - няма дори телефонно обаждане за рожден ден, имен ден, коледа и т.н.
Това че ти си приела детето на снаха си, така е чудо за мен.
Сестрата на приятеля ми е по - специален случай. Тя пред мен нищо лошо не смее да каже, но иначе на него не спира да му говори неща от сорта, че не е необходимо да се нарамва с таква излишна отговорност - като гледането на чуждо дете и т.н., не че имала нещо против детето , но това си било - излишни АНГАЖИМЕНТИ. Радвам се че той вече не й позволява изобщо да се намесва - дори й с приказки, но вероятно тя ще продължи да ги говори тези неща на родителите си. Дано и те да са като си сина си - прекрасни. Smile
Цитирай


Мнения: 2 868
Човешкитте отношения са сложно нещо, изискват много усилие и разбиране понякога, за да се постигне добър резултат. Аз гледам дъщеря си в много сложни условия, но мога да ти кажа, че понеже няма друга бабa и от двете страни бабите са починали, майката на бившия ми мъж я обича, колкото собствения си внук, и за вярване или не,  се смята и за нейна баба... даже се наложи да й напомняме, че не е, та да не се захласва чак така по детето,  а и за да не се налага след време да се чудим на детето какво да обясняваме.... хора всякакви, само търпение трябва и ДОБРOНАМЕРЕНОСТ НАЙ ВЕЧЕ!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Ами аз поне не виждам смисъл да се боря с едно дете. Много по-умно е да се опитам да го приема и да се сближа с него, отколкото да воювам. Защо? Какъв е смисъла? А и децата ми я обожават. Тя е най-голямата от четиримата и те я гледат в очите. И ако аз реша да водя битка кого ще нараня? Глупаво е. Освен това брат ми къса глави от кръста, ако някой има глупостта да му каже, че дъщеря му не му е дъщеря. То не че това мен би ме спряло, ако исках да я мразя де, но все пак...

Сега тя е в пуберитета и доста тежко го кара. Вчера са викали снаха ми в училище и се видяхме за обяд. Положението е толкова сериозно, че ще сменят училището. Но тя не иска да каже всичко на брат ми и сподели с мен. После са говорили двамата и вместо те да се вземат двамата в ръце май са се паникьосали и брат ми помолил майка аз да взема госпожицата за уикенда и да се опитам да говоря с нея. Пак аз ще вадя кестените от огъня, а това не е моя работа. Ядосях се, но майка ми ги защитава и сега се чудим как е най-подходящо да се държим. Кога аз съм се оправяла с дете в проблемен пуберитет? А се ядосах не защото ще ми я прехвърлят на мен, а защото в такива моменти родителите са тези, които трябва да са близо до детето. Това е важно както за тях, така и за детето, което сега е в тежка възраст и хем е уязвимо, хем е виновно, хем е настървено. Но те си знаят.

Не знам сестрата на приятеля ти защо така реагира. Може просто да е уплашена. Но пък от какво да се плаши??? Много зависи и от теб и детето. Снаха ми ни предостави неограничен достъп, даже и повече от необходимото. Аз на нейно място бих била по-резервирана. Може и това да е било от значение. Ние имахме много широк контакт с детето и затова по-лесно се пренастроихме. А и то беше много... как да кажа... отворено за близост. Сякаш те бяха по-активната страна.
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 684
не мога д ате посъветвам, защото аз съм още в първата фаза- знаят че имам дете, но никога не са го виждали.
всъщност не съм сигурна че ще искам от тях да го обичат или нещо такова- ами то си има баба и дядо- мойте родители и умира за тях.
аз също не искам да имам много вземане даване с тях- не че имам нещо против тях, но колкото по-далеч, толкова по-добре- аз съм със сина им, не с тях, и ако имат някакви въпроси да се обърнат към него.
според мен по-важното е да го приеме и обича мъжът ти, а не родителите му.
Цитирай

София

Мнения: 2 489
Да, напълно съм съгласна с теб mirka mam, но все пак има напрежение когато сме всички заедно.
Мойте родители обожават детето и правят всичко за нея и съм сигурна че каквото и да стане те няма да спрат. Наистина по-важното е че приятелят ми е приел детето - грижи се за нея, отделя време за забавления с нея и т.н. ..... Но смятам че за да се чувстваме всички добре а и той, ще е по-добре и неговите родители да приемат детето. А и най важното е че детето има нужда не само от мен и родителите ми - независимо какво правим ние за нея.
Цитирай

София

Мнения: 2 489
Не знам сестрата на приятеля ти защо така реагира. Може просто да е уплашена. Но пък от какво да се плаши??? Много зависи и от теб и детето. Снаха ми ни предостави неограничен достъп, даже и повече от необходимото. Аз на нейно място бих била по-резервирана. Може и това да е било от значение. Ние имахме много широк контакт с детето и затова по-лесно се пренастроихме. А и то беше много... как да кажа... отворено за близост. Сякаш те бяха по-активната страна.
[/quote]
В началото смятах че това се дължи изцяло на това че въпросното момиче беше прекратило 3 годишна връзка - и то доста тежко. Нещо като вид ревност. Опитах да я приобщя , стараех се да не я изолира брат й, аз бях инициатора да излиза повече а не да си стои в къщи. Нещата вървяха някак си до момента в който не разбра за момиченцето ми, тогава започна да настройва брат си. С него не успя, дано не успее и с родителите си. А най-много ми се иска да си намери гадже и да спре да се занимава с мен. За последните две години това не се случи  newsm78
Дано повече са като теб Дара   bouquet
Цитирай


Мнения: 4 492
аз също не искам да имам много вземане даване с тях- не че имам нещо против тях, но колкото по-далеч, толкова по-добре- аз съм със сина им, не с тях, и ако имат някакви въпроси да се обърнат към него.
според мен по-важното е да го приеме и обича мъжът ти, а не родителите му.
Само да изкоментирам, че в 99% от случаите е от съществено значение какви хора са родителите на половинката /това е важно и за отношението им към теб и към детето ти/, да не говорим за безброй случаи семейства разделени от свекърви....
Та смея да не се съглася с горния постинг.
Като бях женена все си виках - бе как тези родители са успели да създадат такъв свестен син...  hahaha Ми ето как, то си показа.
Тъй че мисълта ми е - не пренебрегвайте маминка...  Wink
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 684
МАМА какво е това неуважително маминка- Smile Smile  да но да си стои по-надалеч от мен.
предишната беше жива напаст- ужас. но си бях разрешила проблема, като забраних темата майка ми- майка ти
и се живееше по-леко. мога да я уважавам, но смятам че нищо друго не и дължа- нито ме е хранила, нито ме е гледала, нито пък имах амбициите да и ставам дъщеря, аз майка си имам
и сега съм си на същото мнение- нищо против жената,НО по далеч от мен, ако ли не да си прибира синчето 35
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Диони,
незнам какви са Ви отношенията с "половинката" (от думата допускам, че е съпруг).
Може да се притесняват от обвързване с дете, с което нямат нищо общо. Никъде не е записано, че трябва да бъдат еди какви си, то между кръвни роднини не винаги се получава химията, какво остава между некръвни.
Това за пълния комплект баби и дяди не мога да го приема. Детето си има пълен комплект (и дай боже да го има дълго време), те са каквито са-не може да има друг заместител на неговите баби, не може да ги субституираш за сметка на други. По-добре за детето е да ги приеме, каквито са, отколкото да замести едните баби (и реално да изтрие правата и задълженията на бабите от бащина страна), за да прехвърли отношението си към други хора. Ниясната ми мисъл е, че единият ми комплект баба беше напълно отдадена към семейството на племенницата й. Ако ме бяха оставили без пълната информация, може би дълго време щях да си фантазирам за нея най-прекрасни неща и да бъда по-жестоко наранена на една късна възраст. От тази ми баба научих едно нещо-насила нещата не стават.
Цитирай

Някъде в търсене ............

Мнения: 919
Не знам как да постъпя, приятелят ми ме предупреди че маминка няма да ме хареса!?За детето мисля че тя се досеща...а и ние не се познаваме, а с него сме заедно 2год. Не знам как и дали ще приеме малката, ако не я приеме става мн. лошо Thinking
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Зареди се с търпение.За такива отношения няма формула.Ако родителите на половинката ти виждат,че с теб е щастлив,може да свикнат с детето.Не се зареждай с предварителни очаквания,за да не се разочароваш ти, а и детето покрай теб.Все пак не можеш да очакваш от непознати хора да искат да го гледат, да му купуват подаръци и да го обичат без да го познават.

А защо да е много лошо,ако майката на партнъора ти не приеме малката?По-важно е детето да има твоята обич.Ако детето не получи отношението, на което се надяваш-не насилвай нещата.Насила хубост не става.

Пожелавам ти щастие на теб и детето каквото и да се случи.  bouquet
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 684
Не знам как да постъпя, приятелят ми ме предупреди че маминка няма да ме хареса!?За детето мисля че тя се досеща...а и ние не се познаваме, а с него сме заедно 2год. Не знам как и дали ще приеме малката, ако не я приеме става мн. лошо Thinking

 мога да ти кажа аз как постъпих- когато той, по един или друг начин ми показа, че има сериозно отношение към мен, държах да разговаря с майка си по темата, като и каже, какъв е моят социален статус- разведена с дете, независимо от неговите уверения, че МАМА е невероятна жена и т.н. и т.н. и това беше моето изрично условия ,ако иска нашите отношения да имат развитие, след фазата- бурни дни и нощи.
не мога да кажа, че тя е невероятна жена, но е факт, че на следващият ден след като е говорил с нея ме поканиха на вечеря и т.н.
но също така е факт, че към настоящият момент те не е виждала детето ми, а за него в нейно присъствие е говоряно няколко пъти.
така че .... to be continue...  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора